Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2021 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав,
в открито заседание, проведено на пети
юли 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова
и прокурор Силвиян И.,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело № 576 по описа за 2021 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на „Интерком груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Инж. П.Н.“ № 11, представлявано от управителя П.И.Н.,
депозирана чрез пълномощник – юрисконсулт М.К.-С., срещу Национална агенция по
приходите – гр. София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК, за
претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди в размер на 12 187, 47 лв.,
както и законна лихва от датата на причиняване на вредите-08.10.2020 г. до деня
на завеждане на настоящата искова молба в размер на 548.44 лв., както и
законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане,
представляващи платени такси по изпълнително дело № *********/2018 г. на ЧСИ С К.
- Д, рег. № 718, вследствие на незаконосъобразни действия на органи и
длъжностни лица на НАП, изразяващи се в издаване на Удостоверение по чл.191,
ал.4 от ДОПК с изх.№ 030372003051922/08.10.2020 г.
Ищецът
заявява, че във въпросното удостоверение неправилно е било посочено от органите
на НАП, че „Интерком груп“ има подлежащи на принудително събиране задължения
към НАП в размер на 337040,61 лв., тъй като тези задължения са били установени
с ревизионни актове, чието предварително изпълнение е било спряно до
приключване на съдебното им обжалване. Претендира се присъждане и на
направените разноски по делото, както и на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юрисконсулти С. и Й.,
които поддържат предявените искове на изложените в исковата молба основания.
Ответната
страна – НАП София, представлявана от изпълнителния директор, чрез процесуален
представител юриск. П Н , изразява становище, че искът е недопустим, а в
условията на алтернативност, неоснователен и недоказан, и моли да бъде
отхвърлен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е неоснователен.
След
като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и
административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
На
21.10.2020 г. на „Интерком Груп“ ООД като длъжник по ИД 1074/2020г. по описа на
ЧСИ С К.-Д е връчено Уведомление с изх. № 20925/14.10.2020 г. по посоченото
изпълнително дело, ведно с Удостоверение с изх. № 030372003051922/08.10.2020 г.
по чл. 191 от ДОПК, издадено от ТД на НАП-Варна, в което е посочено, че срещу
„Интерком Груп“ ООД е образувано ИД № *********/2018 при публичен изпълнител на
НАП, по което са дължими 337 040,61 лв. Във същото уведомление ЧСИ е посочил,
че на ищцовото дружество е начислена такса по ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане в размер на 11952.97 лв.
Ищцовото
дружество не е обжалвано действията на ЧСИ, а на 27.10.2020 г. е предявило
искане вх. №48265 пред ТД на НАП Варна за възстановяване на недължимо платени и
събрани суми за данъци, тъй като вземането на НАП произтичало от ревизионни
актове №№ Р-03000317003339-091-001/16.08.2018 г.;
Р-03000317003174-091-001/16.08.2018 г. и Р-03000317003095-091-001/06.08.2018
г., които били обжалвани по съдебен ред и чието предварително изпълнение било
спряно с решения на директора на дирекция ОДОП Варна. На 19.11.2020 г., видно
от банковото нареждане на л.23 от делото, сумата от 337040,61 лв., била
възстановена от ТД на НАП Варна по сметката на дружеството.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
Във
фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи,
посочени и в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал.
2 от АПК: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата
трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия, респ. да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредата.
Под
"вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането,
която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени
интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда,
която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен
орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за
процесния казус.
В
случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен
акт, предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт
по съответния ред – чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от нищожен или
оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или
бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетение.
При
липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се
реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.
В
случая ищецът твърди, че незаконосъобразно длъжностни лица на ТД на НАП Варна
са включили в удостоверението по чл.191, ал.4 от ДОПК подадено до ЧСИ суми,
които не са подлежали на принудително изпълнение.
Съдът
намира, че в случая не е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на
отговорността на Община Варна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно
действие като административна дейност.
Удостоверението
по чл.191, ал.4 от ДОПК няма характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК, както и не представлява действие по повод изпълнение
на административна дейност, а е акт на взискател спрямо длъжник по повод
възникнало задължение. Подаването на удостоверението по чл.191, ал.4 от ДОПК по
образувано вече изпълнително дело е правно нормирана, но не и административна
дейност. Длъжностното лице от ТД на НАП Варна, подало удостоверението до ЧСИ не
действа в качеството си на административен орган, а в качеството си на
представляващ взискателя, който отправя искане до орган на изпълнението за
предприемане на действия по принудително удовлетворяване на съществуващо
притезание. При сезирането на ЧСИ от страна на ТД на НАП Варна липсва присъщия
за административните правоотношения елемент на власт и подчинение между
настоящия ищец и ТД на НАП Варна, като в подкрепа на последното е и фактът, че
в изпълнителното производство страните – взискател и длъжник са равнопоставени.
Дори и
са де сподели тезата на ищеца, че неправилно в удостоверението са посочени
суми, които към момента не са подлежали на принудително изпълнение, то следва
да се има предвид, че претендираните вреди не се явяват пряка и непосредствена
последица от процесното "незаконосъобразно" действие. Претендираната
сума като обезщетение, както ищецът сочи, представлява такси и разноски по
Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ, събрани в хода на изпълнителното дело
от дружеството-ищец.
В
случая не е налице изискуемата се причинна връзка между вредата и
незаконосъобразното действие, тъй като както се посочи вече, пряка и
непосредствена е само тази вреда, която следва закономерно от действието на
администрацията по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което
важи и за процесния казус. Събраната от ЧСИ сума в размер на 12187,47 лв. за
такси и разноски, произтича от конкретно извършените действия по изпълнителното
производство, а не от действието на административния орган по претендиране на
неизискуеми задължения. Т.е. подаването на удостоверението и плащането на тези
такси и разноски са опосредени от извършването на действия от ЧСИ, поради което
задължението за плащане на таксите и разноските се явява пряка правна последица
от действията на ЧСИ, а не от действията на ответника. Основанието за
намаляването на имущественото състояние на ищеца с процесната сума е
извършените действия от съдия изпълнителя във връзка с принудителното събиране по
вече образувано изпълнително дело.
принудителното
събиране на задължението на ищеца за ДНИ и МДТ. С това сочената от ищеца вреда
не произтича от действието на взискателя по сезиране на ЧСИ за събиране на
процесното вземане.
В
случая предприетите действия на съдебния изпълнител по чл. 426 и следващите от ГПК имат правен характер. Защитата в изпълнителното производство се осъществява
като се оспорват актовете на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. ГПК или по
исков ред по чл. 439 ГПК. В този ред разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда
отговорност за частния съдебен изпълнител при условията на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите за вреди причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Тази деликтна гражданска отговорност не може да
представлява отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид приложението на чл. 8,
ал. 3 ЗОДОВ.
С
оглед изложеното искът е неоснователен. Съдът не установява наличието на
изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва изискуемото се незаконосъобразно действие при осъществяване на
административна дейност, както и алтернативно липсва изискуемата си причинна
връзка между незаконосъобразното действие – подаване на удостоверение до ЧСИ за
събиране на публичното държавно вземане и вредата – плащане от ищеца на
дължимите към ЧСИ такси и разноски.
След
като основната претенция е намерена за неоснователна, същото важи и за
акцесорното вземане за лихви.
Предвид
изхода по спора съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника
юрисконсулстско възнаграждение на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ в размер на
200 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Интерком груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Инж. П.Н.“ № 11,
представлявано от управителя П.И.Н., депозиран чрез пълномощник – юрисконсулт М.К.-С.,
срещу Национална агенция по приходите – гр. София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК, за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди
в размер на 12 187, 47 лв., както и законна лихва от датата на причиняване на
вредите-08.10.2020 г. до деня на завеждане на настоящата искова молба в размер
на 548.44 лв., както и законната лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното й изплащане, представляващи платени такси по изпълнително дело №
*********/2018 г. на ЧСИ С К. - Д, рег. № 718, вследствие на незаконосъобразни
действия на органи и длъжностни лица на НАП, изразяващи се в издаване на
Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК с изх.№ 030372003051922/08.10.2020 г.
ОСЪЖДА „Интерком груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Инж. П.Н.“ № 11,
представлявано от управителя П.И.Н., да заплати на НАП София сумата от 200 лв. (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: