№ 983
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. В. С. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът признава, че има качеството потребител на ВиК услуги за имот, находящ се
в гр. П., ул. ****** и абонатен № *****. Твърди, че на 09.06.2021 г. му била връчена
„Справка-покана“ за периода от 16.02.2009 г. до 27.05.2021 г. за начислени сметки за
водоснабдителни услуги а обща стойност 14246 лв., а в последствие водоподаването до
имота му било преустановено. Твърди се, че ответното дружество разполага с изпълнителен
титул за вземанията единствено за периода от 16.02.2009 г. до 12.01.2015 г., но за периода от
05.02.2015 г. до 07.05.2021 г. няма предприемани съдебни действия от страна на „ВиК“
ООД. Поддържа, че поради изтекла погасителна давност в полза на ВиК ООД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за сумата в общ размер 3739,78 лева
за периода от 05.02.2015 г. до 18.11.2018 г., от която главница в размер на 2684,74 лева за
доставката, отвеждането и пречистването на питейна вода до имота, както и законна лихва в
размер на 1055,04 лева.
Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право за
посочените суми поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски, включително
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва предявения иск. Твърди, че за периода от 05.02.2015 г. до 07.05.2019 г.
1
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 6315/2019 г. по описа на ПРС, като за оспорените
вземания е образувало и производство по индивидуално принудително изпълнение. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, като се въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва съществуването на изпълняемо право
в полза на ответната страна, като се позовава на изтекла погасителна давност. В хипотеза на
предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е
да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от представените доказателства се установява, че за
процесния период ответникът води счетоводни записвания, а в хода на процеса същият
оспорва основателността на исковете и изразява становище за дължимост на сумите.
Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по повод оспорените вземания,
свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на изтекла погасителна
давност.
Ответникът е релевирал възражение, че за част от процесния период, а именно –
05.02.2015 г. до 07.06.2016 г. и за сумите от 2945,33 лв. главница и 660,26 лв. лихва
ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 6315/2019 г., въз основа на които по молба от 28.01.2022 г. е образувал изп.д. № 77/2022 г.
по описа на ЧСИ Е. Д., които твърдения се установяват и от приложените по делото
доказателства, вкл. копие от цитираното изпълнително дело. В хода на производството пред
настоящата инстанция ищецът е депозирал възражение по реда на чл. 423 ГПК, във връзка с
което производството е било спряно. От служебно извършената справка в деловодната
система се установява, че възражението срещу заповедта е прието с Определение №
428/23.06.2022 г. по в.гр.д. № 258/2022 г. по описа на ПОС, заповедният съд по ч.гр.д.
6315/2019 г. е дал указания за депозиране на установителен иск за вземанията, такъв е бил
депозиран от заявителя (ответника в настоящия процес) след преклузивния срок, като
исковото производство по чл. 422 ГПК е прекратено като недопустимо, а издадената заповед
за изпълнение за периода от 05.02.2015 г. до 07.06.2016 г. – обезсилена.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна
давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата. Вземанията за процесния период, вкл. периода от 2015 до 2016 г.
не са установени с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът
намира, че погасителната давност за вземанията е специалната 3-годишна давност по арг. от
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им (посочената във всяка фактура крайна дата за заплащане на задължението, тъй
като до този момент задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е
длъжен да го стори – арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), и се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането,
или чрез действия по принудително изпълнение – арг. чл. 116 ЗЗД.
В настоящия случай, няма данни да са били предприемани каквито и да е действия,
годни по см. на чл. 116 ЗЗД да прекъснат давността за вземанията за главницата за периода
05.02.2015 г. до 18.11.2018 г. Съдът намира, че към момента на депозиране на настоящата
искова молба тригодишната давност за вземанията за главница е изтекла и същите са
погасени по давност. Молбата за образуване на изп.д. № 77/2022 г. от 28.01.2022 г. с
предмет събиране на суми за част от исковия период е депозирана след изтичане на
давността, същевременно същата не е действие, годно да прекъсне давността за вземането,
доколкото се установи, че е обезсилена заповедта за изпълнение на парични задължения за
част от периода, въз основа на която е издаден изпълнителният титул. С погасяване на
главницата по давност, по арг. 111, б. „в“ ЗЗД са погасени и вземанията за лихви.
Следователно оспорените вземания са били погасени по давност и исковете са
основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да репарира на ищеца сумата от 50 лв. –
частично платена държавна такса, доколкото ищецът е бил освободен по реда на чл. 83, ал. 2
ГПК от задължението за заплащане на пълния дължим размер на държавната такса. В този
смисъл и на осн. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт остатъка до пълния размер на изискуемата държавна такса, за която ищецът
е бил частично освободен, а именно –99,59 лв. /разликата между платената от ищеца сума 50
лв. и пълният изискуем размер на държавната такса, съгласно т. 1 ТДТССГПК в размер на
149,59 лв./
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде заплатено
възнаграждение от ответника по арг. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, доколкото упълномощеният от
ищеца адвокат е осъществявал безплатна защита в настоящото производство, видно от
представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. В. С., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. ******, представляван от адв. Б. Б., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, представлявано от управителя – инж.
Б. И., със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11“, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо И. В. С. за сумата в 2684,74 лева
главница за доставката, отвеждането и пречистването на питейна вода до водоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. ****** и абонатен № *****, за периода от 05.02.2015 г. до
18.11.2018 г., както и законна лихва в размер на 1055,04 лева върху главницата за периода
3
от 05.02.2015 г. до 18.11.2018 г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК
********* да заплати на И. В. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК
********* да заплати на адв. Б. Б. – САК, личен номер: ****** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 491,78 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на И. В. С. пред Районен съд Перник по
силата на договор за правна защита и съдействие от 09.09.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД – гр. Перник, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Перник сумата в размер на 99,59 лева – представляваща разликата
между внесената от И. В. С. държавна такса от 50 лева и пълният изискуем размер на
държавната такса, съгласно т. 1 ТДТССГПК в размер на 149,59 лева, за който И. В. С. е бил
освободен от задължението за внасяне по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК с Определение №
379/02.02.2022 г. по гр.д. № 6455/2021 г. по описа на РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4