Определение по дело №3694/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 90
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203100503694
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90
гр. Варна , 07.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503694 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Р. С. Д. срещу Определение
№263587/23.11.2020г., постановено по гр.д. № 13743/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят оспорва първоинстанционното определение като неправилно и
прави искане за неговата отмяна. Твърди, че отправеното с исковата молба искане е ясно и
то е за признаване за установено, че ищецът не дължи нищо на ответника, нито лев, нито
стотинка. Счита, че е налице обективна невъзможност да се индивидуализира
несъществуващо вземане, както и че не съществува задължение за ищеца за предварително
извънсъдебно изследване на въпроса за размера и основанието на претендираната от
ответника сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. Д. срещу „ЕОС
Матрикс“ЕООД отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът няма вземане спрямо ищеца.
В исковата молба се твърди, че в писма и телефонни разговори без всякаква яснота и
конкретика ищцата е уведомена от ответника, че му дължи суми въз основа на
1
потребителски кредит от 10.11.2008г, сключен със „Сибанк“АД. Тъй като в съобщенията
ответникът не е посочил размер и валута на вземането, исковата молба е депозирана по реда
на чл.70, ал.3 от ГПК, без да е посочена цена на иска, което е обективно невъзможно
предвид неопределеността на претендираното. В условията на евентуалност се твърди
погасяване на вземането по давност. Ищцата обосновава правния си интерес с целта
ответникът да преустанови всякакъв вид телефонни обаждания и съобщения до нея.
С разпореждане №268968/02.11.2020г. производството по делото е оставено без
движение, като на ищеца са дадени указания да наведе твърдения за размера на
претендираните от ответника суми, които са предмет на предявените искове, диференцирани
по пера, да формулира съответен петитум на исковата молба и да заплати държавна такса в
размер на 4% от цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лева по всеки от тях, както и да
уточни възражението си за давност по период, като му е указано, че чл.70, ал.3 от ГПК е
неприложима за паричните вземания, които винаги са определяеми по размер. Указанията са
съобщени на ищеца чрез процесуалния му представител на 03.11.2020г.
В депозираната на 10.11.2020г. уточнителна молба ищецът твърди, че ще може да
уточни материалния интерес както и правопогасяващите си възражения едва след като
ответникът индивидуализира вземанията си по размер, основание и падеж. Посочено е че, в
писмото си ответникът е основал вземането си на договор за кредит със „Сибанк“АД, но
доколкото ищцата не е уведомявана за цесия, този договор няма значение за делото. Прави
се искане за отмяна на разпореждане №268968/02.11.2020г. и пристъпване към размяна на
книжа с оглед уточняване на иска или евентуално за продължаване на срока за изпълнение
на указанията до края на първото по делото заседание.
С разпореждане № 270221/10.11.2020г. съдът е уважил искането с правно основание
чл.63 от ГПК, като е продължил срока за изпълнение на указанията с една седмица, считано
от изтичане на предходния срок, т.е. до 17.11.2020г., като в рамките на продълженият срок
ищецът не е проявил процесуална активност.
С обжалваното определение №263587/23.11.2020г. производството по делото е
прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в
едноседмичен срок допуснатите нередовности. Дадените указания трябва да са точни, ясни
и конкретни. Ищецът следва да бъде уведомен и за последиците при неизпълнение на
дадените указания. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба,
заедно с приложенията, се връща - чл. 129, ал. 3 от ГПК. Преценката на законосъобразността
на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба е във функционална
връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите
определението за връщане процесуални действия.
2
В разглеждания случай исковата молба страда от нередовности, които са останали
неотстранени въпреки дадените конкретни, ясни и разбираеми указания. Нередовностите се
свеждат до липса на индивидуализация на спорното материално право по основание и
размер и на конкретизация на отправеното до съда искане.
Исковата молба е редовна, ако в нея са посочени фактите, за които се формира сила
на пресъдено нещо по конкретния спор. Предмет на делото по исковете за недължимост на
парично вземане е спорното материално право. Белезите, които характеризират
субективните права, са техните основание и размер. Изискването за индивидуализацията на
спорното материално право по основание и размер не е самоцелно, то е от значение не само
с оглед гарантиране правото на защита на ответника, но и за определяне предмета на делото,
процесуалния ред за разглеждането му, правната квалификация, процесуалната легитимация,
цената на иска, родовата подсъдност и държавната такса. Всички те представляват
абсолютни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, за
наличието на които съдът следи служебно. Вярно е, че при иск, основан на твърдения за
липса на правоотношение с ответника, ищецът не е длъжен да обосновава изчерпателно
всички правопораждащи факти на оспореното вземане, но за да обоснове интереса си от
завеждане на иска, същият следва да конкретизира по какъв начин и в какъв обем
ответникът накърнява правната му сфера. В противен случай производството би се явило
недопустимо. Без надлежна индивидуализация на вземането се възпрепятства и
извършването на проверка за наличието на основания за спиране на делото поради
преюдициален спор или за прекратяването му поради сила на пресъдено нещо или образуван
по-рано друг спор с идентичен предмет между същите страни.
Съобразно с диспозитивното начало предметът на делото не се определя нито от
ответника, нито от съда, а от ищеца. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и
петитума на иска. Искането, отправено до съда, подлежи на разумно тълкуване с оглед
изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена
защита. Параметрите на спора се въвеждат с изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане, а не чрез изявления на
ответника или събраните в хода на производството доказателства, които служат само за
проверка на твърденията на ищеца, но не и за заместване на липсващи такива. Ответникът
не е длъжен, подавайки отговор на исковата молба, да съдейства на ищеца за отстраняване
на нейните нередовности, още повече, че същият може да предпочете да не упражни правото
си по чл.131 от ГПК.
Отделно от изложеното исковото производство се състои от последователни етапи,
всеки от които предполага законосъобразното извършване на предходните. По нередовна
искова молба съдът не дължи извършването на каквито и да било процесуални действия.
Размяна на книжа по нередовна искова молба би било в нарушение на процесуалните
правила, поради което несъвместимо с процесуалния закон е искането на ищеца за
продължаване на срока за изпълнение на указанията до края на първото по делото заседание.
3
Това е така, тъй като първо по делото заседание се насрочва едва след извършена преценка
по чл.140 от ГПК за редовност на исковата молба и допустимост на предявените искове,
респективно след изготвен доклад по чл.146 от ГПК, съдържащ индивидуализация на
спорното материално право, релевантните за спора факти, правната квалификация и
тежестта на доказване. Нито едно от тези правомощия не може да бъде упражнено при
липса на уточнено основание на иска.
Предмет на претенцията е парично вземане на ответника, което винаги е определяемо
по размер при полагане на дължимата грижа за собствените работи от страна на ищеца. По
делото липсват данни за отказана от ответника информация за конкретните параметри на
претенцията му. Напротив в представената по делото кореспонденция ответникът изрично е
изразил готовност за съдействие, като е посочил координати на свой представител – адрес,
стационарен и мобилен телефон и ел.адрес. С оглед изложеното съдът намира, че цената на
иска – определима по правилото на чл. чл.69, ал.1, т. 1 от ГПК, е могла да бъде посочена без
затруднения от ищеца, ако не в исковата молба, то в предоставения и продължен срок. За
определяне на цената на иска в случая няма обективни пречки, нито необходимост от
специални знания, поради което не са налице предпоставките на чл.70, ал.3 от ГПК за
провеждане на процес относно процеса с оглед определяне от съда на приблизителна цена
на иска въз основа на съдебна експертиза.
Предвид обстоятелството, че в указания срок недостатъците на исковата молба не са
отстранени, то същата не е в състояние да ангажира валидно правораздавателната
компетентност на съда, поради което производството по нея подлежи на прекратяване по
реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263587/23.11.2020г., постановено по гр.д. №
13743/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до
жалбоподателя с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд на Република
България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5