РЕШЕНИЕ
№ 2352
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330105158 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. С. Г., ЕГН: **********, П. С. Г.,
ЕГН: ********** и И. Р. Г., ЕГН: ********** в качеството им на наследници на С. В.
Г. против „ВиК“ ЕООД, ЕИК: *********, с която са предявени субективно съединени
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумите по
изпълнителен лист от 07.10.2009г., издаден по ч.гр.д. № 9891/2009 г. по описа на РС –
Пловдив, XVI- ти гр. с-в, въз основа на който първоначално е образувано
изпълнително дело № ***** г., по описа на ЧСИ ******************, район на
действие ОС- Пловдив, а впоследствие е образувано изпълнително дело № *********
по описа на ЧСИ **************, район на действие ОС- Пловдив, поради
погасяване по давност на вземанията, обективирани в изпълнителния титул, а
именно: по 287, 92 лв. за всеки от ищците- представляваща 1/3 от сумата 863, 76 лв. -
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена вода за времето от
15.11.2004 г. - 31.12.2008 г., ведно със законната лихва върху съответната главница,
считано от 25.08.2009 г. до окончателното й изплащане; по 66, 87 лв. всеки от ищците
- представляваща 1/3 от сумата 200, 61 лв. - обезщетение за забава за периода от
15.11.2004 г. до 31.12.2008 г., както и сумата от по 41, 66 лв. за всеки от ищците -
представляваща 1/3 от разноските по изпълнителния лист в общ размер от 125 лв.
В исковата молба ищците посочват, че са наследници по закон, а именно –
1
съпруга и две дъщери, на С. Г., бивш жител на *****, починал на *****. Сочи се, че на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9891/ 2009 г.
по описа на РС – Пловдив, срещу наследодателя на 07.10.2009 г. е издаден в полза на
ответното дружество изпълнителен лист за сумата от 863, 76 лв. - неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена вода за времето от 15.11.2004 г. до
31.12.2008 г., сумата от 200, 61 лв. - обезщетение за забава за периода 15.11.2004 г. -
31.12.2008 г., законна лихва върху главницата, считано от 25.08.2009 г. до
окончателното й изплащане, 25 лв. - разноски за производството и 100, 00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че по искане на ответника е образувано изпълнително дело № ********
г. по описа на ЧСИ *********, като след образуването му взискателят „ВиК“ ЕООД не
е искал извършване на действия по принудително изпълнение до 18.02.2014 г., на
която дата е подал молба за извършване на опис на движими вещи, който опис не е бил
извършен. Изразява се становище, че други действия на принудителни действия не са
били искани, нито са били извършвани от ЧСИ, с изключение на един съставен
протокол за опис от ***** г., при който вещи не са били описани. Посочва се, че на
19.08.2019 г. изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК – по искане на взискателя, като счита, че в действителност същото е било
вече прекратено по силата на закона още към 12.05.2012 г., тъй като след 12.05.2010 г.
нито са искани от взискателя, нито са извършвани от ЧСИ действия на принудително
изпълнение.
Сочи, че след получаване на изпълнителен лист от ЧСИ ********, ответното
дружество е образувало със същия изпълнителен лист и за същото вземане,
изпълнително дело № ****** г. при ЧСИ **********. На ****** г., ЧСИ ***** е
изпратила до всеки един от ищците, съобщение за конституирането им като
наследници на Стоил Георгиев и е наложена възбрана върху недвижим имот. Ищците
считат, че вземането на ответното дружество е погасено по давност, поради което и
същото не подлежи на принудително удовлетворяване. Сочи, че с оглед
прекратяването на изпълнителното дело поради перемиране, е изтекъл както
предвиденият в чл. 111 от ЗЗД тригодишен давностен срок, касаещ главницата за
периодични плащания и лихвите, така и петгодишния давностен срок по чл. 110 от
ЗЗД, която разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. С оглед гореизложеното, се моли
да се постанови решение, с което да се уважат така предявените искове. Претендират
се сторените разноски по делото.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който се
оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани по размер. Твърди се,
че наследодателят на ищците има задължения към „ВиК“ ЕООД за предоставени от
2
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, като посочва, че задълженията са натрупани във връзка с предоставените
от Дружеството услуги за водоснабден имот, находящ се в *************. Посочва, че
въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № ***** г. по описа
на ЧСИ ******, като на 02.08.2019 г. с изрична молба е върнат изпълнителният лист на
Дружеството и въз основа на него е образувано изп. дело № ******* г. по описа на
ЧСИ *********.
Оспорва се ищцовото твърдение, че сумите не са дължими като погасени по
давност. Посочва, че не е налице изтекла погасителна давност в полза на ищеца, като
видно от книжата в кориците на изпълнителните дела са предприемани редица
изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана многократно. В отговора на
исковата молба ответникът изброява изчерпателно и всяко едно действие, с което
счита, че се прекъсва погасителната давност. Изтъква се, че дружеството е искало
регулярно извършване на изпълнителни действия с надлежни молби, които не са
върнати от съдебния изпълнител, а в същото време длъжникът не е заплатил сумите, за
които е издаден изпълнителният лист.
С оглед гореизложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има
за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът
може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е
предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на
кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.
Когато обаче възражение не е подадено ( какъвто е процесният случай ), липсва и
необходимост от предявяване на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и заповедта
3
за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Предвид това, неподаването на
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното
решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните
вземания произтичат от правоотношение по предоставяне на питейна вода и отвеждане
на канална вода, като доставчикът на услугата е ответното дружество, а потребител
към момента на издаване на изпълнителното основание е бил починалият наследодател
на ищците. Тези доставки, по своя характер са периодични, характеризират се с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи ( в случая доставяне на топлинна енергия), имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в тази връзка изрично- ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС). Като такива, процесните вземания се погасяват по давност с
изтичането на тригодишен период от време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД. Затова и
релевантен за случая е тригодишният давностен срок, както за главницата, така и за
лихвата. Следва да се отбележи за пълнота, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не
намира приложение в случая, макар и влизането в сила на заповедта за изпълнение да
създава последици близки до тези на влязлото в сила съдебно решение ( преклудиране
на правото на длъжника да навежда възражения във връзка с недължимост на
вземането, съществували преди влизане в сила на заповедта ). В тази връзка, то може
да се формулира становище, че влязлата в сила заповед за изпълнение създава сила на
пресъдено нещо, аналогична на тази на влязло в сила съдебно решение. Според
трайната практика на ВКС обаче, този стабилитет на заповедта не може да се приравни
(да бъде тъждествен ) на силата на пресъдено нещо, поради което и срокът за
погасяване на вземането по давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2
ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията, които са били
предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково
производство, какъвто настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по чл.
422 ГПК, не е ( в този смисъл- решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
943/2009 г., I т. о., ТК, решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г.
IV г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на
производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с давността ).
За събиране на процесните вземания, ответникът първоначално е отправил
4
искане за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ ************, район на
действие ОС- Пловдив. По повод на това искане, е образувано изп. дело № ********,
по описа на ЧСИ *********** ( л. 133- л. 258 ). В рамките на посоченото изпълнително
производство, ответникът в качеството си на взискател е поискал извършването на
множество изпълнителни действия, като релевантно за настоящия процес се явява
последно отправеното от него искане- на дата 07.10.2016г. е подадена молба за
осъществяване на опис и продажба на движими вещи на длъжника ( л. 233 ). Във
връзка с това искане, взискателят е внесъл изискуемите такси и ЧСИ *********** е
насрочила опис на движими вещи за дата ******* г. ( л. 235- 236 ). На посочената дата
е посетен имотът на длъжника в ************** с цел опис на движимите вещи,
намиращи се в имота ( за което е съставен Протокол от ****** г. – л. 240 ). Искането от
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Със своите действия
взискателят поддържа висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения
от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
( в този смисъл - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на
IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. №
1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017
г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от
16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив ).
Следвайки горепосоченото изпълнително действие ( поискано на 07.10.2016г. ),
по цитираното изпълнително дело взискателят не е отправил молба за
осъществяването на други действия в насока събиране на вземанията по
изпълнителния титул. С молба от 02.08.2019г., взискателят е поискал изпълнителното
дело да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителният лист. Посоченото
действие не е насочено към събиране на вземането, поради което съдът приема, че
последното действие, с което се прекъсва давността по изп. дело № ********, по
описа на ЧСИ ********** е поисканият от кредитора опис на движими вещи от
07.10.2016г. Във връзка с твърденията на ищците за настъпила перемпция преди дата
07.10.2016г., съдът счита за нужно да посочи следното: когато по изпълнителното дело
е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
5
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение
на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело- във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (
изрично в тази връзка е и актуалната практика на касационната инстанция –
Решение № 37/ 24.02.2021г., по гр.д. № 1747/ 20г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ).
Следващото действие в насока принудително събиране на вземанията по
изпълнителния лист е поискано от взискателя едва на 25.09.2020г., когато отправя
молба до ЧСИ ********** за образуване на изпълнително дело ( л. 62 ). В молбата,
освен искане за образуване на изпълнително дело, са посочени и конкретни
изпълнителни способи, които да бъдат приложени с цел събиране на вземането, поради
което съдът приема, че с молбата би могло да бъде прекъсната давността. Същата
обаче, е подадена след като вече е изтекъл период от повече от три години между
извършването на последното изпълнително действие по изп. дело № ********* по
описа на ЧСИ ********* ( което е от дата 07.10.2016г. ) и молбата за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ *********** ( която е от 25.09.2020г. ). Както вече бе
посочено, доколкото се касае за периодични платежи, процесното вземане се погасява
по давност с изтичането на период от три години. Тоест, считано от 08.10.2019г. е
изтекъл период от повече от три години и вземането вече не подлежи на принудително
събиране.
Така изложените съображения водят до извод, че ответникът е загубил
възможността да търси принудително изпълнение на вземането по процесния
изпълнителен лист. Предвид изложеното, претенциите на ищците следва да бъдат
уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците на основание чл.78, ал.1
ГПК. По делото се доказа да са сторени разноски за заплатена държавна такса в размер
на 150 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г. / л. 261/. Предвид изложеното, то
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сума в общ размер от 750 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищците. Налице са три субективно съединени
иска ( предявени от всеки един от ищците срещу ответника), като съобразно нормата
на чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения, същите се се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. В тази връзка, съобразно материалния интерес и
изчислено по методиката, разписана в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, договореното
възнаграждение от 600 лв. не се явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от В. С. Г., ЕГН: **********, П. С. Г., ЕГН:
********** и И. Р. Г., ЕГН: ********** в качеството им на наследници на С. В. Г.
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, че ищците не
дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от 07.10.2009г., издаден по ч.гр.д.
№ 9891/2009 г. по описа на РС – Пловдив, XVI- ти гр. с-в, въз основа на който
първоначално е образувано изпълнително дело № ******, по описа на ЧСИ ******,
район на действие ОС- Пловдив, а впоследствие е образувано изпълнително дело №
******* по описа на ЧСИ ******, район на действие ОС- Пловдив, поради
погасяване по давност на вземанията, обективирани в изпълнителния титул, а
именно: по 287, 92 лв. за всеки от ищците- представляваща 1/3 от сумата от 863, 76 лв.
- неплатени задължения за консумирана питейна и отведена вода за времето от
15.11.2004 г. - 31.12.2008 г., ведно със законната лихва върху съответната главница,
считано от 25.08.2009 г. до окончателното й изплащане; по 66, 87 лв. за всеки от
ищците - представляваща 1/3 от сумата 200, 61 лв. - обезщетение за забава за периода
от 15.11.2004 г. до 31.12.2008 г., както и сумата от по 41, 66 лв. за всеки от ищците -
представляваща 1/3 от разноските по изпълнителния лист в общ размер от 125 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на В. С. Г., ЕГН: **********, П. С. Г., ЕГН:
********** и И. Р. Г., ЕГН: 69102344611 сума в размер от 750 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7