МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 114
от 10.12.2019 г. по НЧХД № 947/2019 г. по описа на КжРС
Срещу подсъдимата М.М. Б. с частна тъжба са повдигнати обвинения за
престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, извършени на 28.06.2019 г. в ***.
В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен
от пострадалата против подсъдимата граждански иск за сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва считано от 28.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът
прие и предявен от тъжителката втори граждански иск за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Тъжителката Н.А.А. в съдебно заседание
се явява лично и с повереника адв.Б., който поддържа внесената тъжба. Твърди,
че предявените обвинения за две престъпления били доказани от събраните гласни
и писмени доказателства. В подкрепа на обвинението били показанията на свидетелите
А.А., А. А. и двамата полицаи, записа от тел.112, както и писмените
доказателства, на които повереника се спира подробно. Показанията на бащата на
подсъдимата не били обективни и достоверни и не съдържали никаква информация. Моли
съдът да признае подсъдимата за виновна по повдигнатите обвинения за две престъпления,
както и да й наложи предвиденото наказание по двата текста. Настоява да бъдат
уважени предявените от тъжителката граждански искове, във връзка с причинените
обиди и телесни повреди. Претедндира и за присъждане на направените разноски по
делото.
Подсъдимата в съдебно заседание не се признава за виновна по повдигнатите
обвинения и не дава обяснения за случилото се на процесната дата и място.
Защитникът на подсъдимата – адв.М., моли съдът да я признае за невиновна по
обвиненията за извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК. Счита, че в хода на съдебните заседания не се
установило по безспорен и категоричен начин М.А. да е осъществила от обективна
и субективна страна двете деяния. Действително на 28.06.2019 г. между
подсъдимата и тъжителката възникнал спор, двете си разменили думи на висок тон,
но спорът приключил дотам, без нанасяне на телесни повреди и без изричане на
обидни думи. Това се установявало от показанията на свидетеля М.А., който бил
пряк очевидец. Неговите показания били в съответствие и с показанията на
разпитаните полицейски служители Р.М. и Т.Л.. Показанията на свидетелите А.А. и
А. А. не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били изолирани. Подсъдимата не
била осъществила престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, защото за твърдените
нанесени телесни увреждания тъжителката не била споменала на полицейските
служители. Ако тя имала такива наранявания, то е следвало да им съобщи за това,
както и че се нуждае от медицинска помощ. Тъжителката посетила съдебен лекар
едва на 01.07.2019 г., което било три дни след настъпилия инцидент. Обвиненията
не били доказани и затова М.А. следвало да бъде оправдана, като й се присъдят и
направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимата – адв.К., също моли за постановяване на
оправдателен съдебен акт по отношение на двете обвинения. Счита, че частния
тъжител не успял да ангажира доказателства, от които да се направи безспорен и
категоричен извод за извършване на престъпленията от страна на подсъдимата.
Свидетелят А.А. не бил очевидец и не възприел по пряк и
непосредствен начин обстоятелствата. Показанията му били нелогични и насочени
единствено към обслужване на обвинителната теза. Не било доказано пострадалата
да е получила телесни увреждания и те да са причинени именно от подсъдимата.
При посещението си в Бърза помощ, тъжителката се оплакала само от главоболие,
като описаните в съдебномедицинското удостоверение наранявания липсвали. Заключението
в това удостоверение било по данни на пострадалата и същото нямало необходимата
доказателствена стойност. Нямало и нито едно доказателство за това, че били
отправени обидни думи от подсъдимата по отношение на пострадалата. Поведението
на последната пред полицейските служители сочело, че тя не се чувствала
обидена, както и че нямала никакви следи от физическо нараняване и конфликт с М.
Б.. След няколко дни тъжителката се опитала да пресъздаде фактическа
обстановка, свързана с противоправно поведение на подсъдимата, което било
изолирано и неподкрепено с доказателства.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.М. Б. е родена на *** г. в гр.Кърджали, живуща ***, български
гражданин, с висше образование, омъжена, работи като касиер, неосъждана, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Тъжителката Н.А.А. към
инкриминараната дата (28.06.2019 г.) живеела в ***. Тя стопанисвала и работела в
магазин, намиращ се в къщата й в селото. В съседство живеели родителите на подсъдимата
М. Б., която на процесната дата също била там. Въпреки, че между съпруга на
тъжителката и бащата на подсъдимата имало и роднинска връзка, отношенията на
семействата били влошени от години, заради имотни спорове.
На 28.06.2019 г., около 16.00 часа, тъжителката Н.А. работела в магазина си
в ***. Тогава детето на подсъдимата карало мотопед наблизо пред магазина,
където излязло и кучето на тъжителката и започнало да лае. М. Б. видяла това и
се ядосала, тъй като кучето можело да ухапе детето й. Тя хвърлила камък към
кучето и решила да направи забележка на Н.А., която в този момент излязла пред
работно си място. Двете съседки започнали да се карат, като М. Б. настоявала
тъжителката да връзва кучето си. Възникналия словесен конфликт прераснал и във
физически такъв, при който подсъдимата нанесла с ръка няколко удара на
тъжителката в областта на ръцете, скубела й косата. Намесили се пристигналите
на мястото свидетели М.А. (баща на подсъдимата) и А. А. (свекър на тъжителката), които разделили двете жени и
конфликта бил преустановен. Същият ден, в 16.33 часа, Н.А. се обадила на ЕЕН
112 и
съобщила за случилото се, като поискала съдействие от полицията и
обяснила, че била бита от подсъдимата. На място били
изпратени свидетелите Т.Л. и Р.М. ***. Те извършили обход
в района на местопроизшествието и установили страните в спора, а именно
подсъдимата М. Б. и тъжителката Н.А.. Двете били поканени в полицейския участък
в с.Черноочене, където им били съставени протоколи за полицейско предупреждение
по ЗМВР и актове за нарушения по НООР в Община Черноочене.
На 01.07.2019 г. тъжителката Н.А.А. била прегледана от съдебен лекар, видно от Съдебномедицинско удостоверение
№ 128/2019 г. В същото са описани констатираните при прегледа наранявания, а
именно: По предно-вътрешната повърхност на дясната мишница, в горната й трета
било установено овално синкаво-мораво кръвонасядане с диаметър 2 см. Такова
кръвонасядане с диаметър 1,5 см. било установено по предно-вътрешната
повърхност на лявата мишница, в средната й трета. По задната повърхност на
дясната предмишница, в долната й трета било установено синкаво-мораво
кръвонасядане с размери 3/1,5 см. Подобно кръвонасядане с размери 2/2,5 см. било
установено по задната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета.
Освидетелстваната се оплакала и от дифузно главоболие и болка в горната лява
част на гърдите. Видно от заключението в съдебномедицинското удостоверение,
описаните и констатирани увреждания - кръвонасядания на горните крайници, са
получени при действието на твърд тъп предмет. По време и начин е възможно да са
възникнали така, както съобщавала освидетелстваната, а именно на 28.06.2019 г.
около 16.00 часа била бита с ръце и скубана косата й. Тези увреждания са
причинили болка и страдание.
Горната
фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите А. А., А. А. и М.А.,
кредитирани отчасти; показанията на разпитаните свидетели Т.Л. и Р.М., които съдът кредитира изцяло; Фиш за спешна медицинска помощ от 28.06.2019
г.; Съдебномедицинско удостоверение № 128/2019 г.; Справка за съдимост на
подсъдимата; Възражение на М.М. Б. от 01.07.2019 г.; Характеристична справка на
подсъдимата; Амбулаторен лист № 423 от 01.07.2019 г.; Акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 779099 от 28.06.2019 г.; Писмо на ЦСМП-Кърджали
от 11.11.2019 г.; Амбулаторен журнал за оказана медицинска помощ от
ФСМП-Черноочене към ЦСМП-Кърджали, относно извършен медицински преглед на Н.А.А.
на 28.06.2019 г.; Писмо от 22.11.2019 г. на РЦ
112-Кърджали; компакт
диск, съдържащ аудиозапис и снимка на електронен картон на
прието повикване; Писмо на началник РУ-Кърджали
от 28.11.2019 г.; Преписка Вх.№ 1241/2019 г. по описа на РП-Кърджали; Писмо на
Кмета на Община Черноочене от 09.12.2019 г.
Горепосочените свидетели, с изключение на Т.Л. и Р.М., са в близки родствени отношения с някоя от страните, поради което съдът преценява показанията им, отчитайки пристрастността и
заинтересоваността им от изхода на делото. Така свидетелят А. А. – свекър на Н.А.,
твърди, че на инкриминираната дата непосредствено е възприел конфликта между подсъдимата и тъжителката. Това се случило пред магазина им
в ***, където М. Б. хванала Н.А. за косата, удряла я с ръка. После видял, че
пострадалата имала следи по ръцете. А. А. – брат на Н.А., свидетелства за
състоянието, в което е видял тъжителката непосредствено след инцидента. Според
него тя била посинена и се оплакала, че била набита от съседката си М.. Тъй
като Н.А. вдигнала и кръвно, наложило се да я закара в Бърза помощ в с.Черноочене.
Телесните увреждания, причинени на Н.А. са били констатирани и описани
впоследствие от съдебния лекар, издал Съдебномедицинско удостоверение №
128/2019 г., а именно: кръвонасядания на горните крайници. Обсъдените показания
на свидетелите А. А. и А. А. съдът възприема
като достоверни, тъй като същите се подкрепят не само от приетото съдебномедицинско удостоверение, но съвпадат частично и с показанията на свидетеля
М.А. – баща на подсъдимата. Той заявява, че действително М. Б. и Н.А. са имали конфликт
на инкриминираната дата и място, пояснява и причината за този конфликт. Това,
което отрича свидетеля М.А. е че подсъдимата е нанасяла удари на тъжителката. Тези негови твърдения съдът намира за изолирани от останалия доказателствен
материал по делото. Освен това, М.А. е баща на
подсъдимата и като такъв близък роднина е нормално да поддържа версия, която е
в нейна полза, целяща оневиняването й. Вярно е, че първите свидетелите А. А. и А. А. са също заинтересовани като роднини на тъжителката, но в показанията
им относно причинените й телесни увреждания не се наблюдават противоречия, не
бяха опровергани и от други доказателства, напротив кореспондират изцяло и със
съдебномедицинското удостоверение, материалите по преписка Вх.№ 1241/2019 г. по
описа на РП-Кърджали, изслушания аудиозапис и прегледан електронен картон,
предоставени от РЦ 112-Кърджали. От последния аудиозапис става ясно, че на 28.06.2019 г.
в 16.33 часа действително е бил подаден сигнал
на ЕЕН 112 от пострадалата.
Непосредствено след инцидента тя се обадила и потърсила помощ от полиция, защото
била бита от роднина на мъжа й, която се казвала М.. Н.А. съобщила, че била
ударена по косата, по ръцете и те почервеняли. Впрочем, същите обстоятелства
тъжителката описала детайлно и в обясненията, които е дала в хода на
извършената по прокурорската преписка проверка. Свидетелите Т.Л. и Р.М. са
полицейските служители, които на 28.06.2019 г.
са пристигнали на място във връзка с подадения сигнал на ЕЕН 112. Макар двамата
да не си спомнят в детайли всички обстоятелствата,
те посочват, че отишли в *** около 17.00 часа, тъй като били изпратени
от дежурния към РУ-Кърджали по повод възникнал спор. При проверката установили
страните в конфликта, а именно подсъдимата и тъжителката. Те се били скарали
заради кучето на Н.А., което изплашило детето на М. Б.. Тогава полицейските
служители не могли да разберат дали е имало свидетели на скандала, а всичко
било по думите на двете страни. От показанията на Т.Л. и Р.М. се
установява още какви действия са били предприети във връзка с получения сигнал.
Те пояснават, че подсъдимата и тъжителката били поканени в полицейския
участък в с.Черноочене, където им съставили протоколи предупреждение и актове
за нарушения. Относно причинените на пострадалата телесни увреждания конкретна
информация не се съдържа в показанията на полицейските служители. Двамата не си
спомнят Н.А. да се е оплакала, че е била бита и да е казвала, че има нужда от
медицинска помощ, което обстоятелство според съда се дължи на
изминалия период от датата на инцидента. На базата на всички тази доказателства, настоящата
инстанция приема за установено, че травматичните увреждания, отразени в Съдебномедицинско
удостоверение № 128/2019 г. като кръвонасядания на горните крайници, са
получени от пострадалата в *** на 28.06.2019 г., вследствие на ударите,
нанесени й от страна на подсъдимата М. Б.. Тези кръвонасядания са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
На следващо място, доказа се, че по време на възникналия инцидент на
инкриминираната дата в *** подъдимата и тъжителката си разменили и словесни
реплики. Не се установи обаче какви точно изрази са били отправени от срана на М.
Б. към Н.А.. Единствено свидетелят А. А. сочи, че лично чул твърдените в
тъжбата думи - „шафрантия“ и „циганка“, които подсъдимата казала на
пострадалата. В тази част неговите показания не се кредитират от съда, но не
само заради роднинските му отношения с тъжителката. Казаното от свидетеля А. А.
не намира опора в нито едно друго доказателство по делото. Най-меродавно като
близко до деянието е съобщението на Н.А. на ЕЕН 112, в което тя изобщо не
споменава да са й отправяни обиди от подсъдимата. Оплакала се е единствено от
нанесен побой. След това, в обясненията, които е дала по повод извършената по
случая проверка, тъжителката отново не сочи да е била обект на обиди като
„шафрантия“ и „циганка“. Там тя описва какво й е казала М. Б., но изрази като
инкриминираните липсват. Ето защо, според настоящата инстанция не се установи
по категоричен и несъмнен начин, че на 28.06.2019 г. в *** подсъдимата е казала на тъжителката посочените в тъжбата обидни думи, за
които й е повдигнато обвинение.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
На подсъдимата М.М. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето. Обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността. Субект е всяко наказателноотговорно лице.
Леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, е засягане на
организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се определя като
краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо
въздействие, а страданието - като продължаваща болка. От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено. Според настоящата
инстанция М. Б. от обективна и субективна страна е осъществила престъпния
състав на чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 28.06.2019 г. в ***, е причинила
на Н.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на горните
крайници, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимата
е съзнавала обществено опасният му характер, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че нанасяйки
удари на пострадалата, ще й причини телесно увреждане и е искала именно такъв
вредоносен резултат. Затова М. Б. бе призната за виновна в извършване на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
На подсъдимата М.М. Б. е повдигнато и обвинение за престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно за обида
нанесена публично. Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека. Субект е всяко наказателноотговорно лице. Пострадал може да бъде физическо лице, което е в
състояние да възприема обидните изрази или действия, и което е способно да формира съзнание и чувство за лична чест и
достойнство. Изпълнителното деяние е дадено в закона в две форми - каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго. В зависимост от това би могло да се касае за обида,
реализирана с думи или такава, чрез действия. В настоящия случай повдигнатото с тъжбата обвинение е за осъществено изпълнително деяние в първата уредена от закона хипотеза, а именно обида, реализирана с думи. Тук субектът изразява отрицателна оценка или мнение за личността на пострадалия
в езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия
морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази,
унизителни съждения за качествата на пострадалия. Обидата е
резултатно престъпление и е довършена, когато унизителните за честта и
достойнството на пострадалия думи или действия бъдат възприети от него. От
субективна страна деецът може да действа с пряк или евентуален умисъл.
Обвинението срещу М. Б. е за обида, нанесена публично. В съдебната практика се
приема, че този признак е налице, когато обидата е нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече
лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното. Според настоящата инстанция подсъдимата от обективна и субективна страна
не е осъществила престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК. По делото липсват доказателства, от които да се направи
извод, че тя на 28.06.2019 г. в ***, е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.А. в нейно присъствие. Не се установи М. Б. да е нарекла пострадалата с изразите, за които е
обвинена в тъжбата - „шафрантия“ и „циганка“, с което
да й е нанесла обида публично. Ето защо и тъй като съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1
от НПК осъдителната присъда не може да почива на предположения, подсъдимата бе
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6
месеца или „пробация”, или „глоба” от 100 до 300 лв. Подсъдимата М. Б. не е осъждана и не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От
извършеното престъпление, което е умишлено, няма причинени съставомерни имуществени
вреди, които следва да се възстановяват. Предвид това и с оглед наличието на
условията на императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от
наказателна отговорност подсъдимата и й наложи административно наказание
„глоба”. При определяне размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид:
степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца -
ниска, с оглед липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства -
чистото съдебно минало на подсъдимата, положителните й характеристични данни по
местоживеене, нейната семейна и трудова ангажираност; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо, с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимата М. Б. административно наказание в размер към минималния,
установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1 000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в
бъдеще поведението си.
По гражданските искове:
Съдът намира предявеният от тъжителката
против подсъдимата граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.130, ал.2 от НК за основателен. Установената
по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе сочи, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между
тях. Пострадалата е претърпяла неимуществени
вреди, за които обезщетението се определя според критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отчете вида и характера на
причинената телесна повреда, недълготрайното състояние на травмите, обстоятелства, при които е извършено деянието. С оглед на изложеното, съдът намира, че
обезщетение в размер на 1 000 лв. се
явява справедливо за преживените от тъжителката болки и
страдания. Затова подсъдимата М. Б. бе осъдена да заплати на Н.А. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от
престъпление по
чл.130, ал.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.06.2019 г. до
окончателното й изплащане. Гражданският иск за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 1 500 лв. бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че предявения от тъжителката против подсъдимата граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК се явява неснователен и недоказан. Подсъдимата М. Б. не е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъпление, което да има за пряка и
непосредствена последица причиняването на негативни чувства и преживявания на тъжителката, какъвто е и характера на предявения иск за неимуществени вреди. Подсъдимата бе призната
за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Затова предявения от Н.А.А. против М.М. Б. граждаски иск за сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени от престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2019 г. до окончателно изплащане на сумата,
бе отхвърлен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото, подсъдимата М.
Б. бе осъдена да заплати на тъжителката Н.А. сумата от 817 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и държавни такси, а по сметка на
РС-Кърджали - сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения
гражданск иск.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство
- 1 бр. компакт диск,
съдържащ аудиозапис и снимка на електронен картон на прието повикване, да
остане към делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: