Определение по дело №67592/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10493
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20211110167592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10493
гр. София, 26.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110167592 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 26.04.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 67592/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Ц. М. Г. срещу „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, в която
се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, като ищеца изпълнявал
длъжността „Машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“. Поддържа, че
трудовото правоотношение е било прекратявано, поради уволнение, което е било признато
за незаконно, като бил възстановен на заеманата длъжност. Навежда доводи, че въпреки
възстановяването на работа и поисканата актуализация на трудовото възнаграждение
същото не били извръшено, въпреки че след 02.12.2016 г. възнаграждението трябвало да
бъде по-високо – в размер на 1000,00 лева, а не 646,00 лева. Излага съображения, че за
периода от 30.11.2018 г. до м.12.2021 г. му се дължала сума в размер на 12744,00 лева,
представляващи дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение. Твърди, че също така се
дължало допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време, което за периода
м.12.2018 г. до м.03.2019 г. било в размер на 220,00 лева, за периода м.04.2019 г. до
м.03.2020 г. е в размер на 977,04 лева, а за периода м.04.2020 г. до м.03.2021 г. е в общ
размер на 1019,52 лева. Поддържа, че за периода м.12.2018 г. до 29.11.2021 г. се дължала и
мораторна лихва върху вземането за трудово възнаграждение, както и мораторна лихва
върху вземането за допълнително трудово възнаграждение. Прави доказателствени искания
за приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане на заключението на
ССчЕ по формулирани в исковата молба задачи. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди,
исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу процесуално нелигитимирано лице,
тъй като работодател на ответника се явявало Поделение за товарни превози към ответника,
което мотивиран подробно. Поддържа, че претенциите са неоснователни, като трудовото
възнаграждение на работниците и служители се определяли въз основа на колективния
трудов договор, като в приложенията към същия била създадена унифицирана номенклатура
на длъжностите и техните основни заплати. Навежда доводи, че от действащия за периода
КТД, нямало предвидена длъжност, каквато била заемана от ищеца и същата не фигурирала
в приложенията към КТД, поради което и основната заплата за длъжността не била
индексирана. Излага съображения, че от 07.02.2022 г. ищецът бил подписал допълнително
споразумение, с което бил преназначен на друга длъжност с месечно възнаграждение от
1053,00 лева. Твърди, че ищецът е бил възстановен на длъжност, която не е била
съществувала по редовното щатно разписание, като именно поради доводите от КТД
възнаграждението му не било подлежало на индексация. Поддържа, че не е налице
нарушение на чл. 244 КТ, тъй като имало разлика между минималната работна заплата и
основната работна заплата, което аргументира. Навежда доводи, че претендирания размер
на трудово възнаграждение за целия процесен период не кореспондирал с уговореното в
КТД за нито една от сходните длъжности. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението на
ССчЕ по формулирани в отговора на исковата молба задачи. Иска прекратяване на делото,
евентуално отхвърляне на исковете.
С Разпореждане № 9002/28.01.2022 г., съдът на основание чл. 130 ГПК е прекратил
производството в частта по предявен конститутивен иск за изменени на трудовото
правоотношение. Разпореждането не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на
22.02.2022 г.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В случая следва да се посочи, че настоящото производство не е бързо по аргумент от
чл. 310, ал. 2 ГПК. Въпреки, че същото е образувано по посочения ред, то в случая с
първоначалната искова молба е бил предявен обективно, кумулативно съединен иск, който
не е подлежал на разглеждане по реда на чл. 310 и сл. ГПК, поради което производството
следва да се разгледа по общия ред. Без значение е обстоятелството, че искът е бил
процесуално недопустим, респ. в последващ момент същият е бил върнат, а производството
е било прекратено. Въпросът дали една искова молба ще се образува в производството по
общия ред или в бързо производство е такъв, който се решава към момента на образуване на
производството.
Съдът намира, че за да се произнесе по направения отвод за недопустимост на
исковата молба, следва преди това да предостави указания на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението на основание чл. 129, ал. 2 ГПК да уточни кое лице счита, че му е работодател,
като изложи конкретни доводи в тази насока.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. има процесуалното задължение (арг. чл.
2
154, ал. 1 ГПК) да установи посочените материални предпоставки, а ответника следва да
установи, че е заплатил претендираните суми.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение доказателствените искания на ищеца и на ответника за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ, съдът намира, че следва да се произнесе в първото
открито съдбно заседание след като се произнесе по отвода за недопустимост на исковат
молба и отдели спорното от безспорното между страните – арг. чл. 143 ГПК
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.05.2022 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията, като съдът им указва най-късно до първото по делото
заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба, с препис за ответника, да уточни кое лице счита, че му е работодал,
съответно да изложи конкретни доводи в тази насока.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната, а производството ще бъде прекратено.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3