Решение по дело №176/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 129
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150200176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 129                                                 23.05.2019 г.                                        гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   наказателен състав  на трети май през две хиляди и деветнадесета година                         

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Деница Димова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 176 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от „Т.А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***», представлявано от Иван Дончев, против Наказателно постановление № 03.1-90/21.12.2018 г. на Дилектора на РЗИ- Бургас, с което за нарушение на чл.44 от Закона за здравето, на основание 229, ал.3 вр. чл.235 от същия закон, на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Излагат се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Моли се обжалваното НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 09.06.2018 г. в 03,00 ч. в обект- нощен бар „Какао”, находящ се в КК „Слънчев бряг”, южен плаж, стопанисван от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че заведението било изградено от три стени и таван, а в източната му част било отворено към морето, което го определяло като заведение от открит тип. Установено било, че сцената била изнесена към откритата част и била музикално озвучена, с което бил нарушен чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда. От същата дата инспектор Данка Андреева- инспектор в Дирекция „Обществено здраве” при РЗИ- Бургас, издала предписание, с което спряла дейността, представляваща озвучаване от локален източник на шум в обекта /музикално озвучаване/. Въз основа на тези констатации била издадена Заповед № РД 22-31/11.06.2018 г. на Директора на РЗИ- Бургас, с която, като принудителна административна мярка, била спряна дейността по озвучаване от локален източник на шум /музикално озвучаване/, за времето от 23,00 ч. до 07,00 ч. при осъществяване на дейност в обекта. Със Заповед № РД 22-39/28.06.2018 г. на Директора на РЗИ- Бургас била възстановена дейността в закритите площи на заведението, като била оставена в сила предходната заповед за откритите площи. При извършена проверка по Заповед № РД 15-335/03.08.2018 г. на 05.08.2018 г., в 01.10 ч., във връзка с изпълнението по горните заповеди, било констатирано неизпълнение, изразяващо се в озвучаване с музикална уредба в обекта. Установено било, че в момента на проверката източната страна на обекта била отворена, което определяло обекта като открит. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 226/16.08.2018 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира следното:
               Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

От страна на жалбоподателят не се оспорва обстоятелството, че в 01,10 ч. на 05.08.2018 г. обекта е бил озвучаван от музикална уредба. Твърди се, че издадените заповеди, цитирани по- горе били нищожни. Съдът намира, че в рамките на настоящото производство, не е компетентен да разглежда и преценява това обстоятелство. Съгласно чл.45 от Закона за здравето, принудителните административни мерки подлежат на обжалване по реда на АПК, а настоящото производство се развива по правилата на ЗАНН. Въпреки това съдът счита, че същите не са нищожни. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.3 от Закона за здравето, принудителните административни мерки, каквато безспорно е спиране на дейността, се налагат със заповед на директорите на РЗИ. В този смисъл заповедите са издадени от компетентен орган в рамките на правомощията му и в предписаната от закона форма. Останалите, наведени в жалбата основания, касаят материалната законосъобразност на заповедта, изследването на които би могло да бъде предмет на производство по обжалване по реда на АПК. По делото не се спори, че жалбоподателят не се е възползвал от това си право.

В хода на съдебното производство бе разпитана св. П., която заяви, че при извършената проверка констатирала, че преградата от към източната страна на заведението е било отворена. Същата представлявала жалузи, които се движели по улеи, и при проверката били отворени. Пултът на ди джея, който озвучавал заведението, бил поставен по начин, възпрепятстващ възможността тази преграда да се затвори. Част от озвучителната техника била разположена до пулта и отвън заведението. От страна на жалбоподателят се твърди, че пулта на ди джея бил стационарен и не позволявал преместването му. Доказателства обаче в тази насока не бяха ангажирани.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление. Разпоредбата на чл.44 от Закона за здравето задължава физическите и юридическите лица да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. В конкретният казус е налице надлежно издадена заповед, с която дружеството е било запознато, и същата е била задължителна за изпълнение от негова страна. Заповедта и последващата такава, не са били оспорени по реда на чл.45 от Закона за здравето, поради което за дружеството е възникнало задължението да я изпълнява, което не е сторило. Установи се, че е било налице озвучаване в заведението, което, поради обстоятелството, че една от преградите е била отворена, правилно е било квалифицирано като открито такова. Настоящата инстанция намира, че преценката дали един обект е открит или закрит, предвид липсата на легална дефиниция в тази насока, следва да бъде извършвана с оглед целта на закона, чийто разпоредби са предмет на преценка при извършване на една проверка. В този смисъл фактът, че при преценка относно извършване на нарушения по чл. 54 от Закона за здравето и такива, свързани със забраната за тютюнопушене в закрити заведения, е било прието, че обекта е закрит, не задължава наказващият орган да не извърши преценка, касаеща друго нарушение. Установи се, че до РЗИ е била сведена Инструкция от Министерството на здравеопазването само относно преценката за вида на заведението при проверка за забраната за тютюнопушене. За останалите задължения, сочени в Закона за здравето, следва да се извършва самостоятелна преценка с оглед целта на въведените от законодателя забрани. В настоящият случай се касае за звукова вълна, за която е достатъчно липсата на една преграда за да напусне очертанията на заведението, и с това да наруши забраната за озвучаване след 23,00 ч. до 07,00 ч.

Изложеното по го- горе мотивира настоящата инстанция да счете жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Наложената санкция е в предвидения минимален размер.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03.1-90/21.12.2018 г. на Дилектора на РЗИ- Бургас, с което за нарушение на чл.44 от Закона за здравето, на основание 229, ал.3 вр. чл.235 от същия закон, на „Т.А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***», представлявано от Иван Дончев, е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: