Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 29.09.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение,
19 състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 570 по описа
на 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК вр. с чл. 576 ГПК вр.
с чл. 582 от ГПК, съединени с евентуални искове по чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД вр. с чл. 582 от ГПК, съединени с евентуални искове с
правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ал.1 от ЗЗД,
съединени с евентуални искове с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД,
съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 226
ал.3 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание
чл. 108 от ЗС .
Ищецът А.М., грузински гражданин, твърди в исковата си молба, че през 1998 г. сключил
в Беларус граждански брак с А.Г.П., а през 2014 г. семейството се преместило да
живее в България. Твърди се, че по време на брака си съпрузите придобили
недвижим имот – ап. 14, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м.
Изложени са твърдения, че от връзката между съпрузите били родени две деца – С.
М., роден през 1993 г. и Н. М., родена през 1999 г.
Твърди се, че на 13.08.2018 г. ищецът посетил кантората
на нотариусД.с намерение да извърши дарение на
описания по-горе имот в полза на дъщеря си Н. като положил подпис на указаното
място и приел, че дарението в полза на дъщеря му е факт. Впоследствие се
указало, че не е подписал нотариален акт за дарение, а пълномощно. Твърди се,
че при посещението в нотариалната кантора същият не бил запознат от нотариуса
със съдържанието на документа, който подписал, а и не присъствал преводач,
който да му го преведе. Твърди се, че ищецът разбирал само елементарни думи и
изрази на български език, употребявани в ежедневието при елементарна
комуникация.
Ищецът узнал, че на 24.08.2018 г. съпругата му П., лично
и като пълномощник на ищеца дарила имота на дъщеря им Н. като запазила само за себе
си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. На 05.02.2019 г.
съпругата му подала молба за развод пред РС – Костинброд, където било
образувано съдебно производство като бракът им бил разтрогнат без ищеца да е
уведомяван и да е получавал книжа по делото. За разтрогването на брака им
ищецът разбрал едва в началото на 2021 г. като установил, че по възражение на
назначения му особен представител в производство делото било прекратено пред РС
– Костинброд и изпратено на СРС, който с решение по гр.д. 66672/19 г. прекратил
брака. На 15.09.2020 г., П. сключила договор за наем на имота за срок от 10
години, считано от 15.09.2020 г. като същият бил вписан в Служба по
вписванията. Твърди се в исковата молба, че дарението се оказало привидно като
целта била чрез заобикаляне на закона, въвеждане в заблуждение да „извади“
имота от СИО, за да не го дели след като прекрати брака си с ищеца.
При тези заявени твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на искове за прогласяване на нищожност на пълномощното и договора
за дарение поради неспазена форма, обоснована с нищожност на нотариалното
удостоверяване чрез неосигуряване на преводач на лице, което не владее
български език. В условията на евентуалност са заявени искове за прогласяване
на нищожност на пълномощното и договора за дарение поради липса на съгласие и
липса на предвидената в закона форма. Исковете са съединени при условията на
евентуалност с искове за прогласяване на нищожност на пълномощното и договора
за дарение поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави,
съединени при условията на евентуалност с конститутивни
искове за унищожаване на същите поради измама и въвеждане в заблуждение,
съединени в условията на евентуалност с искове за прогласяване на нищожност на
същите поради липса на съгласие, съединени в условията на евентуалност с искове
за прогласяване за нищожност като мотивът, поради който са направени
противоречи на закона и добрите нрави, съединени при условията на евентуалност
с иск за признаване на ищеца за съсобственик на имота и осъждане на ответниците да му предадат владението върху него.
Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.
Ответницата А.Г.П., оспорва фактическите твърдения в исковата молба в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в
който са наведени подробни възражения досежно основателността
на ищцовата претенция. Претендират се разноски.
Ответницата Н.А.М., признава заявените искове в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Заявените претенции се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Н..
Възраженията на ответницата П. се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Ответницата М.не реализира процесуално присъствие в
открито съдебно заседание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за сключен граждански брак от 28.06.1999 г. на
СО – район „Средец“, от който се установява, че А.С.М. и А.Г.П. са сключили
граждански брак на 05.12.1998 г. в гр. Минск, Беларус.
Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 89, дело 67/2016 г. на помощник –нотариус по
заместване наЮ.К.с рег. № 646, район на действие –
СРС, М.П.Р.е прехвърлила на А.Г.П. самостоятелен обект в сграда – ап. 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“,
бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м. срещу поетото задължение от приобретателя задължение за издръжка и гледане.
По делото е представено пълномощно рег. № 70655/13.08.2018 г. на нотариус И.Д.,
от което се установява, че А.М. е упълномощил А.Г.П. да го представлява пред
нотариус, с право да дари на дъщеря им Н.А.М., при условия каквито прецени
недвижим имот - ап. 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“,
бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот 107, дело
1437/2018 г. на нотариус И.Д.с район на действие – СРС, от който се установява,
че на 24.08.2018 г. А.Г.П. и А.М., чрез пълномощника си А.Г.П. са дарили на
своята дъщеря Н.А.М.собствения си недвижим имот - ап. 14, находящ
се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена
площ от 66, 46 кв.м. като дарителят А.Г.П. е запазила пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху имота, предмет на дарението.
Представено е решение 73561/16.04.2020 г., постановено по гр.д. 68672/2019
г. на СРС, 83 състав, от което е видно, че бракът между А.С.М. и А.Г.П. е
прекратен с развод. Решението е влязло в сила на 09.06.2020 г., видно от
стореното отбелязване.
По делото е представен договор за наем, сключен на 15.09.2020 г., вписан
като акт 57, том Х/16.09.2020 г. в АВп - Служба по
вписванията, София, съгласно който А.П. е предоставила за временно и възмездно
ползване описания по-горе недвижим имот на Ю.С.А.срещу насрещното му задължение
да заплаща наемна цена в размер на 50 лв. Договорът е сключен за срок от 10
години.
По делото са представени нотариални актове, преписи от искови молби в други
съдебни производства, договори за банков кредит и анекси към него, договори за
продажба на дялове от търговско дружество, декларации по ТЗ, пълномощни.
В съдебно заседание от 26.09.2022 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите И. В.Д.А.Л.Д., С.Д.С., С. А. М., син на ищеца и
ответницата П., а в съдебно заседание от 13.03.2023 г. на свидетелите Е.Л.М.и М.П.С..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:
Страните не са формирали спор относно факта, че са бивши съпрузи, а втората
ответница е тяхна обща низходяща, родена от брачната им връзка.
Не е част от спора и обстоятелството, че по време на брака са придобили
недвижим имот – спорния в настоящото производство. Обстоятелството, че като
страна по него е вписана само съпругата /първата ответница/ не се отразява на
статута на имота като съпружеска имуществена общност с оглед посоченото придобивно основание по арг. на
чл. 21 ал.1 от СК. Твърденията в писмения отговор на ответницата П., че само тя
е полагала грижи респ. предоставяла издръжка на праводателката
по договора изпълват съдържание на потестативно
право, чиято защита се упражнява по съдебен ред чрез конститутивния
иск по чл. 21 ал.3 от СК за установяване на липса на съвместен принос, а не по
пътя на възражението, както е релевирано в писмения й
отговор. Данни по делото за проведено подобно производство между страните по
делото не са ангажирани.
Видно от данните по делото, брачната връзка между
страните по спора /ищеца и първата ответница/ е прекратена с влязло в сила
съдебно решение, което е задължително за всички по арг.
на чл. 298 ал.3 от ГПК респ. настоящият съдебен състав не може в рамките на
това производство да вземе предвид наведените твърдения за опорочена форма на
призоваване на ищеца, поради които счита същите за неотносими
към предмета на доказване.
При прекратяване на СИО между бившите съпрузи
дяловете им биха били равни с оглед нормата на чл. 28 от СК т.е. ищецът би се
легитимирал като собственик на имота, предмет на процесния
разпоредителен договор до размера на ½ идеална част от същия. Това е и
частта от имота, за която е легитимиран да заявява твърдения за нищожност респ.
унищожаемост на този договор. Това е така, защото всеки може да предяви
иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право,
когато има интерес от това,
а съгласно чл. 26 ал.2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи,
никой не може да предявява
от свое име
чужди права пред съда. Поради което ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води исковете само
до размера на своето право
на собственост, чиято защита търси
по съдебен ред като за останалата
½ идеална част – тази, която би принадлежала на другия съсобственик при
разглеждането на иска с оглед коментираните чужди права съдебния акт би бил
недопустим /решение 205/05.11.2013 г. по гр.д. 1415/2012 г. на Трето ГО на ВКС,
решение 397/03.10.2012 г. по гр. дело 1604/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./.
Тези съображения обуславят извод на недопустимост на заявените искове над размера от ½ идеална част касателно имота. Горното налага да се прекрати
производството над тази констатирана част с оглед процесуалната му
недопустимост респ. да бъдат прекратени по отношение на ответницата П. в частта
досежно исковете по отношение договора за дарение,
доколкото същата не е страна в правоотношението между ищеца и надарената страна,
касаещо собствената за ищеца идеална част, а само негов
пълномощник на ищеца при нотариалното оформяне на договора, а упълномощаването
като едностранна сделка рефлектира само и единствено в правната сфера на упълномощителя.
По отношение на останалата
½ идеална част от имота, за която ищецът притежава процесуална
легитимация ответницата М.е заявила признание за основателността и
допустимостта на заявените искове. Следва да се вземе предвид обаче, че искът за собственост, какъвто без съмнение
е заявеният по чл. 108 от ЗС, последен евентуален такъв, има за цел съдебното
установяване на собствеността на ищеца, на някое от
основанията по чл. 77 от ЗС,
а това, по съображения за правна сигурност, не може да
стане с признание на иска. Още повече, че съдебното установяване на
собствеността предполага даване на разрешение досежно
валидността на разпоредителни сделки, легитимиращи право на собственост. Затова и направеното
от този ответник признание,
не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено
от съда,
съгласно чл. 175 от ГПК /
решение 20/07.04.2014 г. по гр.д. 5289/2013 г. на Първо ГО на ВКС/.
С оглед на горните съображения
допустими са исковете, заявени срещу ответницата П., касаещи установяване на
нищожност респ. унищожаване на учреденото еднолично право на ползване върху
имота от страна на тази ответница. Доколкото страните по договор са
задължителни другари, за което съдът следи служебно тези искове следва да бъдат
разгледани и по отношение на другата ответница. При евентуалното им
последователно отхвърляне допустим ще
бъде и заявеният осъдителен иск по чл. 108 от ЗС по отношение на П. доколкото
същото би накърнило упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем.
Допустими, според настоящият съдебен състав са и исковете в частта, касаеща нищожност респ. унищожаване на упълномощителната
сделка.
Предмет на заявените евентуални установителни и един конститувен
иск са три самостоятелни сделки - упълномощителна,
договор за дарение и учредено право на ползване. Следва да се има предвид, че
уговорката за запазено право на ползване на прехвърлителя
при разпореждането му с вещта е с договорен характер между него и новия
собственик. Ищецът не е страна по нея, но същият има правен интерес от
заявените искове за нищожност доколкото при евентуалното уважаване на установителните искове това би рефлектирало в правната му
сфера /дали ще се легитимира като собственик на ½ идеална част от голата
собственост на имота или с пълно право на собственост вкл. с правомощие за
ползване на имота/.
Първият евентуален иск касае
нищожност на упълномощителната сделка поради
нарушаване разпоредбата на чл. 582 от ГПК, чиято нищожност опорочавала
сключените впоследствие договор за дарение и учредено вещно право на ползване. В
тази хипотеза, настоящият съдебен състав следва да извърши съвкупна преценка на доказателствата
относно разбирането на езика от
участвалото в нотариалното производство лице към момента на
нотариалното удостоверяване;
относно способността на лицето да
разбира не само думи и фрази,
необходими му при обичайно ежедневно
общуване, но и използваните правни изрази, чрез които
са обективирани волеизявленията, предмет на нотариално удостоверяване. По делото са ангажирани две
групи свидетели, даващи противоречиви сведения. Свидетелката М.С.е заявила, че
при контактите си с ищеца е разговаряла със същия на български език.
Участвалите в нотариалното оформяне на процесното
пълномощно респ. останалите, представени по делото нотариални документи и
заверили същите, дават сведения, че при заверката им са се убедили лично, че
ищецът говори български език до степен, позволяваща му да разбира значението на
волеизявленията, които са обективирани в документите.
Другата разпитана група свидетели дава показания за незначително ниво на
владеене на езика от страна на ищеца до степен на елементарни думи и изрази,
обичайно използващи се в ежедневното общуване като при необходимост от
запознаване с документи или други книжа бил ползван преводач в лицето на бившата
му съпруга или техния син. Тези противоречиви сведения следва да се ценят в
съвкупност с представените по делото писмени доказателства. По делото са
представени нотариални актове, декларации и договори, всички включващи правни
термини, идентични на тези, съдържащи се в процесното
пълномощно, подписани от ищеца без използване на преводач, което сочи, че
ищецът е сключвал сделки и е извършвал множество действия, свързани с търговската му дейност в България
без да се
налага превод на документите. Поради което, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е знаел български език в степен, позволяваща му да разбира
правното значение и последиците от сделката, поради което извършените без преводач нотариални
действия не са нищожни /в този смисъл решение 206/31.07.2015 г. по гр. д. 6832/2014 г. на
Четвърто ГО на ВКС, постановено по идентичен случай/. Нещо повече, по делото са
представени договори за кредит с анекс, ОУ и погасителни планове, подписани от
ищеца /стр. 170 и сл. в делото/. Върху всеки от тях се съдържа лично ръкописно
волеизявление от ищеца /сторено на 4 места/, че същия владее български език и
разбира свойството и значението на текста. Тези обективирани
волеизявления по естеството си съставляват извънсъдебно признание за неизгоден
за страната факт и като такова са годно доказателствено
средство. Заявеното оспорване на тези документи от страна на ищеца при липса на
проведено доказване по реда на чл. 193 от ГПК респ. липса и доказателствени
искания в тази връзка не могат да доведат до промяна във формирания извод у
съда. Поради което настоящият съдебен състав намира, че процесното
нотариално удостоверяване върху процесното пълномощно
не е нищожно и този заявен иск подлежи на отхвърляне. Поради което не е нищожен
на това основание и сключения в изпълнение на същото договор за дарение. По
отношение договора за учредено вещно право на ползване настоящото пълномощно е неотносимо, което също води до неоснователност и на този
иск.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледат и вторите евентуални искове за нищожност поради липса на предвидена в
закона форма.
Упълномощаването за сключване на договори, за
които законът изисква особена форма, трябва да
бъде дадено в същата форма; но
ако договорът трябва да бъде
сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде
направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието,
извършени едновременно по арг.
на чл. 37 от ЗЗД. В процесното пълномощно изискуемата
форма за действителност на пълномощното е спазена – процесното
пълномощно е с нотариална заверка на подпис и съдържание, видно от стореното
отбелязване от страна на нотариус с оглед последователните рег. №№ 20655, 20656
от 13.08.2018 г., установяващи едновременното удостоверяване на подпис и
съдържание. Договорът за дарение респ.
договора за учредено право на ползване са сключени в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма за тяхната действителност, поради което и тези искове като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
Поради несбъдване на вътрешното
процесуално условие следва да се
разгледат и третите евентуални искове
за нищожност поради заобикаляне на закона
и накърняване на добрите нрави.
Константната съдебна практика приема, че заобикаляне
на закона като основание за нищожност на договора е налице, когато страните
целят един неправомерен краен резултат, който е постигат чрез сключване на една
или повече сделки, които формално не нарушават закона. Договорът за дарение е
годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС,
поради което не може да се говори за заобикаляне на закона предвид, че
договорът, сключен от страните е абсолютно правомерен, разрешен и регламентиран
от законодателя по арг. на чл. 225 и сл. от ЗЗД. Заобикалянето на закона по отношение
учреденото вещно право на ползване на П. е обосновано в исковата молба с целта
на ответницата да извади имота от СИО. „Изваждането на имота от СИО“ е била
обща цел на бившите съпрузи с оглед постигнатото им съгласие да дарят имота на
своята низходяща. Намерението на ищеца да дари имота на дъщеря си /т.е. да го
„извади от СИО“/ е обективирано в обстоятелствената
част на самата му искова молба.
От друга страна, добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД дефинитивно следва да бъде определени като неписани общи
принципи, извлечени от морални норми и/или етични правила за поведение на
правните субекти в обществото на определен етап от неговото развитие.
Посоченото основание за нищожност е с обективен характер т.е. не е поставено в
зависимост от субективната преценка на конкретен правен субект, а следва
обективно да съществува с оглед нарушаване принципите на справедливост,
добросъвестност и морал и съблюдаване на основна правно-защитима цел, а именно
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Преценката за наличие на
действие/я, накърняващи добрите нрави е винаги конкретна и основана на
събраните доказателства по делото и доводите на страните по него. Отново по
горните съображения доколкото се касае за сключен договор за дарение,
регламентиран и позволен от българското обективно право настоящият съдебен
състав не може да обоснове извод, че се касае за договор, противоречащ на
добрите нрави. В конкретния случай, накърняването на добрите нрави,
според ищеца, касаещ запазеното право на ползване се основава на
факта, че така ответницата П. се сдобила с пожизнено и безвъзмездно право да ползва и получава
плодовете от имота. Съобразно чл. 56 от ЗС ползването
на имота и получаване на плодовете
от него е именно съдържанието на правото на
ползване. Правото на ползване
като законно установено и защитимо абсолютно право не може да се приеме като
противоречащо на добрите нрави, поради което не е налице
накърняване на същите
при упражняване на запазено такова
право от страна на ползвателя.
Поради което и тези искове като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Поради несбъдване на
вътрешното процесуално условие следва да се разгледат
следващите евентуални искове.
Същите са конститутивни
за унищожаване на трите процесни сделки поради
измама.
Настоящият съдебен състав счита,
че независимо от поредността и съотношението на
исковете, сочени от ищеца, същите са в съотношение на евентуалност като съдът
следва да разгледа сочените основания за недействителност като започне от
най-тежкия порок /решение 40/07.04.2020 г. по гр.д. 2383/2019 г. на Четвърто ГО
на ВКС/. Това е така, защото унищожаемостта на
договор, заявен като четвърти евентуален иск, предполага валидно сключен такъв
т.е. договор, който не страда от порок, визиран в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Ако договорът е нищожен на някое от сочените в тази разпоредба основания,
в случая и с оглед наведените твърдения в исковата молба по петия
и шестия евентуални искове, то същият не
може да се унищожи с оглед невъзможността да се санира
нищожен договор, а съдът следва да прогласи неговата нищожност. Едва при
установяване валидността на процесния договор за съда
ще възникне задължение да се произнесе по заявените основания за неговата унищожаемост в сочената поредност
и с оглед тежестта на заявените пороци.
По тези съображения, настоящият съдебен състав
намира, че първо следва да се произнесе по заявените следващи евентуални искове
за нищожност на процесния договор поради липса на
съгласие.
Видно от данните по делото, ангажираните по делото
доказателства и самите изявления на ищеца в исковата молба, същият е искал да
дари процесния недвижим имот на своята низходяща за
реализиране на това свое намерение е снабдил с изрична представителна власт,
видно от текста на пълномощното, другия съсобственик на имота – негова съпруга
към този момент, която видно от текста на договора за дарение е сключила същия
в рамките на учредената й представителна власт. Договорът за учредяване на
право на ползване, както беше посочено касае уговорка между другия прехвърлител, а не ищеца и новия собственик. Ищецът не е
страна по него и съгласие, разрешение или друга активна проява от страна на
ищеца, като трето лице за тази договорна връзка, за неговото сключване не е
необходимо. Доводът в исковата молба, че ищецът не е допускал, че П. ще ползва
еднолично и безвъзмездно имота не обосновават нищожност на същия доколкото
подобно основание в чл. 26 от ЗЗД не е предвидено. Още повече, че самият ищец е
разполагал с възможност да разшири обема на представителната власт на
пълномощника, предоставена му с процесното
пълномощно, в насока същият да сключи подобен договор и за себе си, от която
възможност ищеца не се е възползвал.
Поради което и тези искове като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Поради несбъдване на
вътрешното процесуално условие следва да се разгледат
следващите евентуални искове, а именно нищожност поради това, че мотивът, заради
които са направени е противен на закона и добрите нрави – чл. 226 ал.3 от ЗЗД.
Правното основанието за сключване на договор
за дарение включва безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху някаква ценност на някого без
насрещна престация. Тази цел на
дарителя е елемент от договора и представлява
неговото основание. Законодателят в обявява дарението за нищожно, не
само когато то противоречи на закона, но
и когато единственият мотив за извършването
му е противен закона и морала. Това значение, което е отдадено в закона на мотива
на дарението, обаче не го
превръща в основание на договора. В този смисъл реализираното
намерение за дарение е достатъчно основание на тази
сделка, а този който твърди, че
тя е сключена с мотиви, противни на закона и морала,
следва да докаже тези мотиви.
Това означава да се разкрие
такова поведение от страна на
ответника, което да е станало причина
за сключване на сделката и да
е несъвместимо с основните човешки ценности и морални категории. Нито в исковата молба, нито в хода на съдебното
производство са навеждани дори твърдения, които поне да индикират
за подобно поведение у надарената. Соченото основание е неприложимо по отношение на упълномощителната сделка и договора за учредено право на
ползване, тъй като това специално основание за нищожност касае само и
единствено договорите за дарение.
Поради което и тези искове подлежат на
отхвърляне, а с оглед несбъдване на вътрешното процесуално условие следва да се
разгледат конститутивните искове за унищожаване
поради измама.
С оглед нормата на чл. 29 от ЗЗД измамата се
дефинира като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде
мотивирано да сключи определена сделка. Умишленото предизвикване, създаване
и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства, поддържани от другата страна респ. трето лице могат да са
елементи от фактическия състав на сделката
т.е. въвеждането в заблуждение да е относимо
към съдържанието на същата, но може да е относно вида и характера й / решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012
Г., ІV ГО на ВКС/. Това заблуждение може да се
отнася до всички нейни елементи респ. може да е насочено към мотивиране за
нейното сключване. Лицето – автор на измамата, следва да съзнава действията си
и тяхната насоченост респ. правните последици от тези действия т.е. същият
следва да действа умишлено. Елемент от фактическия състав е и наличието на
пряка причинна връзка с това поведение т.е. същата да е сключена с оглед
измамливите действия. Съгласно съдебната практика /решение 25/24.04.2012 г. по
т.д. 63/2011 г. на Първо ТО на ВКС/ основен критерий за преценка наличието на
предпоставките на фактическия състав по чл. 29 от ЗЗД е опорочената воля на
лицето, което ако е действало съзнавайки действителното положение никога не би
сключило такава сделка. При преценка наличието на измама по смисъла на чл. 29
от ЗЗД следва да бъде съобразена и личността на страната, която твърди измамата
т.е. нейните качества, опитност, знания, което обстоятелство е годно да
обоснове или да изключи възможността точно тя да бъде въведена в заблуждение / решение № 209 ОТ 19.01.2015 Г. по гр.д.. № 1930/2014 Г., ІІІ ГО на ВКС/. Самият ищец в исковата си молба неколкократно заявява, че намерението и поведението му е
било насочено към извършване на дарение в полза на неговата низходяща.
Твърдения в горния смисъл са изрично посочени последователно в теста на
исковата молба. Видно от данните по делото същите са и реализирани с оглед
сключения договор за дарение в полза на неговата низходяща. Няма данни по
делото, няма и наведени твърдения страна по договора за дарение /другия дарител
или надарената/ или трето лице да е мотивирало ищеца към сключване на подобен
договор, създавайки му невярна представа за неговото естество.
По отношение исковете, касаещи договорът за учредено
право на ползване следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 32 ал.1 от ЗЗД, съгласно която унищожаване може да иска само страната, в чийто интерес
законът допуска това. Правоимащ по смисъла на тази
разпоредба да предявява унищожаване на сделката е само страна по нея, която
желае нейното унищожаване респ. нейните универсални правоприемници. Многократно
в рамките на решението беше посочено, че ищецът не е страна по този договор,
поради което не разполага с правомощие да иска нейното унищожаване. Предвид
което и този иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и предвид несбъдване на
вътрешното процесуално условие следва да се разгледа и иска по чл. 108 от ЗС.
Искът по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват
и установителен иск за собственост, който предполага
даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява
правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик.
С оглед изложените вече мотиви в рамките на настоящото решение процесният договор за дарение не страда от пороците,
заявени в предходните евентуални искове. Договорът е валиден и е произвел целените
от страните правни последици вкл. вещно-транслативен
ефект. Ищецът не сочи друго основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, което да го
легитимира като собственик, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани
останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 108 от ЗС.
Предвид което и този иск като неоснователен подлежи
на отхвърляне.
Останалите наведени твърдения от страните,
установяващи влошени отношения между тях и множество съдебни дела помежду им с
оглед последвалия развод и имуществени претенции са неотносими
към предмета на заявените искове и като такива настоящият съдебен състав намира
за ненужно да обсъжда.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата П. се следват разноски в размер на
2 550 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства,
че сумата, представляваща адвокатско възнаграждение е реално заплатена.
Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК с оглед фактическата,
правна сложност на делото, извършените процесуални действия от страните, цената
на заявените искове, техния брой и естество и при съпоставяне с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба 1/2004 г.
настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на исковете на А.М., грузински гражданин,
роден на *** г., ЛНЧ **********, със
съдебен адрес: *** – адв. П.Н. с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК вр. с чл. 576 ГПК вр. с чл. 582 от ГПК, чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД вр. с чл. 582 от
ГПК, с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ал.1 от ЗЗД, чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД и чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 226 ал.3 от ЗЗД, всички заявени в условията на
евентуалност, до размера на ½
идеална част досежно договор за дарение, касаещ имот - ап. 14, находящ се
в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена
площ от 66, 46 кв.м, обективиран в н.а. за дарение
107, дело 1437/2018 г. на нотариус с рег. № 039 – И.Д.и район на действие – СРС
и срещу А.Г.П., ЕГН**********,***, офис 1 – адв. В.Д.
като процесуално недопустими.
ОТХВЪРЛЯ заявените искове на А.М., грузински гражданин, роден на *** г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес:
*** – адв. П.Н. срещу Н.А.М., ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК вр. с чл. 576 ГПК вр. с чл. 582 от ГПК, чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД вр. с чл. 582 от
ГПК, с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ал.1 от ЗЗД, чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД и чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 226 ал.3 от ЗЗД, всички заявени в условията на
евентуалност за прогласяване на нищожност респ. унищожаване на договор за дарение на
недвижим имот от 24.08.2018 г., обективиран в н.а. за дарение 107, дело 1437/2018 г. на
нотариус с рег. № 039 – И.Д.и район на действие – СРС до размера на ½ идеална част, касаещо
имот - ап. 14, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена площ от 66, 46 кв.м
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ заявените искове на А.М., грузински гражданин, роден на *** г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес:
*** – адв. П.Н. срещу А.Г.П., ЕГН**********,***, офис
1 – адв. В.Д. и Н.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***
искове с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК вр. с чл. 576 ГПК вр. с чл. 582 от ГПК, чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД вр. с чл. 582 от
ГПК, с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ал.1 от ЗЗД, чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД и чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 226 ал.3 от ЗЗД, всички заявени в условията на
евентуалност за прогласяване на нищожност
респ. унищожаване на пълномощно рег. №№ 20655, 20656, акт
151/13.08.2018 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус рег. № 039 – И.Д.и
на договор за учредено вещно право на ползване, сключен между А.Г.П. и Н.А.М.относно
ап. 14, находящ се в гр. София, район „Триадица“,
ж.к. „И. Вазов“, бул. „********обективиран в н.а. за
дарение 107, дело 1437/2018 г. на нотариус с рег. № 039 – И.Д.и район на
действие – СРС като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ заявените
искове на А.М., грузински гражданин, роден
на *** г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: *** – адв.
П.Н. срещу А.Г.П., ЕГН**********,***, офис 1 – адв. В.Д.
и Н.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 108 от ЗС искове
за установяване право на собственост и предаване на владението върху имот - ап. 14, находящ се
в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов“, бул. „********със застроена
площ от 66, 46 кв.м като неоснователни.
ОСЪЖДА А.М., грузински гражданин, роден на *** г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес:
*** – адв. П.Н.
да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на А.Г.П., ЕГН**********,***, офис 1 – адв.
В.Д. сумата от 2 550 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :