РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120104733 по описа за 2024 година
Делото е на производство при БРС, като изпратено ппо възражение за
местна подсъдност от РС Ямбол, препратено от ОС Ямбол по повод искова
молба от М. И. М. ЕГН ********** ОТ гр. Б. *** чрез И. С. С. - адвокат към
Адвокатска колегия Ямбол, личен №*** с адрес на кантора-гр. Я. ***,Съдебен
адрес: гр. Я. ***,чрез адв. И. С. телефон: **********, e-mail: ***/, против О. Е.
Р. от гр.Бургас обективно съединени искове за присъждане на следните
суми: сумата 1 000евро, представляваща заплатен от М.М. депозит за
закупуване на съсобствено жилище на страните в гр.Бургас; сумата
5906лв.,представляваща 1/2 от размера на вноски по кредит, по който
задължени са били страните, които вноски са платени от М.М. от
фактическата раздяла на страните на 01.06.2021 г. до 07.02.2024г.; сумата 2
250лв. - обезщетение за лишаване на М.М. от ползване на съсобствения с О.Р.
недвижим имот - апартамент в гр.Бургас, която сума съставлява пет месечни
наема от 26.10.2023г. до 12.04.2024г. и сумата 450лв.- месечен наем, дължим
за времето от 12.04.2024г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
прекратяване правото на О.Р. на ползване на апратамента в гр.Бургас.
Исковете на М.М. са предявени като насрещни искове по образуваното
1
пред ЯОС гр.д.№81/2024г., като с Определение №230/15.04.2024г.,
постановено по това гр.д. ЯОС не е приел за съвместно разглеждане
насрещните искове на М.М. и ги е отделил за самостоятелно разглеждане в
производството по настоящото дело.
С Определение №235/16.04.2024г., , ЯОС е оставил без движение
исковата молба на М.М., с която са предявени исковете против О.Р., които са в
предмета на делото, давайки указания и срок на ищеца за изправяне
недостатъците на исковата молба.
В срок, с молба вх.№2676/23.04.2024г. и молба вх. №2677/23.04.2024г.
ищецът М. е изпълнил всички дадени му указания, като включително е внесъл
и следващата се ДТ, или исковата молба е изправена и е редовна.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, които са
сключили граждански брак на 14.02.2020г., който брак е прекратен с Решение
№115/06.10.2023г. по гр.д.№ 157/2022г. на Районен съд Е.. Двамата
притежават апартамент, закупен с Б.в кредит, находящ се в гр. Б. ***.
Твърди се, че преди прекратяване на брака страните са във фактическа
раздяла от 01.06. 2021г. и от тогава ищцата не допуска ищеца в семейното
жилище, описано по-горе. Както до фактическата раздяла на страните, така и
след настъпването на същата кредитните вноски са заплащани от ответника
за периода от 23. 09.2020г., когато е платена първата вноска по кредита до
07.02.2024г., след което е извършено заплащане на сумата в размер 54, 869, 29
лева на 23.02.2024г. от страна на О. Р..
Твърди се, за периода от 01.06.2021г. до 01.10.2023г. е платена общо
сума в размер на 10379, 96 лева, и за периода след прекратяването на брака им
- сума в размер на 1433, 32 или общо за целия период сума от 11813, 28 лева.
Половината от тази сума - 5906. 64 лева се твърди, че следва да бъде заплатена
от ищцата.
Освен това Б.вият кредит е обвързан със сключването на задължителни
застраховки , които са изцяло заплащани от ищеца, като за периода след
настъпване на фактическата раздяла на страните, те са следните:
Застрахователна полица № 8501280221086767-на стойност 114,04 лева,
Застрахователна полица №8501280222103000 на стойност 111,27лева и
Застрахователна полица № 8300019923011296 на стойност 64,58 лева, трите на
обща стойност 289,89 лева. Половината от тази сума - 144.95 лева считаме, че
2
следва да бъде заплатена от ишиата.
На 31.01.2020г. ищеца е заплатил и депозит за закупуване на жилището в
размер на 1000 евро , като сумата представлявала негови лични средства
преди сключването на брака си с ищцата, за което представят депозитна
разписка.
Представени са писмени доказателства.
В срока за отговора на исковата молба ответника, чрез пълномощника
си адв. П.- БАК са направили възражение за местна неподсъдност на делото на
ЯРС, като постоянния адрес на ответника по обективно съединените искове
бил в гр. Б. ***.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и по делото се установява, че страните по делото са
бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 14.02.2020 г. и прекратен с влязло в
сила решение на 26.10.2022 г.
Спорна е датата на фактическата раздяла.
От мотивите на влязлото в сила на 26.10.2023г. съдебно решение
Решение №115/06.10.2023г. по гр.д.№ 157/2022г. на Районен съд Е. за
прекратяване на брака се установява, че преди прекратяване на брака страните
са във фактическа раздяла от месец юни 2021г./стр.12 от материалите по
гр.д.143/2024г. на ОС Ямбол/ и от тогава Р. не допуска М. в съсобственото им
жилище.Разпитаните в хода на настоящото производство свидетели не дават
основание да се приеме различен времеви отрязък за начален момент на
фактическа раздяла.
Представят се писмени доказателства за това, че За периода от
01.06.2021г. до 01.10.2023г. сума в размер на 10379, 96 лева, и за периода след
прекратяването на брака им - сума в размер на1433, 32 или общо за целия
период сума от 11813, 28 лева ся внесени от сметката на ищеца за покриване
3
на Б.вия кредит за закупуване на апартамента в гр.Бургас.
Фактически не се спори, че Застрахователна полица №
8501280221086767 -на стойност 114, 04 лева, Застрахователна полица
№8501280222103000 на стойност 111,27лева и Застрахователна полица №
8300019923011296 на стойност 64,58 лева, трите на обща стойност 289,89 лева
са платени и то от ищеца.
Както изрично е указал съда в определението по чл.140 ГПК, Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, платеното от един от солидарните
длъжници на кредитора, следва да бъде понесено от тях по равно. В
конкретния случай, ответникът не установява различни от уговорените в
договора разпоредби относно разпределението на задълженията във връзка с
изплащане на погасителните вноски по кредита. С прекратяването на брака не
са уредени имуществените отношения на страните, като закупеното семейно
жилище е останало в съсобственост между тях след прекратяването на брака.
Липсват модалитети по договор, които да дадат различна доказателствена
трактовка.Настоящият състав на съда, намира , че по делото не се събраха
доказателства за промяна на солидарните задължения по сключения от
страните договор за кредит.
Твърдението, че на 31.01.2020г. ищеца е заплатил и депозит за
закупуване на жилището в размер на 1000 евро, като сумата представлява
негови лични средства преди сключването на брака си с ищцата не се доказва
от събраните по делото доказателства.Факт е, че на 31.01.2020г. ищецът е
заплатил депозит в размер на 1000 евро за закупуването на апартамента, като
същевременно е неясно с каква цел ищеца е получил на 05.09.2019г. сума,
наредена от ответницата /стр.19 от делото/.В този смисъл, тази претенция
съдът намира за недоказана.
Претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 5906, 64 лева,
представляваща 1/2 от размера на платените от него вноски по кредита от
фактическата раздяла на страните 01.06.2021г. до 07.02.2024г. вкл./ датата на
последната вноска/ , съдът намира за доказана и основателна.
Претенцията за заплащане на сумата от 144,95 лева , представляваща
половината от стойността на застрахователните полици по кредита , заплатени
от ищеца в периода от фактическата раздяла 01.06.2021г. до 07.02.2024г.
/датата на последната вноска /, също е с правната харектеристика на
4
основателност и дължимост.
Претенцията за заплащане на сумата от 2250 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения на М. И. М. недвижим
имот жилище-апартамент, находящо се в гр. Б. ***, представляваща
равностойност на пет месечни наема, считано от влизане в сила на съдебното
решение за прекратяване брака на страните - 26.10.2023 год. до датата на
завеждане на исковата молба - 12.04.2024г., ведно със законната лихва върху
тази сума, до окончателното и изплащане,е частично
основателна.Твърдението, че ищеца е бил лишен от достъп до имота, не се
обори позитивно от страна на ответницата. Основателност се обосновава и
досежно размера. Видно от заключението на експертизата,стойността на
наема за посочения по горе период е 2350 лева, а претендираната сума в по-
малък размер.
Претенцията на ищеца за осъждане на О. Р. да заплаща на М. И. М. наем
за ползваната от нея 1/2 идеална част притежавана от М. И. М. от жилище-
апартамент, находящо се в гр в размер на 450 лева месечно, считано от датата
на завеждане на исковата молба - 12.04.2024г. год., до настъпване на
обстоятелства, прекратяващи правото й на ползване на процесиня имот е
основателна до сума в размер на 365 лева, съгласно месечния наем, посочен от
вещото лице.
Възраженията на процесуалния пердставител на отв.Р. досежно размера
на наема при необзаведено жилище и предлаганата редукция до 584.56 лева
месечно, съдът намира за неоснователна. Това е така, тъй като няма основание
да се оценява наемна цена за необзаведено жилище, каквото процесното не е.
Относно разноските: и двете страни претендират разноски. Такива се
дължат и на двете страни, дотолкова, доколкото по делото са налице и
отхвърлителни претенции. Възражението на процесуалния представител за
недоказаност на плащането на адвокатските хонорари от страна на М., съдът
намира за неоснователно. Видно от изричното вписване в преложените по
делото актури, изрично е отбелязвано плащане в брой, което е с характер на
разписка и е доказателсво за плащане. Преомерност, не е налице и у двете
страни. При този изход на делото на ищеца са дължими сума в размер на 2795
лева. Ответникът претендира разноски в размер на 1400лева, за което
представя списък чл. 80 ГПК. При този изход на спора разноски се дължат на
5
ответника, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, а именно в размер на 266.74 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда О. Е. Р. от гр.Бургас,ЛНЧ********** с адрес: гр. Б. *** да
заплати на М. И. М. ЕГН ********** от гр. Б. ***: сумата 5906 /пет лихяди
деветстотин и шест лева/ лв.,представляваща 1/2 от размера на вноски по
кредит, по който задължени са били страните, които вноски са платени от
М.М. от фактическата раздяла на страните на 01.06.2021 г. до 07.02.2024г.;
сумата 2 250 /две хиляди двеста и петдесет лева/ лв. - обезщетение за
лишаване на М.М. от ползване на съсобствения с О.Р. недвижим имот -
апартамент в гр.Бургас, която сума съставлява пет месечни наема от
26.10.2023г. до 12.04.2024г. и сумата 365 /триста шестдесет и пет лева/ лв.-
месечен наем, дължим за времето от 12.04.2024г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до прекратяване правото на О.Р. на ползване на
апратамента в гр.Бургас., КАТО ОТХВЪРЛЯ последната претенция над
уважената сума от 365 лева до претендираната 450 лева, като неоснователна и
недоказана.
Отхвърля иска на М. И. М. ЕГН ********** от гр. Б. ***срещу О. Е. Р.
от гр.Бургас,ЛНЧ********** с адрес: гр. Б. *** за сумата 1000евро,
представляваща заплатен от М.М. депозит за закупуване на съсобствено
жилище на страните в гр.Бургас,КАТО недоказана.
Осъжда О. Е. Р. от гр.Бургас,ЛНЧ********** с адрес: гр. Б. *** да
заплати на М. И. М. ЕГН ********** от гр. Б. ***, сумата от 2795 лева (две
хиляди седемстотин деветдесет и пет лева), представляваща сторени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Осъжда М. И. М. ЕГН ********** от гр. Б. *** да заплати на О. Е. Р. от
гр.Бургас,ЛНЧ********** с адрес: гр. Б. ***, сумата от 266.74 лева, разноски
по делото.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание
чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7