МОТИВИ
Към решение по НАХД № 70 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година
С.И.С. с ЕГН:********** *** е привлечен
като обвиняем и предаден на съд за това, че:
На 05.07.2019г. в гр. ***по хулигански
подбуди е причинил на М.Д.Х., ЕГН:********** *** лека телесна повреда,
представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по дясната
лицева половина, в ябълчната област на лицето –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130,
ал.1 от НК.
В съответствие с правомощията си по
чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия докладчика по НАХД 70/2020г. е преценил че са
налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК, по отношение на обв. С.,
поради което с разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на
глава 28 от НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в предложението
фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв.
С. е автор
на престъплението за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да
наложи административно наказание „Глоба“ в размер ориентиран към минимума.
В с.з. обвиняемия не се явява, не се и
представлява.
В хода на досъдебното производство обв. С.
е дал обяснения в които признава вината си изразява съжаление за стореното.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият С.И.С. е ****, ЕГН:**********.
На **. около 17:30 - 18:00 часа
пострадалата –св. М.Х.се намирала на автобусна спирка в гр.К.. в близост до
пазара на града. Същата чакала автобус, който тръгвал от гр.К.. за гр.Б... Докато
чакала на автобусната спирка дошъл обв.С.С.. Обв.С. се насочил към шофьор
на спрял автобус и го помолил да му даде два лева за бира. Автобусния шофьор му
отказал, като му предложил да му даде бира, която стояла в багажното отделение
на автобуса, но обв.С. му отказал, тъй като според
него бирата била топла. След като въпросния автобус потеглил, пострадалата Х… отишла
на друга спирка, която се намирала на улицата срещу сградата на Районен съд
гр.Карлово. Около 19:00 часа
пострадалата отново се върнала на спирката, която се намирала в близост
до пазара на гр.К.., за да се качи на автобус за гр.Б... Там, на спирката все
още бил обв.С.. Пострадалата Х. застанала на тротоара
до пристигналия автобус за гр.Б.., когато обв.С. се
насочил към нея и без никакъв повод, абсолютно непредизвикано и безпричинно й нанесъл
удар с дясната си ръка в която държал връзка ключове. Удара на обв.С. попаднал в областта на дясната лицева половина, в ябълчната област на лицето на св. Х., като се образувала
рана от която незабавно потекла кръв. Свидетелка на случилото се станала
неизвестна и неустановена жена, която дала салфетка на пострадалата за да попие
кръвта и да се почисти. След това пострадалата Х. се качила в автобуса. Св. К.Р.който
бил шофьор на въпросния автобус забелязал, че пострадалата била с окървавено лице и се бършела със
салфетка.Той я попитал кой я е ударил и тогава тя му отговорила -„наркомана“, като
св.Р… веднага разбрал, че става дума за обв.С., който
в този момент все още се намирал на въпросната спирка. Св.Р. знаел, че обв.С. употребява наркотични вещества и бил забелязал, че
същият много често пребивава на автобусната спирка.
На 22.07.2019г. пострадалата М.Х.подала
жалба относно случилото се в Районна прокуратура гр.Карлово.
В хода на досъдебното производство била
изготвена съдебно-медицинска експертиза №406/2019г. /л.48-51/ от която се
установява,че при инцидента на 05.07.2019г. на пострадалата М.Д.Х. е било
причинено разкъсно-контузна рана по дясната лицева половина, в ябълчната
област на лицето. Това увреждане й е причинило разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на досъдебното производство била
изготвена и съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата М.. Х., от която се
установява, че към момента на деянието е могла да възприема фактите, които имат
значение за делото и може да дава достоверни
показания за тях.
В хода на досъдебното производство
била
изготвена и съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемият С.С., от която се установява, че към момента на деянието и
към момента на изготвяне на експертизата същият е могъл правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за
тях.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за категорично и безспорно установена от събраните по делото
доказателства, както от свидетелските показания на разпитаните на досъдебното
производство лица, така и от самопризнанията на обвиняемия.
Всички тези показания са логични и
последователни, както и еднопосочни по отношение на основните факти от значение
за разследването и съответни на събраните писмени доказателства.
При постановяване на решението си съдът
стъпва върху събраните писмени доказателства и доказателствени
средства, каквито са - докладни записки, справки за лица от АИС „БДС“, справка
за съдимост и характеристична справка за подсъдимия, СМУ на постр.,
протоколи за разпити на свидетелите, копия от мед. документи, експертно решение.
В подкрепа на установените факти се
явява и изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни.
Същата приема, че е на
пострадалата М.Д.Х. при инцидента на 05.07.2019г. е било причинено разкъсно-контузна рана по дясната лицева половина, в ябълчната
област на лицето. Това травматично увреждане е причинено от действието на тъпоръбест предмет, какъвто представлява връзка с ключове. Описаното
увреждане, по своята съвкупност, като медико-биологичен признак представлява разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът кредитира медицинската експертиза
като изготвена с необходимите професионални знания и опит. По същата причина
съдът кредитира и двете съдебно-психиатрични
експертизи посочени по-горе.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че обв. С.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр.
с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на ***г. в гр. К.., обл.
П.. по хулигански подбуди е причинил на М.Д.Х., ЕГН:********** *** лека телесна
повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
по дясната лицева половина, в ябълчната област на
лицето.
От обективна страна е налице извършване
на действия, свързани с посегателство срещу личността на свидетелката Х., като
чрез нанасяне на удар с дясната
си ръка в която държал връзка ключове в областта на дясната лицева половина, в ябълчната област на лицето на св. Х., обвиняемия е причинил
травматичните увреждания на пострадалата, описани в експертизата и при това е
действал по хулигански подбуди.
Посоченото се установява категорично, както
от показанията на свидетелите от досъдебното производство, така и от
самопризнанието на обвиняемия от досъдебното производство.
Всички свидетели възприели агресивното
поведение на обвиняемия, непредизвикано по никакъв начин от постр.
Х., като това и демонстрираното от С. незачитане на правовия ред и изразеното
явно неуважение към обществото, предизвикало възмущение у тях от поведението на
последния.
С оглед вида на травматичното увреждане,
установено с експертизата, то съставлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
Посочения в постановлението на прокуратурата
белег на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а именно деянието да е
извършено по хулигански подбуди, според съда, от доказателствата по делото се
установява наличието на този квалифициращ белег на вмененото на обвиняемия
престъпление.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК
изисква, като своя специфична характеристика на състава наличието и на
хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на
извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му
за саморазправя, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на
деянието, като обвиняемия действително следва без конкретна причина да е
насочил действията си към пострадалия, като изрази и неуважението си и
незачитането на обществените порядки. В конкретния случай е установено по
делото, че пострадалият и обвиняемия изобщо не са се познавали от по-рано, като
не е установено да са имали някакви предхождащи инцидента влошени лични взаимоотношения.
Следователно, в поведението на обвиняемия не може да се търси някакъв траен
личен мотив, при това свързан конкретно с личността на пострадалия за
осъществяване на престъпното му поведение.
Цялостното поведение на обвиняемия, насочено
към саморазправа, с проява на груба сила и показване на надмощие над
пострадалата, очертава характеристиките на посочения задължителен елемент от
субективната страна на деянието, а именно хулиганският мотив. Друг мотив и
друга цел не се установява да е имал обв.С. тогава,
когато нанесъл удар с дясната си ръка в която държал връзка ключове в областта
на дясната лицева половина, в ябълчната област на
лицето на св. Х..
В крайна сметка обвиняемия е
демонстрирал именно това, че не се смята за обвързан със спазването на
общоприетите норми за прилично и сдържано поведение на обществено място,
каквото е автобусната спирка.
Установява се, че като цяло поведението
на обв.С. е било еднопосочно и подбудено от една
конкретна цел, да покаже надмощието си над Х. по груб начин и да се
саморазправи с нея напълно безпричинно.
Ясно изразен е хулиганският мотив, при
който действията на обвиняемия са били агресивни и необуздани, без особено
съобразяване с мястото на осъществяването им. Наличието на хулиганският мотив,
чието проявление в случая се описа именно като липса на съобразяване с реда и
установения в обществото начин за разрешаване на спорни ситуации, не изисква
като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред или
скандализиране на обществото, защото при това престъпление се уврежда
личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у извършителя,
подобни последици са включени имплицитно при неговото реализиране. Затова и за
наличието на този хулигански мотив се съди преди всичко от фактическото
поведение на извършителя на деянието.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Обв.С. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди. При наличието на материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а,
ал.1 от НК съдът е на становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С оглед
степента на обществена опасност на извършеното, както и данните за имотното
състояние на обвиняемия, като съобразява иначе добрите му характеристични
данни, съдът счита, че най-справедливо е за престъплението да му бъде наложено
административно наказание глоба в предвидения минимален размер. Затова и с
решението си съдът наложи наказание глоба от 1000 лева, което счита, че е
справедливо и ще способства за предупреждаване и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите, добрите нрави и правилата за нормално общуване, като
освен това държи сметка и за характера и степента на обществена опасност на
извършеното конкретно престъпление.
На
осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обв. С. да заплати в полза на държавата по бюджетна сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 604,80 /шестстотин и четири лева и осемдесет
стотинки/ лева от които 369,60лв. за два броя съдебно-психиатрични експертизи и
235,20 лева за съдебно-медицинска експертиза, явяващи се разноски по делото от
досъдебното производство
По изложените мотиви съдът постанови
своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.