Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1122/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез ст. юрк. С.а, срещу А.Л.А. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 261/2019 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 2847,49 лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 15.03.2019г., до окончателното изплащане; 581,49 лв. договорна лихва за периода от 27.12.2016г. до 14.03.2018г.; 327,30 лв. санкционираща лихва за периода от 20.01.2018г. до 14.03.2019г.. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с Л. А. Н. Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2016г. за сумата от 3500лв.. Поддържа, че сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя. Твърди, че плащанията са били преустановени, като към 13.12.2018г. кредитът е станал изцяло изискуем. Поддържа, че дължимите суми са в претендирания размер. Твърди, че кредитополучателят е починал на 27.12.2016г. и е оставил като свой законен наследник ответникът по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който намира твърди, че не са представени доказателства ответникът да е приел наследството. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2016г., погасителен план, извлечение от счетоводни книги се установява, че ищецът е отпуснал на кредитополучателя Л. А. С. кредит в размер на сумата 3500лв., а той се е задължил да погаси кредита на месечни вноски за срок от 30 месеца (до 13.12.2018г.).
От Удостоверение за наследници от 20.02.2018г. се установява, че кредитополучателят Л. А. С. е починал на 27.12.2016г. и оставил наследници по закон- двама сина, а именно ответника А.Л.А. и П. Л. С.(починал на 26.03.2016г. и оставил единствен наследник по закон ответника А.Л.А.).
От постъпило на 25.08.2020г. писмо от РС- Елин Пелин (съдът, в чийто район е открито наследството) се установява, че в специалната книга за отказ и приемане на наследство при РС- Елин Пелин за периода от 27.12.2016г. (смъртта на наследодателя) до датата на изготвяне на справката (20.08.2020г.) няма вписани отказ или приемане на наследството, оставено от Л. А. С.от страна на неговия син- ответника А.Л.А..
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че цялата сума по кредита е усвоена на 13.06.2016г., че са извършвани погасявания на кредита, както и че са останали дължими следните суми: 2847,49 лв. главница; 581,49 лв. договорна лихва; 256,99 лв. санкционираща лихва; 70,31лв. лихва за забава и 120лв. такса изискуемост. Вещото лице уточнява, че сборът от сумите за санкционираща лихва и лихва за забава представлява претендирания размер на санкционираща лихва от исковата молба.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 ГПК е подаден в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във вреда на потребителя; 3) реално предаване, респ. усвояване, на сумата по Договора на ответника; 4) възникнало универсално правоприемство касателно задълженията на кредитополучателя по отношение на ответника и преминаването им върху последния.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им, вкл. и възражението си за погасителна давност.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуването и размера на главния дълг; 2) изпадането на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава за процесния период. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право за заплащане на претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника е при установяването на горните факти да докаже положителния факт на изпълнение на задължението или на плащане на неустойката.
По делото се установи, че между ищеца и Л. А. С. са възникнали валидни облигационни правоотношения по Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2016г., по силата на който ищецът е отпуснал на кредитополучателя Л.А. С. кредит в размер на сумата 3500лв., а той се е задължил да погаси кредита на месечни вноски за срок от 30 месеца (до 13.12.2018г.). Установи се също така, че сумата е изцяло усвоена от кредитополучателят на 13.06.2016г..
Установи се, че кредитополучателят Л. А. С. е починал на 27.12.2016г., като ответникът А.Л.А. е единствения негов наследник по закон. Установи се също така, че в специалната книга за отказ и приемане на наследство при РС- Елин Пелин за периода от 27.12.2016г. (смъртта на наследодателя) до датата на изготвяне на справката (20.08.2020г.) няма вписани отказ или приемане на наследството, оставено от Любен А. Соколов, от страна на неговия син- ответникът А.Л.А..
В Решение №101/08.10.2019 по дело №2260/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. е посочено, че според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49, ал.1 от ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл.49,ал.2 ЗН. В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.51,ал.1, изр.1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл.51,ал.1,изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на чл.51,ал.1,изр.2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл.51,ал.1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл.51,ал.2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно право на наследника.
Наследството не се придобива автоматично, а едва с приемането му, т. е. не съществува презумпция за прието наследство (Определение № 283/21.06.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1583/2018 г., I т. о.).
Кредитор, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. В този смисъл е и разпределената с обявения за окончателен доклад по настоящото дело доказателствена тежест, а именно, че ищецът носи тежестта да докаже възникнало универсално правоприемство касателно задълженията на кредитополучателя по отношение на ответника и преминаването им върху последния. Съдът намира, че това обстоятелство не беше доказано при условията пълно и главно доказване.
Не се твърди в исковата молба и въпреки разпределената доказателствена тежест не се установи по делото ответникът да е приел изрично или мълчаливо наследството. Не се установи изрично приемане с писмено изявление до районния съд по местоокриване на наследството, което да е вписано в особена за това книга – чл.49, ал.1 от ЗН. Напротив- от изискана информация от РС- Елин Пелин се установи, че такова вписване липсва. Не се твърди и не се установи и мълчаливо приемане на наследството, изразяващо се в действия на наследника, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл.49,ал.2 ЗН. В този смисъл по делото не са представени доказателства (например вносни бележки или платежни нареждания), от които да се установи, че ответникът е погасявал задълженията на своя баща към банката след неговата смърт или че е извършвал каквито и да било други действия, сочещи на приемане на наследството с конклудентни действия.
Ищецът е инициирал заповедно производство срещу наследник на починалия длъжник, а оттам и настоящото исково производство като негово продължение, без към този момент да има яснота дали ответникът е приел наследството на починалия или се е отказал от него, респ. без проведено производство по чл. 51 от ЗН. По вече висящо производство се определя срок ответникът да заяви дали приема наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото (в този смисъл е и горецитираната практика на ВКС). В настоящия случай ищецът, който е заинтересована страна в горния смисъл, не е направил такова искане.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и при така събраните доказателства, съдът намира, че по делото не е установено ответникът да е приел наследството на своя баща- кредитополучателят Любен А. Соколов. Следователно ответникът- наследник на кредитополучателя, не следва да отговаря по предявените искове и същите следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат ответникът, но същият не е сторил такива по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК …….. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, чрез ст. юрк. С., срещу А.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 261/2019 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 2847,49 лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 15.03.2019г., до окончателното изплащане; 581,49 лв. договорна лихва за периода от 27.12.2016г. до 14.03.2018г.; 327,30 лв. санкционираща лихва за периода от 20.01.2018г. до 14.03.2019г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: