Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 28.06.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 87 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-001743
от 06.11.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на Н.О.И.
***, административни наказания на основание чл.183, ал.3, т.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 30 лева и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50
лева, за нарушения на чл.6, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят И., който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно издадено. Сочи, че постановлението е неправилно
и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. било
издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди, че е убеден,
че започнал изпреварването на тежкотоварен автомобил в зоната на прекъсната
разделителна линия, но въпреки това бил спрян от служители на Пътна полиция и
му бил съставен акт за неправилно изпреварване. Изтъква и че въпреки
представения от него при проверката документ за преминат годишен технически
преглед на автомобила и залепен на стъклото съответния стикер за това, е бил
санкциониран и за това нарушение. Подробно са развити в жалбата доводи и
съображения обосноваващи тези твърдения.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат С.С. ***, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Развива доводи сочейки, че вменените на жалбоподателя И.
нарушения по ЗДвП не са доказани, напротив – счита, че безспорно се е
установило, че И. не е извършвал нарушения на закона, като акцентира на събраните
по делото писмени доказателства. Представя писмена защита, в която подробно е
изложил аргументи обосноваващи тезата липсата на извършени нарушения от обективна
страна. Алтернативно е изложил и становище обосноваващо наличието на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите В.Б.М. и Б.В.Ц., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.10.2018 г. жалбоподателят Н.И.
управлявал лек автомобил „***по първокласен път № 4 (София – Варна). Движел се
в посока гр.София. Около 16:25 часа, в местността „Пазар дере” в землището на
община Ловеч, предприел маневра изпреварване на движещ се пред него
тежкотоварен камион. Малко след като завършил маневрата и се прибрал в негово
платно за движение бил настигнат и спрян за проверка от служебен автомобил на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. В него били свидетелите В.М. и Б.Ц., които в
този момент били дежурни на територията на община Ловеч. Свидетелите му
обяснили за какво е спрян, след което В.М. му съставил АУАН № 984532/24.10.2018
г. /л.9/, в който посочил, че управлявайки лекия автомобил „***по ПП І-4, в
местността „Пазар дере”, при км.43+700, жалбоподателят Н.И. извършил маневра
изпреварване в зоната на действие на знак В24, както и че автомобилът не е бил
представен на технически преглед. Последното свидетелят М. установил чрез
вкарване данните на автомобила в системата за отдалечен достъп.
Актосъставителят М. посочил, че
с действията си Н.И. нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
По съставеният акт жалбоподателят
не е вписал възражение. Подписал акта и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН И.
е представил писмени възражения /л.10/, в които заявил, че е започнал
изпреварването при налична прекъсната разделителна линия и че не е видял да има
каквато и да била забрана за изпреварване в този участък от пътя. Категорично е
изразил несъгласие с описаното в АУАН обстоятелство, че автомобилът не е бил
преминал годишен технически преглед. Посочил е номера на талона и че същия е бил валиден до месец февруари 2019 година.
Така представените възражения не
били уважени от наказващия орган и въз основа на акта за нарушение било
издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, но било допълнено, че
нарушителят не е съобразил поведението си и с пътен знак В25 (освен посочения и
в АУАН знак В24). Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят
И. е извършил нарушения на разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП и му
наложил предвидената в чл.183, ал.3, т.6 и чл.181, т.1 от ЗДвП санкции „глоба”,
съответно в размер на по 30 и 50 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление не страда от пороци при издаването му, които да обосновават
отмяната му на формално основание. Поради това и не следва да бъде кредитирано бланкетно наведеното в жалбата възражение за допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията и
цифровата им квалификация изцяло кореспондира с описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Не е налице процесуално нарушение, което съществено да е
нарушило правото на защита на жалбоподателя. Преценката дали нарушението е
съществено, следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай,
основавайки се на това до каква степен е било засегнато правото на защита на
санкционираното лице. В настоящия на жалбоподателя е било пределно ясно за
какво е санкциониран. Освен това той е подписал и получил съставения в негово
присъствие АУАН, като се е възползвал от възможността да възрази по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Получил е също така и издаденото срещу него НП, което е
обжалвал в законовия срок, т.е. по никакъв начин за него не са се преклудирали правата, които има в административнонаказателното
производство.
С оглед на тези съображения,
съдът приема възражението за допуснати съществени процесуални нарушения за
неоснователно.
По отношение стоящите за
разглеждане въпроси относно авторството на описаните нарушения и вмененото
виновно поведение на жалбоподателя И., съдът намира следното :
По т.1) от наказателното
постановление жалбоподателят И. е бил санкциониран за нарушение на разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че като водач на МПС не съобразил поведението си
с пътен знак В24 и е извършил изпреварване в зоната на действие на знака.
Посочено е също така в обжалваното НП, че не съобразил поведението си и с пътен
знак В25. Пътен знак В24 въвежда забраната за изпреварване на МПС с изключение
на мотоциклети, а знак В25 забранява изпреварването на товарни автомобили с
допустима маса над 3,5 тона. От своя страна жалбоподателят И. твърди, че е
извършил маневра изпреварване на тежкотоварен автомобил (ТИР) на дълъг прав участък,
но е убеден, че е предприел маневрата при наличието на прекъсната разделителна
линия. Тези си твърдения И. е навел още с възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН
до наказващия орган. Актосъставителят М. и свидетеля Ц. заявяват, че не си
спомнят подробности по случая, но поддържат отразените в акта обстоятелства. Безспорно
в случая е обстоятелството, че жалбоподателят И. се е движел в посока гр.София.
Не се спори и по отношение на отразеното в АУАН и НП обстоятелство, че
изпреварването е станало в участъка на км.43+700 от пътя. От справката на
Областно пътно управление гр.Ловеч /л.28/ и схемата за организация на
движението по републикански път І-4 „Микре – о.п.Севлиево” от км 43+420 до км
44+220, дадена и актуална към 24.10.2018 г. /л.29/ се установява, че в платното
за движение за гр.София, от км 44+211 е имало поставен знак В24 и хоризонтална
непрекъсната линия М1, като последната при км 43+700 (мястото посочено в НП,
където е извършено нарушението) преминава за движещите се в посока гр.София в
прекъсната линия, т.е. такава, която разрешава на водачите на МПС изпреварване.
Тези обективни данни за вертикалната и хоризонтална сигнализация на пътния
участък в местността „Пазар дере”, касаещи платното за движение в посока
гр.София потвърждават твърденията на жалбоподателя за това, че е извършил
изпреварването на товарния автомобил при наличието на прекъсната за него линия.
От справката на ОПУ Ловеч и схемата за организация на движението в пътния
участък към 24.10.2018 г. не се установи наличието на поставен пътен знак В25 и
в двете платна за движение, както към гр.София, така и към гр.Варна.
Ето защо, при наличието на тези
доказателства и анализа на данните от тях съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя Н.И. нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП не е доказано
от обективна страна, напротив – същия е извършил маневрата изпреварване на
разрешен за това участък от пътя, при наличието за него като участник в
движението на прекъсната хоризонтална линия. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че началото й преустановява действието на въведената преди нея със
знак В24 забрана за изпреварване на МПС.
Поради тези съображения,
издаденото срещу Н.И. наказателно постановление, в частта по т.1) се явява
незаконосъобразно, тъй като не се установи той да е извършил нарушение на
нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на наложената на
жалбоподателя санкция по т.2) от обжалваното НП за нарушение на разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че от ангажираните по
делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че такова
нарушение той не е извършил на посочената в постановлението дата. Управляваното
от него МПС – лек автомобил „***е било представено и преминало годишен
технически преглед на 19.02.2018 г., видно от знак за ГТП № 3680134 /л.7/ и
който преглед е бил валиден до 19.02.2019 година. Неясно защо наказващият орган
не е съобразил този факт при издаването на НП, още повече, че и информацията
съдържаща се в масивите на КАТ, касаеща въпросният автомобил, също сочи, че при
първоначалната му регистрация е бил издаден знак за технически преглед, който е
бил валиден до 19.02.2019 г. – писмо рег.№ 906000-2374/26.03.2019 г. сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч /л.30/ и справка на л.31 от делото. В
случая наказващият орган не е изпълнил прецизно и в пълнота вменените му с
нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН задължения, а именно : преди да издаде НП да
провери АУАН относно неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени
възраженията и събраните доказателства, а такива към този момент са били
налице. И при наличието на писмено възражение от страна на Н.И. и доказателства
от негова страна, които са били в противоречие с описаните в АУАН обстоятелства
при извършване на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, е
следвало да провери и разследва тези спорни обстоятелства. Ако е била направена
тази проверка, дори и само при данните за автомобила налични в масивите на КАТ
е щяло да бъде установено, че И. не е извършил нарушение на нормата на чл.147,
ал.1 от ЗДвП. Като не е сторил това, наказващият орган е издал едно
необосновано НП, вменявайки на жалбоподателя нарушение, което той не е извършил
и поради което постановлението се явява незаконосъобразно и в тази му част, и
съответно следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001743
от 06.11.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което на Н.О.И. ***, ЕГН : **********,
са наложени административни наказания на основание чл.183, ал.3, т.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 30 лева и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лева, за нарушения на чл.6, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :