Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр. Сливница, 23.07.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито заседание, проведено на двадесет и
трети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 408 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.8, ал.1 вр. чл. 10, ал.3 и чл.18, ал.1 ЗЗДН по повод подадена молба от Г.Н.Л. лично и като майка и законен
представител на малолетната К. М. Й., срещу Р.В.В..
Молителката Г.Н.Л. отправя искане
спрямо ответника Р.В. да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 5 от ЗЗДН
– задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея и малолетната й дъщеря, забрана да доближава пострадалото лице и дъщеря
й на по-малко от 100 метра, забрана да доближава жилището на пострадалото лице
и дъщеря й, намиращо се в гр. …, местоработата на пострадалото лице в гр. С., …., и местата за социални контакти
и отдих на пострадалото лице и малолетната й дъщеря.
В молбата си Г.Л. твърди, че
спрямо нея е извършен акт на домашно насилие на 02.06. срещу 03.06.2018 г. след
полунощ, изразяващ се във физическо насилие
от страна на ответника по молбата. Посечено е в молбата, че молителката познава
ответника от м. Септември 2017 г., а от началото на 2018 г. се намира във
фактическо съжителство с него, като с тях живее и малолетната й дъщеря от
предишен брак. Отразено е, че от началото на съвместното им съжителство,
ответникът започнал да упражнява спрямо нея психически и физически тормоз, на
който свидетел ставало и детето. Описано е, че ответникът проявявал болезнена
ревност спрямо молителката, проверявал телефона й непрекъснато, обиждал я,
дължал се агресивно с нея, придружавал я на служебни мероприятия, при опит да
го напусне, я преследвал и с колата си изблъскал нейната от пътя. Демонстрирал
маниакално желание молителката да му роди дете и не и позволявал да пуши. На
12.03.2018 г. й нанесъл побой, в резултат на който й причинил телесни повреди. Създал конфликти с бащата и брата на
молителката с цел да преустанови отношенията й с тях. Освен това непрекъснато
обиждал и дъщеря й, като в периода 08.06.-12-06-2018 г. й забранил да разговаря
с детето, което било на екскурзия в Р Гърция. Докато е на работа ответникът
непрекъснато звънял по телефона на молителката, за да провери дали си е вкъщи,
тъй като й забранил да излиза. Предвид
това поведение на ответника, на 12.06.2018 г. г. молителката напуснала дома на
ответника и заедно с дъщеря си се върнала в дома и в гр. ... След тази дата ответникът многократно й се обаждал по
телефона с молби да се върнат при него притеснявал я и на работното й място.
Голяма част от описаните в молбата актове са извършени в присъствието на
дъщерята на молителката К. М. Й.. В тази връзка молителката желае да бъдат
предприети конкретно посочени мерки от Закона за домашно насилие. Към молбата е
приложена декларация по чл. 9, ал.3 от закона. Молителката претендира и
разноски.
Ответникът по молбата не е
депозирал писмен отговор. В съдебно заседание процесуалният му представител адв. Т. от САК заявява, че признава
молбата и моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на
чл.237, ал.1 ГПК.
При горните факти и предвид
направеното искане от ищците и заявеното признание на молбата от ответника,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал. 1 и 2 от ГПК за
постановяване на решение, което се основава на признанието на иска.
Молбата е допустима и
основателна, поради което и на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде
издадена заповед за защита в полза на молителката и малолетната й дъщеря.
С оглед представените към молбата писмени
доказателства, сред които и декларация от молителката по смисъла на чл. 9, ал.3
от ЗЗДН и предвид направеното признание, съдът намира за безспорно установен факта
на упражнявано от страна на ответника Р.В. по отношение на Г.Н.Л. и малолетната
й дъщеря К. М. Й. домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Посоченото обстоятелство обосновава необходимостта от издаване
на заповед за защита в полза на молителката и малолетната й дъщеря, които са лица, пострадали от домашно насилие. При
определяне на вида и продължителността на срока на мерките за защита съдът взе
предвид продължителността на упражнявания психически тормоз и непосредствената
опасност за здравето на молителката.
С оглед
на горното, ответникът Р.В. следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие, като му бъде забранено да доближава на по-малко от 100 (сто) метра
пострадалото лице Г.Н.Л. с ЕГН ********** и малолетната К. М. Й., с ЕГН **********,
жилището на пострадалото лице Г.Н.Л. и малолетната й дъщеря К. М. Й., намиращо
се в гр. .., местоработата на пострадалото
лице в гр. …., и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице Г.Л. и малолетната й дъщеря К. Й.,
за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаване на заповедта. Освен това Р.В. следва да бъде задължен да посещава специализирани
програми, посещавани от лица, които са извършители на домашно насилие и които
включват социални и психологически консултации, конкретизирани след среща на
лицето с представител на Дирекция “Социално подпомагане” - гр.С.
На
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 500 (петстотин) лева.
Р.В.В. следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка
на РС – гр. Сливница, държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет
и пет) лв.
С оглед
изхода на делото и предвид фактът, че ответникът е дал повод за предявяването
на молбата, Р.В.В. следва да бъде осъден да заплати
на Г.Н.Л. и направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.22 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Р.В.В.,
с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие над Г.Н.Л.
с ЕГН ********** и малолетната К. М. Й., с ЕГН ********** за срок
от 18 (осемнадесет) месеца, считано от днес.
ЗАБРАНЯВА НА Р.В.В.,
с ЕГН ********** ***, да доближава на по-малко от 100 (сто) метра
пострадалото лице Г.Н.Л. с ЕГН ********** и малолетната К. М. Й., с ЕГН **********,
жилището на пострадалото лице Г. Н. Л. и
малолетната й дъщеря К.Й., намиращо се в гр. .., местоработата на пострадалото лице в гр. С., ., и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице Г.Л. и малолетната й дъщеря К.. Й., за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от днес.
ЗАДЪЛЖАВА Р.В.В., с ЕГН ********** ***, да
посещава специализирани програми, посещавани от лица, които са извършители на
домашно насилие и които включват социални и психологически консултации,
конкретизирани след среща на лицето с представител на Дирекция “Социално
подпомагане” - гр.С..
Да се
издаде заповед за защита в горния смисъл като в нея се впише предупреждението
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Р.В.В., с ЕГН ********** ***, ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Р.В.В., с ЕГН
********** ***, да заплати на държавата, по сметка на РС –
гр. Сливница, държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и пет) лв.
ОСЪЖДА Р.В.В., с ЕГН
********** ***, да заплати на Г.Н.Л., с ЕГН **********, направените от нея разноски по
производството в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Препис
от решението да се връчи както на страните, така и на РУМВР – гр. Сливница.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 – дневен срок от днес.
Районен
съдия: