Определение по дело №40411/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28745
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110140411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28745
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110140411 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от И. А. К., и
уточнителна молба от 21.05.2024 г., срещу Софийски районен съд, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца болки и страдания вследствие неизготвяне и непредоставяне в срок на
протокола от о.с.з., проведено на 11.03.2024 г. от 131 състав, НО на СРС.
Производството първоначално е образувано пред СГС, като с определение от
03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3495 г. по описа на СГС, производството по
делото е прекратено и изпратено на СРС като родово компетентен да разгледа
предявения иск.
Съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г.,
ОСГК, е възприето становището, застъпено в § 97 от мотивите на пилотното решение
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „... срещу България“ от
10.05.2011 г., в което е посочено изрично, че когато исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ се разглеждат от съдилищата, срещу които са насочени и всички присъдени по
тези искове суми се изплащат от бюджета на въпросните съдилища, то тези две
обстоятелства могат да породят сериозни съмнения във връзка с липсата на
обективност и безпристрастност на съдилищата при определяне на обезщетенията за
вреди. В § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „.... срещу България“
от 10.04.2008 г. изрично е посочено, че чл. 6, § 1 от Конвенцията (право на независим и
безпристрастен съд) е бил нарушен поради липсата на независимост и
безпристрастност на съда, разгледал и уважил иск по чл. 2 ЗОДОВ срещу себе си.
Според практиката на ЕСПЧ поради спецификата на делата, по които се определя
отговорността на държавата за незаконно причинени вреди от дейността на
правозащитните органи по наказателни дела, в случаите при които държавата се
представлява от съда, се нарушава правото на независим и безпристрастен съд. Освен
това всеки национален съд на всички държави – страни по Конвенцията, е и
национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията и като такъв
не би следвало да представлява държавата по искове за вреди от неоснователно
обвинение за извършено престъпление от общ характер.
1
Настоящият състав намира, че цитираната практика следва да се съобрази и в
конкретния случай. Предявен е иск за обезщетение за вреди за причинени на ищеца
болки и страдания от обидно и унизително отношение от служители на Софийски
районен съд. Поради действията на конкретния съдебен състав искът е насочен срещу
Софийски районен съд. В този случай обаче, съгласно и цитираната практика на ЕСПЧ
и застъпеното становище в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г.,
ОСГК, обстоятелството, че предявените искове ще бъдат разгледани от съда, срещу
който са насочени, може да породи сериозни съмнения във връзка с обективността и
безпристрастността на съдебния състав при определяне на обезщетението за вреди.
На следващо място следва да се посочи, че със ЗИДЗОДОВ, ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г., е приета нова разпоредба на чл. 7, а именно – ал. 2, съгласно която,
когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на
най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Налага
се извод, че законодателят също е отчел евентуалната предубеденост и липса на
безпристрастност в случаите, когато делата срещу съда се разглеждат от съдии от
същия съд, поради което е предвидил те да бъдат разглеждани от териториално най-
близкия друг родово компетентен съд. Евентуалната предубеденост и липса на
безпристрастност е с оглед на факта, че ответник в производството е съдът, в който
съдията – докладчик правораздава, без значение дали предявеният иск е по ЗОДОВ или
ЗЗД.
По тези съображения съдът намира, че за да бъдат изключени всякакви
съмнения за предубеденост на съдията-докладчик, следва да се отстрани от
разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТСТРАНЯВА съдия .. от разглеждането на гр. д. № 40411/2024 г. по описа на
СРС, 33 състав.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на Първо гражданско отделение на
СРС за определяне на нов съдия-докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2