Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, чрез ю.к. Г. А., против Решение № 1730/01.12.2023г. по АНД № 3964/2023г. по описа на РС - Варна, с което е отменено НП № 03-2200787/17.08.2022г., с което за нарушение по чл.261 и чл.128, т.2 от КТ вр. чл.8 от НСОРЗ, на „Морски тим“ ООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2100лв.

Касаторът оспорва изводите на въззивната инстанция, за допуснати от административнонаказващия орган нарушения на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Сочи, че в процеса на подвеждане на фактите под хипотезата на приложимата материална норма, административнонаказващият орган е дал правилна материалноправна квалификация на деянието. Счита, че доколкото работодателят е начислил във ведомостта възнаграждение за нощен труд, то това обстоятелство може да се цени като извънсъдебно признание, че такъв се дължи. На основание изложеното е отправено искане да се отмени решението на ВРС, и вместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представител на касатора не се явява. Касационната жалба се поддържа с депозирано от упълномощен представител писмено становище с.д. № 3349/ 07.03.2024 година.

Ответникът по касация - „Морски тим“ ООД, чрез адв. М. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна, доколкото въззивният съд правилно е констатирал допуснати при издаването на НП процесуални нарушения. Претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила решението на Районен съд – Варна като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка с изложените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Морски тим“ ООД против Наказателно постановление № 03-2200787/17.08.2022г., с което за нарушение по чл.261 и чл.128, т.2 от КТ вр. чл.8 от НСОРЗ, на „Морски тим“ ООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2100лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че през м. юли 2022г. била извършена проверка на място и по документи от служители на Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна на обект - ресторант «***», находящ се в гр. ***, ***, стопанисван от «Мроски тим» ООД. При проверка на ведомости за заплати за месец май 2022г., отчетна форма за месец май 2022г., разчетно-платежна ведомост месец май 2022г. и други документи, било прието за установено, че на А. Д. Д. не било изплатено допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд през месец май 2022г. На 29.07.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който били посочени обстоятелствата при извършване на нарушението и правната му квалификация. Актът бил връчен лично на представляващ дружеството. По същия били депозирани възражения, но били преценени като неоснователни. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което наказващият орган е санкционирал дружеството, приемайки, че на 28.06.2022г., в гр.Варна, в качеството си на работодател «Морски тим» ООД, не е изплатил допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец май 2022г. на А. Д.. На лицето било изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер на 2,20 лева.

За да отмени оспореното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че от обстоятелствените части на АУАН и НП не могат да бъдат извлечени конкретни факти от обвинението, позволяващи ясно и точно възприемане на вмененото нарушение и организиране на адекватна защита срещу него. С АУАН и НП е повдигнато обвинение, че на 28.06.2022г., в гр.Варна, в качеството си на работодател «Морски тим» ООД, не е изплатил допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец май 2022г. на А. Д.. На лицето било изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер на 2,20 лева. ВРС се позовал на разпоредбата на чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. При това съдържание на Наредбата, съдът направил извод, че съдържанието на АУАН и НП следва да бъде попълнено с конкретика относно часове отработен труд, за които се дължи допълнително възнаграждение, въз основа на която конкретика би могло евентуално да се изчислява дължимото допълнително възнаграждение. Предвид визираните различни способи на изчисление на дължимото допълнително трудово възнаграждение, а именно - размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев, в АУАН и НП е следвало да намери отражение дали се касае за неизплатено допълнително възнаграждение от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, или такова, в размер не по-малко от един лев. При положение, че на лицето е изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец юни в размер на 2,20 лева, въззивният съд приел, че в съдържанието на АУАН и НП следва да е било посочено защо изплатеният размер на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец юни не припокрива размер на допълнително възнаграждение, който е дължим според наказващия орган. Липсата на горепосочените факти във възведеното срещу дружеството обвинение е преценено от ВРС като съществен недостатък на АУАН и НП по смисъла на чл. 42, т.2 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, който е довел до невъзможност обвиненото лице да разбере фактическия състав на обвинението и да организира адекватно своята защита.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационният състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства и не е спорна между страните. Следва да бъдат споделени и изводите на съда, че липсва достатъчно ясно и точно описание на нарушението, очертаващо неговата съставомерност. Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН определят съдържането на АУАН и НП. Като задължителен реквизит, в чл. 42, т. 4 /неправилно посочено от ВРС като т.2/, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, се изисква посочване, в обстоятелствената част на двата акта, на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Това изискване ще бъде изпълнено само тогава, когато са посочени всички съставомерни признаци на вмененото нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в съответствие с установеното по преписката към онзи момент. Необходимо е НП да съдържа фактическо описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност. В разглеждания случай - защо изплатеният размер на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец май не припокрива размер на допълнително възнаграждение, който е дължим според наказващия орган. Няма значение дали тези обстоятелства ще бъдат коментирани извън съответстващите им юридически признаци на нарушението, или едновременно с тях. Важно е да се осигури възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установят механизма на формиране на правните изводи на наказващия орган. Спазването на посочените изисквания служи за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, за преценка относно правилността на правната квалификация на нарушението, както и гарантира възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на административното обвинение, респ. упражняване на правото му на защита в производството в пълен обем. Нарушаването им пък е пречка за съда да провери волята на административнонаказващия орган и прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законност и правилност на издаденото наказателно постановление. В съдебната фаза на производството следва да бъде установено съответствието на твърденията, обективирани в НП, с обективната действителност и доказателствената съвкупност, което е невъзможно при липса на конкретни твърдения. Извличането им по тълкувателен път е недопустимо предвид строго формалния характер на административно-наказателните производства и техния санкционен характер. Липсата на пълно описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при които е извършено, така както е посочено в чл. 57, т. 5 от ЗАНН, представлява съществен порок на НП и е абсолютна предпоставка за отмяната му.

Предвид гореизложеното, като е отменил оспореното НП, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора в настоящото производство, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. За представителство пред настоящата инстанция, ответникът по касация е представил доказателства за сторени разноски в размер на 300 лева, което е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав, съобразявайки задължителните постановки на решение по дело № С-438/2022г. на СЕС, и с оглед правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника, намира, че сторените разноски следва да бъдат присъдени в претендирания им размер.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 пред. първо от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1730/01.12.2023г. по АНД № 3964/2023г. по описа на РС - Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Морски тим“ ООД, [ЕИК], сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.