№ 8647
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110145429 по описа за 2022 година
Ищецът З.А.Д.О.З.К.З., е предявил срещу ответника З.Д.Е., осъдителни искове с
правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер в размер на 100 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на
1687,50 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС № .../04.09.2018 г. по преписка по щета № ... г.,
представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 15.01.2019 г., около
11:40 ч. в ..., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ..., който се включил в движението по
ул. „Крайезерна“ без да пропусне движещия се по път с предимство л.а. марка „Форд“,
модел „Торнео Конект Л“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и реализирал ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба –
23.08.2022 г. до окончателно изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 514,26 лева –
мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2022 г.
С определение от 22.05.2023 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено
по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, е допуснал увеличение
на предявените искове до пълния заявен размер от 1687,50 лева за главница и 514,26
лева за лихва.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 15.01.2019 г., в ..., водачът
на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ..., застрахован при ответника, се включил в движението
1
по ул. „Крайезерна“ без да пропусне движещия се по път с предимство л.а. марка „Форд“,
модел „Торнео Конект Л“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и реализирал ПТП, с което му
причинил щети. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП от
15.01.2019 г. Твърди, че в случая била налице тотална щета, съобразно което било
определено застрахователно обезщетение, представляващо 70 % от действителната стойност
на автомобила към момента на ПТП в размер на 3375 лева, която сума била платена на
собственика на автомобила с платежно нареждане с УРН № 683717/13.03.2019 г. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също,
че е поканил ответника да заплати регресното вземане с писмо с изх. № А315-
1814/27.03.2019 г., връчено на ответника на 29.03.2019 г. Впоследствие ответникът
уведомил ищеца с писмо с изх. № А315-2761/14.05.2019 г. за извършено едностранно
прихващане, но одобрената за изплащане сума по процесната щета възлизала на сумата от
1702,50 лева от общо предявените 3390 лева, т.е. ответникът одобрил изплащане на сума в
по-малък размер от претендирания. При тези твърдения, моли съда да осъди ответника да
му заплати част от остатъка в общ размер на 1687,50 лева, както и част от мораторната
лихва за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2022 г. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който признава исковете по основание и размер като сочи, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли съда да възложи разноските в тежест на ищеца. В
открито съдебно заседание, проведено по делото, признава претенциите и в увеличения
размер. Претендира разноски като сочи, че не е дал повод за завеждане на делото.
Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.
Ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието по чл. 237 от
ГПК и да присъди разноските по делото в негова тежест, тъй като ответникът не е платил
задължението в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ – след получаване на регресната покана на
29.03.2019 г.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
С отговора на исковата молба ответникът признава иска. Не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Поради това и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК, съдът постановява решение при признание на иска, което се основава на признанието
и не следва да се мотивира – чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът.
Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 117,50 лева и
възнаграждение за адвокат в размер на 620 лева по договор № 98, което е платено по банков
2
път на 06.03.2023 г. съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно, тъй като според чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1, в приложимата към спора редакция, минималното възнаграждение с
оглед цената на предявените искове надвишава заявената от ищеца претенция.
Ето защо на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят общо
737,50 лева – разноски за тази инстанция.
Искането на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за присъждане на разноски по този ред
е неоснователно, тъй като, както се установява от регресната от 29.03.2019 г., не е заплатил
исковата сума в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ, поради което е дал повод за завеждане на
делото.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на
З.А.Д.О.З.К.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ..., сумата в размер
1687,50 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС № .../04.09.2018 г. по преписка по щета № ... г.,
представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 15.01.2019 г., около
11:40 ч. в ..., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ..., който се включил в движението по
ул. „Крайезерна“ без да пропусне движещия се по път с предимство л.а. марка „Форд“,
модел „Торнео Конект Л“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и реализирал ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба –
23.08.2022 г. до окончателно изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 514,26 лева – мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 22.08.2022 г.
ОСЪЖДА З.Д.Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на
З.А.Д.О.З.К.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 737,50 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3