№ 108057
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №
20241110134602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ***/06.06.2024 г. на „***т“ ЕООД, ЕИК ***, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. С. А. с
ЕГН: **********, за суми, представляващи регресни суброгационни вземания на заявителя
в качеството му на поръчител на длъжника по Договор за кредит № 2644471 от 24.09.2022 г.,
изплатил в полза на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД задълженията на заемателя по договора
за кредит.
Със заявлението се претендира и вземане, основано на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 24.09.2022г. между заявителя и длъжника, а именно
възнаграждение за предоставеното обезпечение, както и обезщетение за забава върху него.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя
вземания за главница, възнаградителна и законна лихва по договора за потребителски
кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, обезщетение за забава, както и за
разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за сумата от 145.33 лева- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, както и за сумата ор 13.08 лева- обезщетение за забава
върху това възнагарждение за периода от 11.12.2022г. до 14.05.2024г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о.,
ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
дружеството- заявител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на „***т“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора
възникват в правната сфера на „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на
поръчителство и приложение № 1 към него потребителят- длъжник се е задължил да заплаща
1
месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните
вноски по договора за кредит. С оглед на това и при съобразяване на обстоятелствата, че
едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че
възнаграждението в полза на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за
кредит и независимо дали длъжникът е изправен или не, при това предпочтително пред
вземанията на заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че с уговарянето на
процесното възнаграждение по същество се достига до забранен от закона- императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на
разходите, който надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С това възнаграждение на практика се достига до значително и
необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено
неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната
неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Доколкото съдът намира, че не е налице действително основание за начисляване на
възнаграждение за учреденото обезпечение, заявлението следва да бъде отхвърлено по
отношение на претенцията за присъждане на такова, както и на обезщетение за забава върху
него.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ***/06.06.2024 г. на „***т“ ЕООД, ЕИК ***, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. С. А. с ЕГН:
**********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от
145.33 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 24.09.2022г.,
сключен между длъжника и „***т“ ЕООД, както и за сумата ор 13.08 лева- обезщетение за
забава върху това възнагарждение за периода от 11.12.2022г. до 14.05.2024г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3