Определение по дело №756/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. Ю. А., в качеството й на процесуален представител на К. Г., с искане до съда да измени на основание чл.248, ал.1 от ГПК постановеното Решение № 3324/30.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№613/2012 г. в частта му за разноските, като намали прилагайки редукция и компенсация сторените от ответниците разноски, и то само тези направени пред въззивната и касационната инстанция, не и за предшестващите ги съдебни производства, от една страна, и от друга страна, да осъди ответниците по делото да заплатят съобразно изхода на спора сторените разноски от К. Г. за въззивната инстанция в размер на 800 лв. и касационната инстанция в размер на 103 лв. /за държавна такса/ и 500 лв. /за адвокатски хонорар/.

По реда на чл.248, ал.2 от ГПК е депозиран писмен отговор на молбата от ответната страна по нея, в който отговор се изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност, на подадената молба, предвид на което се и моли същата да се остави без разглеждане, алтернативно – без уважение.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от процесуално легитимирана страна, която е представила списък по чл.80 от ГПК /на л. 63 от настоящото дело/. Компетентен да разгледа молбата е сезирания съд. Ето защо е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е и основателна. Аргументи:

С Решение №187 от 20.07.2012 г., постановено по гр.д.№112/2012 г. по описа на ВКС, е отменено изцяло въззивно Решение №471 от 24.11.2011 г. по в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по въззивните жалби на К. Р. Г., заявена чрез адв. Ю. А. и на М. П. С. и О. Г. Ч., заявена чрез адв. С. К., в т.ч. и по частната жалба срещу Определение, обективирано в решение №4037/20.05.2011 г. по гр.д.№2221/2008 г. на РС – Благоевград за прекратяване на производството по насрещния иск на М. С. по чл.30, ал.1 от ЗН.

С Решение №3324 от 30.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№613/2012 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е ОТМЕНИЛ Решение №4037/20.05. 2011 г., постановено по гр.д.№2221/2008 год. по описа на Районен съд Благоевград, в частта досежно исковите претенции по чл. 108 ЗС и чл. 30 ЗН и вместо това е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К. Р. Г., с ЕГН [ЕГН] от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № , ет. , ап. против М. П. С., с ЕГН [ЕГН] и О. Г. Ч., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № , ет., ап., иск за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/2 /една втора/ идеална част от имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.613.380.1.15, с предназначение жилище (апартамент), който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.613.380, едно ниво на обекта, с административен адрес: Б., п.к., ул."Д-р Х. Т." (бивша ул. Б.) № , ет. , ап., с площ 62,00 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, ведно с прилежащото му мазе № 42 с площ 3,00 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж обект с № 04279.613.380.1.16, под обекта: 04279.613.380.1.11 и над обекта: 04279.613.380.1.19, а съгласно документ за собственост Нотариален акт № 50, том ХІV, рег. №4344/22.12.2005 г., дело № 3493/2005г., вписан в регистъра на Службата по вписванията при Благоевградски районен съд – АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 15, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок 109, вх."А", квартал 109 по плана за ЦГЧ на Б., действуващ към 1980год., със застроена площ 62 кв.м, състоящ се от стая, хол и кухня, ведно с прилежащото му мазе № 42 с полезна площ 3 кв.м, ведно със съответна и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с административен адрес: Б., ул."Д-р Хр.Т." (бивша „Б.” №), при съседи на апартамента: Е. С., Д. Ч., Т. А. и стълбищна клетка и съседи на избеното помещение: Л. Д., Е. С. и коридор, както и да се отмени изцяло нот.акт № 46, т.І, д.№46/2005г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към Б. с вх. рег. № 430/28.02.2005г., акт №60, т.ІІ, дело № 343/2005г. – правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С горецитираното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ и предявения насрещен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, предявен от М. П. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № 31, ет.4, ап.15 против К. Р. Г., с ЕГН [ЕГН] от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № 31, ет. 4, ап.16 – за намаляване наизвършеното от Р. Г. С. в полза на К. Р. Г. завещателно разпореждане по отношение на спорната недвижима вещ до размера на запазената по закон идеална част от наследството на М. П. С. като преживяла съпруга, а именно 1/2 и.ч. от наследството, останало от Р. Г. С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С посоченото по – горе въззивно решение съдът е потвърдил Решение №4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год. на Районен съд Благоевград, в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорването на истинността – съдържанието и авторството на саморъчни завещания от 01.07.1991г. и от 23.06.1993г.

С коментираното решение е потвърдено и Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на Б..

С посоченото решение е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Р. Г., с ЕГН [ЕГН] от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № 31, ет. 4, ап.16 да заплати на М. П. С., с ЕГН [ЕГН] и О. Г. Ч., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № , ет., ап., направените по делото разноски по компенсация, с оглед уважената, респективно отхвърлена част от исковете, и за всички инстанции в размер на 4 474 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и четири лева/.

Може да се направи заключение, че с постановеното в рамките на настоящото въззивно дело решение съдът е отхвърлил както предявените от ищеца К. Г. с исковата молба искове с правно основание чл.108 от ЗС /ревандикационен иск/ и чл.537, ал.2 от ГПК /за отмяна изцяло на нот.акт №46/2005 г./, така също и предявения от ответниците по първоинстанционното дело М. П. С. и О. Г. Ч. насрещен иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството ЗН/. С оглед на това обстоятелство, всяка една от двете страни по делото дължи на насрещната разноски, с оглед на уважената, респективно отхвърлена част от иска по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК. Тъй като страните не са посочили за кой иск какви конкретно разноски са направили съдът следва да ги подели по равно и за двата иска, т.е. за всеки от двата иска – главен и насрещен, ищецът е направил ½ от доказаните от него разноски, а ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. също ½ от доказаните от тях разноски.

Ищецът по първоинстанционното дело и настоящ молител К. Р. Г. е направил искане в настоящата молба за изменение на постановеното в рамките на въззивното дело решение в насока осъждане с оглед изхода на делото на ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. да заплатят на ищеца К. Г. сторените от него разноски единствено за въззивна и касационна инстанция в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ - за въззивна инстанция, и за касационна инстанция в общ размер на 603 лв., включващ разноски, направени за адвокатско възнаграждение, както и такива, направени за внасянето на държавна такса. Или общия размер на разноските, които се претендират от ищеца К. Р. Г. в конкретния случай е в размер на 1403 лв. /хиляда четиристотин и три лева/.

Горепосочения размер на претендираните от молителя разноски в двете производства /касационно и въззивно/, обаче, според настоящия съдебен състав не е доказан в цялост. Съда намира за доказано на първо място, извършването от молителя на разноски за заплатена държавна такса за касационното производство в общ размер на 103 лв./сто и три лева/ видно от платежни нареждания на л.4 и 116 от гражданско дело №112/2012 г. по описа на ВКС, Второ отделение. На второ място, съда намира за доказано и извършването на разноски, направени за адвокатско възнаграждение от молителя в касационното производство в размер на 500лв. /петстотин лева/ - видно от договор за правна защита и съдействие на л.125 от гражданско дело №112/2012 г. по описа на ВКС, Второ отделение. На трето място, съда намира за доказано извършването от молителя на разноски в настоящото въззивно дело единствено в размер на 200 лв. /двеста лева/ видно от договор за правна защита и съдействие на л.12 от настоящото въззивно дело. Съда намира за недоказан размера на направените разноски от молителя за адвокатско възнаграждение в настоящото въззивно производство над 200 лв. до 800 лв. /колкото е претендирания размер/, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие на л.41 от настоящото въззивно дело не е вписан начина на извършеното плащане, поради което посочения документ няма характер на доказателство за извършеното плащане /в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б./.

В заключение на гореизложеното следва да се посочи, че общия размер на доказаните от молителя разноски за въззивно и касационно производство е 803 лв. /осемстотин и три лева/, включващ 603 лв. /разноски направени в касационното производство/ и 200 лв. /разноски направени в настоящото въззивно производство/. По аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК насрещната страна по делото /М. П. С. и О. Г. Ч./ дължи на молителя направени от него разноски за въззивно и касационно производство в размер на половината от извършените от молителя К. Г. разноски, а именно 401, 50 лв. /четиристотин и един лева и петдесет стотинки/.

От своя страна ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. са направили искане за присъждане и са представили списък по делото /на л.64 от настоящото въззивно дело/ на следните разноски: 1) за първоинстанционното разглеждане на делото – 30 лв. – за държавна такса по насрещен иск; 2) 800 лв. /за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното дело/; 3) 71, 77 лв. /седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ - държавна такса по в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград/; 4) 15 лв. – държавна такса по в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград; 5) 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград; 6) 30 лв. – държавна такса в производство по допустимост – на л.4 от к.д.№112/2012 г.; 7) – 73 лв. – държавна такса по делото по касационно дело №112/2012; 8) 1500 лв. – адв. възнаграждение по касационно дело №112/2012; 9) 50 лв. – държавна такса против допълнително решение; 10) 200 лв. – депозит за експертиза;11) 800 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото въззивно дело. Може да се направи заключение, че ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. са представили списък за претендирани от тях разноски общо в размер на 4 569, 77 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/.

Съда констатира, че представените от ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. договори за правна защита и съдействие на л.70 от гр.д.№2221/2008 г. по описа на РС – Благоевград, на л.40 от в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград, л.37 и л.119 от гражданско дело №112/2012 г. по описа на ВКС, Второ отделение, не отговарят на изискването на т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б./. Според т.1 от посоченото тълкувателно решение съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В посочените по – горе договори не е вписан начина на извършеното плащане. Не е посочено дали същото е извършено по банков път или в брой. Ето защо и те не представляват доказателство за извършеното плащане. В този смисъл претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, основаващи се на изброените договори за правна защита и съдействие, се явяват недоказани. Размера на адвокатското възнаграждение претендирано на база коментираните договори е общо в размер на 3300 лв. /три хиляди и триста лева/. Ето защо според съда претендираните от ответниците М. П. С. и О. Г. Ч. разноски до размера на 3300 лв. се явяват недоказани. Над посочения размер до размера от 4 569, 77 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ съда намира претендираните разноски за доказани. Видно е от представените доказателства на л.58 от първоинстанционното дело, на л.12 от в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград, на л.11 от в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград, на л.4 и л.113 от гражданско дело 112/2012 г. по описа на ВКС, Второ отделение, на л.8 от в.гр.д.352/2013 г. по описа на ОС – Благоевград, на л.13 и л.33 от настоящото в.гр.д.613/2012 г. по описа на ОС – Благоевград, ответниците М. П. С. и О. Г. Ч., са направили разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1269, 77 лв. /хиляда двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/. С оглед възприетия по – горе подход в тежест на ищеца по първоинстанционното дело К. Г. следва да се възложат половината от доказаните от М. П. С. и О. Г. Ч. разноски, а именно разноски в размер на 634, 88 лв. /шестотин тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/. От тези разноски следва да се извадят дължимите от М. П. С. и О. Г. Ч. разноски на К. Г. в общ размер на 401, 50 лв. /четиристотин и един лева и петдесет стотинки/.

В обобщение следва да се посочи, че в тежест на ищеца по делото К. Г. следва да се възложат разноски направени от М. П. С. и О. Г. Ч. в общ размер на 233, 38 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/. Ето защо и постановеното Решение № 3324/30.07.2014 г., постановено по в.гр.д. №613/ 2012 г. по описа на ОС – Благоевград следва да се измени в частта му за разноските, като присъдените в тежест на К. Г. разноски в размер на 4 474 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и четири лева/ се намалят до размера на 233, 38 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/.

Следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на молителя, че при новото разглеждане на делото след връщане от ВКС въззивната инстанция следва да се произнесе само по разноските, направени пред ВКС и пред въззивното производство. Обстоятелството, че при новото разглеждане на делото въззивния съд се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС не означава, че съда следва да се произнесе само досежно тези разноски и разноските, направени във въззивната инстанция. Такова ограничение в ГПК не е предвидено. Поради това съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всички съдебни инстанции. Ето защо и когато има направено искане в тази насока съдът е длъжен да се произнесе.

Следва да се посочи също, че е неоснователно и твърдението на молителя, че със съдебния акт съдът е признал собственост на К. Г. по завещание върху спорния имот в размер на ½ идеална част и за уважаване на тази част от предявения иск се дължат разноски на ищеца, които следва да се редуцират или компенсират с разноските на ответната страна. Така е защото когато съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, е недопустимо съда да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, тъй като предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се произнесе, като даде защита на субективното право в обема, в който същата е поискана, налага само произнасяне по осъдителната претенция. По тези съображения, когато при предявен ревандикационен иск съдът се е произнесъл с установителен диспозитив за признаване правото на собственост на ищеца, съдебното решение е недопустимо /в този смисъл Решение №246 от 14.05.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. на II г.о., ВКС/.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Окръжен съд Благоевград

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Решение №3324/30.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№613/2012 г. по описа на ОС – Благоевград, В ЧАСТТА, с която се осъжда,на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Р. Г., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. “Д-р Х. Т.” № , ет. , ап. да заплати на М. П. С., с ЕГН: [ЕГН] и О. Г. Ч., с ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № , ет., ап., направените по делото разноски по компенсация, с оглед уважената, респективно отхвърлена част от исковете, и за всички инстанции в размер на 4 474 лв., като НАМАЛЯВА присъдените в тежест на К. Р. Г. разноски от 4 474 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и четири лева/ на 233, 38 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по аргумент от чл.248, ал.3 от ГПКподлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: