№ 5385
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110130175 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата 995,27 лв., частично от 4971,57 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски по застраховка „К.“ за застрахователно събитие,
настъпило на 22.07.2020 г. при разклона за с. С.К., поради виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. отговорност е била
застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /07.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за л.
а. „С.“ „Л.“, рег. № .. Посочва, че на 22.07.2020 г. при разклона за с. С.К. е
настъпило ПТП между застрахования при ищеца автомобил и лек автомобил
„Б.“ „..“ с рег. № ., застрахован със застраховка „Г. отговорност“ при
ответника. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на
лекия автомобил „Б.“ „..“, който поради недостатъчен контрол навлиза в
лентата за насрещно движение и удря челно попътно движещия се автомобил
„С.“ „Л.“, рег. № ., застрахован при ищеца. Вследствие от произшествието,
застрахованото при ищеца МПС претърпяло вреди на обща стойност 1990, 50
лв., която сума била изплатена от ищеца на 01.09.2020 г. Били начислени и
ликвидационни разноски в размер от 15,00 лв. Ищецът поканил ответника да
възстанови заплатеното обезщетение ведно с ликвидационните разноски, като
последният заплатил сума в размер от 1 010,88 лв. Ищцовата страна счита, че
ответникът, в качеството му на застраховател на г.та отговорност на
виновния водач, управлявал лек автомобил „Б.“ „..“ с рег. № ., следва да
заплати и остатъка от дължимото обезщетение, предмет на настоящото
1
производство. Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска. Посочва, че е заплатил на ищеца сумата от 1010,88
лв., като счита, че тя отговаря на действителния размер на вредите. Поддържа,
че не следва да дължи обезщетение в пълен размер и поради факта, че
водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за настъпване
на процесното ПТП, тъй като при извършване на маневра „ляв завой“ е
навлязъл в лентата, по която се е движил застрахования при ответника
автомобил. Освен това в двустранния констативен протокол и двамата водачи
записали, че признават вината си. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
застраховане за л. а. „С.“ „Л.“, рег. № . при ищеца, както и наличието на
валиден договор за застраховка Г. отговорност за л. а. „Б.“ „..“ с рег. № . при
ответника към датата на процесното ПТП.
Не спорно също така, че вследствие от произшествието застрахованото
при ищеца МПС е претърпяло вреди на обща стойност 1 990, 50 лв., която
сума била изплатена от ищеца на 01.09.2020 г. По извънсъдебна регресна
претенция на ищеца ответникът му заплатил част от сумата - 1010,88 лв.
Спорът между страните е концентриран върху размера на регресната
претенция. Ответникът счита, че отговаря до платената от него извънсъдебно
сума, тъй като водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл
за настъпване на процесното ПТП и на произтичащите от него увреждания.
От приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
22.07.2020 г. се установява, че в периода на действие на договора за
имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо
покрит риск. По делото са разпитани като свидетели и двамата водачи,
участници в процесното ПТП. Същото е настъпило на 200-300 метра след
отклонението за село С.К. от Р. път I-1 на мост над река С.. След моста пътят
води наляво в посока към село С.К.. При навлизане в този завой от страна на
2
водача л. а. „С.“ „Л.“ е настъпило разминаване с л. а. „Б.“ „..“, който се е
движил насрещно, при което е последвало съприкосновение между двата
автомобила. Според показанията и на двамата свидетели в района на моста
пътят е тесен. Касае е за път без поставени пътни знаци и маркировки и в не
много добро техническо състояние. На завоя колите се изчакват. Има и
растителност, която пречи на видимостта.
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа
експертиза процесното ПТП е настъпило в средата на платното за движение.
От техническа гледна точка и двамата водачи са имали възможност да
предотвратят настъпването на произшествието, ако при разминаването са
оставили достатъчно странично разстояние и са се движили плътно вдясно на
пътното платно.
От тези данни следва извод, че настъпилото ПТП е резултат от виновно
противоправно поведение на двамата участници в нарушение на чл. 44, ал. 1
ЗДвП При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза от техническа
гледна точка поведението и на двамата участници е причина за настъпване на
процесното ПТП. Същите не са се съобразили с особеностите на пътната
обстановка в района на произшествието, състоянието на пътя, широчината на
платното за движение и пр., с което са нарушили разпоредбите на чл. 5, ал. 1,
т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗДвП.
Водачът на застрахования при ответника л. а. „Б.“ „..“ е навлязъл в
района на моста без да осигури достатъчно разстояние за разминаване с
насрещно движещите се превозни средства.
От своя страна водачът на застрахования при ищеца водач на л. а. „С.“
„Л.“ обективно също е способствал за настъпване на вредоносния резултат,
като е създал условия и е улеснил неговото настъпване, като не се е движил
плътно вдясно на платното за движение при излизане от моста. В този смисъл
е основателно възражението на ответника за принос на пострадалия за
настъпване на процесното ПТП. Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, което съдът определя на 50 %, като с този процент
следва да се намали обезщетението за имуществени вреди. И двамата водачи
не са съобразили лошата видимост при навлизане в завоя преди моста, както
и широчината на пътя.
Съгласно заключение на автотехническата експертиза щетите по л. а.
„С.“ „Л.“, описани от застрахователя и отразени в протокола за ПТП, са в
пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността
необходима за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2 920,30 лв. Ищецът е изплатил застрахователно обезщетение 1 990, 50
лв. Предвид установеното съпричиняване, в негова полза е възникнало
регресно вземане срещу ответника в размер на 995,25 лв. и 15 лв.
3
ликвидационни разходи, или общо 1 010,25 лв., която сума не е спорно, че е
погасена от ответника извънсъдебно след покана.
Това налага отхвърляне на предявения иск.
На ответника следва да се присъдят разноски съгласно представения
списък и отхвърлената част от иска в размер на 200 лв. за депозити за вещо
лице, 150 лв. депозит за свидетел и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК .. срещу ЗД „Б.И” АД,
ЕИК . осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 995,27 лв.,
частично от 4971,57 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „К.“ на л. а. „С.“ „Л.“, рег. № . за застрахователно събитие,
настъпило на 22.07.2020 г. на пътя за село С.К. след разклона с Р. път I-1,
поради виновно и противоправно поведение на водача на л. а. „Б.“ „..“ с рег.
№ ., чиято г. отговорност е била застрахована от ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /07.06.2022 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК .. да заплати на ЗД „Б.И” АД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 450 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4