№ 1269
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000500258 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 11.11.24г. /с участието на секретаря Г./ въззивно
гражданско дело № 258/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-22 състав от 12.12.23г. по г.д. № 7971/22г. са уважени /частично: до
размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на С. С. против „Електроразпределителни мрежи запад“ АД.
Решението на СГС се обжалва от „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /в
осъдителната част/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
Ищецът е собственик на къща – вила /находящи се във в.з. ***, ул. *** № **, ***/. В
резултат на извършени строителни /изкопни/ дейности /в близост до описания имот/ са били
нарушени основите на строежа и се е срутила частично оградата на къщата.
Ищецът поддържа, че е претърпял - в качеството си на собственик на разрушената
/процесната/ ограда имуществени вреди. С оглед това: С. С. претендира да бъде ангажирана /при
условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД /в качеството му на извършител или възложител на
процесните строителни дейности/.
Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
предвид следващите съображения/:
Съдържанието на въззивната жалба /в такава насока е и защитната теза на ответника,
обективирана в отговора на исковата молба/ сочи, че единствените спорни обстоятелства по делото
1
към момента /на този етап от процеса/ са следните: извършено ли е от дружеството деяние – деликт
/конкретно: осъществила ли е, съответно възложила ли е фирмата процесните строителни – изкопни
дейности/ и какъв е размерът не претърпените от ищеца имуществени вреди. Посочените две
спорни обстоятелства кореспондират с правния и фактически състав на чл. 49 от ЗЗД /в който
законов текст намира своето основание заявеният главен иск/.
В тази връзка /досежно двете спорни обстоятелства/:
От една страна /досежно наличието на деяние/:
Не е спорно /този факт се явява и надлежно установен по делото с писмени
доказателства, които обективират кореспонденция между С. С. с различни общински и други
административни органи по повод фактическото изпълнение на процесните СМР-ти; с гласни
доказателства и основно в тази насока с експертни такива/, че в близост до имота /конкретно –
оградата/ на ищеца действително са били осъществени строителни /изкопни/ дейности. Приетата по
делото експертиза констатира /изводите на вещото лице в тази насока кореспондират със
съдържанието на писмения доказателствен материал, посочен по-горе, а и със сбраните в процеса
свидетелски показания/, че едната част от строителните /изкопни/ дейности са били предприети за
изграждане на временен път по улица /тупик/, а другата част са били осъществени допълнително с
оглед подмяна на електрически кабели в участък, граничещ непосредствено с имота на ищеца.
Вещото лице обосновава изричен извод /в посочената насока/, че конкретната /пряката/ причина за
настъпване на процесната щета /срутването на оградата на къщата/ се съотнася не към строежа на
пътя, а именно към изкопната дейност, която е била реализирана допълнително - с оглед
предприето окабеляване /във връзка с тази дейност са били направени изкопи непосредствено до
имота – оградата на С. С.; в процеса на същата дейност е била изградена нова шахта, бил е
премахнат един стълб за високо напрежение и е бил поставен нов такъв/. Предвид тази именно
констатация на вещото лице /обективирана на стр. 11, т. 6 от експертното заключение/ и с оглед
конкретното предназначение /цел/ на допълнително изпълнената изкопна дейност /а именно –
изграждане на изцяло нова електрическа шахта, подмяна на токови кабели, премахване на
електрически стълб и изграждане на нов такъв/, която дейност кореспондира пряко не с
изграждането на пътя /посочено по-горе/, а единствено с предмета на дейност на ответното
дружество /което разполага с изключителни сервитутни права върху електропреносната мрежа и е
законово натоварено със задължението да я стопанисва, да я поддържа в изправно и безопасно
състояние/ в случая следва да се приеме за доказано, че процесните /увредили имота на ищеца
СМР-ти/ са били осъществени по възлагане на ответника. В такава хипотеза – имуществената
отговорност на дружеството може да бъде ангажирана при условията на чл. 49 от ЗЗД.
В последната връзка:
Действително: по делото не са налични преки доказателства, които да удостоверят
точно кой правен субект е изпълнил процесните СМР-ти. Вярно е и това, че ищецът носи /предвид
постановката по чл. 154 от ГПК/ основната доказателствена тежест /да установи посоченото спорно
обстоятелство/. Наличието на надлежно събрани доказателства обаче /в горната насока; които
доказателства обосновават извод за съотносимост на осъществената строителна работа именно и
само към предмета на дейност на ответника/ размества /обръща/ доказателствената тежест,
създавайки процесуално задължение за дружеството /предвид и правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/
да инициира производство по събиране на доказателства в спорната насока /които да опровергаят
горните изводи/. Такива липсват по делото.
Изложеното обосновава извод, че главният иск се явява доказан по основание.
От друга страна /досежно размера на процесната вреда/:
Настъпилият вследствие на процесния деликт резултат /частично унищожаване на
собствена на ищеца вещ – ограда/ представлява за С. С. имуществена вреда /която подлежи на
репариране в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/. Тази вреда се съизмерява в случая със средствата, които
са необходими за възстановяване на физическото състояние на вещта отпреди деликта /със
средствата, необходими за нов строеж на оградата/. Законът не въвежда изискване /като
предпоставка за завеждане и уважаване на иск по посоченият законов текст/ вредата да е била вече
2
отстранена /достатъчно е да се установи каква е стойността й – в смисъла на изложеното/. Именно
такова изчисление съдържа приетата в процеса техническо – оценителна експертиза /с
изчисленията на която кореспондира диспозитива на атакуваното решение/. Изводите на вещото
лице в посочената насока се явяват неопровергани от други доказателства /писмени, гласни или
експертни; заявеното от ответника оспорване на експертизата не е било съпроводено с искане за
назначаване на следваща такава – повторна или разширена/. Действително /подобно на изложеното
по-горе/: доказателствената тежест /за установяване на релевантното за спора обстоятелство –
размера на процесната вреда/ е за ищеца /с оглед редакцията на чл. 154 от ГПК/. При събрани обаче
в процесната спорна насока /именно по искане на С. С./ доказателства /в това число и оценителна
експертиза/, които доказателства подкрепят застъпваната от ищеца теза - тежестта /за
опровергаване на вече събраните доказателства/ се пренася върху ответника. В допълнение: в
случая /и в хипотези като процесната – при доказан по основание иск/ може да бъде приложено и
правилото на чл. 162 от ГПК /в тази връзка - изчислената от експерта сума не може да бъде
окачествена като прекомерна, предвид: размера на срутената част от оградата, предвид и конкретно
описаните от вещото лице редица разходи, които следва да бъдат сторени с оглед изграждането й
наново/.
Изложеното обосновава извод, че главният иск се явява доказан и по размер.
Основателен е и акцесорният иск:
Върху процесната главница се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва /за заявеният исков период, който е съобразен предварително с
ограничението по чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро от ЗЗД/. Размерът на процесната лихва е изчислен
надлежно от първоинстанционния съдия /чрез електронен калкулатор за пресмятане на такъв тип
вземания/.
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред въззивния съд.
Възражението /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ на процесуалния представител на ответника е
основателно: заявеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано – наполовина /до
размера на сумата 1 855 лева/. Тази сума кореспондира по размер /от една страна/ с най-новата
/актуална/ практика на СЕС, която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под
минимума по Наредба № 1 /постановките на тази практика следва да бъдат съобразени, независимо
кога са били обективирани – предвид принципното им естество/. Същият размер кореспондира /от
друга страна/ с вида, естеството и обема на оказаната за производството пред въззивния съд
адвокатска защита /където не са събирани нови доказателства, а са изложени само правни
аргументи, които на практика преповтарят вече заявени такива в рамките на първоинстанционния
процес/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната осъдителна част/ решение на СГС 1-22 състав от
12.12.23г. по г.д. № 7971/22г.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи запад“ АД да плати на С. И. С. 1 855 лева –
съдебни разноски /за производството пред САС/.
Решението е постановено при участие на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД /трето
лице – помагач на ответника/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4