№ 178
гр. Кубрат, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20223320100451 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова претенция с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 240 и чл.
86 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на първата, с иск по
чл.55, ал.1 ЗЗД.
С. Г. П., ЕГН ********** от **, чрез адв. П. Х., АК – г**, съд.адрес: **, като твърди, че
на два пъти – на 17.06.2020 г. и на 24.11.2020 г., в изпълнение на сключен договор за заем с
ответницата – негова родственица, й е дал, чрез банкови преводи по нейна сметка в „Банка
ДСК“ – АД, на сумите – 1 300.00 лева, първия път, и 3 780.00 лева, втория път, в заем общо
сумата 5 080.00 лева; в телефонни разговори през 2021 – 2022 г. и чрез връчване на
нотариална покана на 26.05.2022 г., канил ответницата да му върне дадената й в заем сума в
общ размер на 5 080.00 лева, но тя не изпълнила задължението си да върне на заемодателя
дадената в заем сума пари, като представя писмени доказателства за извършените по негови
нареждания преводи на паричните суми по банкова сметка на ответницата, моли тя да бъде
осъдена да заплати на ищеца в изпълнение на сключени между тях договори за заем от
17.06.2020 г. и на 24.11.2020 г. сумата 5 080.00 лева, ведно с законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 30.06.2022 г., до окончателното изпълнение, на
основание чл. 79, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД; в случай, че съдът отхвърли този иск за
изпълнение, поради липса на доказателства за сключен договор за заем, претендира на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответницата да бъде осъдена да му върне
получената без основание сума в размер на 5 080.00 лева, ведно с законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 30.06.2022 г., до окончателното изпълнение.
1
Претендира присъждане на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответницата – С. П. Б., ЕГН ********** от **, на която е връчено съобщение – лично,
на 06.07.2022 г., в 1-месечния срок за това, изтекъл на 08.08.2022 г., не изпраща писмен
отговор. Редовно призована се явява в насроченото по делото о.с.з. и като признава и
представя писмени доказателства за действително осъществени парични преводи от ищеца
по нейна банкова сметка на процесните суми: 1 300.00 лева от 17.06.2020 г., и 3 780.00 лева
от 24.11.2020 г., оспорва да са й предадени в заем от ищеца, с който отрича да има каквито и
да било договорни отношения; твърди, че по нейната банкова сметка ищецът е превел
процесните суми за уреждане отношения – плащане на възнаграждения, обезщетения и др.,
в полза на сина й М.Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Между страните не се спори, а и се установява от
съдържанието на представеното от ответницата извлечение от 13.10.2022 г. разпл. й сметка в
„Банка ДСК“ – АД, клон Кубрат – л. 47-54 от делото, че ищецът С. П. на 17.06.2020 г. е
превел по същата сумата 1 300.00 лева на посочено от него основание „превод аванс за
лекарства“, и на 24.11.2020 г. е превел по същата сумата 3 780.00 лева на посочено от него
основание „превод за кола“.
От записванията в цитираното извлечение, се установява, че по разплащателната сметка
на ответницата системно – ежемесечно, постъпват различни суми в полза на посочения от
нея нейн син – М.Б.Б..
От съдържанието на приложеното към исковата молба удостоверение за наследници №
70/ 07.06.2021 г.на Кметство – с. Сеслав, Община - Кубрат, изд. за наследниците по закон на
С. П. П., б.ж. на с. Сеслав, поч. на 12.08.1952 г., се установява родство по сватовство между
ищеца и ответницата, както и съребрено родство – братовчеди, между ищеца и посочения от
ответницата нейн син – М.Б.Б..
Също несъмнено между страните е, че извънсъдебно – чрез изпращане на нотариална
покана рег. № 1799/ 16.05.2022 г., том 1, № 36 на нотариус Ив. Башева – Йорданова, вписана
в регистъра на НК с рег. № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
връчена на ответницата на 26.05.2022 г. - л.10-11 от делото, е поканил ответницата да му
върне сбора от сумите, предмет на банкови парични преводи, в размер на 5 080.00 лева, като
видно съдържанието на цитираната подателят – ищецът, с нея не твърди наличие на
договорно задължение – връщане на дадена в заем сума, в тежест на адресата – ответницата.
Макар и да се твърди от ищеца, не се установява с годни доказателствени средства –
писмени или гласни доказателства, при заявено оттегляне на искането за събиране на
свидетелски показания, сключени между страните по делото договори за заем от 17.06.2020
г. и от 24.11.2020 г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Между страните не се установи да е налице действително по
правилата на Закона за задълженията и договорите облигационно отношение по договори за
2
заем от 17.06.2020 г. – за сумата 1 300.00 лева, и от 24.11.2020 г. – за сумата 3 780.00 лева,
по силата на които несъмнено преведените – дадени, от ищеца, начислени – получени, от
ответницата по нейна разплащателна сметка тя да е взела в заем и да се е задължила да върне
на ищеца на договорен падеж или при покана, обратно на твърдяното с исковата молба,
поради което не подлежи на обсъждане твърдяното неизпълнение на невъзникнало
договорно задължение.
Не е налице и хипотезата на предявения в условията на евентуалност иск за връщане
на ищеца от получилата ги без основание ответница на сумата 5 080.00 лева в изпълнение на
правилото на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа
на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без
наличието на някакво правоотношение, съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В случая съдът, обосновано от извършените вписвания от ищеца в изходящите от
него преводни нареждания от 17.06.2020 г. и от 24.11.2020 г., приема, че предаването на
процесните суми е станало при наличието на посочените от ищеца основания за плащане в
издадените от него платежни нареждания за кредитни преводи до „ОББ“ – АД от 17.06.2020
г. - „превод аванс за лекарства“, и от 24.11.2020 г. – „превод за кола“, приемайки за
основателни заявените от ответницата възражения, че: по неформален договор за поръчка е
представител на сина си М.Б., поради което по нейната разплащателна сметка постъпват
суми, дължими на него; плащането на процесните суми по нейна сметка касае изпълнения
на задължения на ищеца по материалноправни отношения между него и син й – плащане на
възнаграждения, обезщетения и др., в полза на сина й М.Б., като всички са в
близкородствени отношения, установени с писмени доказателства по инициатива на ищеца.
Ищецът не оспорва възраженията на ответницата. Макар и длъжен да изнася пред
съда само истината, съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК, затаява такава относно
действителните си отношения не с ответницата, а със сина й М.Б., в чиято полза са и
посочените от него изрично основания за плащане - „превод аванс за лекарства“ от
17.06.2020 г., „превод за кола“ от 24.11.2020 г.. С каквато лекота е вписал посочените от
него основания за плащане, със същата би могъл да впише твърдяното с исковата молба
основно основание за превод - заем в полза на ответницата, или да не впише основание, за
да е налице твърдяното в условията на евентуалност – без основание, още повече, че става
въпрос за извършено от него електронно банкиране, което е изцяло в негова власт и не е
опосредено от 3-ти лица, изпълнители на волята му.
3
Предвид изложеното исковите претенции са неоснователни и недоказани, и като
такива подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, съставляващ отхвърляне на исковите претенции,
неоснователно е искането на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските му
по делото да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. П., ЕГН ********** от **, чрез адв. П. Х., АК – г**,
съд.адрес: **, срещу С. П. Б., ЕГН ********** от **, искове на основание чл. 79, във вр. с
чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на
първата, с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждането й да заплати на ищеца в изпълнение на
сключени между тях договори за заем от 17.06.2020 г. и на 24.11.2020 г. сумата 5 080.00
лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
30.06.2022 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 79, във вр. с чл. 240 и чл. 86
ЗЗД; както и в случай, че съдът отхвърли този иск за изпълнение, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД ответницата да бъде осъдена да му върне получената без основание сума в
размер на 5 080.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 30.06.2022 г., до окончателното изпълнение, като неоснователни и
недоказани, като оставя без уважение и искането на ищеца за присъждане на разноските му
по делото в тежест на ответницата.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4