Разпореждане по дело №429/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „. Б. - Р., представлявано от К. М, в която се твърди, че дружеството било собственик на на недвижим имот, представляващ УПИ -*, кв.** по плана на Г. Р., при граници река А., "**"ООД- Р. и горски фонд, с площ от 67дка. Този имот, заедно с намиращи се в него сгради, ищецът придобил с договор от 19.03.02г. за покупко-продажба на търговско предприятие от „."- Р., в ликвидация, а сградите били описани подробно в т.1, протокол 1, неразделна част от договора.

„." - Р., в ликвидация, от своя страна, придобило имота и намиращите се в него сгради с постановление за възлагане от 08.05.97г., чрез публична продан по изп.дело № 119/97Ю по описа на съдебно-изпълнителна служба при РС-Мадан / предишно наименование на „." - Р. е „.- Капитал " , според решение №1114/27.10.99г. по ф.д.№708/97г. на ОС-С./. Ответникът Г. Д. "П. Б. и З. на Н."- С., оспорвал собствеността на ищеца върху части от описания по-горе имот, заедно с находящи се в тези части сгради. Те били заявени от ответника за заснемане в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като собствени на ответника, с което последният оспорвал собствеността на ищеца. Макар да не били индивидуализирани като кадастрални единици с номера, те били част от УПИ **, кв.**, и представлявали имот, "С.- П." със застроена и незастроена площ от 1788 кв.м. и идентификатор **.2 по кадастралната карта, и имот "Полоса - П." със застроена и незастроена площ 1620 кв.м., идентификатор **по кадастралния план и кадастралната карта на Г. Р.. Моли съда да признае за установено спрямо ответника, че той е собственик на целия терен УПИ *, кв. **, в който се включвали и описаните имоти. Чрез А.К. поддържа иска и претендира направените разноски.

Ответникът ГД "П."- С., чрез юриск. Д., оспорва иска. Поддържа, че имотът не бил придобит от ищеца чрез покупко- продажба на предприятие и с постановление за възлагане от праводателя му, на две основания. Първо, сградите не били включени изрично в изчерпателно изброените сгради, предмет на постановлението за възлагане, затова не били придобити от праводателя на ищеца. Второ, собствеността върху тях била прехвърлена от принципала на дружеството- праводател на ищеца, министъра на промишлеността, в полза на МВР със заповед от 16.06.95г. Позовава се и на придобивна давност върху тези имоти, считано от 05.06.95г., когато бил подписан протокол за предаването им, до предявяване на иска.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Спорен по делото е фактически състав, който произтича от продажба с постановление за възлагане на публична продан, като ищецът претендира да е закупил недвижим имот, собственост на приватизирано еднолично търговско дружество с държавно имущество. Ответникът поддържа, че спорните недвижимости не принадлежали на праводателя на ищеца, тъй като собствеността върху тях придобил по-рано от принципала -собственик на имуществото на същото приватизирано дружество. Позовава се и на придобивна давност от установяване на фактическата власт върху имотите до предявяване на иска.

За пръв път терен, незастроен с площ от 60 дка, с местонахождение Г. Р., без описание по граници в местността "Л.", бил актуван като имот държавна собственост с акт №530/457/25.10.75г. на ОбГНС-Р.. Имотът бил обявен за държавен с решение на Комисията по земята по чл.20 ППЗООЗ, нямал предишни собственици и бил предаден за оперативно управление и стопанисване на ДСО "О."- Русе. В последващия акт за държавна собственост №325/19.09.95г. площта на терена била посочена като 67 000.кв.м., посочени като находящи се в него били и 14 сгради, последните две, съответно с площи 480 кв.м. на 2 етажа и 144 кв.м. на 4 етажа, които били изградени през 1990г. Останалите сгради били изградени преди 1990г.

Със заповед №209/05.12.90 г. на министъра на икономиката и планирането била образувана ДФ „." - Р. с държавно имущество, като правоприемник на Завода за декоративна козметика - Р. от "П. и к."- Пловдив, като новообразуваната фирма е поела съответна част от активите и пасивите на втората фирма по баланс към 30.09.90г. ДФ „." - Р. била регистрирана с решение № 1812/12.12.90г. по ф.д.№1852/90г. на ОС-С..

По делото са представени също заповед №145/31.07.91г. на Д. на ДФ „." за безвъзмездно предоставяне на ОбНС- Р. на сградата и полигона на обектната противопожарна служба на фирмата, след подписване на акт №16 на държавната приемателна комисия.

С протокол, образец 16, от 20.02.92г. обекти с инвеститор ДФ"Р."- Р., а именно противопожарна учебна кула, полоса със съоръжения към противопожарно депо, противопожарно депо на 2 етажа и противопожарна ел. задвижка, били приети от държавна приемателна комисия. Не са представени доказателства за правоприемство между ДСО"О."- Русе, и Завод за декоративна козметика- Р.. Със заповед №228/29.05.92г. на кмета на община Р., в изпълнение на т.4 от решение №109/24.03.92г. на Министерския съвет и сключен договор №630/17.04.92г. между ДФ „." и ОбС- Р. за преобразуване на противопожарната служба на фирмата в противопожарна служба към общината, безвъзмездно било предадено ползуването на сградата и полигона по заповедта №145/31.07.91г.

С разпореждане №27/31.03.94г. на Министерския съвет, приложение №2, към т.1, б."а", било разпоредено преобразуването на ДФ”." - Р. в „." ЕАД- Р., като второто поемало активите и пасивите на първото. Дружеството "Р." ЕАД - Р. било вписано с решение №695/29.04.94г. по ф.д.№570/94г. на Окръжен съд- С.. Чл.15, ал.1, т.12 от устава на дружеството предвиждал, че общото събрание на акционерите взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права на дружеството.

Със заповед №РД-16-297/16.06.95г. на министъра на промишлеността, и съответна на нея заповед №Ів-163/27.06.95г. на министъра на МВР, било разпоредено от активи на „." ЕАД- Р. да се прехвърлят безвъзмездно на РДВР-С., обособените обекти пожарно депо и П. кула с полигон. Преди постановяване на заповедите, с протокол от 05.06.95г., представители на „." ЕАД и РДВР-С., извършили приемане- предаване на противопожарно депо и П. кула с полигон. Впоследствие, на основание заповедите и протокола, били съставени два акта за държавна собственост № 376/27.11.95г. и № 371/27.11.95г., с които както сградите на "Административна сграда "П."" върху 560 кв.м. и прилежащия й терен, така и сградата в т.нар. "Полоса "П."" със застроена площ от 144 кв.м. с прилежащия й терен, повдигнати в жълт и зелен цвят на скица на л.135 от делото, били актувани като държавни. Същите били заведени в баланса на ответника, видно от извлечение на л.99 от делото.

С постановление от 08.05.97г. съдия-изпълнител по изпълнително дело № 119/97 г. по описа на съдебно-изпълнителна служба при РС-Мадан е изнесъл на публична продан, недвижими имоти, представляващи 10 сгради и земя от 67 000кв., принадлежащи на длъжника „." ЕАД, находящи се в Г. Р., м. "Л.", при граници, описани в исковата молба. Проданта била обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи, и със същото постановление собствеността на длъжника върху описаните недвижими имоти била възложена на взискателя „.- Капитал" . В постановлението не е отбелязано кога е влязло в сила, има отбелязване за внесена държавна такса от 16.05.97г. Сред сградите, изброени в постановлението, не били включени процесните сгради на административна сграда на пожарната, противопожарно депо и учебна кула. Това е видно както от описанието на сградите в постановлението за възлагане, така и от последващото им описание в опис- приложение 1, неразделна част от договора за прехвърляне на предприятие, посочен по-долу, а също от съпоставянето им със скиците, №№5349/15.06.2011г. и 5350/15.06.2011г. на АГКК- С..

С решение от 20.05.97г. по Г.дело №66/97г. на ОС-С., „." ЕАД- Р., било обявено в несъстоятелност, били наложени общи запор и възбрана върху имуществото му, бил назначен синдик. С определение на съда по несъстоятелността от 17.02.98г. по Г.дело №66/97г. на ОС-С., е отхвърлено искането на „. Капитал " да бъде обявен за купувач на имуществото при проведена от синдика публична продан на имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник. С решение №113/08.10.98г. по Г.дело №66/97г. на ОС-С., в сила от 02.11.98г., обявеното в несъстоятелност дружество било заличено и било прекратено производството по несъстоятелност. С решение №1114/27.10.99г. по ф.д. №708/97г. на ОС-С., била вписана промяна в търговското наименование на „. К." - Р., на „." - Р.. С решение №230/04.03.02г. по ф.д. №112/02г. на ОС-С., било вписано образуването на „.- Б. ЕАД- Р..

С договор за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ от 19.03.02г., „. "- Р. е прехвърлило на „. Б. - Р., търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Според чл.14 от договора, включени в продажбата на предприятието са недвижимите имоти, посочени в приложение №1 /л.15-19 от Г.дело №816/2011г. на РС-Мадан/. В тези имоти е включен теренът от 67 000кв.м. по постановление за възлагане от 08.05.97г., но не и сградите, представляващи административна сграда "П.", учебна кула, противопожарно депо и сграда в т.нар. "полоса П.".

По делото е приета неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която действителните площи на имотите с кадастрални номера ** и ** по кадастралната карта, били съответно: а/ за имот ** - обща площ 1789кв.м., с построени едноетажна масивна сграда със застроена площ 282 кв. и двуетажна масивна сграда със застроена площ 316кв.м., или сграда "П." с обща застроена площ 598кв., повдигната със защрихован жълт цвят на скицата, неразделна част от заключението, както и незастроена част от 1191кв. м., представляващи тротоари, тревни площи и асфалтирани части от производствена площадка, повдигнати в жълт цвят; б/ за имот ** - обща площ 1620 кв.м., с построени едноетажна масивна сграда със застроена площ 153кв.м. и масивна кула със застроена площ 25кв.м., или обща застроена площ 178кв.м., повдигнати в защрихован зелен цвят, и незастроена площ от 1442кв., състояща се от тротоари, тревни площи и асфалтирани части от производствена площадка, повдигнати в зелен цвят. Противопожарните сгради били изпълнени според предвиждането в плана от 1977г., с частичното му изменение от 1992г., за застрояване в УПИ *, кв.**.

Разпитаните по делото свидетели М. и П., установяват местонахождението на процесните сгради, застрояването и режима на ползуването им. Свидетелите са единодушни, че сградите били построени от държавната фирма „." и включени в баланса й, а понастоящем се ползвали от пожарната, но в рамките на производствената площадка на дружеството-ищец, като достъпът бил с магнитни карти за всички служители.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е предявен от надлежна страна, исковата молба отговаря на изискванията за редовност и допустимост, затова искът е процесуално допустим. Спорна по делото е собствеността върху повдигнатите в жълто и зелено части по заключението на вещото лице части от УПИ І, кв.64 по плана на Г. Р., ведно със сградите в тях, повдигнати в защриховани части, съответно в жълт и зелен цвят. Собствеността върху останалата част от терена не е спорна, затова формално ищецът няма правен интерес от установяването на собствеността спрямо ответника в тази част. От гледна точка на обстоятелството обаче, че имотът УПИ *, кв.** в застроителния и регулационен план на Г. Р., е заснет към момента в няколко кадастрални едининици с различни кадастрални номера, две от които ** и ** са спорни по делото, ведно със сградите в тях, и най-вече с оглед формулирания петитум, следва да е налице произнасяне по целия заявен иск.

Искът е частично основателен и следва да се уважи частично. Ищецът доказва собствеността си върху спорния терен, заснет с кадастрални единици ** и **, собствеността върху спорните сгради не се доказва. Безспорна е собствеността на ищеца и върху терена извън прилежащия на процесните сгради, която не се оспорва от ответника.

Съображенията за това са следните. Правомощието оперативно управление и стопанисване, като елемент от правото на държавна собственост върху незастроения терен от 60 дка в местността "Л.", по землището на Г. Р., е било предоставено на ДСО" О.", според неоспорения акт за държавна собственост от 25.10.75г. на ОбГНС-Р.. Този терен, но с площ 67 000 кв.м., заедно с построените в него 14 сгради, е бил в имуществото на ДФ „."- Р. /след предоставянето му от Завод за парфюмерия и козметика- Р. през 1990г./ към момента на преобразуването й в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „." ЕАД по разпореждане от 31.03.94г. на Министерския съвет. Това е така, защото към 31.07.91г., 20.02.92г. и 29.05.92г. изпълнителният директор на ДФ" Р." не е имал възможност да се разпорежда с недвижим имот на държавната фирма, като го отчужди, продаде, замени, дари или извърши друг акт на разпореждане в полза на ОбС- Р., а единствено да извършва действия на управление и стопанисване с него. Това следва от чл.16, ал.2 от устройствения правилник на държавната фирма, затова и актът на предоставяне на безвъзмездно ползуване на недвижим имот- потивопожарен полигон с противопожална кула и депо, основно средство на фирмата, не е висящо производство по продажба или безвъзмездно разпореждане, по смисъла на § 4 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, който е приложимият закон относно разпореждането с имуществото на непреобразуваните в търговски дружества фирми с държавно имущество. Дори да се приеме, че ДФ" Р." е била преобразувана по силата на закона в еднолично акционерно дружество по силата на ПМС №176/05.09.91г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, по силата на типовия устав на едноличното акционерно дружество, разпореждането с активите му е в правомощията на едноличния собственик на капитала, или съответния министър. Аргумент в полза на разбирането, че в периода 31.07.91 г. -29.05.92г. дружеството не е било преобразувано е самото разпореждане на Министерския съвет от 31.03.94 г. и липсата на регистърно решение за това на ОС-С..

Не следва да се приеме също, че със заповедта на министъра на промишлеността от 16.06.95г. е извършено такова разпореждане с ефект отчуждаване на собственост или вещно право върху недвижим имот в полза на МВР. Министърът на промишлеността е имал правомощието да измени и допълни устава на ЕАД, като предвиди друг ред или изисквания при вземане на решение за разпореждане с активите, включително недвижимите имоти, на ЕАД, като негов принципал, според чл.16, ал.1, т. 2 във вр. с чл.15, т.1 ПРУПСДП /отм./. Ако такова изменение или допълване на устава не е извършено, в правомощията на общото събрание на акционерите, според чл.15, ал.1, т.12 от устава е да вземе решение за такова разпореждане. Министърът на промишлеността в случая замества принципала и едноличния собственик на капитала, както и колективния управителен орган, общото събрание на акционерите на ЕАД, но без да е изменил устава на ЕАД съобразно с посочените си правомощия по закон, той няма възможност да се разпорежда с активи на дружеството. Дори да бе сторил това, редът за такова разпореждане е регламентиран в чл.18, ал.3 във вр. с ал.1 ПРУПСД /отм./, и тъй като се касае за безвъзмездно прехвърляне на собственост от ЕАД на държавно учреждение МВР, следва да е налице договор, а не заповеди на двамата министри, каквито са представени. Затова с посочените действия е налице предаване на стопанисването на недвижим имот, собственост на ЕАД, на държавно учреждение МВР, по смисъла на чл. 94, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 НДИ /отм./, а не безвъзмедно прехвърляне на собственост. По тази причина ответникът, макар да не дължи доказване на права върху спорните имоти, не се легитимира като техен собственик. Не е изтекла и придобивна давност в негова полза въз основа на акта за предаване на стопанисване, тъй като последният не е придобивно основание, годно да го направи собственик, и въз основа на него не тече придобивна давност. Записването на имотите по баланса на ответника и плащането на данъци за тях също не са действия, които да манифестират промяна на основанието на държането за другиго във владение за себе си, което да доведе до придобиване на имотите по давност. Установи се по делото, че ответникът стопанисва имотите в рамките на общия терен на ищеца, като не упражнява владение за себе си, а държане, което без значение на изтеклия период от време не е годно да го направи собственик. Актовете за държавна собстевност също нямат правосъздаващо действие и от тях ответникът не може да черпи права.

Доводите, че извършеното намаление на капитала на ЕАД не е вписано в регистърния съд, нямат отношение към спора. Разпореждането с активи, каквото в случая не е извършено, не е свързано с намаление на капитала, затова няма правно значение за собствеността.

При това положение, валидно въз основа на постановлението за възлагане от 08.05.97г. и последвалото прехвърляне на предприятие от 19.03.02г. ищецът е придобил собствеността върху терена от 67 000кв.м., в който влизат и двата, обособени като кадастрални единици имоти ** и **. В тази част искът е основателен и следва да се уважи. Сградите административна сграда "П.", противопожарно депо, учебна кула и сграда в т.нар. "полоса П." не са включени в постановлението за възлагане, респ. не са прехвърлени с договора за продажба на предприятие. На практика те са останали в масата на несъстоятелността на обявеното в несъстоятелност „." ЕАД и няма данни ищецът да ги е придобил посредством извършено от синдика осребряване на активите. По тази причина искът, в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли.

Няма доводи в исковата молба, че ищецът е собственик на сградите по приращение. Изтъкнатите доводи са, че ги е придобил по деривативен способ, чрез транслативни актове, което не се доказва. Затова и искът, в тази му част, не следва да се уважава на посоченото основание.

Ищецът е заплатил държавна такса от 991.43лв. от дължимата общо държавна такса от 2604.96 лв., или следва да довнесе 1613.53 лв., а ответникът следва да му заплати разноски, съразмерно на уважената част от иска от 2428.80 лв.

Предвид на изложеното и на основание чл.124, ал.1 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Д. "П. Б. и З. на Н."- С., с адрес Г. С., ул. „.№.А, представлявана от Д. Н. Н., по иск на „. Б.ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. Р., ул. "О."№3, представлявано от К. М., че второто дружество е собственик на УПИ *, кв.** по плана на Г. Р., с площ от 67 000кв.м., при общи външни граници река А., "В. " ООД - Р. и горски фонд, повдигнати в червен цвят на скица на л.135, която е неразделна част от решението, на основание постановление за възлагане от 08.05.97г. по изп.дело №119/97 Ю на РС- Мадан и договор за продажба на предприятие от 19.03.02г.,/ идентичен с имоти кадастрални номера**, **, ** и ** с обща площ 67 200 кв.м. по кадастралния план на Г. Р., одобрен със заповед №РД18-12/10.03.2010г. на Д. на АГКК-С./, като терените на имоти с кадастрални номера ** с обща площ от 1788кв.м. и ** с обща площ от 1620 кв.м. са повдигнати на същата скица съответно с жълт и зелен звят, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на намиращите се в имот № ** сграда "П." с обща площ 598 кв. повдигната в защрихован жълт цвят на същата скица и в имот № ** сграда "полоса П." с обща площ 178кв.м., повдигнат в защрихован зелен цвят на същата скица, като неоснователен.

ОСЪЖДА „. Б. - Р. да доплати допълнителна държавна такса от 1613.53лв. в полза на ОС-С. .

ОСЪЖДА ГД "П. Б. и З. на Н." да заплати на „. Б. разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 2428.80лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: