РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Трявна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20224240100116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 200 от КТ.
Образувано е по искова молба на А. Х. Ш., с ЕГН: ********** и
адрес: с.Р., общ.С., ул.“***********“ № ** срещу „Стил МС“ ООД, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление в гр.Трявна, ул.“Христо Ботев“
№ 66 за заплащане на обезщетение за причинени вреди от трудова злополука
в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди и 12 565лв. за имуществени
вреди.
В исковата молба се твърди, че към 07.11.2017г. ищецът е работил по
трудов договор в ответното дружество на длъжност „машинен оператор,
дърводобив“. В резултат на настъпила на въпросната дата трудова злополука
е получил телесни увреждания, отразили се трайно на здравето му и
причинили му претендираните с исковата молба вреди.
Твърди се, че в резултат на телесните увреждания, причинени със
злополуката ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 45915 лева,
изразяваща се в загуба на трудово възнаграждение за срок от 71 месеца от
12.11.2018г. до 01.10.2024г. в месечен размер на минималната работна
заплата. При приспадане от тази сума на полученото от застрахователя
1
обезщетение от 19320 лева и получени и дължими до края на периода пенсии
от НОИ в размер на 14030 лева, счита че ответникът следва да му плати
остатъка от 12 565 лева, за който предявява исковата си претенция.
Неимуществените си щети, изразяващи се в болки и страдания, увреждане на
здравето и ампутация на част от пръст, оценява на 50 000 лева.
Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в
който излага съображения за неоснователност на исковата претенция и се
претендира отхвърляне изцяло на иска.
Прави се възражение за изтекла давност относно претенцията за
неимуществени вреди.
Прави се възражение за прихващане от евентуално уважения размер
на претенцията на ищеца на сумите от 1076,94лв. - внесени от управителя на
дружеството суми за здравни осигуровки в полза на ищеца и 460 лева –
дължимо и неплатено обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
Прави се искане за приемане наличието на съпричиняване на вредите
от страна на пострадалия поради груба небрежност в съотношение от поне
90%.
По искане на ответника по делото е привлечено ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с ЕИК: ********* като трето лице-
помагач на страната на ответника. Същото представя писмено становище по
иска в което се присъединява към всички възражения, направени от
ответника. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираните
неимуществени вреди. Заявява, че с платната на ищеца от третото лице сума в
размер на 19320 лева следва да бъде намален размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Прави възражение за погасяване по давност на
претенцията за имуществени щети.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
адв.Д. поддържа исковата претенция по изложените в същата аргументи.
Признава искането на ответника за извършване на прихващане със сумата от
1076,94лв., която управителят на „Стил МС“ е платил за възстановяване на
здравноосигурителните му права, които са били прекъснати поради
неплащане на здравноосигурителни вноски в период предхождащ
2
назначаването му в ответното дружество. Твърди, че не дължи сумата от 460
лева – обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, с която ответникът също иска
прихващане.
Ответникът, чрез повереника си адв.С., оспорва изцяло исковите
претенции по съображенията, изложени в отговора, които доразвива в
съдебно заседание и в представената писмена защита. Счита, че искът следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Третото лице – помагач не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.200 от КТ. Претендира се присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца в
резултат на претърпяна на 07.11.2017г. трудова злополука.
Преди обсъждане основателността на исковата претенция по
същество, съдът следва да вземе отношение по направените от ищеца и
ответника възражения за изтекла погасителна давност за претендираните
вземания. Касае е се за иск по трудов спор, извън посочените в чл.358, ал.1 т.1
и т.2 от КТ, който съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде предявен в 3
годишен срок. Съгласно чл.358, ал.2, т.2 от КТ този срок започва да тече от
деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в
деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния
ред.
Трайната съдебна практика на ВКС през последните години е, че тази
изискуемост на вземането, както за имуществени, така и за неимуществени
вреди, даваща начало на давностния срок, настъпва в деня на влизане в сила
на акта за признаване на трудовата злополука. До признаване злополуката за
трудова по съответния ред не е породено годно за защита вземане по чл. 200
КТ. В този смисъл са Определение № 36 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3040/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 50954 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 1615/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 243 от 2.04.2020 г. на ВКС по
3
гр. д. № 4661/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 1208 от 29.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 2873/2013 г., IV г. о., ГК.
Поради това съдът не споделя доводите на ответника и третото лице –
помагач, че началото на давностния срок следва да се брои от датата на
увреждането. Същият е започнал да тече от 05.02.2021г., на която дата е
постановено окончателното решение на ВАС за признаване на злополуката за
трудова и искът, както за имуществени, така и за неимуществени вреди е
предявен в рамките на законовия тригодишен срок по чл.358, ал.1 т.3 от КТ.
Предвид изложеното искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се
установява, че с трудов договор №21 от 10.11.2016г.(лист 132 гръб от делото)
ищецът А. Х. Ш. е назначен на длъжност „Машинен оператор, дърводобив“
на пълно работно време в ответното дружество „Стил – МС“ ООД. На същата
дата му е връчена длъжностна характеристика(лист 133).
Управителят на ответното дружество е утвърдил информация за
опасности при работа с моторен трион(лист134-136), Инструкция №7 за
безопасна работа с моторен трион(лист 137 – 138) и Инструкция за общите
задължения и права на работниците и служитЕ.те за изискванията по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при трудовата
дейност(лист 139).
Ищецът е постъпил на работа в дружеството на 11.11.2016г.
Ищецът Ш. притежава удостоверение рег.№ 167/08.04.2014г. за
завършен курс на обучение по част от професия Механизатор – работа с
преносима земеделска и горска техника – моторни триони и храсторези и има
придобита специалност: „Механизация на горското стопанство“.
Ищецът е преминал инструктаж за безопасни условия на труд на
11.11.2016г.(лист 55).
На 25.10.2016г. е сключен договор между „Енерго-Про Мрежи“ АД
гр.Варна и „Юкос – С“ ЕООД гр.В.Търново за извършване на почистване и
направа на просеки по трасета на въздушни електропроводи с тригодишен
срок на изпълнение(лист 33-45).
С договор за услуга от 06.01.2017г. „Юкос – С“ ЕООД се е
4
споразумяло със „Стил МС“ ООД да възложи на последното дружество, част
от дейностите, които е следвало да извърши по договора с „Енерго-Про
Мрежи“ АД гр.Варна(лист 50). Между двете дружества е подписано и
споразумение за партньорство от 09.01.2017г., уреждащо правата и
задълженията на страните във връзка с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд(лист 62- 65).
Въз основа на горепосочените договори през есента на 2017г. на
ищеца Х. е било възложено почистване на просеки в РОЦ – Г.. В този смисъл
са писмените обяснения на управителя на „Стил МС“, намиращи се на лист 66
от делото и обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание, както и
показанията на съпругата му – св.К.
На 07.11.2017г. сутринта ищецът следвало да извърши оглед,
съвместно със служители на „Енерго-Про Мрежи“ на участъци от
електропроводи в района на с.С., Т. и Л., обл.Г.. Ищецът пътувал с личния си
автомобил, заедно със жена си, а двамата служители на „Енерго-Про Мрежи“
със служебен автомобил.
Участъците не били подготвени за започване на сеч и почистване,
като не били изготвени необходимите документи за целта.
В района на РОС – Л. ищецът забелязал наличието на опасно
надвиснали към жиците дървета, които следвало да бъдат почистени. Тъй
като носел моторния си трион, решил да провери дали може да отреже някое
дърво. Привел в работен режим триона и започнал да реже едно дърво, без да
си е поставил предпазни средства и без да са предприети действия по
обезопасяване на дървото. При падане на дървото в резултат на извършения
разрез, трионът на ищеца отхвръкнал, както бил в работен режим и веригата
на същия причинила разрез на дясната му ръка в областта на предмишницата.
Последвал силен кръвоизлив, който бил временно овладян от един от
техниците – св.С. С., чрез стягане с въже. Св.С. незабавно откарал ищеца в
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр.Г., където му била извършена операция и
проведено последващо лечение.
Тъй като ищецът бил с прекъснати здравно-осигурителни права,
поради неплатени здравни вноски за период преди започване на работа в
ответното дружество, управителят на последното, след като бил уведомен от
жената на ищеца, заплатил в полза на същия сумата от 1076,94лв. за
5
възстановяване на здравно-осигурителните му права.
В резултат на злополуката на ищеца било причинено трайно
затруднение на движението на десния горен крайник и същият бил в отпуск
по болест до 05.05.2018г.
След изтичане на болничните, ищецът Ш. не се явил на работа в
ответното дружество, поради които с писмо от 06.08.2018г. управителят му
изискал писмени обяснения. След като не получил такива, със заповед № 66
от 12.11.2018г. прекратил трудовото правоотношение на ищеца, чрез
дисциплинарно уволнение.
Междувременно между страните се водел спор относно характера на
злополуката – като ищецът претендирал, че същата е трудова, а ответникът,
че е битова. Спорът приключил с влязло в сила на 05.02.2021г. Решение по
адм.дело №8980/2020г. на ВАС, с което съдът окончателно потвърдил
Решение № 37/16.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Г., с което е
приета за трудова злополуката, станала на 07.11.2017г. с ищеца Ш..
С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ – Б. № 3391/22.10.2021г.
на ищеца била определена 50% трудова неработоспособност в резултат на
трудова злополука.
След влизане в сила на решението на ТЕЛК, с разпореждане от
29.12.2021г. на ТП на НОИ Б. на ищеца била отпусната пенсия за инвалидност
поради трудова злополука в първоначален размер 300лева, считано от
23.08.2021г., който считано от 25.12.2021г. бил увеличен на 370 лева.
От 01.07.2022г. минималният размер на пенсията за инвалидност
поради трудова злополука и професионална болест е 467 лева.
По време на работата си в „Стил МС“, ищецът бил застрахован от
работодателя за вреди от трудова злополука в ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншуърънс Груп“ ЕАД гр.София с максимална стойност на
застрахователното покритие в размер на 7 брутни годишни заплати.
Въз основа на подадено заявление от ищеца застрахователното
дружество определило и му изплатило застрахователно обезщетение в размер
на 19320 лева, преведено на 16.06.2021г. по сметка на процесуалния му
представител. Същото е определено на база 50% от седемкратния размер на
брутната годишна заплата на лицето към датата на инцидента, предвид
6
определената с влязлото в сила решение на ТП на НОИ 50%
неработоспособност.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, трайната
съдебна практика е, че дължимото обезщетение е в размер на загубения в
резултат на злополуката доход, когато са налице доказателства, че в резултат
на полученото увреждане лицето е останало без работа в определен период.
От същия се приспадат получените за същия период пенсии и други
обезщетения.
Към момента на инцидента ищецът е получавал трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Същият е
освободен от длъжност, считано от 12.11.2018г., поради дисциплинарно
уволнение.
Съдът счита, че периодът за който следва да бъде присъдено
обезщетение, следва да се ограничи до реално изтеклия такъв към момента на
приключване на делото. Обезщетение за бъдещ период не може да се
определи, тъй като същото зависи от бъдещи несигурни събития, а именно
дали ищецът ще продължи да бъде без работа, доколкото състоянието му,
отразено в експертното решение не е на пълна неработоспособност, а на
намалена такава. Същевременно не може да се предвиди какви биха били
размерите на минималната работна заплата и на получаваната от ищеца
пенсия и други добавки за претендирания период до октомври 2024г., тъй
като същите се променят периодично.
Ето защо съдът приема, че следва да определи размера на
обезщетението до 31.12.2022г., като за останалия претендиран период
отхвърли иска, тъй като в останалата част не се касае за реално настъпили
към момента вреди. Това не е пречка ищецът да предяви претенциите си с нов
иск, ако през посочения период реално претърпи допълнителни вреди.
Съдът служебно изчисли общия размер на заплатата, която ищецът би
получил, в случай, че би работил на пълен работен ден при минимална
работна заплата за периода от 13.11.2018г. до 31.12.2022г., като същият е 23
150 лева. От тази сума следва да се приспаднат получените от ищеца за
същия период пенсии и добавки към тях, включително коледни и
великденски, които съдът изчисли на 6242 лева. Поради това съдът определя
размера на претърпените имуществени вреди в конкретния случай на 16908
7
лева.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Я. К.. Съгласно приетото от съда заключение на същата, в
резултат на трудовата злополука на ищеца са причинени следните
увреждания: разкъсно-контузна рана с размери около 10см. на ниво средна
долна трета на предмишницата на дясната ръка, невъзможни движения в 3-ти
и 4-ти пръсти на дясната ръка; увреждания на лакътната артерия и тежки
увреждания на лакътния нерв, средния нерв и умерено увреждане на лъчевия
нерв на дясната ръка, разкъсвания на флексорните мускули на дясната ръка.
Установяват се усложнения, изразяващи се в периферно-стволова увреда на
лакътния нерв, срединния нерв и лъчевия нерв на дясната ръка, с нарушена
сетивност и моторика на ръката. Допълнително, вследствие на възпА.телен
процес на трети пръст е извършена ампутация на крайната му фаланга и част
от средната фаланга. Последното е предизвикано от една страна от убождане
на пръста от пострадА.я, но усложненията са настъпили при съпричиняване и
в резултат на нарушената нервна и съдова трофика на пръста, което увеличава
значително риска от инфекции и затруднява оздравяването им. Причинено е
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, което се очаква
да остане за постоянно и може да се прецени като осакатяване на крайника.
Предвид изброените трайни увреждания на здравето на ищеца,
съпроводени с търпени болки и страдания и постоянно състояние на
невъзможност за пълноценно използване на водещата ръка, съдът приема като
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 40
000лева.
Съдът счита, че посочените по-горе вреди, както имуществени, така и
неимуществени са възникнали при съпричиняване от страна на пострадалото
лице, поради проява на груба небрежност.
От една страна от приложените доказателства се установи, че ищецът
самоволно е решил да извърши пробно отрязване на дърво, без да е била
извършената подготовка на сечището и без да е взел необходимите мерки за
безопасност. Самият той заявява, че се е касаело за опасни дървета.
Същевременно присъствалите служители на електроразпределителното
дружество, не са били такива със специалност и умения в извършването на
сечи, изпълнявали са други задачи и не е имало кой да му съдейства за
8
обезопасяване на дейността. Изясни се, че при оперирането с моторния трион
ищецът не е ползвал предпазни средства.
По отношение на последващите обстоятелства, релевантни за
настъпване на вредите, следва да се отчете, че ищецът самоволно не се е явил
на работа, след изтичане на отпуска му по болест, което е довело до
дисциплинарното му уволнение и по този начин по своя вина се е лишил от
възможност да получи обезщетение за безработица. Допринесъл е за
настъпване на усложненията, свързани с последващи възпА.телни процеси,
довЕ. до ампутация на част от пръста, чрез убождането си по невнимание,
отразено в експертизата.
При съвкупна преценка на изброените обстоятелства, съдът прецени,
че следва да определи 50% съпричиняване от страна на ищеца за настъпване
на имуществените и неимуществени вреди, вследствие на злополуката.
Страните заемат противоположни становища по въпроса дали
платеното от застрахователя обезщетение е такова за имуществени или
неимуществени вреди. Действително същото е определено на база работната
заплата на лицето, но причината за това е начина на определяне на
застрахователната сума в договора. Според смисъла на този договор и на
нормативното задължение на работодателя да застрахова работниците си за
трудова злополука, съдът приема, че се касае за обезщетение обхващащо
едновременно имуществените и неимуществени вреди от злополуката.
Ето защо за правилното решаване на делото съдът приема, че следва да
определи общ размер на причинените с конкретната злополука имуществени
и неимуществени вреди към дата 31.12.2022г., за който работодателят
отговаря и от същия да се приспадне платеното от застрахователя
обезщетение. В този смисъл може да се цитира Решение № 149 от 13.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о., ГК, съгласно което дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер
и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от
получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията
по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ.
Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, законът не предвижда
намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за
имуществени вреди.
9
Съдът определи общ размер на вредите от 56 908 лева. При приетото
съпричиняване от страна на ищеца от 50% дължимото от бившия работодател
обезщетение се определя в размер на 28454 лева.
От това обезщетение следва да се приспадне сумата от 19320 лева,
платена на ищеца от застрахователя.
Съдът счита, че следва да се уважи искането на ответника за
прихващане на сумата от 1076,94лв. - внесени от управителя на дружеството
суми за здравни осигуровки в полза на ищеца. Това искане е признато от
ищеца в първото съдебно заседание по делото.
Искането за прихващане на сумата от 460 лева – дължимо и
неплатено обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, е оспорено от ищеца, като
същият е заявил, че не дължи такова обезщетение. Доколкото се касае за
претендирано вземане по трудов спор с дата на възникване 12.11.2018г.,
тригодишната давност за същото е изтекла към датата на заявяване на
претенцията. Това искане за прихващане следва да се остави без уважение.
В обобщение съдът приема, че в резултат на трудовата злополука
ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди в общ размер
56 908 лева, за настъпването на които е допринесъл поради проявена груба
небрежност с 50% и ответникът следва да го обезщети със сумата от 28454
лева. При приспадане от тази сума на полученото от застрахователя
обезщетение от 19320 лева и прихващане на сумата от 1076,94 лева,
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 8057,06лева.
За горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 62565
лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Върху присъдената сума ответникът следва да бъде осъден да плати
законна лихва, считано от датата на постановяване на решението. Съдът
приема тази начална дата, тъй като не се касае за еднократно настъпили вреди
на определена дата, а за продължаващ период на търпене на болки и
страдания и съответно на загуба на трудово възнаграждение. За да не се
определят лихви за стар период, бяха съобразени и обстоятелствата, че за част
от периода правото да се претендират такива е погасено, част от
вредоносните последици, имащи съществен ефект върху размера на
обезщетението са настъпили на по-късен етап – напр. оставане на ищеца без
работа и ампутацията на част от пръста му, като се отчете и виновното му
10
поведение, допринесло за тези последици, описано по горе. Ето защо в случая
не могат да се определят конкретни дати на настъпване на конкретизирани по
паричен размер части от вредите, за да се определи друг начален етап за
лихвите по части от присъдената сума. Следва да се съобрази и факта на
възстановяване на по-голямата част от вредите на по-ранен етап чрез плащане
на приспаднатите по-горе суми от работодателя и застрахователя. По тези
съображения е справедливо за начална дата на дължимост на лихва върху
обезщетението да се определи датата на съдебното решение. Следва да се
отхвърли исковата претенция за присъждане на лихви от 07.11.2017г. до
датата на постановяване на решението.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да плати на
ответника съдебни разноски за съответната на неуважената претенция част от
адвокатското възнаграждение в размер на 2900лева. Съдът не споделя
твърдението на ищеца за прекомерност на възнаграждението, тъй като
същото не надвишава съществено минималното такова за съответния размер
на иска и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника и съответната
част от платеното възнаграждение за вещото лице в размер на 435 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.38 ал.2 от ЗА да
плати на адв.Е. Д. възнаграждение в размер на 733 лева, съответно на
уважената част на иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на държавата по
сметка на РС-Трявна държавна такса върху уважения размер на иска в размер
на 322,28 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стил МС“ ООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление в гр.Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66 да плати на А. Х. Ш., с ЕГН:
********** и адрес: с.Р., общ.С., ул.“***********“ № ** сумата от 8057,06
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в резултат от настъпила на 07.11.2017г. трудова
злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на
11
настоящото решение до изплащане на сумата, като отхвърля иска на А. Х. Ш.
за горницата над 8057,06 лева до пълния претендиран размер от 62565 лева,
както и за присъждане на законна лихва върху уважения размер на иска за
времето от 07.11.2017г. до датата на постановяване на съдебното решение.
ОСЪЖДА „Стил МС“ ООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление в гр.Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66 да плати на адв.Е. С. Д. от
ВТАК адвокатско възнаграждение в размер на 733 лева.
ОСЪЖДА А. Х. Ш., с ЕГН: ********** и адрес: с.Р., общ.С.,
ул.“***********“ № ** да плати на „Стил МС“ ООД, с ЕИК: ********* и
седалище и адрес на управление в гр.Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66 сумата
от 3335 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение и
експертиза.
ОСЪЖДА „Стил МС“ ООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление в гр. Трявна, ул.“Христо Ботев“ № 66 да плати в полза на
държавата по сметка на РС-Трявна държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 322,28 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
12