№ 611
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110147124 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по предявени от М. Б. М. срещу Е. М. М. главен осъдителен
иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 4750 лева,
представляваща обезщетение за ползване на собствен на ищеца недвижим имот,
представляващ гараж № 16, находящ се на адрес: *** за периода 11.11.2022 г. до
10.06.2024 г., и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 4750 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила,
ползвайки имота през същия период, без основание за това.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко – продажба, за който е
съставен в Нотариален акт № 89, том IV, рег. № 5326, дело № 676/2000 г. по описа на
нотариус М. К., с рег. № 200 на НК, е придобил правото на собственост върху
самостоятелен обект в жилищна сграда с административен адрес: ******
представляващ подземен гараж № 16 със застроена площ от 24,42 кв. м. Сочи, че е
собственик и на друг самостоятелен обект в сградата – апартамент № 22, а
ответницата, която е и негова дъщеря – на апартамент № 24 в същата сграда. М. М.
излага, че след закупуването на гаража е предоставил същия за безвъзмездно ползване
на ответницата Е. М. по силата на безвъзмезден и неформален договор за заем за
послужване. Посочва, че през 2019 г. страните постигнали съгласие ползването на
гаража от страна на ответницата да продължи, но срещу заплащането на месечна
наемна цена в размер на сумата от 25 лева. По-нататък в исковата молба се поддържа,
че в началото на месец март 2021 г. ищецът е уведомил ответницата, че поради
влошеното си здравословно състояние и за да има възможност да посреща разходите
си, е решил да продаде собствения си гараж, ползван от същата, като до нея е
отправил искане за освобождаването му в срок до 1 месец. Ответницата заявила, че
тъй като вече му е заплатила наемната цена, ще ползва имота до края на месеца. На
08.03.2021 г. ищецът получил предложение от ответната страна и съпругът й за
закупуване на имота или за заплащане на месечна наемна цена от 125 лева месечно. С
писмен отговор от 09.03.2021 г., изпратен по електронната поща ищецът предложил
гаражът да бъде продаден от него, респ. закупен от ответницата на пазарната му цена.
На 30.03.2021 г. ищецът изпратил писмо, адресирано до ответницата, с което й
предоставил едномесечен срок - до 30.04.2021 г. за освобождаване на наетия гараж.
Счита, че от изтичане на предоставения срок договорът за наем е прекратен. Въпреки
1
това и след този момент ответницата продължила да ползва гаража, без да заплаща
цена за ползването му, поради което ищецът счита, че му дължи заплащане на
обезщетение за продължаващото ползване имота, въпреки неговото противопоставяне.
Сочи, че по иск на ответницата да бъде призната за собственик на имота, е било
образувано друго дело, в хода на което претенцията й е била отхвърлена. По
изложените в исковата молба съображения отправя искане за уважаване на главния
предявен иск, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че между
страните не е било налице наемно правоотношение – за заплащане на сумата, с която
счита, че ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка. Представя
документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Заявява искания за
допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване
наличието на наемно правоотношение между страните, както и за допускане на
съдебно-икономическа експертиза за установяване на размера на средния пазарен наем
за гараж като процесния през исковия период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор ответницата Е. М. М., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата поддържа, че
ищецът М. М. не е придобил собствеността върху процесния гараж, тъй като
посочената от него правна сделка от 29.11.2000 г. няма прехвърлителен ефект и е
нищожна, поради липса на изразено съгласие от страна на продавача по същата,
поради което за последния не съществува право да иска обезщетение за ползването му.
Оспорват се твърденията на ищеца за водени разговори между страните и за
сключвани договори във връзка с процесния гараж. Поддържа се, че Е. М. е придобила
собствеността върху имота по силата на упражнено от нейна страна давностно
владение, считано от 2000 г., поради което и няма как да дължи процесното
обезщетение. Противопоставя се на заявените от ищеца доказателствени искания. Иска
да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на
упражняваното от страна на ответника давностно владение. Прави искане съдът да
задължи ищеца да представи всички договори за наем относно собствените му
недвижими имоти
Предявени са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и
евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи по предявения главен иск възникването на безсрочно
наемно правоотношение между страните, породено от неформален договор за наем от
2019 г., по силата на което ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на
ответницата, в качеството й на наемател, процесния гараж № 16 за временно ползване,
а наемателят да му заплаща определената наемна цена; прекратяване на наемното
правоотношение; продължаващо ползване на наетия обект от страна на ответницата
през процесния период; противопоставяне на това ползване от страна на наемодателя;
размера на обезщетението.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи възраженията си, заявени
с отговора на исковата молба, в т.ч. и че е ползвала имота в качеството си на
собственик на същия въз основа на изтекла в нейна ползва придобивна давност.
По предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да установи обогатяване на ответницата чрез неоснователно
ползване на процесния имот, който е собственост на ищеца, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването; размера на обедняването.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да
2
установи съществуването на основание за обогатяването си.
За безспорно следва да се обяви обстоятелството, че през процесния период
ответницата е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот.
Представените от страните писмени материали следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Същите съдът ще цени по съществото на спора с оглед
събраните към приключване на съдебното дирене доказателства.
Исканията на ответницата за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да
представи всички наемни договори, които е сключвал за собствените си недвижими
имоти, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като обстоятелствата, които ще
бъдат установени посредством същите са извън предмета на настоящия правен спор.
Искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане за изясняване на обстоятелствата относно отношенията между страните във
връзка с ползването на процесния имот е допустимо и относимо, поради което същото
следва да бъде уважено.
Следва да се уважи искането на ответника за допускане до разпит на един
свидетел за насрещно доказване във връзка с твърденията на ищеца за наличие на
наемно правоотношение, както и един свидетел за установяване на факта на
владението на имота от страна на ответницата.
За основателно съдът намира и искането за допускане изслушването на съдебно-
икономическа експертиза по въпроса, формулиран в исковата молба.
Следва да се изиска справка за предмета и етапа на производството по в.гр.д. №
6268/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, както и да се предостави препис от
постановеното по същото съдебно решение с отбелязване дали е влязло в сила.
Страните следва да се приканят към доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, в това число и да ангажират
доказателства и доказателствени искания, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не предприемат съответни процесуални действия, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковата молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи сключените от него договори за наем по
отношение на други имоти извън процесния.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца и двама свидетели при режим на
довеждане от ответника в насроченото открито съдебно заседание за посочените в
исковата молба и в отговора обстоятелства.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа и оценителна експертиза със
задача, формулирана от ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 400 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Н. Ц. К., тел. ********, Специалност:
Промишлено и гражданско строителство-технология, Оценител на недвижими имоти,
Обследване на енергийна ефективност и сертифициране на сгради.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената задача и за датата на откритото
съдебно заседание след представяне на доказателства, че депозитът е внесен.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за предмета и етапа на производството по в.гр.д. №
6268/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, както и да се предостави препис от
постановеното по същото съдебно решение с отбелязване дали е влязло в сила.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
27.02.2025 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищеца да се връчи препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4