Решение по дело №1877/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2126
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20197040701877
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

2126/05.12.2019 година, град  Бургас

 

Административен съд – Бургас, на трети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Съдия: Веселин Енчев

при секретар Г.С.

разгледа административно дело № 1877/2019 година.

 

Производството е по реда на глава десета, раздел първи от АПК.

Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК) с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, квартал „Победа“, улица „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г.Т.– изпълнителен директор, е оспорил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/2019/15.07.2019 година, издаден от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) в МОСВ (лист 8 - 11).

С АУПДВ на жалбоподателя е определено публичноправно задължение в размер на 8 550,32 лева, ведно с дължимата лихва от 01.04.2018 година до окончателното ѝ изплащане, представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01 – 31.12.2017 година, за „правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително № 2314 0035/17.09.2014 година, изменено с решение № 1708/23.12.2005 година за ползване на воден обект – Аланско дере, приток на река А.ка, водно тяло – река А.ка от извор до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект „канализационна система на град А.“, община А., Бургаска област“.

Жалбоподателят твърди, че АУЗД е издаден в нарушение на приложимото материално право – като база за изчисление на таксата е приет максималния годишен воден обем за заустване, без да се отчете съдържанието на нормата на чл. 194а ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), според която това е допустимо само при повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата. Изтъква се, че титуляр на разрешителното за заустване не е водоснабдителното дружество, а е Община А., имаща за задължение изграждането и въвеждането в експлоатация на ПСОВ, поради което общината следва да бъде адресат на АУПДВ. Възразява се по начина на изчисление на таксата от административния орган.

Иска се отмяна на АУПДВ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива доводите в жалбата..

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Излага подробни съображения за законосъобразност на обжалвания акт.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, от фактическа страна приема следното.

Съгласно разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2314 0035/17.09.2014 година (Разрешителното), Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район – Варна към МОСВ е издала разрешение на Община А. за ползване на воден обект – Аланско дере (имот № 000220, приток на река А.ка) за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатацията на обект „канализационна система на град А.“. По разрешителното е предвидено изграждането на пречиствателна станция за отпадни води (ПОСВ) в поземлен имот № 265003 в местността „Хамам дере“, землището на град А.. В разрешителното са определени местата за заустване на канализационните води, местата за мониторинг, емисионните ограничения, срока на действие на разрешителното и таксите, които следва да бъдат заплащани на заустването на отпадъчни води в повърхностни води. Описани са и условията, при които на общината се предоставя ползването на водния обект (лист 15 - 22).

На 23.12.2015 година с решение № 1708/23.12.2015 година на директора на  БДЧР издаденото Разрешително е изменено в частта „Преливници към смесена канализационна система“, като е записано, че не се допуска преливане на води с друг характер от дъждовни, чрез изградени или новопроектирани преливници в конкретни точки на заустване. Отделно (в т. 2 от решението) е констатирано, че ползвателят е декларирал пред БДЧР води по инкасирани количества, което обстоятелство е преценено като противоречащо на Методически указания на МОСВ, в които се изисква декларираните количества заустени води да са съответни на разрешените количества, посочени по Разрешителното (лист 23 - 24).

На 25.02.2016 година с Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализацонни услуги, сключен между „Асоциация по водоснабдяване и канализация“ (АВиК) на обособената територия, обслужвана от ВиК, от една страна, а от друга – ВиК (като Оператор), е постигнато споразумение Операторът да предоставя услугите си в Обособена територия (приложение III), като стопанисва, поддържа и експлоатира публични активи, представляващи водопроводна и канализационна мрежа на територията на конкретно посочени общини в рамките на Бургаска област. Към датата на подписване на договора Община А. е била член на асоциацията, видно от протокол от Общо събрание, представляващ публично достъпен информационен ресурс - https://www.bs.government.bg/uploads/files/potokol_9_obshto_s_avik.pdf (лист 45 - 66).

На 21.03.2017 година от кмета на община А. е изготвен доклад до БДЧР за изпълнение на условията в разрешителното през 2017 година и решението, с което то е било изменено, съгласно изискванията на чл. 48 ал. 1 т. 12 от ЗВ. В доклада е посочено, че заустването на отпадни води продължава, че за канализационната система на град А. не е изградена ПОСВ, както и че не са монтирани измервателни (разходомерни) устройства. По отношение на дължимите такси по Разрешението, кметът на общината е посочил, че за 2017 година те се дължат от ВиК и ще бъдат изплатени от това дружество (лист 42 - 43).

С писмо изх. № К – 166/17.01.2018 година ВиК е изпратило на БДЧР декларация по чл. 194б от ЗВ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, във връзка с издаденото Разрешително. В тази декларация дружеството е декларирало  604667 м³  (годишно фактурирани) води по Разрешителното във връзка с таксата по чл. 16 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 2/2017 година (Тарифата). Така при приложението на формулата по чл. 16 от Тарифата, ВиК е декларирало задължение за такса в размер на 5563,99 лева (лист 26 - 29).

На 06.02.2018 година от директора на БДЧР е изпратено съобщение до ВиК, в което е заявено, че по изчисленията на експерт в БДЧР, във връзка с чл. 194 ал. 1 т. 3 б. „а“  и § 143 ал. 2 от ЗВ, действително дължимата такса от дружеството по Разрешителното е 15 197,83 лева, защото в обекта липсва ПСОВ и на канализационните колектори не са монтирани измервателни устройства, поради което таксата не следва да се изчислява върху размера на фактурираното количество отпадни води, а върху общия годишен размер на водите (лист 33 - 34).

На 01.03.2018 година от ВиК е изпратено писмо – възражение по полученото съобщение, като е цитирано приложимото (според дружеството) материално право и е заявено, че таксата следва да бъде изчислена на база на годишно фактурирано водно количество от ВиК за потребителите, съгласно изискванията на чл. 194 ал. 5 б. „а“ от ЗВ (лист 36 - 37).

На 21.03.2018 година от БДЧР до ВиК е изпратено писмо – отговор, съдържащо тълкуването на закона, което администрацията е приела за меродавно – на практика повтарящо доводите във вече изпратените писма до оператора (лист 38 - 39).

На 30.03.2018 година от Община А. до БДЧР е изпратено писмо, в което е посочено, че общината участва като равноправен член в АВиК и територията ѝ е част от обособената територия, която се обслужва от експлоатационното дружество. Към писмото е приложен и екземпляр от договора, подписан между АВиК и ВиК (лист 44 - 66).

На 17.05.2018 година от БДЧР е изпратена покана за доброволно изпълнение до ВиК, в която е заявено, че по издаденото Разрешително дружеството следва да заплати такса за периода 01.01 – 31.12.2017 година в размер на 15 197,83 лева, посочена е банкова сметка ***, че при неизпълнение в срока за доброволно плащане , на основание ДОПК ще бъде преминато към принудително изпълнение. Поканата е получена надлежно от ВиК (лист 67 - 68).

Предвид неизпълнението на вмененото задължение от дружеството, на 08.06.2018 година от БДЧР до ВиК е изпратено уведомление за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса в размер на 15 197,83 лева. Уведомлението е получено от Вик на 12.06.2018 година (лист 69 - 70).

На 09.10.2018 година, с оглед липсата на плащане на претендираната такса, от експерт от БДЧР е съставен констативен протокол № 688в за извършен контрол по изпълнение на задължението на дружеството. Установено е, че срокът на Разрешителното е до 01.10.2020 година при уточнението, че след поправка на очевидна фактическа грешка заустването на отпадните води е в Аланско дере и река Славеева, че за пречистването на отпадните води от канализационната мрежа на А. няма изградена ПСОВ, че съгласно приложимото законодателство и формулата по Тарифата, общо дължимата сума от ВиК е 15 197,83 лева, от които не са заплатени 8 550,32 лева (лист 12 - 14).

На 15.07.2019 година, въз основа на обстоятелствата, установени в констативен протокол № 688в/09.10.2018 година и след тълкуване на закона, директорът на БДЧР е издала АУПДВ, оспорен в настоящото производство.

В хода на делото е допусната и приета съдебна експертиза, в рамките на която експертът е извършил изчисление на задълженията на ВиК по издадения АУПДВ и е констатирал, че разликата между декларираното задължение от дружеството и установеното по акта се дължи на разминаване в тълкуването на приложимите правни норми от администрацията и от жалбоподателя, без да е налице аритметична (изчислителна) грешка при декларирането или при издаването на АУПДВ (лист 89 - 94).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Оспорването е допустимо.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акт, пораждащ непосредствени неблагоприятни последици за него (задължение за заплащане на конкретна парична сума). За АУПДВ е предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата срещу него е изпратена в законоустановения срок.

Относно компетентността и формата на АУПДВ.

Съгласно чл. 195б от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Задължението на дружеството – жалбоподател е с правно основание чл. 194 ал. 1 т. 3 б. „а“ от ЗВ и е определено по Тарифата, т.е. то се явява публичноправно вземане, произтичащо от разпоредбите на ЗВ. В конкретния случай АУПДВ е издаден от директора на БДЧР – компетентен административен орган, съобразно нормата на чл. 195б от ЗВ.

Издаденият, на основание чл. 195б ал. 1 от ЗВ във връзка с чл. 166 от ДОПК, АУПДВ има всички реквизити на административен акт по чл. 59 ал. 2 от АПК, поради което съдът приема, че в ответникът се е съобразил със законовите изисквания за форма на акта.

При издаването на акта не са допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят е уведомен своевременно за началото на административното производство по издаването на акта, имал е възможност да изрази своето становище пред органа - издател и се е възползвал пълноценно от тази възможност. Процесуалните му права не са били засегнати по никакъв начин.

По материалната законосъобразност на АУПДВ.

Спорът между страните по делото е по тълкуването и приложението на материалното право.

В жалбата са изтъкнати два основани аргумента за материална незаконосъобразност на АУПДВ – че ВиК не следва да е адресат на акта, защото ползвател по издаденото Разрешително е Община А. и че размерът на таксата следва да се определи на базата на годишно фактурираното количество вода от ВиК на потребителите му, а не на базата на посочения в Разрешителното максимален годишен воден обем за заустване на отпадъчни води.

От своя страна, ответникът поддържа, че именно дружеството – жалбоподател следва да е адресат на акта, защото към 2017 година то е ползвател на канализационната мрежа на град А.. Отделно, размерът на дължимата таса е обоснован с липсата на ПСОВ и на измервателни устройства за отпадните води, монтирани на колекторите в точките на заустване, за да бъде изчислено реалното количество вода, което постъпва там, а това обстоятелство изключва прилагането на коефициента „W“ (годишното фактурирано водно количество от ВиК) от формулата по чл. 16 от Тарифата, като вместо него следва да се приложи нормата на § 143 ал. 2 от ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.), изискваща таксата за замърсяване по чл. 194 ал. 1 т. 3 буква "а" от ЗВ да се изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното.

Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 3 б. „а“ и ал. 5 т. 1 б. „а“ от ЗВ (в редакцията, приложима за 2017 година), за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване: за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Таксата се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване.

            Според § 143 ал. 2 ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.), до изграждане на пречиствателните станции на населените места с над 2000 еквивалентни жители таксата за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3, буква "а" се изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното.

            Разпоредбата на чл. 16 от Тарифата предвижда, че таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се определя по следната формула:

Т = W х Е х [1 + (К2 + К34)],

където:

Т е размерът на дължимата такса – в лв.;

W – годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м;

Е – единичният размер на таксата за замърсяване от заустване на отпадъчни води, определен съгласно следната таблица:

Единичен размер на таксата – Е (в лв./куб. м) в сила от:

1.01.2017 г.

1.01.2019 г.

1.01.2021 г.

0,005

0,006

0,007

 К2, К3 и К4 – корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води.

(2) Когато заустването е във водни тела, химичното или екологичното състояние на които е по-ниско от добро, и/или е в зони за защита на водите, и/или в пресъхващите, карстовите и пониращите реки, както и в малките и средните реки, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ, таксата се определя по следната формула:

Т1 = Т х К5 х К6 х К7,

където:

Т1 е размерът на дължимата такса – в лв.;

Т – размерът на таксата, определен по ал. 1 – в лв.;

К5, К6 и К7 са приложимите корекционни коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи възстановяването на разходите за околна среда и ресурсните разходи.

Когато заустването по ал. 1 не попада в зони за защита на водите и/или в пресъхващите, карстовите и пониращите реки, както и в малките и средните реки, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ, съответният коефициент се приема за 1.

            Действително, Община А. е титуляр на Разрешителното от 2014 година за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по отношение експлоатацията на обект „Канализационна система на град А.“, т.е. при издаването на Разрешителното тя е била „ползвател“, който е дължал и съответната такса за замърсяване по чл. 194 ал. 1 т. 3 б. „а“ от ЗВ. Към 2017 година, обаче, „ползвател“ на обект „Канализационна мрежа на град А.“ е именно дружеството – жалбоподател и това обстоятелство не е спорно между страните по делото. ВиК е операторът, който управлява (използва) тази мрежа по силата на договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализацонни услуги, сключен между него и АВиК, и като ползвател дължи заплащането на таксата. Самият факт, че от ВиК своевременно са подадени декларации по чл. 194б от ЗВ за 2017 година, в това число и за процесната такса за замърсяване, указва, че дружеството е била наясно с фактическото положение и с дължимостта на таксата – като адресат на задължението по чл. 194 ал. 1 т. 3 б. „а“ от ЗВ. Реално, спорът по делото е иницииран не от цялостното оспорване на качеството на ВиК като задължено лице по чл. 194 ал. 1 т. 3 б. „а“ от ЗВ, а по начина на определяне на дължимата такса и приложението от ответника на нормата на § 143 ал. 2 ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.), за сметка на текста на чл. 194 ал. 5 т. 1 б. „а“ от ЗВ и формулата по чл. 16 от Тарифата.

            При съпоставка на цитираните норми, съдът приема, че подходът за определяне размера на таксата за замърсяване, избран от ответника, е законосъобразен. Нормата на § 143 ал. 2 ЗИД на ЗВ (в сила към 2017 година) е специална по отношение на разпоредбите на чл. 194 ал. 5 т. 1 б. „а“ от ЗВ и формулата по чл. 16 от Тарифата, защото урежда изключение от общия механизъм на изчисление на таксата, описан в тях. Текстът на § 143 ал. 2 ЗИД на ЗВ се прилага по отношение на ползватели на канализацонни мрежи в населени места с над 2000 еквивалентни жители, в което няма изградена ПСОВ. В град А. няма изградена ПСОВ и не са налице монтирани устройства за измерване на количеството на отпадните води, които се заустват по силата на разрешителното. По общодостъпната база данни на Националния статистически институт, към 31.12.2017 година населението на А. е общо 19443 души (https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/data/timeseries/Pop_6.1.4_Pop_DR.xls), т.е. над прага, определен по § 143 ал. 2 ЗИД на ЗВ и при установеното наличие на другите предпоставки по цитираната норма, размерът на таксата за замърсяване, дължима от ВиК, е следвало да бъде изчисляван не на базата на годишно фактурираното количество вода от оператора към потребителите му, а на базата на общо разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в Разрешителното (както е направено в АУПДВ).

            Обжалваният АУПДВ е материално законосъобразен и следва да се остави в сила.

            С оглед на изложеното, на основание чл. 166 от ДОПК във връзка с чл. 172 от АПК, съдът

Р Е Ш И

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК) с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, квартал „Победа“, улица „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г.Т.– изпълнителен директор, против акт за установяване на публично държавно вземане № 11/2019/15.07.2019 година, издаден от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в МОСВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: