№ 155
гр. К., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20215510200408 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0284-000318 от 26.02.2021г.на
ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора,РУ К..
Жалбоподателката,недоволна от наложеното и наказание,моли съда да
го отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не
изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт
и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
основателна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на
09.02.2021г.в 14,45 часа в град К.,по булевард „23-ти ПШП“,в посока запад-
изток жалбоподателката Д.М. управлявала собствения си лек автомобил Фиат
Пунто с регистрационен номер *****,като предприела маневра завой
наляво,за да навлезе в паркинга на магазин Кауфланд,и не пропуснала
насрещно движещия се в посока изток-запад товарен автомобил Форд
Транзит с регистрационен номер *****,собственост на Х **
ЕООД,управляван от Б. ИЛ. ХР.,който я блъснал странично.Настъпило ПТП с
пострадали лица.
1
АНО приел,че жалбоподателката не пропуснала насрещно движещото
се ППС при завиване наляво за навлизане в друг път,с което виновно
нарушила чл.37,ал.1 от ЗДвП.Поради това и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179,ал.2,във вр.с чл.179,ал.1,т.5,пр.4 от ЗДвП АНО наложил на
жалбоподателката М. административно наказание-ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева.
Съдът констатира,че при съставянето на АУАН Серия GA,№ 322045 от
09.02.2021г. е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила,което опорочава цялата по-
нататъшна процедура по налагане на административно наказание и
съответно-опорочава издаденото въз основа на този АУАН наказателно
постановление и е основание за отмяна на НП.
По делото се установи от приложените писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя С.К. и на свидетеля М.С.,че те-като дежурни
по пътен контрол към РУ К.,посетили местопроизшествието и установили на
място двамата участници в настъпилото вече ПТП-жалбоподателката Д.М. и
свидетеля Б.Х..След снети устни сведения от двамата участници в
ПТП,двамата полицейски служители установили по тяхна преценка на
фактите по случая,че виновна за настъпилото ПТП е жалбоподателката
М.,тъй като при извършване на завой наляво не пропуснала насрещно
движещия се автомобил,управляван от свидетеля Х..Изготвили протокол за
ПТП и съставили АУАН на жалбоподателката за извършеното от нея
нарушение на ЗДвП.При съставянето на АУАН жалбоподателката искала да
даде възражение,но тъй като новите бланки,с които служителите на КАТ
работели,не давали възможност на жалбоподателката да напише в тях
възражение,полицейските служители разпечатали АУАН и обяснили на
жалбоподателката,че може да даде възражение в 3-дневен срок от
съставянето на акта.Прави впечатление от показанията на актосъставителя К.
и на св.С.,че при установяване на обстановката по възникналото ПТП
жалбоподателката е била изключително несъгласна с тезата,че тя е виновна за
настъпилото ПТП; че тя подробно,обстоятелствено и настоятелно е описала
на полицейските служители как според нея са се случили нещата и че
насрещно движещият се автомобил се е движил с много висока
скорост,поради което тя не е нарушила правилата за движение по пътищата и
не е виновна за настъпилото ПТП,а виновен е другият водач.Т.е.при това
активно словесно поведение на жалбоподателката по отричане на тезата за
наличието на нейна вина за настъпилото ПТП,няма как да се приеме,че
жалбоподателката не е имала възражения още преди съставянето на
процесния АУАН и съответно-в процеса на неговото съставяне и
изписване.Няма как да се приеме,че изписаното в АУАН „Нямам
възражения“ /видно е,че в АУАН в графата за изявление на жалбоподателката
„Запознах се със съдържанието на акта…“: „Нямам възражения“/ съответства
на действителната воля и на действителното волеизявление на
жалбоподателката.В показанията си актосъставителят К. заявява,че той и
2
колегата му съставили АУАН и след като го съставили обяснили на
жалбоподателката,че в тридневен срок може да направи възражения.Тъй като
актът бил в електронен формат,в него не се вписвали възражения на
нарушителя,а след като излезе акта се обяснявало на нарушителя,че в
тридневен срок може да представи възражение,както и сторили в настоящия
случай актосъставителят К. и св.С..При така установеното е безспорно,че в
случая е било отнето на жалбоподателката правото и по чл.44,ал.1 от ЗАНН
да направи възражения при съставянето на акта.Това право е съвсем различно
и отделно от правото в 3-дневен срок да направи и писмени възражения по
акта,което много ясно личи от съдържанието на разпоредбата на чл.44,ал.1 от
ЗАНН.Нещо повече-вписаното в съставения АУАН като изявление на
жалбоподателката „Нямам възражения“ не съответства на обективната
действителност,тъй като жалбоподателката през цялото време,предшестващо
съставянето на акта,е оспорвала фактическата обстановка,възприета от
полицейските служители и направените от тях правни изводи,и е имала
възражения.Правилно упълномощеният от жалбоподателката адвокат в
пледоарията си в ход по същество изтъква,че актът е съставен в нарушение на
чл.42,ал.1,т.8 от ЗАНН,тъй като в него не се съдържат обясненията и
възраженията на жалбоподателката; както и че ЗАНН никъде не предвижда
възможност на актосъставителя да ограничава правото на сочения за
нарушител да упражни правото си по чл.44,ал.1,предл.първо от АУАН
независимо по какви причини-обективни,субективни,в това число
организационни или технически.
Предвид изложеното съдът намира,че при така допуснатото съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН,издаденото наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно-издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила,без да
се обсъжда деянието и участието на жалбоподателката в него.
При този изход на делото въззиваемата страна следва да заплати
направените по делото разноски,а именно: на жалбоподателката да заплати
разноски в общ размер на 500 лв.,от които 300 лв.за адвокатски хонорар
/съгласно представения от адв.Г. списък на разноските/ и 200 лв.депозит за
съдебна автотехническа експертиза; в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на КРС следва да заплати направените по делото от бюджета на
КРС разноски в общ размер на 538 лева,о които 388 лв.остатък над внесения
от жалбоподателката депозит за изготвяне на първоначалната АТЕ и 150
лв.възнаграждение на вещото лице за изготвяне на допълнителната АТЕ.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 21-0284-000318 от
3
26.02.2021г.на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора,РУ К.,с което
на Д. П. М. от гр.К.,ул.“И М.“ № 50,с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на жалбоподателката Д.
П. М. направените от нея по делото разноски в общ размер на 500 лв.,от които
300 лв.за адвокатско възнаграждение и 200 лв.депозит за съдебна
автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на КРС направените по делото от бюджета на КРС
разноски в общ размер на 538 лева,от които 388 лв.остатък над внесения от
жалбоподателката депозит за изготвяне на първоначалната АТЕ и 150
лв.възнаграждение на вещото лице за изготвяне на допълнителната АТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4