Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
10.10.2019 г., гр. Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
и при участието на секретаря Боряна Михова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 9 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от А.И.И.,
с адрес ***, чрез адв. Х.К. ***" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. "Джеймс Бачур" № 87.
В исковата молба се твърди, че на
09.09.2018 г., около 15 часа, на главен път І-4 София - Варна на разклона на с.
Ряховците 80+350М, водачът на товарен автомобил Пежо Боксер, рег. ** Л.Ч.
допуска ПТП при изпреварване на място с наложена изрична забрана за същото удря
движещият се пред него автомобил Ауди А6 с белгийска регистрация, управляван от
ищеца.
След претърпяното ПТП ищецът
постъпил на лечение и наблюдение в спешната помощ на МБЛА "Д-р Стойчо Х."***,
където след назначени изследвания са установени средни и леки телесни повреди.
На ищеца са причинени множество травми изразяващи се във фрактура на лакътна
кост, фрактура на 3- то и 4 - то ребро, счупване на коронка на 7-ми горен зъб,
дълбоко охлузване на дясното коляно, контузия на гръдния кош и раменния пояс.
Счупването на лакътната кост е довело до трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за срок от 2 м. и срок на нетрудоспособност около 3 -5
месеца. Останалите травми са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота около 1- 2 месеца. Поради фрактурите на ребрата, ищецът е
изпитал болки при движение, завъртане и вдигане на предмети, като всичко това е
довело до трайно затрудняване движението на снагата за период около 1-3 месеца,
а фрактурата на зъба е довела до болка и чувствителност на счупения зъб. Твърди
се, че в резултат на изживения шок от катастрофата ищецът често изпада в
стресови моменти, развил чувство на несигурност и страх при управление и возене
в автомобил. Инцидентът нарушил нормалните му ежедневни функции и променил
начинът му на живот.
Освен претърпените неимуществени вреди, той сторил
и разноски за издаване на съдебно медицинско удостоверение в размер на 45 лв.
Твърди, че пред застрахователя на
ответното МПС е била предявена претенция, като ответното дружество завело щета
№ **********. Виновен за настъпилото ПТП е бил водачът на тежкотоварния
автомобил, като отговорността му попада в кръга на лицата, чиято отговорност се
покрива от застраховка "Гражданска отговорност" - полица
BG/02/118000210060 валидна от 09.01.2018 г. до 08.01.2019 г. издадена от
ответното дружество.
Моли, да се постанови решение, с
което да се осъди ЗК "Бул Инс" АД, гр. София да заплати на ищеца А.И.И.,
с адрес ***, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени
неимуществени вреди - болки и страдания в следствие на телесните увреждания
причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП
09.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и имуществени
вреди в размер на 45 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП 09.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените съдебни
и деловодни разноски по делото.
В
срок е постъпил отговор от ответното дружество ЗК "Бул Инс" АД, чрез
адв. Ш., в който не се оспорва сключената застраховка "Гражданска
отговорност" за товарен автомобил Пежо Боксер, рег. **.
Оспорва вината на водача на товарния
автомобил, както и механизма на ПТП-то. Твърди, че не е налице причинно -
следствена връзка между получените травматични увреждания и ПТП- то
Оспорва началния момент, от който се
претендира законна лихва.
Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като силно завишен.
Прави възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца. Ако при излизането на главния път ищецът се беше
огледал е нямало да настъпи съприкосновение между двете превозни средства и същият
нямало да претърпи телесните увреждания. Освен това пострадалото лице нямало
поставен обезопасителен колан.
Оспорва правото на процесуалния
представител на ищеца да сочи адвокатска сметка, по която да се превежда
застрахователното обезщетение. Претендират се разноските по делото.
В депозирана допълнителна искова
молба ищецът уточнява, че съобразно чл. 45 от ЗЗД в тежест на ответната страна
е да докаже липсата на вина у водача на товарния автомобил. Същият носи и
доказателствената тежест за установяване факта на съпричиняването. Излагат се аргументи
и се посочва съдебна практика, за
справедливия размер на претендираното обезщетение.
В депозирания допълнителен отговор, се
поддържа подадения вече отговор и се взема становище по доказателствата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа така предявения иск и допълнителния такъв, и моли
да се уважи исковата претенция в цялост. Процесуалният представител на
ответника оспорва исковата молба и допълнителната такава, подържа подадения
отговор и допълнителен такъв, и иска да се остави без уважение исковата
претенция. И двете страни претендират присъждане на разноските по делото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
09.09.2018 г.; съдебномедицинско удостоверение
№ 144/2018 г.; приложение за изследвания към фиш за спешна помощ, медицинско
направление, писмо от ЗК "Бул Инс" АД,
гр. София с изх. № НЩ-6679/26.09.2018 г., фактура № 273/19.09.2018 г., заключенията
на вещите лица по допуснатите съдебно автотехническа, медицинска и
стоматологична експертиза, както и дадените обяснения от ищеца по реда на чл.
176 от ГПК и свидетелските показания, и като ги обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От даденото по реда на чл. 176 от ГПК обяснение от ищеца се установява, че същият е бил в посока София и бил
спрял на отбивка, взел си зарядното, погледнал в огледалото и тръгнал към
посока София. На пътя нямало поставен пътен знак "Стоп". Бусът, който
го ударил го видял при удара, имало кола софийска регистрация, която видял, но
тя била надалеко. Пуснал си мигача и тръгнал да излиза. Не видял буса като
направил изпреварване, защото направил бързо изпреварване без мигач, но това го
предполага. Твърди, че катастрофата е станала в платното, където се изнасял в
посока София.
От заключението на вещото лице инж. М.Х.,
по приетата съдебно - автотехническа експертиза, се установява следният
механизъм на протичане на процесното ПТП, а именно: На 09.09.2018 г. около
15,20 часа, на главен път София - Варна ГП I - 4, км 80 + 350 , землището на
гр. Севлиево в посока гр. София се движи товарен автомобил марка Пежо, модел
"Боксер" с per
№ **управляван от Л.Ч. ***
със скорост от около 97 km/h. В крайпътната отбивка, разположена северно от пътното платно,
е бил паркиран л.а. „Ауди" модел "А - 6" с per № **с водач А.И.И.
ЕГН ********** ***. Вещото лице е установило, че водача на л.а. „Ауди"
предприема маневра завой в обратна посока, без да възприеме движещият се зад
него т.а. „Пежо". Водачът на т.а. „Пежо" възприемайки тази маневра,
завива волана на ляво, при което преминава в насрещната, спрямо посоката му на
движение, лента без оставяне на следи. След като е изцяло навлязъл в насрещната
лента завива волана на дясно, при което левите му гуми отлагат следи.
Първоначално настъпва удар между предната лява част на л.а. „Ауди" с
предната средна част на т.а. „Пежо" на разстояние 0,70 m от ляв габарит.
В съдебно заседание вещото лице
изяснява, че по всички находки и данни
от досъдебното производство е видно, че ударът между двете МПС-та е настъпил
в лентата за движение към Варна, като
това е насрещната лента спрямо лентата
на двете МПС-та, т.е. водачът на лекия автомобил е бил предприел маневра
завиване в обратна посока, а не е продължил движението си в посока София, както
твърди в съдебно заседание. Според експерта всички данни сочат, че ударът е
настъпил в насрещната лента, а именно маслата тръгват от там и това са
доказателства, които определят мястото на удара, и отделно от това деформациите
потвърждават разположението на МПС-тата в момента на удара и от там се
определят ъглите при изчисление на скоростите им.
Вещото лице е установило, че пътният
участък е прав, хоризонтален, а пътната настилка е дребнозърнест износен
асфалт. Пътното платно е двупосочно, двулентово с хоризонтална пътна
маркировка, единична прекъсната линия - МЗ, без наклон. Според изчисленията в
експертизата водачът на т.а. „Пежо" своевременно е възприел л.а.
„Ауди" като опасност, малко след потеглянето му преди навлизането в
лентата му на движение, когато отстои на разстояние 95,1 m от мястото на удара, което
разстояние изминава за 3,53 s. Леката кола „Ауди" от потеглянето си до мястото на удара изминава
разстоянието от около 12,1 m за време 4,01 s, а времето му за освобождаване на лентата за движение на т.а. „Пежо"
е 4,16 s. В момента на
удара скоростта на движение на л.а. „Ауди" е от около 22 km/h, а на т.а. „Пежо" е около 90 km/h. Мястото на удара е в лентата за
насрещно движещите се автомобили в посока гр. Варна. След удара л.а.
„Ауди" променя направлението си на движение в обратна посока и от
получения момент се завърта по посока на часовниковата стрелка спрямо
вертикалната си ос минаваща през масовия му център като при това движение от получената
деформация предна лява гума започва да отлага следа, а части от предната ходова
част следа от задиране.
В
експертизата е прието (стр. 12 - стр. 13), че ако се сравни изминатото надлъжно
разстояние от т.а.
„Пежо", от възприемане на опасността до мястото на удара от 95,1 м с
опасната му зона за спиране при скорост на движение 90 км/ч от 83 м, определя,
че и при тази скорост и при максимално задействане на спирачната система в
лентата си за движение, ще спре до напречната линия минаваща през мястото на
удара, а за времето от 5, 14 с. л.а. „Ауди" ще освободи лентата на движение на товарния
автомобил за 4, 16 с. и ПТП няма да настъпи. Вещото лице е приело, че причини
за настъпване на ПТП са две: предприетата маневра обратен завой от страна на
водача на л.а. „Ауди" и предприетата маневра заобикаляне на л.а. „Ауди" и навлизане в лентата му на
движение (насрещната) от водача на т.а. "Пежо". В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че водачът на Аудито може да не е възприел
буса, защото е потеглил, но е имал възможност да го възприеме на този участък. Според
същото няма ограничители на стъклата на лекия автомобил за да се говори за
мъртва точка.
Вещото лице е установило, че Аудито
е фабрично оборудван с предпазни инерционни триточкови колани както на предните,
така и на задните седалки. Коланите на предните седалки са били видими на
снимките в досъдебното производство. Според вещото лице, пострадалият водач на
лекия автомобил се е намирал на предната лява седалка с поставен предпазен
колан, доказателство за което е разгърнатия предпазен колан, който остава в
това положение поради гръмналия пиропатрон донатягащ колана в момента на удара,
като са излезли и двата предни аербега на водача и на пътника. При удар на
лекия автомобил, при поставен от водача обезопасителен колан, инерционните сили
се поемат в зоната на контакт с колана и спиращата сила е концентрирана върху повърхностите на
колана, допиращи съответните части на тялото - долната коремна област отпред,
горната лява гръдна и лава раменна област, средната гръдна и долната дясна
гръдна област.
От представените медицински
документи и от прието заключение на съдебно - медицинската експертиза се установява, че в резултата на настъпилото
ПТП ищецът е получил счупване на лакътната кост на лявата ръка в дисталната й
част, счупване на ІІІ и ІV ребра в ляво на нивото на задна аксиларна линия.
Тези травми, според вещото лице, са довели до временно разстройство на здравето
изразяващо се в болка, ограничени движения в дисталната част на лява ръка,
придружени от изтръпване и слабост на ръката, а счупването на ребрата е довело
до болка спонтанна и провокирана от дихателните екскурзии на гръдния кош
(вдишване и издишване). Вещото лице не е установило документални данни за
проведеното лечения в острия и подострия стадий, но е приело, че по принцип
възстановяването при такива травматични поражения е няколко месеца, с
вероятност за пълно възстановяване. С оглед съществуването на травматична
увреда на гръдния кош в ляво, изразяваща се във фрактура на ІІІ и ІV ребра, вещото
лице и приело, че вероятно пострадалото лице е било с поставен обезопасителен
колан, като размерът и вида на вредите, отговарят на механизма на въздействие
на колана. Вещото лице лекар по дентална медицина е установило от материалите
по делото, че към момента на прегледа от съдебен лекар, е била налице увреда на
коронката на горен ляв зъб, изразяващ се в отчупване на фрагмент от видимата
част на зъба, но поради отсъствието на ищеца от страната (същия живее и работи
в чужбина) не е извършил преглед на същия и не може да даде отговор дали се
касае за счупване на анатомична коронка на зъб или на поставена в миналото
протетична корона.
От свидетелските показания на св. С. А, племенник на ищеца, се установява,
че катастрофата е станала, гори долу по това време миналата година. Обадил се
на ищеца и той му казал, че е в болницата. Отишъл при него, където му били
направили гипс и стаял с него, докато го прегледали, като имал и три счупени
ребра и ръката му била счупена. После се прибрали, ищецът имал болки, взели му
лекарства, а той се оплаквал постоянно, не можел да спи на легло заради
ребрата, спал на стол, на автомобил не можел да се качи. След месец махнали
гипса, но пак го наболявало и не можел да работи. Свидетелства, че ищеца работи
в чужбина във фабрика за пилешко месо, където обезкостявал, като не можел да
работи, защото го боляла ръката. Месец и половина два си останал вкъщи, като
през това време имал и шофьор. Сега също имал оплаквания от ръката, като я
натовари.
От писмо с изх. № НЩ-6679/26.09.2018
г. от "Бул Инс" АД до ищеца А. И., се установява, че
застрахователното дружество е отказало да заплати застрахователно обезщетение
по повод претърпените вреди, вследствие на претърпяното ПТП на 09.09.2018 г.,
тъй като не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на водача
застрахован при дружеството.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира, че са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е
проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и застрахователят е отказал да заплати
обезщетение, тъй като не е приключило наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лице имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също лихвите за забава, когато застрахованият е
отговорен за тяхното плащане. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено
правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
следва към момента на увреждането да е налице валидно застрахователно
правоотношение по договора за "Гражданска отговорност", както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В конкретния случай страните не спорят,
че ответното дружество е застраховател по договор "Гражданска
отговорност" на товарен автомобил Пежо Боксер, рег. **, което управлявано Л.Ч.
е участвало в ПТП на 09.09.2018 г. около 15,20 часа, на главен път София -
Варна ГП I - 4, км 80 + 350 , землището на гр. Севлиево в посока гр. София,
като е блъснал автомобила, управляван от ищеца л.а. „Ауди" модел "А -
6" с per № 1-UJP- 483.
Съдът приема, че от заключението на
вещото лице, по приетата автотехническа експертиза, се установява по безспорен
начин, че ищецът е тръгнал от отбивка намираща се на пътя в посока София, на
която е бил спрял и в момента на удара същият е извършвал маневра завой в
обратна посока. Водачът на т.а. „Пежо" възприемайки тази маневра е завил
волана на ляво, при което преминава в насрещната, спрямо посоката му на
движение, лента без оставяне на следи. След като е навлязъл изцяло в насрещната
лента завива волана на дясно, при което левите му гуми отлагат следи.
Първоначално настъпва удар между предната лява част на л.а. „Ауди" с
предната средна част на т.а. „Пежо" на разстояние 0,70 m от ляв габарит.
Спорен по делото е въпроса, кой от
двамата водачи е виновен за процесното ПТП. От заключението на вещото лице е
видно, че при изчисляване на скоростта на двете превозни средства и при
максимално задействане на спирачната система в лентата си за движение, т. а.
Пежо ще спре до напречната линия минаваща през мястото на удара, а за времето
от 5, 14 с., а л.а. „Ауди" ще освободи лентата на движение на товарния
автомобил за 4, 16 с. и ПТП няма да настъпи. Т.е. водачът на товарният
автомобил, след като е видял на пътя лекия автомобил е следвало да задейства
спирачната система, а не да предприема маневра да заобикаля леката кола. При
възникване на опасност на пътя водачите на моторни превозни средства са длъжни
да намалят скоростта и при необходимост да спрат. Предприемайки маневра да
заобиколи лекия автомобил, водачът на товарния автомобил не е намалил
скоростта, а е навлязъл в насрещното платно за да заобиколи препятствието,
където се е случил и ударът между двете превозни средства. Същевременно водачът
на л. а. Ауди е имал задължение, преди да извърши маневрата "обратен
завой", който не е забранен в конкретния участък, да пропусне движещите се
превозни средства от лявата му страна. Както е приело и вещото лице причините
за настъпване на ПТП са две: предприетата маневра обратен завой от страна на
водача на л.а. „Ауди" и предприетата маневра заобикаляне на л.а. „Ауди" и навлизане в лентата му на
движение (насрещната) от водача на т.а. "Пежо". От
изложеното безспорно следва, че е налице съпричиняване на процесното ПТП,
съответно на вредоносния резултат - неимуществените и имуществени вреди, които
ищецът е претърпял.
В резултат на ПТП-то на ищецът А.И.,
видно от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно -
медицинската експертиза, са причинени физически увреждания, а именно счупване
на лакътната кост на лявата ръка в дисталната й част, счупване на ІІІ и ІV ребра
в ляво на нивото на задна аксиларна линия. Безспорно се установява, че
механизмът на причиняване на описаните увреждания е в пряка причинно -
следствена връзка с претърпяното ПТП.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени
вреди, довели до временно разстройство на здравето за около 2 месеца,
изразяващо се в болки, ограничени движения на лявата ръка, придружени от
изтръпване и слабост на ръката, както болка, в следствие на счупените две
ребра, която е била спонтанна и провокирана от вдишване и издишване, в
продължение на два месеца и същите се явяват пряка и непосредствена последица
от деянието, то те подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се
определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът
при определяне на
размера на вредите съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора, необходимостта
от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода
след ПТП,
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 26 000 лева.
Настоящият състав на съда намира, че следва да се
приеме за доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, с оглед на обстоятелството, че извършената от
него маневра също е причина за настъпване на процесното ПТП, както е посочило и
вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза, като следва да се приеме,
че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и е налице
съпричиняване в размер на 50 %.
Размерът на определеното обезщетение за ищеца следва
да бъде намалено с приетия по - горе процент съпричиняване от негова страна, на
вредоносния резултат с 50 %. В този смисъл
следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца, на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, сумата от 13 000
лв. като за горницата до пълният от 30
000 лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отхвърли и предявеният иск за
имуществени вреди изразяващи се в направени разходи от ищеца в размер на 45 лв.
за снабдяване с медицинско свидетелство. Съдът намира, че тези разходи не са вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и същите не
следва да се овъзмездяват от ответника.
Във връзка с акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху присъдената сума, съдът намира, че съгласно чл. 432, ал.
1 от КЗ отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането, а деликвента се смята в забава и без покана, и дължи
лихва от деня на увреждането, съгласно чл. 84 от ЗЗД. При предявен пряк иск
срещу застрахователя, лихвата за забава се дължи съобразно правилата на ЗЗД,
т.е. от датата на увреждането - в конкретния случай това е 09.09.2018 г., а не по
правилата на чл. 497 от КЗ, който урежда случаите на извънсъдебно уреждане на
отношенията. Изложеното следва и от тълкуването на нормата на чл. 497 от КЗ,
която изрично в ал. 2 на същия член отграничава дължимата от застрахователя лихва
по ал. 1 от съдебно присъдената.
С оглед изхода на спора, съдът намира следното по
исканията на страните разноски:
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, като
с исковата молба и представения по делото списък по чл. 80 от ГПК е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът
на възнаграждението се определя от съдът по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2,
т. 5 и съобразно уважената част от иска е 920 лв., като това възнаграждение
следва да се присъди в полза на адв. Х.К..
Ответникът
следва да бъде осъден,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да плати по сметка на съда държавна такса за
производството по делото върху уважения размер на иска, а именно
такава в размер 520
лв., както и деловодни разноски (за възнаграждения на вещи лица) в размер
на 130
лв. съразмерно с уважения размер на иска.
На ответника следва да се присъди по съразмерност на
отхвърлената част от иска претендираното адвокатско възнаграждение в размерът
на 973 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съответно на отхвърлената част от
иска на ответника следва да се присъдят съдебните разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 226, 67 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
"Джеймс Бачур" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
на осн. чл. 432, ал. 2 от КЗ, сумата от 13 000 лв. (тринадесет хиляди лева) обезщетение
за неимуществени вреди, в следствие от пътно- транспортно произшествие
настъпило на 09.09.2018 г. между товарен автомобил Пежо Боксер, рег. **,
управлявано от Л.Ч. и л.а. „Ауди" модел "А - 6" с per № **управляван от А.И.И.
на главен път София - Варна ГП I - 4, км 80 + 350 , землището на гр. Севлиево в
посока гр. София, по вина на водача на товарния автомобил, застрахован при
ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност", със
застрахователна полица № BG/02/118000210060 , ВЕДНО със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането 09.09.2018 г. до окончателното й изплащане
на осн. чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди в частта му за разликата от 13 000 лв. до пълния му
предявен размер от 30 000 лв. и предявения иск за имуществени вреди в размер на
45 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
"Джеймс Бачур" № 87 ДА ЗАПЛАТИ да заплати
на адвокат Х.К.,
със съдебен адрес ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 920 лв. (деветстотин и двадесет лева),
на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА " ЗК "Бул Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
"Джеймс Бачур" № 87 ДА ЗАПЛАТИ да заплати
държавна такса
и разноски за експертизи
общо в размер на 650
лв. ( шестстотин и
петдесет лева.) по сметка на Габровския окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. "Джеймс Бачур" № 87,
сумата от общо 1 199, 67 лв. (хиляда сто деветдесет и девет лева и 67 ст.), на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: