Определение по дело №598/2019 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №557

 

гр. Враца, 29.08.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 29.08.2019 г., през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. РАДЕНКОВА  адм. дело № 598 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 197 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. 147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба на М.М.Д. *** срещу Решение №2162 от 05.07.2019г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата му, против АУЗД № 3146-5/28.02.2018г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1-5, чл. 1, ал. 2, чл. 9 и чл. 9б от ЗМДТ, поради подаването й извън установения законов срок.

Жалбоподателят възразява, като твърди, че оспореният АУЗД не му е връчван по надлежния ред. Сочи, че не е спазена процедурата по чл. 32 ДОПК. С тези мотиви се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на компетентния орган за произнасяне по същество на подадената жалба.

В жалбата е обективирано искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 424/2019г. по описа на ЧСИ с рег. №900, в частта относно процесния АУЗД.

Ответната страна – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, с внасяне на преписката в АдмС-Враца не е изразил становище по жалбата.

Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 15.07.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 26.07.2019г., т. е. при спазване на 14-дневния срок по чл. 197 от АПК, указан му от административния орган, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Видно от приложената административна преписка, АУЗД № 3146-5/28.02.2018г. е бил връчен по реда на чл. 32, вр. чл. 29, ал. 3 ДОПК, защото изпратените на адреса, посочен от жалбоподателя в декларациите, които е и постоянен и настоящ такъв на лицето, писма не са получени и на известията за доставяне е отбелязано, че пощенската пратка не е потърсена – л. 27 от делото.

Поставено е съобщение на определеното за целта място в сградата на общинската администрация за периода 30.03.2018г. – 20.04.2018г., което е публикувано и в Интернет – л. 21,, съгласно изискването на чл. 32, ал. 4 от ДОПК.

Съвкупният анализ на тези факти налага извод за стриктно спазване на процедурата по чл. 32 ДОПК, поради което и съгласно  чл. 32, ал. 6 ДОПК, установяващ законова презумпция за редовно връчване в случай, че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, следва да се приеме, че процесният акт за установяване на задължение е редовно връчен на жалбоподателя най-късно на 14.04.2018г. Срокът за обжалване, по правилата на  чл. 22, ал. 6 от ДОПК, е започнал да тече на 15.04.2018г. и е изтекъл на 30.04.2018г. – понеделник, присъствен ден. Административният орган е счел, че след като представител на жалбоподателя не се е явил до изтичането на 14-дневния срок от поставянето на съобщението /30.03.2018г./, актът е редовно връчен /по арг. от  чл. 32, ал. 6 от ДОПК/ и е отразил, че същият е влязъл в сила на 08.05.2018г. /л. 25 от делото, гръб/.

Жалбата против АУЗД е подадена на 27.06.2019г., за което обстоятелство няма спор, повече от година след като същият е влязъл в сила, и след като на жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението по акта.

Съгласно чл. 29, ал. 1, 6 и 7 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта; съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения; съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният адрес за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес.

Видно от справка в НБД „Население“ жалбоподателят е с постоянен и настоящ адрес ***, на който адрес административният орган е изпращал съобщенията.

Съгласно нормата на  чл. 29, ал. 3 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от кодекса гласи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите.

Анализът на разпоредбите води на извод, че законът предвижда различни способи за извършването на съобщаването, като те са регламентирани като алтернативни и равностойни, а не в поредност или при приоритет на единия пред другия. В разглеждания случай съобщаването на решението е направено в условията на ал. 3 на чл. 29 от ДОПК, в съответствие на процесуалното правило.

Предвид съществуващата правна уредба съдът намира, че в настоящия случай общинската администрация е извършила редовно връчване на издадения акт за установяване на задължение. Жалбоподателят не е посочил друг адрес, на който да могат да му се връчват книжа или съобщения, нито е изпълнил задължението си по чл. 28, ал. 3-5 от ДОПК, нито доказва твърдението си, че друг пълнолетен член на домакинството му или друго пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, са били съгласни да приемат съобщенията със задължението да му ги предадат. Ето защо направеното съобщаване по реда на чл. 32 ДОПК е напълно редовно и съответстващо на правилата на кодекса за извършване на съобщенията.

Оспорването на административните актове по административен ред, включително когато това е процесуална предпоставка за съдебното обжалване, се извършва в установен в закона преклузивен срок. В случая това е 14-дневния срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Редът за защита пред горестоящия административен орган е този по чл. 152-155 ДОПК и може да бъде реализиран само при подаване на жалба по административен ред в 14-дневен срок. Горестоящият административен орган не може да бъде сезиран безсрочно с жалба срещу първоначалния административен акт, вкл. и с искане за прогласяване нищожност, защото законодателят не предвижда такъв ред за защита по ДОПК. С пропускането на този срок издаденият акт за установяване на задължения по декларация влиза в сила.

Като е стигнал до същите правни изводи, административният орган е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, съдът установява процесуална недопустимост на искането за спиране на изпълнението по изп. дело № 424/2019г. по описа на ЧСИ с рег. №900, в частта относно процесния АУЗД.

Вземанията на общината за данък върху  превозни средства, недвижими имоти и такса битови отпадъци, каквито са установени с процесния АУЗД, са публични общински вземания по смисъла на ДОПК и се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Именно в специалния закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ регламентира две възможности за принудителното събиране на вземания от данъци: от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В конкретния случай е образувано изпълнително дело от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК. Искането за спиране на изпълнителното дело, съдържащо се в жалбата представлява такова по чл. 432 от ГПК, тоест следва да бъде отправено до съответния окръжен съд - чл. 432, т. 1 или до частния/държавен съдебен изпълнител, в случай, че е налице някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 432, т. 2 до т. 5 от ГПК.

Аргумент в подкрепа на недопустимостта на искането е, че не се установява искането за спиране на изпълнителното дело, направено в жалбата, да представлява искане за обезпечение на предявен или бъдещ иск чрез спиране на изпълнението - чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Молба за обезпечение може да бъде предявена за обезпечаване на бъдещ иск до предявяването му, или в рамките на висящо производство по предявен вече иск. Искът, обаче, на който се иска обезпечение, следва да бъде достатъчно индивидуализиран по страни, предмет и основание, тъй като се обезпечава конкретен иск, с оглед реализиране на правата по последващия съдебен акт по същество, ако искът бъде уважен, а не абстрактното право на иск, с който може едно субективно право да бъде защитено.  В случая, обаче, не е налице нито предявен вече иск, нито надлежно описание на бъдещ иск, на който се иска обезпечение, поради което следва, че искането за спиране изпълнителното дело по описа на ЧСИ с рег. № 900, не може да се разглежда като искане за налагане на обезпечение в обсъдените по-горе две хипотези – на висящо или бъдещо исково производство.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че и разпоредбите на глава 27 от ДОПК „Защита срещу принудително изпълнение“, уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението/изпълнителното дело/, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съдът няма компетентност да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл. 222 и чл. 222 а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

Поради изложените мотиви, съдът счита, че искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело следва да бъде оставено без разглеждане.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 200 от АПК, вр. чл. 147, ал. 3 от ДОПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Д. *** срещу Решение №2162 от 05.07.2019г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.М.Д. *** за спиране на изпълнението по изп. дело № 424/2019г. по описа на ЧСИ с рег. №900, в частта относно АУЗД № 3146-5/28.02.2018г.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

На основание чл. 138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: