Р Е Ш Е Н И Е
№ 260460 ,16.03.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 411 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т. Александров“
№ 18, представлявана от Димитър Тонев - Изпълнителен директор и Николай Генчев
- Главен изпълнителен директор срещу Т.М.В., с адрес: *** за заплащане на
сумата от 4 969.93 лв., представляваща изплатено от ЗК „Уника“ АД
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
сочи, че на 11.05.2016 г. в гр. Бургас, на ПП I - 9 в посока към гр. Сарафово,
ответникът Т.М.В., при управление на МПС марка „Komatsu“, модел „VB 93“ с рег.
№ **ЕЕ, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, осъществява ПТП с л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ***,
с лизингодател „Интерлийз Ауто“ ЕАД и лизингополучател - „Пенчев Дистрибюшън“
ЕООД, управляван от С.П.П. и застрахован по застраховка „КАСКО на МПС“ в ЗК
„Уника“ АД със застрахователна полица № 16110060018 със срок на валидност
17.04.2016 г. - 16.04.2017 г. Сочи се, че за случилото е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, като е отразено, че ПТП е настъпило при
необезопасяване на паркираното МПС с рег. № *** и управление на л.а. марка
„Дачия“, модел „Докер“ с per. № *** с превишена скорост.След направена справка
в Информационната система на Гаранционен фонд е установено, че за МПС с рег. № **
не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. „Пенчев Дистрибюшън“ ЕООД, е предявило претенция пред ЗК
„Уника“ АД. Образувана е преписка по щета № 16110060018. Избран е вид на
обезщетяване - по експертна оценка на застрахователя. Повреденото МПС е
заснето, изготвен е опис по щетата. Установено е, че за л.а. марка „Дачия“,
модел „Докер“ с, per. № *** е налице тотална щета по см. на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Съгласно рекапитулация по щета № 16110060018 и на база Рамково
споразумение, както и при отчитане на съвина за възникване на процесното ПТП и
щетите по увреденото ПТП, ищецът е изчислил и одобрил обезщетение за плащане в
размер на 9 939,87 лв., което е преведено по сметка на лизингодателя -
„Интерлийз Ауто“ ЕАД - клон Бургас на 15.12.2016 г., като с оглед
съпричиняването е претендирал от ответника заплащане на половината по
посочената сума (4969,93 лв.) с изпратена на 13.09.2018 г. регресна покана,
като до този момент не е постъпило плащане. Твърди се, че останките на л.а.
марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № *** са продадени от „Интелийз Ауто“ ЕАД -
клон Бургас на „Автовел“ ЕООД за сума в размер на 1 270,00 лв. Поради
суброгация застрахователят претендира от
ответника възстановяване на заплатеното от застрахователното дружество
обезщетение.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска като
неоснователен, необоснован, недоказан и завишен по размер. Оспорен е механизма на възникналото ПТП и
уврежданията по лекия автомобил , застрахован при ищеца. Твърди се, че
ответникът не носи отговорност за настъпване на ПТП. Оспорва се възникване на
валидно правоотношение по договора. Оспорва се и причинно-следствената връзка
между произшествието и претендираните имуществени вреди. Оспорен е и размерът на щетите по
определените цени. Прави се възражение за съпричиняване, при условията на евентуалност.
Моли се съда да отхвърли претенцията.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява.
Процесуалният представител на
ответника пледира за отхвърляне на иска като недоказан по основание и размер.
Сочи се, че изключителен принос за ПТП има починалия водач. В случай, че искът
бъде уважен се претендира съпричиняване в размер на 90 %.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен неподписан документ, наименуван
Застрахователна полица №16006110159/л. 8 от делото на СРС/, според който страни
са „Застрахователна компания „УНИКА“АД и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, застраховката е с
вид Каско на МПС, застрахования предмет- товарен автомобил Dacia Dokker, рег.
№А7190MВ, шаси UU18SDA354866864*2013с период на застрахователно покритие от
00:00 ч. на 17 април 2016 г. до23:59 ч. на 17 април 2017г.
Представени са и общи условия по застраховка Каско на
моторни превозни средства на „Уника“ – л.9-20 от делото на СРС.
Видно от приложена разпечатка от информационната система
на Гаранционния фонд/л. 23 от делото на СРС/ за МПС с ДКН *** относно наличните
застраховки „Гражданска отговорност“ на 11.05.2016 г. превозното средство не е
имало действаща такава.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, състтавен от автоконтрольор П. Г.. В протокола са посочени участниците в
ПТП- ППС с рег. №***, марка Дачия,модел Докер с водач С.П.П. и ППС с рег. № ***,
марка Камацу, модел ВБ 83 Р5 с водач Т.М.В.. Отразени са видими щети: цялостна
деформация на ***. Отразено е че пострадал е С.П.П. с диагноза политравматизъм.
Като обстоятелста и причини за ПТП е посочено необезопасяване на паркираното ***
и движение с несъобразена скорост от ППС ***
Приложен по делото е договор за финансов лизинг на
автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост
№3021956/12.04.2013г. /л. 42-47/между
„Интерлийз ауто“ ЕАД-лизингодател,
„Пенчев дистрибюшън“ ЕООД- лизингополучател и С.П.П.- солидарен длъжник по
отношение на процесния автомобил марка Дачия,модел Докер с рег. №***
Представено е платежно нареждане/л. 58/ от 16.12.2016г.,
видно от което от „ЗК УНИКА“ АД е наредена сумата от 9939.87 лева на „Итерлийз
ауто“ ЕАД
Приложени са уведомително писмо по щета и уведомление за
щета №16110060018/л. 24-25 от делото/ както и описи по щетата/л. 32-34/. По
същата щета е изготвена оценка на действителната стойност на процесното
МПС/л.36 от делото/ за сумата в размер на 11 800 лева, както и
рекапитулация по щетата/л. 57/ с предложение за плащане на сумата от 9939.87 лева.
Представена е регресна покана/л 59/ до ответника Т.В., с
която той поканен да заплати сумата от 4969.93 лева.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза,
по която вещото лице е депозирало заключение. Приело е, че Пътно-строителната машина Komatsu VB 93 рег.№
А *** .представляваща комбинация от челен товарач + багерно устройство се е
намирала на 11.05.2016 год. около 17:00 ч. в
светлата част на дененощието на път 1-9 в участъка Бургас - кв.Сарафово временно спряна в
една от двете ленти на пътя(не е известно лява или дясна), когато тов.
автомобил Dacia Dokker рег.№ А *** се удря в нея.
Посочено е, че ПТП става на дневна светлина и водачът на
автомобила – С. П.П. е имал обективна възможност да възприеме
пътно-строителната машина от достатъчна дистанция и да реагира адекватно на
опасността,която тя е представлявала за неговото движение. Сочи се, че присъствието
на самата строителна машина в пътя би следвало да се третира като изпълняваща
подвижни строителни работи в светлата част на денонощието и са били
задължителби разпоредбите на чл. 5, ал.1, чл.55, ал. 1 и чл. 64 от ЗДвП. Поосчено
че, че не е сигурно дали на машината е имало табела С19, но това обстоятелство
не е било решаващо за настъпването на ПТП. Вещото лице е приело, че е сигурно, че
е имало задължителна мигаща светлина върху тавана на кабината.което наред с
ярко оцветената в жълт цвят машина е било достатъчен сигнал за водачите на МПС
да съобразят поведението си на пътя.в т.ч. избор на подходяща скорост за
заобикаляне или готовност за спиране.
Направен е извод, че поради движение със скорост, която
не му е позволила да извърши безопасно заобикаляне или да спре , а възможно и
поради закъсняла реакция , водачът С. П.П. се е ударил с предната част на
управлявания от него тов.автомобил Dacia Dokker в пътно-строителната машина
Komatsu VB 93 рег.№ ***, както и че предвид видимостта на дневна светлина и
статичното положение на пътно- строителната машина в пътя възможността на водачът С.П.П. да я възприеме
навреме и оттам - да избегне сблъсъка с нея са били обективно възможни.
Вещото лице е приело, че всички установени от
застрахователя увреждания по тов.автомобил Dacia Dokker са в неговата предна
част, автомобилът се е ударил с предната челна част в пътно-строителната машина
Komatsu VB 93 рег.№ ****; и установените щети по тов.автомобил Dacia Dokker рег.№
*** следва да се поставят в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Вещото лице е посчило, по експертна оценка настъпилите по
тов.автомобил Dacia Dokker щети вследствие процесното ПТП са в размер на
9939,87лв., от тази сума следва да бъде приспадната сумата 1270.00лв-
реализирана от продажбата на останките на тов.автомобил и действителният паричен размер на причинените
вреди на тов.автомобил Dacia Dokker към датата на ПТП - 11.05.2016 год. възлиза
на 8669,87 лв.
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована
вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно
право. В хода на производството по иск по чл. 410 КЗ следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза
на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка
между тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване на противното
(съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“
АД и собственика на увредения автомобил. Застрахователната полица, в която е
обективиран договор за застраховка "каско на МПС" за процесния
автомобил, не е подписан отстраните, но те са изпълнили задължението си по него.
Съгласно
чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на
застрахователния договор е за действителност. В случая ищецът не е представил
двустранно подписана застрахователна полица. По делото обаче са налице
доказателства, от които може да се установи съдържанието на волеизявленията на
страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която
разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато несъмнено е договорът за
застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая от
събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод,
че страните, посочени в представената по делото неподписана застрахователна
полица са били обвързани от застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане с предмет предмет- товарен автомобил Dacia Dokker,
рег. №***, шаси UU18SDA354866864*2013с период на застрахователно покритие от
00:00 ч. на 17 април 2016 г. до23:59 ч. на 17 април 2017 г.
По делото са установени всички предпоставки за ангажиране
на регресната отговорност на ответника като причинител на вредата по смисъла на
чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ. При липса на валидна на територията на България
застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от последния автомобил той
е пасивно легитимиран да отговаря по иска на встъпилия в правата на увредения
застрахован застраховател.
За да се ангажира отговорността на виновното лице по чл.
410 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна
отговорност от лицето, което е причинило вредите. В процесния случай се
установява от събраните доказателства – протокол за ПТП, съставен от
компетентно длъжностно лице и подписан от ответника, че на 11.05.2016 г. е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на ударения лек автомобил са
причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото
писмени доказателства, включително приложеният протокол за ПТП, който има
обвързваща съда доказателствена стойност за обстоятелствата, посочени в
документа и лично констатирани от съставителя на документа. Останалите елементи
от юридическия факт непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и съдебна автотехническа експертиза – вредата
за собственика на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от
поведението на ответника, и причинната им връзка с виновното и противоправно
деяние на виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка между
вредите и механизма на деянието се установяват от приетата по делото
експертиза, която съдът изцяло кредитира. Съдът приема за установено, че са
причинени именно описаните в описа-заключение на застрахователя щети, като те
се установяват от протокола за ПТП, от описа на щетите и приложението към
издадената фактура. Размерът им се установява и от изготвената съдебна
автотехническа експертиза.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ - с оглед на това, че стойността
на разходите, необходими за възстановяването на застрахованото МПС и
привеждането му в изправно техническо състояние е по-голяма от определената от САТЕ
действителна стойност на същото към момента на събитието, от определената
действителна стойност следва да се приспадне стойността на запазените части на товарния
автомобил които не могат да надвишават 30% от действителната стойност /в
посочения смисъл – решение № 165/2013 г.
по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/,
какъвто е настоящият случай, Съобразно изложеното размерът на дължимото
обезщетение при тотална щета на увреденото МПС възлиза на сумата 8669.87 лева.
Основателно се явява възражението за съпричиняване.
Установява се от изслушаната САТЕ, че водачът на тов. автомобил не е съобразил
скоростта си на движение с присъствието на пътя на пътно-строителна машина,
която е имал обективна възможност да възприеме от достатъчна дистанция и е
реагирал на опасността със закъснение. При това положение приносът му се
определя на 60%.
По силата на разпоредбата на чл. 410 КЗ, доколкото
застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования
(видно от приложената по делото вносна бележка), той е встъпил в неговите права
против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето защо
съдът приема, че искът на застрахователя е основателен и доказан до размера на 3 467.95
лева/ 40 % от 8669.87 лева/, съответна част обезщетението, което е изплатено,
за отстраняване на щетите по автомобила, съобразено с изискванията на чл. 51,
ал. 1 ЗЗД.
Частичната основателност на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск
– за дължимост на законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на
иска – 04.08.2020 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
предвид изрично заявеното искане ответникът дължи на ищеца сторените в производството
разноски в размер на общо 452.16 лева съразмерно на уважената част от
претенциите.
Ответникът
също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска за сумата от 175 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.М.В., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Т. Александров“ № 18, представлявана от Димитър Тонев -
Изпълнителен директор и Николай Генчев - Главен изпълнителен директор на
основание чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ сумата
от 3 467.95 лева – главница, представляваща
изплатено от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 16110060018/07.04.2016
г., ведно със законната лихва върху
сумата от 04.08.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за горницата над уважения до пълния
предявен размер от 4 969,93 лв., както и иска за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Т.М.В., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Т. Александров“ № 18, представлявана от Димитър Тонев -
Изпълнителен директор и Николай Генчев - Главен изпълнителен директор сумата от 452.16 лева-съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„УНИКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т.
Александров“ № 18, представлявана от Димитър Тонев - Изпълнителен директор и
Николай Генчев - Главен изпълнителен директор да заплати на Т.М.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 175
лева-съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.