№ 237
гр. Варна, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000181 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по приети за общо разглеждане две въззивни жалби, подадени
от името на застраховател „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД и Х. И. Х.
срещу различни ЧАСТИ от решение № 11/05.02.2024 г. постановено по
електронно дело 20233500900071 (ТД 714/2023 г.) по описа на Окръжен съд –
Търговище, с които съответно е била уважена претенция по чл.432, ал.1 вр.
чл. 493а ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди понесени от баща, увреден от смъртта на сина си,
причинена от застрахован по застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист в размер на 144 000 лв., ведно със законна лихва от
18.05.2023г., съответно същата претенция е била отхвърлена за горница до 180
000 лв. поради установено съпричиняване, и са били разпределени разноските
между страните.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд с двете искания на насрещни страни за
контрол върху акта по същество, доклада на изложените подробни оплаквания
по обжалвания акт, както и отпадането на пречката по упражняване на право
на иск за граждански последици от престъпно поведени, са разгледани в
обявени на страните неоспорени определения №262/22.04.2024г и
376/20.06.2024г.
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, чрез
пълномощника си адв. Ц., излага оплаквания по установените от първата
1
инстанция факти за протИ.правното поведение на застрахования водач, като
счита, че събраните доказателства установяват опасност на пътя,
предизвикана изцяло от неправомерно поведение на велосипедиста по начин,
който изключва отговорността на водача изцяло, евентуално следва да се
отчете много по-значителен принос на пострадалия в причиняването на
пътния инцидент, като възражението за съпричиняване се уважи не до 20, а
поне до 70%, съответно на изключително високия риск поет от велосипедист,
който самонадеяно е управлявал велосипеда като е крИ.личел по платно на
десен завой при съзнавано наличие на други участници в движението по
републикански път.
Въззиваемият пострадал оспорва жалбата с доводи които не
кореспондират на оплакванията по фактите (доколкото се отнасят за размер на
справедлив еквивалент на неимуществени вреди от загуба на близък), а по
възражението за съпричиняване са бланкетно посочени.
Като въззивник Х. И. Х., чрез адв. Д. и адв. С, излага оплаквания за
необоснованост на изводите на съда при определянето на обема на приноса на
поведението на починалия велосипедист, като сочи че те са били изградени
въз основа на протИ.речеви свидетелски показания, вкл. тези на
заинтересования застрахован и неправилно заключение на експерт, основано
на факти, които не са били надлежно доказани. Сочи, че с обективните данни
се установява правомерно движение в най-дясна част от платното, съответно
на особеностите на завоя, наклона и опесъчения банкет и удар в задната част
на велосипеда, а тези обстоятелства изключват обосноваване на неправомерно
поведение на починалия, респективно възможност да осуети по какъвто и да е
начин сблъсък с изпреварващия го в гръб автомобил. С тези доводи поддържа
оплакване за неоснователно уважено възражение за съпричиняване, като
претендира за присъждане в цялост на иначе законосъобразно определен
размер на обезщетението за вредите, причинени от застрахования водач.
Въззиваемият застраховател не е заявил отделно становище по тази
жалба.
Представителят на увредения ищец поддържа в пледоария по
същество доводи за отчитане на точния механизъм на ПТП според присъдата,
постановена срещу водача и установеното поведение на велосипедиста до
мястото на удара в дясното платно за движение, което категорично
опровергава показанията на застрахования и неговите близки. Позовава се на
особеностите на терена и точното място на удара като обосновава, че
движението на велосипедиста е съобразено с изискването на закона и затова
не може да бъде отчитан какъвто и да е негов принос. Моли за уважаване на
претенцията в цялост с допълнително присъждане на остатъка от 36 000лв
след отмяна на неправилното намаляване на справедлИ. определеното
обезщетение.
Пълномощникът на застрахователя пледира за зачитане на присъдата
само по отношение на престъпното поведение на осъденото лице, но без
квалификацията на приноса на самия пострадал, който подлежи на
самостоятелно установяване в настоящия процес и е доказан със
заключението на вещото лице, основано на точното място на удара в дясната
лента. Моли за потвърждаване на извода за протИ.правно поведение на
2
пострадалия и остойностяване на значителния му принос като по-висок
процент на редукция и съответно допълнително намаляване на обезщетението
и отхвърляне на по-голяма част от иска. Допълнително в пледоарията пред
настоящия съд адвоката на застрахователя въвежда и оплаквания по размера
на определения справедлив еквивалент на компенсация на вредите от смъртта
на сина на ищеца, като сочи че не са били правилно отчетени действителната
връзка с починалия, начина на жИ.т и социално-икономическите условия в
страната и поддържа искане за отхвърляне на претенцията или намаляване на
присъдената сума.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски за
настоящото производство, конкретизирани от въззивника-ищец като дължимо
в полза на данъчно регистриран адвокат възнаграждение за предоставена
безплатна услуга(л.70) и от въззивника – ответник в неоспорен списък по чл.
80 ГПК (л.78).
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявена остатъчна претенция на баща на велосипедист, умъртвен в резултат
на ПТП срещу застрахователя на виновния автомобилист по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493а ал.1 КЗ за присъждане на поискано, но незаплатена
доброволно от застраховател обезщетение като справедлив паричен
еквивалент за причинени неимуществени вреди на увредено от смърт на
пострадал близък родственик лице, ведно със законната лихва от предявяване
на претенция по чл. 380 КЗ към застрахователя.
Ползващият се от застраховката увреден баща на починалия
велосипедист е основал претенцията си на твърдения за понесен силен
емоционален стрес вследствие смъртта на сина си, настъпила на 08.05.2023г в
резултат на множеството увреждания, понесени при ПТП, предизвикано на
30.04.2023г. между селата Разбойна и Стража от водача С Х, застрахована за
управление на автомобил „Опел Зафира“ с ДКН ХХХХХХХ при ответното
търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба
изцяло фактическия състав, пораждащ отговорността на водача и размера на
паричния еквивалент за понесените болки и страдания, като е заявил изрично
и евентуално възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
наред с други изброени нарушения, не е контролирал движението на
велосипеда си и не го е управлявал по банкет или тротоар или поне в най-
дясната част от платното.
Обжалваното решение изцяло кореспондира на тези процесуални
действия на страните и съдът го намира за допустимо. По делото е нямало
спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото
събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на
автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за
3
разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без
застрахователят да е предложил обезщетение при установени с протокол за
ПТП факти за поведение на застрахован водач и починалия велосипедист.
Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от
застрахователя ползващ се от задължителна застраховка увреден пряк
родственик на пострадалия участник в ПТП да търси от съда разрешаването
на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни
към него лихви.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Оплакванията на страните визират както присъдената след редукция
част от 144 000лв., така и горница над нея до обща стойността на вредите,
съответна на 180 000лв., за която първата инстанция е приела недължимост
поради основателно възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от
пострадалия. Осъденият ответник не е изложил каквито и да са оплаквания по
установяване на обстоятелствата, възприемани като критерии за справедлива
оценка на неимуществени вреди, нито обосноваността на приетия от съда
краен размер и затова доводите по тези факти и правни изводи не са въведени
в предмета на въззвния контрол и ще могат да се съобразяват само, ако
оплакванията в двете жалби, концентрирани в установеното поведение на
всеки от участниците в ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилия
вредоносен удар между МПС и велосипеда, се окажат основателни. Само
тогава въззвиният съд ще следва да се произнесе и по останалите елементи за
да формира собствения си извод по целия фактически състав, пораждащ
вземането за да се произнесе по съществото на спора (чл. 266 ГПК).
Липсват оплаквания и по безспорното между страните договаряне на
покритието на отговорността на водача, управлявал застрахования автомобил
и родствената връзка на починалия велосипедист с претендиращия
обезщетение негов баща.
След приключване на преюдицалното наказателно производство за
причиняване на смърт с транспортно престъпление, неоспорими, на осн. чл.
300 ГПК, са установените престъпни обстоятелства с присъдата на
наказателния съд, включващи както причиняването на смъртта на сина на
ищеца като пряк съставомерен престъпен резултат от непредпазлИ.то деяние
на С Х, така и характеризиращите неправомерното поведение на осъдената
автомобилистка нарушения на правилата за движение по пътищата и точния
механизъм на вредоносното произшествие. Затова и въззивният съд не може
да променя така установените факти: смъртта на 38-годишен велосипедист е
настъпила в болнично заведение въпреки реанимационни действия поради
тежката черепно- мозъчна травма, засегнала жизнено важни сърдечно-съдов и
дихателен център, понесена от лицето на 30.04.2023 г. в следствие на удара на
велосипеда от лекия автомобил и последващото отхвърляне и падане на
тялото на платното; осъдената Хюсеинова е управлявала л.а. „Опел Зафира“ с
ДКН ХХХХХ ХХ преди сблъсъка със скорост от 80 км.ч. и е възприела
движещия се пред нея на платното велосипедист поне от 110 м. Въпреки ,че
ясно забелязала, че велосипедиста крИ.личел по платното като преминавал от
4
едната в другата лента на движение( в участък с лек наклон нагоре),
непосредствено преди предстоящия десен завой, застрахованата водачка не
намалила скоростта за да избегне опасността, а предприела изпреварване с
навлизане в насрещното платно без да осигури нужна странична дистанция,
като при това велосипедиста се е оказал непосредствено пред изпреварващия
го в гръб автомобил и предната дясна броня косо ударила от дясно задната
гума на велосипеда. Сблъсъкът настъпил в дясната лента за движение на пътя
от с. Разбойна към с. Стража(двулентов с опесъчен 70 см. банкет от двете
страни), в коридор с ширина 1.55м., попадащ в централна част на пътя( 80 см.
западно и 85 см. източно спрямо разделителната непрекъсната линия) т.е. на
около 2.20м. от края на банкета, където при огледа са били фиксирани следи
от счупените части.
Допълнително пред първоинстанционния съд е събрано заключение на
автоексперт, който също е интерпретирал следите от сблъсъка и конкретно
посоката, от която е бил нанесен удара отзад върху задната част на велосипеда
и върху предната на автомобила, като също е достигнал до извод за застъпване
на траекториите на двамата участника след навлизането на МПС в насрещната
лента непосредствено преди десен завой и продължаване на крИ.личещото
движение на велосипедиста, също насочил се в дясно, като според този
експерт удара е настъпил също в дясното платно, но много по-близо до
банкета (на отстояние 0.80м – 1.20м. от дясна граница на пътя). Въпреки това
по-благоприятно за пострадалия заключение, и този експерт посочва, че при
друг избран от велосипедиста начин на движение – най-вляво, а не по
продължение на ширината на платното, страничната дистанция, въпреки
нарушението на автомобилиста, би била достатъчна за да се разминат без
сблъсък. Същевременно, ако се приложат изводите на автоексперта към
фиксираното от наказателния съд място на удара, тази възможност за
осуетяване на ПТП, независимо от нарушенията на застрахования водач става
категорично по-значима, тъй като дистанцията между двете превозни средства
ще се окаже още по- голяма. Съответно, при движение преимуществено в
коридор, включващ и двете платна още преди завоя, несъмнено самия
велосипедист е повишил опасността в този изискващ повишено вномание
участък от пътя и със самото си присъствие там е препятствал безопасното
преминаване на останалите участници през обозначените с пътни знаци
поредица от завои.
При така установените факти, въззивният съд на първо място намира, че
оспорването на протИ.правността на поведението и вината на самата
застрахована е вече изключено, поради задължението на гражданския съд да
зачете присъдата, наложена именно за причинено с нейното нарушение
непредпазлИ. умъртвяване на велосипедиста и затова първото от
фактическите оплаквания на застрахователя е изцяло неоснователно. Самото
осъждане на виновната автомобилистка изключва и позоваване на
изключващо наказателната отговорност случайно събитие и затова и второто
оплакване не може да се уважи (решение №50092/15.01.2024 по к.т.д.
№1596/2022 на ВКС , 2 т.о.).
Извън съставомерните престъпни обстоятелства, ограничени до
поведението на осъдения водач на автомобила, присъдата на наказателния съд
не подлежи на зачитане, и затова гражданският съд дължи самостоятелна
5
преценка на поведението на пострадалия, дори и то да е било съобразявано
при индивидуализация на наказанието (Решение №431/02.07.2024 по к.гр.д.
№2452/2023 на ВКС 1 гр.о.). Съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТР №
1/2014г по т. д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да
се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е протИ.правно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Такова е поведението на велосипедиста, избрал по-
удобния за преодоляване на наклона на пътя, но несъмнено опасен за
останалите участници, начин на движение с промяна на посоката по ширина
на платното („крИ.личене“) и то в близост до самата разделителна линия,
пресичаща в средата коридора на движението му. В тази връзка без значение
са показанията на свидетелите, чиято близост със застрахованата могат да
породят съмнение за недостоверност. Точното място на велосипедиста при
удара е установено по обективните следи и установения в присъдата
механизъм и затова оплакванията на ищеца-въззивник по начина на доказване
на този факт са без значение. Съгласно чл. 80, т. 2 ЗДвП водачът на велосипед
е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение, като в конкретния случай край пътя е имало и банкет, който е
позволявалда се ползва безопасно най-крайната част от платното. Вещото
лице е категорично, че ако велосипедистът беше изпълнил това свое
задължение той не би представлявал каквато и да е опасност, тъй като
автомобилът е можел да го изпревари дори и да не е навлязъл в насрещното
платно на завоя. Оплакването за нелогичност и необоснованост на този извод
не е основателно. Действително, както се сочи във въззивната жалба на ищеца,
експертът е установил "динамичен коридор" с ширина от 3.20м. необходим за
безопасна маневра на движещ се с 48,53 км.ч. широк 2 м. автомобил, но
началото на този коридор не следва да се отчита от осевата линия, доколкото
няма данни за насрещно движещи се други МПС. Затова не е необходимо при
отчитане на нужното за безопасно изпреварване пространство да се включи
целия динамичен коридор(обхващащ равни опасни участъци симетрично и от
двете страни на МПС). Ако ширината на автомобила се отчете от осевата
линия и към нея се добави половината от горница до размера на динамичния
коридор, нужното за движение на МПС пространство е само 2.60м и остават
свободни още 60 см. от най- дясната част на пътната лента, които биха били
достатъчни за продължаване на праволинейно движение на велосипедист,
който не е нарушил правила за движение.
Възможността за предотвратяване на ПТП при правомерно движение на
пострадалия несъмнено индикира нарушението му като значимо за самото
предизвикване на ПТП и затова въззивният съд намира за неоснователно
оплакването на въззивника ищец за липса на каквото и да е участие на
протИ.правното поведение на пострадалия в причиняването на вредоносния
удар. Напротив, създавайки изначална опасност с избор на високо рискова
зона, засягаща евентуалните динамични коридори на автомобили, движещи се
с разрешена скорост в коя да е от лентите, велосипедистът несъмнено е
способствал за увеличаване на опасността на пътя, която пък от своя страна
водачката не е отчела правилно и не е съобразила своето поведение, респ.
6
траекторията на управляването от нея МПС и така пряко е причинила
сблъсъка. При съпоставянето на тежестта на нарушенията на двамата
участници обаче с възможностите им да избегнат произшествието, не може да
не се отчете значително по- високата степен на поведението на застрахованата.
При вече явната опасност (видимо продължително крИ.личене на
велосипедиста в средата на пътя, непосредствено преди обявено
предупреждание за поредица от завои) водачката е пренебрегнала предвидимо
като създаващо реален висок риск приближаване на траекториите при
отклонението на дясно и не е съобразила собственото си управление с
изискванията за безопасност и задължението си за пази водача на
двуколесното средство за придвижване. Тя не само че не е намалила скоростта
си, за да избегне застигането на велосипедиста, но е предприела и маневра за
изпреварване без да отчете нужното безопасно странично разстояние, което не
е било намалено от велосипедиста(получил удара косо от дясно). Затова и
протИ.правното поведение на застрахованата е по-значимо от това на
създалия опасността велосипедист и съотношението 80/20 % адекватно
отразява различното им значение в причино-следствената верига, като
съответства и на обема, отчитан при подобни случаи (решение
№50109/18.01.2023 по к.т.д. №1495/2021 на ВКС, 1 т.о.). По- висок принос на
велосипедист е признаван при наличие и на негова маневра, каквато не се
доказва в настоящия казус, а съпричиняването не следва да се предполага
(решение № 15 от 17.08.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2389/2022 г. ВКС, 1 т.о).
Оплакванията и на двете насрещни страни по този обем на приносите на
двамата участника не са основателни.
Както вече се посочи, оплаквания по установяване на другите
обстоятелства, значими за възникване на покритата от застрахователя
отговорност на автомобилиста, не са посочени. В тази част въззивният съд
изцяло възприема мотивите на първата инстанция и препраща към тях на осн.
чл. 272 ГПК. Ищецът е бил на 62 г. към събитието и е живеел в едно
домакинство с починалия на 38г. син, като помежду им са били изградени
отношения на обич, уважение, разбирателство, взаимност и привързаност.
Внезапната травматична смърт на сина е причинила тежки негативни
емоционални изживявания, съответстващи по интензитет и времетраене на
траурната мъка, обичайно присъща за такъв вид родствена връзка. Бащата не е
успял да преодолее последиците от острия стрес, като специалистът-
психиатър е потвърдил, че симтоми на затруднена адаптация към
загубата(тревожност, страх, несигурност) все още са с висок интензитет и се
отразяват негативно върху психиката на родителя, без конкретно определим
период на възстановяване и с ресурс за справяне без медикаментозна терапия.
При тази неоспорена фактическа обстановка, въззвният съд намира, че като
баща, ищецът попада в кръга на най – близките на починалото пострадало от
ПТП лице по смисъла на ТРОСНГТК № 1/2016 на ВКС, и се ползва с право на
обезщетение, поради естеството на доказаната съществуваща приживе на
двамата най-близки роднини житейска връзка с прояви на любов,
привързаност, споделяне на грижи, взаимно подпомагане и разбирателство.
Съдът намира, че прекъсването на такова общуване с низходящ следва да се
квалифицира като увреждане със значим отзвук, обусловен от дълбочината на
връзката, естествено изградена през периода на отглеждането на невръстнотго
7
дете и израстването на младия човек, достигнало до пълнолетие и
самостоятелност. На този етап общуването с родителя вече е преминавало към
фазата, в която се концентрира във взаимно уважение, споделяне на интереси
и се очаква във времето да премине в получаване на все повече грижи от
страна на навлизащ в по-напреднала възраст баща. Лишаването на увредения
от такова естествено очаквано продължително в един значим период на
остатъка от жИ.та му битово и емоционално общуване несъмнено поражда
дълготрайно осезаема негативна реакция. От друга страна, следва да бъде
отчетено, че роднинската близост е прекъсната в момент, в който не може
обосновано да се предполага, че липсващото емоционално и битово общуване
може да бъде алтернативно заместено с връзка с друг родственик, тъй като по-
малкия син вече има друго семейство, а жената, с която починалият е живеел
на съпружески начала не се върнала повече в същия дом. Затова и осезаемата
за увредения баща липса на общуване с по-големия син не може да не се
възприема от него като невъзвратима загуба, която ще го съпътства и
занапред като влошава социалните му възможности. Същевременно
очакваното естествено намаляване на интензитета на траурната скръб с
времето ще съвпадне с достигане до периода от жИ.та на пострадалия, в който
обичайно все по-осезаемо вече по-възрастния мъж би усещал липсващото
подпомагане от прекия низходящ. Затова и въззивния съд преценява, че
установените от първата инстанция неимуществени вреди изискват
справедлив паричен еквивалент по чл.52 ЗЗД в размер на определения размер
от 180 000лв. Тази парична компенсация е в съответствие и с общественото
възприемане на критерия за справедлИ.ст на съответния етап от развитие на
обществото в държавата, израз на което е съдебната практика по сходни
казуси, в които такива размери да били определяни, макар и при по- тежки за
увредените лица последици(Решение №64/08.08.2022 по дело №645/2021 на
ВКС, 2 т.о.; Решение №50104/23.02.2023 по дело №1689/2021 на ВКС, 2 то.).
Повишения размер в случая е оправдан с промените в обществено-
икономическата конюнктура и с повишени нива на застрахователно покритие
с изменението на чл. 492 КЗ през 2018г., съхранени и понастоящем въпреки
динамиката на икономическите процеси в страната до момента на
увреждането през 2023г. В заключение, преценката на въззивния съд съвпада с
тази на първата инстанция и по тези елементи на правопораждащия
фактически състав.
Дължимото застрахователно обезщетение, след намаляването му поради
съпричиняването, следва да се присъди ведно със следващото се обезщетение
за забава. Оплаквания по прилагане на закона в тази част на обжалвания акт
няма, а въззивният съд намира, че изложените мотиви изцяло съответстват на
нормативната уредба по КЗ, лимитираща отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования след предявяване на претенцията на
увредения и установената вече трайно съдебна практика (решение № 50102
от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., ТК, решение № 72 от
29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. и решение №50135/11.11.2022 по дело
№2026/2021 на I т. о.).
Съвпадащите изводи за основателност на претенцията за обезщетяване
на вреди, остойностени на 180 000лв., до част от само 144 000лв., съответна на
приноса на застрахования водач след приспадане на принос на пострадалия в
8
причиняването на вредоносното ПТП, налагат потвърждаване на съдебния акт
и в двете му обжалвани части – съответно присъждането на тази сума, ведно с
лихвата и отхвърлянето на горницата до 180 000лв.
По разноските:
Потвърденият резултат по съществото на делото изключва ревизията на
разпределението за отговорността за разноски.
Разноските за настоящата фаза на процеса се разпределят между
страните според обжалвания интерес. Доколкото обаче и двете жалби се
оказват неоснователни значение за пораждане на отговорност имат само
направените разходи за защита на всеки от участниците в процеса като
въззиваема страна. В случая, в отговора по жалбата на застрахователя,
пълномощниците са обосновали неотносими доводи, а относимото към
оплакването за обема на съпричиняването становище е бланкетно и съвпада с
изложените доводи в неоснователната жалба на тази страна. Респективно,
самостоятелна защита на застрахователя като въззиваем липсва, тъй като
изцяло становището му следва оплакванията във втората част на собствената
му въззивна жалба. Затова, при така проведената защита на насрещните
страни не могат да бъдат разграничени по отделно усилията, които са
положени от адвокатите като пълномощници на въззиваеми от тези
престирани в изпълнение на възложената им услуга по обосноваване на
собствените им въззвини жалби. Тази фактическа специфика на делото
изключва направени специфични разходи, които да подлежат на компенсация
и затова за настоящата инстнация съдът не определя разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/05.02.2024 г. постановено по
електронно дело 20233500900071 (ТД 714/2023 г.) по описа на Окръжен съд –
Търговище, в частта, с която е бил уважен иск на Х. И. Х. срещу „ЗАД
„ДаллБогг: ЖИ.т за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди понесени от баща, увреден от смъртта на сина си,
причинена от застрахован по застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист в размер на 144 000 лв., ведно със законна лихва от
18.05.2023г., на осн. чл.432, ал.1 вр. чл. 493а ал.1 от КЗ , както и в частта, с
която същия иск е бил отхвърлен за горница над 144 000лв до 180 000 лв.
поради установено съпричиняване, и са били разпределени разноските между
страните.
Разноски не се определят.
Решението не обжалвано и е влязло в сила в частите с които претенцията
е била отхвърлена за остатък над 180 000лв до предявен размер от 200 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1
и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на пълномощниците на
страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10