№. 104 / 4.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
04.03.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание о. 30.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 2206 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Направено е възражение за погасяване вземането по давност.
Ищецът, „. Б. Б. А. Е. 0., представлявано о. С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,. М. Е. Е. 1., представлявано о. Р. И. М.-Т. в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А., съдебен адрес за връчване на книжа: г. С. п. 1. Р. В. к. „. Д. у. „. П. К. №. 6. с. М. Т. е. 4.. е предявило иск срещу: И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на исковете:
- 18 396.36 лв. /осемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - главница;
- 1 164.94 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г.;
- 39.87 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - наказателна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г. - законна лихва за забава върху главницата за периода о. дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
В исковата си молба твърдят, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания ч.г.д. №. 81912/2010 г. по описа на Районен съд- г.Монтана, ГК, І - ви състав, обективирани в съобщение, получено на 02.08.2019г., депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК. Въз основа на подадено о. И.К.И. възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК по ч.г.д. №. 81912/2010 г. по описа на Районен съд- г.Монтана, позовавайки се на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу задълженото лице.
Относно допустимостта на подаденото възражение по чл. 414 ГПК о. страна на длъжника, моли съда да се съобрази със следното:
На първо място счита, че така подаденото възражение на основание чл.414 о. ГПК е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл.414, ал.2 о. ГПК.
По изпълнително дело №. 388/2017г. по опис на ЧСИ М. Ц. И.,xxx действие ОС Монтана се съдържат доказателства относно връчени книжа на длъжника по образуваното изпълнително дело. Налице е надлежно връчване, обуславящо недопустимост на релевираното възражение на И.. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен преклузивен срок, а изложените възражения не отговарят на обективната действителност.
В случай, че съдът счете подаденото възражение за допустимо и депозирано в срока, определен в закона, моли да се приеме следното:
Относно фактическите обстоятелства по делото.
На 18.12.2009г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между И.К.И. /в качеството на кредитопопучател/ и „. Б. Б. АД /в качеството му на кредитор/.
Съгласно чл. 1 о. Договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 18 685 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева/ за потребителски нуждИ.
В чл. 3 о. Договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка, посочена в договора, еднократно - на 19.12.2009г., като олихвяването започва о. тази дата.
Съгласно чл.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 9% годишно, а олихвяването се извършва ежемесечно.
Съгласно чл.5 ГПР към датата на отпускане на кредита, е в размер на 9.4.
Съгласно чл.7 ал.1 при забава на плащанията на главницата о. страна на кредитополучателя, банката има право да начисли неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница с надбавка в размер на 5 пункта.
Съгласно ал.2 при друго неизпълнение о. страна на Кредитополучателя, банката има право да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в размер на 5 пункта.
Съгласно чл. 9 о. Договора кредитът следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част о. годишната такса за управление и обслужване, считано о. 18.01.2010г. на 18-то число на месеца.
Съгласно чл.10 крайният срок за издължаване е 18.12.2019 г.
В случаите на сключена застраховка „Живот“ общият размер на месечната погасителна вноска и на месечната премия е в размер на 260.22 лв.
В чл.14, ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в Договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес.
При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена о. банката до последно посочения о. кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.
Съгласно чл.19 о. договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на две последователни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай, че длъжникът не изпълни точно задълженията сИ. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията сИ. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение о. счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК.
Впоследствие по ч.г.д. №. 81912/2010 г. по описа на Районен съд- г.Монтана, ГК, І- ви състав искането е уважено и изпълнителен лист е издаден.
След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство №. 388/2017г. по опис на ЧСИ М. Ц. И.,xxx действие ОС Монтана.
В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост, молят да се вземе предвид постановката на ТР №. 8/2017г., съгласно която длъжникът дължи изпълнение на задължението за онази част о. вземането с настъпил падеж.
Молят съда да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да се признае за установено по отношение на ищеца, че И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx дължи на „. Б. Банка“ АД парични суми, произтичащи о. Договор за потребителски кредит, сключен 18.12.2009 г. между И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx, /в качеството на кредитопопучател/, о. една страна, и „. Б. Банка“ АД /в качеството му на кредитодател/, о. друга страна, както следва:
- 18 396.36 лв. /осемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - главница;
- 1 164.94 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г.;
- 39.87 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - наказателна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г.
- законна лихва за забава върху главницата за периода о. дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират разноските в заповедното и исково производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И.К.И., чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК С. в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Моли съда да остави без уважение предявените о. „. Б. Б. АД искове, заедно с всички законни последици о. това.
Оспорва изцяло предявените искове, включително и в частта за претендираните разноски за заповедното и настоящото производство.
Предявените искове са недопустими и неоснователни, в противоречие с процесуалните правила и материалните правни нормИ.
Исковете са предявени о. „. Б. Б. АД чрез пълномощник „ЕОС М. ЕООД.
Но упълномощителят, ищецът „. Б. Б. А. о. чието име са предявени исковете, е лице, което няма правен интерес.
,,Обединена Б. Б. АД не е кредитор по Договора посочен в исковата молба към момента на предявяване на настоящия иск г. дело №. 2206/2019 год., както и „. Б. банка“ АД не е кредитор и заявеното искане по ч. г. д. №. 81912/2010 год. поради което за „. Б. Б. А. липсва правно основание за предявяването му.
О. приложените към исковата молба документи е видно, че на 31.01.2018 год. ищецът „. Б. банка“ АД е прехвърлил с „Договор за прехвърляне па парични вземания” на „ЕОС М. ЕООД всички свои вземания, произтичащи о. приложения към исковата молба „Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечения", сключен на дата 18.09.2009 год., което изрично е записано и в т. 6 на Пълномощното, рег. №. 987/31.01.2018 год. на нотариус М. М.- Р., вписана с рег. №. 504 на Нотариалната камара,Р. па действие РС-С. с което е предявена исковата молба.
А настоящите искове са предявени с молба о. 2019 год. - почти две години, след като настоящият ищец „. Б. Б. АД е прехвърлил правата си по горепосочения договор.
Но дори исковата молба да бе предявена о. цесионера „ЕОС М. ЕООД в качеството му на ищец, то тя също ще е неоснователна и недопустима предвид следното:
О. представените о. ищеца с исковата молба документи е видно, че доверителят и не е уведомен по реда па чл. 99 ал. 3 о. ЗЗД за извършеното прехвърляне по предвидения в закона ред, о. предишния кредитор „. Б. Б. АД. В тази връзка излага доводи, че нито цедента, нито цесионера са извършили съобщаване за извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД.
Правомощията на съдебния изпълнител в заповедното производство са ограничени и са указани в чл. 418 ал. 5 о. ГПК:
С образуването на всяко едно о. изпълнителните дела по изпълнителния лист издаден на 02.12.2019 год. по ч. г. дело №. 81912/2010 год. по описа на РС-Монтана е нарушена разпоредбата на чл. 418 ал. 5 изр.1 о. ГПК.
Как се е снабдил съдебният изпълнител с изпълнителния лист о. 02.12.2009 год. и на какво основание с образувал двете изпълнителни дела - доказателство за това, че съдебният изпълнител разполага с изпълнителния лист, е самият изпълнителен лист и записите върху гърба на същия пзп.лист.
На основание на съшия изпълнителен лист, издаден на 02.12.2009 год. по ч. г. дело №. 81912/2010 год. по описа на РС-Монтана са образувани ДВЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА, което е недопустимо.
Видно о. направения запис на гърба на изпълнителния лист е, че изпълнително дело №. 388/2017 год. по описа на ЧСИ М. И..xxx действие ОС-Монтана не е първото изпълнително дело образувано о. същия ЧСИ по същия изпълнителен лист издаден на 02.12.2009 год. по ч. г. дело №. 81912/2010 год. по описа на РС-Монтана
Първото изпълнително дело е образувано през 2011 год. и е прекратено на 24.03.2019 год., като е отбелязано на гърба на изп. лист, че заповедта не е връчена на длъжника.
Последното действие по изп. дело, образувано през 2011 год. е извършено на 03.06.2013 год.
Въпреки, че последното действие по изп. дело, образувано през 2011 год. е извършено на 03.06.2013 год., изпълнителното дело не е прекратено на 03.06.2015 год. въпреки, че заповедта не е връчена и въпреки че са изтекли повече о. две години о. последното действие.
На какво основание е образувано и на какво основание е прекратено това изп. дело през 2011 год. о. ЧСИ, е неизвестно.
О. кои процесуални правила и норми о. българското законодателство се е ръководил съдебният изпълнител?
В нарушение на разпоредбите на чл. 415, 418 и на целия раздел заповедно производство о. ГПК и на ЗЗД, е образувано посоченото в исковата молба второ изпълнително дело.
Преди девет години, 02.12.2010 год. по ч. г. дело №. 81912/2010 год.по описа на РС-Монтана са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ но чл. 417 о. ГПК и изпълнителен лист, поради което правата на „. Б. банка“ АД по издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 о. ГПК и изпълнителен лист са изцяло погасени по давност.
Видно о. посочената година 2017 год. в номера на Изпълнителното дело №. 388/2017 год. по описа на ЧСИ М. И.,xxx действие ОС-Монтана, цитирано в исковата молба е, че това изпълнително дело е незаконосъобразно образувано, недопустимо, след изтекъл петгодишен давностен срок на вземането по издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ но чл. 417 о. ГПК и изпълнителен лист по ч. г. дело №. 81912/2010 год. по отписа на РС-Монтана.
Позовава се на изтеклата в полза на длъжника погасителна давност на вземанията, оспорва ги, оспорва образуваните изпълнителни дела: №. 388/2017 год. но описа на ЧСИ М. И.,xxx действие ОС-Монтана и това образувано през 2011 год. (номера не се чете), оспорва всички издадени по тези изп. дела актове, оспорва всички действия на съдебния изпълнител, както и всички вменени му задължения по тези изп. дела, включително оспорва и действията на ЧСИ за и по ч. г. д.№. 81912/2010 год., ако има извършени такива.
В настоящия процес има единствено доказателства, че връчването на книжата по заповедното производство е извършено о. СЪДА по ч. г. дело №. 81912/2010 год. по описана РС-Монтана.
Налице е хипотезата на чл. 415 ал. 2 о. ГПК.
Претендира направените в хода на производството разноскИ.
Доказателствата по делото са писменИ.
Изискани са и приложени изпълнителни дела №. №. 20117480400151 и 20177480400388 по описа на ЧСИ М. И..
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 81912 по описа за 2010 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена съдебно – икономическа експертиза, изпълнена о. вещото лице Ц.В., приета о. съда и не оспорена о. страните.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит о. 18.12.2009г., сключен между „. Б. Б. А. о. една страна и И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството му на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, Банката е предоставила банков кредит в размер на 18 685лв., която сума е постъпила по сметката на ответника на 19.12.2009г., т.е. установено е съществуващо облигационно отношение между страните. Редовната главница по Договора за кредит се е олихвявала с лихва в размер на 9,4% годишно към датата на отпускане на кредита. Договорено е кредитът да бъде издължен на 120 месечни анюитетни вноски в размер на 260,22лв., всяка о. които включава главница, договорна лихва и месечна вноска на застраховка ,.Живот”. Крайният срок за издължаване на кредита е 18.12.2019г.
Не се спори между страните, а и о. приложените писмени доказателства о. архивираното частно гражданско дело №. 81912 по описа за 2010 година на МРС е установено, че на 02.12.2010 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по повод депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК о. кредитора „ОББ” АД. Образувано е ч. г.д.№. 81912 по описа на МРС за 2010 г., след като съда е разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. о. ГПК, и е преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането, като е постановил осъждане на длъжника. Издаден е изпълнителен лист, за който не са налице данни кога е предоставен на заявителя.
На 01.07.2019 година, с вх.№. 8857 е депозирано възражение о. И.К.И.. След изискване на представяне доказателства за датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение, на л.6 о. ч.г.д.№. 81912 по описа на МРС за 2010 година такива са представени и о. тях е видно, че същата е получена о. длъжника на 01.07.2019 година, т.е. депозираното възражение е направено в предвидения о. закона двуседмичен срок.
О. констататациите на вещото лице В., чието заключение съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и безпристрастно и без да е заинтересовано о. изхода по делото, като приобщава закючението към доказателствата по делото, се установява, че ответникът е извършил само три броя плащания след усвояване на кредита, като с тях е погасил част о. главницата и о. договорната лихва. Остатъкът на задължението е както следва: непогасена главница о. 18 396.36 лв.; непогасена договорна лихва в размер на 1 163.18 лв. и наказателна лихва върху непогасена главница в размер на 39.87 лв.
След 18.04.2010г. плащания не са извършванИ.
За периода о. 18.04.2010г. - датата на първата непогасена вноска до 23.11.2010г. – датата, преди тази на която е подадено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са просрочени 8 погасителни вноскИ. Съгласно чл.19 о. Договора страните са уговорили, че при пълно и частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията сИ. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение о. счетоводните книгИ. След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, на 22.02.2011г. е образувано ИД 151/2011г. по описа на ЧСИ М. И. xxx. Последното валидно извършено изпълнително действие по делото е о. 03.06.2011г.
С Постановление о. 24.03.2017г. съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изпълнителното дело. Обстоятелството, че съдебния изпълнител не се е произнесъл с акт за прекратяване на делото на 04.06.2013 г., не означава че не са настъпили последиците след датата на последното валидно изпълнително действие. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече о. предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Постановената о. 26.06.2015г. практика на ВКС по този въпрос, по силата на Тълкувателно Решение №. 2, по т.10 е задължителна за съдилищата. С него са разяснени въпросите, относими към определяне на настъпването на момента на прекратяване поради перемпция, считано о. датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. За което действие следва да е входирана по делата надлежна Молба за изпълнение, в която взискателят да е посочил изпълнителен способ във връзка и на основание чл. 426. ал. 2 о. ГПК. Както и, че така наречената „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
В приетото изпълнително дело №. 151/2011 г. по описа на ЧСИ, л.69 е видно, че на 12.06.2017г. е постъпила молба о. процесуалния представител на банката за връщане на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
На 22.06.2017г. със същите заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело с №. 388/2017г. по описа на ЧСИ М. И.. Към датата на образуване на второто изпълнително дело не е изтекъл пет годишен давностен период, дори да се счете, че той тече о. 03.06.2013 година, когато е изтекъл две годишния период о. извършеното последно принудително действие, а именно: 03.06.2011 г.
Разпоредбата на чл.422 ГПК изрично указва, че специалният установителен иск, ккакъвто е настоящият, се счита за предявен о. момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Началото на давностния срок започва да тече о. момента на настъпване на изискуемостта. Нарочният иск по чл.422 ГПК, като продължение на заповедното производство, се счита предявен о. момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изплнение пред съда. Заповедният съд е извършил проверка, като след установяване на предпоставките за това е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С издаване на заповедта за изпълнение не се прекъсва давността по отношение на вземането. Давността е прекъсната с образуване на изпълнителното дело, тъй като по силата на чл.116. б.”в” ЗЗД, дадено с ППВС №. 3/ 18.11.1980г., тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД /Решение №. 170 о. 17.09.2018г. по г.д. №. 2382/2017г., според което при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма, в случая т.10 о. ТР №. 2/26.06.2015г., постановено по тълк.дело №. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен о. този по предшестващия тълкувателен акт – ППВС №. 3/18.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и съдилищата са длъжни да я прилагат в смисъла посочен в тези актове. В тази връзка, съдът намира възражението за погасяване по давност на вземането, за неоснователно.
Освен това е видно, че в молбата за образуване на изпълнителното дело /№. 388/2017 г. на ЧСИ/, е направено искане за пълно проучване на имуществото на длъжника, като в случай, че има открити авоари, да бъдат наложени обезпечителни меркИ. В резултат на извършените справки на 12.10.2017г. са наложени запори - единия на МПС и другия на открита банкова сметка xxx ,. Б.” АД.
На 19.06.2018г. по делото е постъпила молба о. ,. М. ЕООД за конститурането му като взискател по делото, с оглед на извършената цесия между него и „ОББ” АД. В молбата изрично е описано, че същия става взискател по отношение на всички лица по издадения изпълнителен титу. Към молбата са приложени пълномощно, договор за цесия и уведомление за цесия съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД.
На 01.07.2019г. чрез кмета на с.Трифоново длъжникът е получил ПДИ, ведно с приложеното уведомление за извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД. И.К.И. е получил лично документите, като следва да се приеме, че о. този момент до неговото знание е достигнало волеизявлението за извършеното прехвърляне на вземането.
Това обстоятелство налага извода, че е налице надлежно уведомяване за извършената цесия. Уведомленията за цесия са изготвени и подписани о. пълномощник на предишния кредитор. Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението, тъй като съобщаването за цесия не е лично и незаместимо действие. Негово достояние е станала волята на предишния кредитор да прехвърли вземането си на ,. М. ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 4 о. ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника о. деня, когато то бъде съобщено на последния о. предишния кредитор. Докато длъжникът не бъде уведомен о. предишния кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено о. цедента, но не и о. цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и конкретният случай. Тук не става дума за прехвърляне на задължението за уведомяване о. цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на самото действие. Тъй като съобщаването не е лично и незаместимо действие, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на това упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не о. свое име, а о. името на представлявания о. него цедент.
Относно процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражнянване на правото на иск по чл.422, ал.1 о. ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение кои са легитмираните страни в производството, в т.10б о. ТР №. 4/ 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК приема, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК е и цесионерът при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК и това е общият принцип, о. който обаче следва да се направи следното уточнение. Съгласно т.4г о. ТР №. 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл.417, ал.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение о. сметка, произтича о. особеното качество на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, то и неговият правоприемник – универсален или частен, трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ. Противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за изпълнение в полза на субекти, извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията сИ. Тъй като производството по чл.422, ал.1 ГПК продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнително основание, когато вземането произтича о. банкова сделка, за която т.4г о. посочетото Тълкувателно решение изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Именно поради това, тъй като в настоящия случай заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника е издадена на „. Б. Б. АД наоснование чл.417, ал.2 ГПК, то при частно правоприемство на този заявител, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът ,. М. Е. който няма качеството банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда на чл.422, ал.1 ГПК/в този смисъл Решение №. 1 о. 01.02.2017г. на ВКС по т.д.№. 3228/2015г., второ търговско отделение/. Недопустимостта на предявяване на установителен иск произтича о. липсата на активна процесуална легитимация на ,. М. ЕООД за предявяване на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, тъй като, независимо о. частното правоприемство на заявителя по ч.г.д.№. 81912/2010г. - „. Б. Б. А. основано на договор за прехвърляне на вземания о. 31.01.2018г., настъпило след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, това дружество, като цесионер, няма качеството банка.
О. изложеното се налага извода, че предявеният специален установителен иск се явява основателен и доказан, така както е заявен, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
Това обуславя извода, че в тежест на ответника са и разноските, направени в заповедното и исково производство. Не е посочен размер на адвокатското възнаграждение, поради което и такова не се присъжда.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 24.11.2010 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „. Б. Б. А. Е. 0., представлявано о. С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, за следните суми:
- 18 396.36 лв. /осемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано о. 24.11.2010 година до изплащане на вземането;
- 1 164.94 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г.;
- 39.87 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - наказателна лихва за периода о. 18.04.2010г. до 23.11.2010г., съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК о. 02.12.2010 година по ч.г.д.№. 81912 по описа за 2010 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Б. А. Е. 0., представлявано о. С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,. М. Е. Е. 1., представлявано о. Р. И. М.-Т. в качеството й на управител, сумата о. 392.02 лева – платена държавна такса и сумата о. 770.42 лева – адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК о. 02.12.2010 г. по частно гражданско дело №. 81912 по описа за 2010 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Б. А. Е. 0., представлявано о. С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,. М. Е. Е. 1., представлявано о. Р. И. М.-Т. в качеството й на управител, сумата о. 392.02 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и 400.00 лв. за възнаграждението на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: