ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8615
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110167428 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна
на ответника.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Следва да се приложи към настоящото производство ч. гр. д. № 21761/2021 г. по описа
на СРС, 118 състав.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се произнесе в първото
съдебно заседание след изслушване становището на страните.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за настоящото
определение с писмена молба с препис за ответника да посочи начален и краен момент на
периода, в който претендира да са падежирали процесните вноски за възнаградителна лихва
в общ размер от 242,33 лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2023г. от
09,50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 21761/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА за първото о.с.з. произнасянето по искането на ищеца за назначаване на
ССчЕ.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
„***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Д.Б.Б., с адрес гр.*** е предявило по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и
1
ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против С. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр.***“ * * за установяване дължимост на сумата от 1731,13 лв.,
представляваща главница по договор за стоков кредит №*** от *** г., сключен между
длъжника и „***“ ЕАД с ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на „***“ ЕАД с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2019 г. към
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна
лихва в размер на 242,33 лв., както и обезщетение за забава в размер на 155,68 лв. за
периода от 22.08.2019 г. до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 21761/2021
г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения договор за стоков кредит №3447308 от 17.11.2018 г.
„****“ ЕАД е предоставило на ответника стоков кредит в размер на 1513 лв., като
отпуснатата сума била преведена по банковата сметка на търговеца, който издал фактура от
17.11.2018 г. за закупените стоки, а именно: котлон Senc, раница Lenovo, GSM Nokia 2.1 и
PC HP. Страните по договора се съгласили, че общият размер на кредита е на стойност от
1768,55 лв., представляваща сбор от следните компоненти: сумата от 1513 лв. чиста
стойност на кредита и сумата от 255,55 лв. застрахователна премия, заплатена от кредитора
на застрахователя изцяло и поради това подлежаща на връщане от ответника /съгласно
уточнителна молба с вх. № от 21.04.2022 г./. Сочи, че заемателят се задължил да върне
посочената сума ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 910,70 лв. на 30
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 80,79 лв., с падеж на първата вноска –
21.12.2018 г. и на последната – 21.05.2021 г. Поддържа, че в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 22.08.2019 г. до
16.04.2021 г. Общият размер на начислената лихва е 155,68 лева, която сума е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, но неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил
дължимите суми по договора за стоков кредит и същият бил обявен за предсрочно
изискуем.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „***“ ЕАД по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.07.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г. Въз основа
на упълномощаване от страна на „***“ ЕАД прилага към исковата молба уведомление за
извършеното прехвърляне на вземанията. Претендира, че с връчването на уведомлението
ведно с исковата молба по настоящото производство длъжникът следва да се счита уведомен
за цесията.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 154 ГПК съдът указва на страните, че в доказателствена тежест на
ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния кредитор „***“ ЕАД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за стоков кредит, по което кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави кредита; наличието на валидни клаузи за
заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава, които не са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с
потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП; условията за настъпване и обявяването на
предсрочната изискуемост на договора на длъжника.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че длъжникът е изпаднал в
забава и дължимия размер на мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи и че вземанията са му
прехвърлени въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил
2
надлежно уведомен.
Ответникът не твърди факти, за установяването на които да му бъде разпределена
доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3