Р Е Ш Е Н
И Е № 282
гр.Пловдив, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Цветелина Бакалова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №622
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и
чл.537 ТЗ и иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“
№2А, представлявано от М. В. Б., чрез пълномощник адв.Г.Б., твърди, че със
запис на заповед от 06.11.2017 г. първият ответник, като издател, се е задължил
да му заплати сумата 119 767,41 лв. на падеж 09.11.2018 г. Твърди, че записът
на заповед е авалиран от втория ответник. Твърди, че сумата по същия не е
платена на падежа от издателя или от авалиста, които отговарят солидарно. За
това ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист за
сумата 119 767,41 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.417 ГПК – 08.12.2017 г., до окончателното плащане. Тъй като са постъпили в
срок възражения от ответниците против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът
претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните. Претендират се разноските, сторени в заповедното и
в исковото производство. По кумулативно съединения иск ищецът твърди, че между
страните е постигната спогодба от 06.11.2017 г., с която са уредени отношенията
им по повод предходно сключени договори за доставка на минерални торове и
препарати за растителна защита. В чл.2 от спогодбата е уговорено ответникът „Ш.
АГРО“ЕООД да заплати обезщетение за забавено плащане върху дължимите суми по
неплатените фактури, издадени във връзка с горните договори, за период до
01.08.2017 г. Твърди, че в чл.4 от спогодбата е уговорено след този период
забавата да се обезщетява съобразно уговореното в отделните договори. Твърди
още, че във всеки от договорите е уговорена неустойка за забава в размер 1,5 %,
респективно 2 % от дължимата сума след определен срок от падежа до
окончателното плащане на задължението. Твърди, че за периода от 01.08.2017 г.
до датата 10.08.2018 г., първият ответник му дължи неустойка за забава в размер
25 302,82 лв., уточнена по пера в уточняваща молба и в справка по чл.366 ГПК.
Формулиран е петитум на осъдителен иск срещу този ответник за заплащане на
сумата 25 302,82 лв. Претендират се разноски.
Ответниците „Ш.
АГРО“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, и Б.П.Ш., ЕГН **********,***, оспорват исковете. Първият иск е оспорен само по размер
за сумата над 115 528,60 лв., която съставлява претендирани от ищеца и
недължими според ответника лихви, които, макар да са уговорени в договорите за
продажба, ответникът намира за противни на добрите нрави и намиращи се извън
нормалната обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката. В
този смисъл възражението е за нищожност на договорите в частта относно
уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави. По осъдителния иск с
правно основание чл.92 ЗЗД отново се излагат възражения за нищожност на
клаузите за неустойка, на основание на които същата се претендира от ищеца.
Поддържа се, че същите клаузи създават предпоставка за неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество, а не способстват за осъществяване на
предвидените в закона функции на неустойката. Евентуално се възразява само по
размера поради допуснати грешки при изчислението му. Възразява се и по
претендираните от ищеца разноски. По изложените съображения ответниците молят
исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№19471 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, V гр.с., в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответниците при условията на
солидарност, първият като издател, а вторият – като авалист, за сумата
119 767,41 лв., дължима по запис на заповед от 06.11.2017 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението – 08.12.2017 г., до окончателното
плащане. В срока по чл.414 ГПК последните са възразили срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Установява се от
приложения по ч.гр.д.№19471/2017 г. на ПРС оригинален документ, че на 06.11.2017
г. в гр.Севлиево е издаден запис на заповед за сумата 119 767,41 лв.,
платима на падеж 09.11.2017 г. Със същия е поето задължение безусловно и
неотменимо да се заплати горната сума на ищцовото дружество като поемател. Издател
на записа на заповед е ответникът „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
действащ чрез законния си представител Б.П.Ш.. Установява се от документа, че
същият е авалиран от втория ответник Б.П.Ш.
на 06.11.2017 г.
Установява се, че на
06.11.2017 г. между ищеца и първия ответник е сключена спогодба, с която
страните уреждат финансовите си отношения във връзка с договори за
покупко-продажба, по които задълженията на купувача са останали неизпълнени.
Споразумели са се, че общият размер на просрочени задължения на ответника „Ш.
АГРО“ЕООД възлиза на сумата 119 797,41 лв., като задълженията произтичат
от фактури и дебитни известия за доставени минерални торове и препарати за
растителна защита и в сумата са включени още неустойки за забавено плащане,
начислени до 01.08.2017 г. Уговорено е плащане на горното задължение в срок до
09.11.2017 г., както и обезпечаване на вземането със запис на заповед, издаден
от длъжника в полза на кредитора. Съгласно чл.4 от спогодбата сумите по
фактурите след 01.08.2017 г. ще се олихвяват съгласно договорите за доставка на
минерални торове и препарати за растителна защита.
Установява се, че преди
горната спогодба ищецът и първият ответник са сключили няколко договора за
доставка на минерални торове и препарати за растителна защита – от 25.04.2016
г., от 16.02.2017 г., от 10.03.2017 г. и от 17.03.2017 г. По тях ищецът е
продавач, а ответникът – купувач. В договорите от 25.04.2016 г. и 10.03.2017 г.
е уговорена неустойка за забава в размер 1,5 % месечно до 30.11.2016 г. (по
първия договор) и до 30.11.2017 г. (по втория договор), а след посочените дати
неустойката нараства на 2 % месечно до окончателното плащане. В останалите два
договора е уговорена неустойка в размер 1% месечно до 31.07.2017 г. и 2 %
месечно след тази дата до окончателното плащане.
Установява се, че ищецът
е издател на следните фактури с получател ответното дружество и предмет минерални
торове и препарати за растителна защита: ф-ра №**********/15.07.2016 г. на
стойност 5 805 лв. с падеж 30.09.2016 г.; ф-ра №**********/08.03.2017 г.
на стойност 19 307,52 лв. и падеж 31.07.2017 г.; ф-ра
№**********/12.05.2017 г. на стойност 5 708,40 лв. и падеж 15.08.2017 г.;
ф-ра №**********/13.05.2017 г. на стойност 16 991,23 лв. и падеж
30.09.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г. на стойност 12 665,28 лв. и
падеж 31.07.2017 г.; ф-ра №**********/19.05.2017 г. на стойност 464,24 лв. и
падеж 30.09.2017 г.; и ф-ра №**********/23.03.2017 г. на стойност
48 537,60 лв. и падеж 31.07.2017 г. Фактурите са двустранно подписани с
изключение на ф-ра №**********/12.05.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г.;
ф-ра №**********/13.05.2017 г. и ф-ра №**********/19.05.2017 г., по отношение
на които по делото е представен „обобщителен протокол“ (л.24), от който се
установява, че същите са получени от ответното дружество – купувач.
По делото е прието като
доказателство извънсъдебно споразумение между страните от 27.09.2018 г., с
което ответниците признават, че дължат на ищеца сумата 119 767,41 лв.,
ведно със законна лихва от 08.12.2017 г., за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№19471/2017 г. на ПРС. Съгласяват се още, че дължат на
ищеца разноски по заповедното производство в размер, присъден със заповедта, както
и такси и разноски по образуваното въз основа на същата изп.д.№1250/2018 г. по
описа на ЧСИ П. И.. Съгласяват се и, че общата дължима сума в размер
180 960,96 лв. ще бъде изплатена на кредитора чрез даване вместо
изпълнение, като му бъде прехвърлена собствеността върху необрани насъждения от
слънчоглед и царевица в определени в споразумението количества, за което
главният длъжник „Ш. АГРО“ЕООД ще издаде фактура за продажба. Установява се, че
е издадена фактура №**********/27.09.2018 г. с издател първия ответник и получател
ищеца за сумата 180 960,92 лв. и предмет слънчоглед и царевица в посочени
във фактурата количества и цени. Отразено е във фактурата, че плащането ще се
извърши чрез прихващане съгласно споразумение от 27.09.2018 г. С молба от
04.10.2018 г. (л.63 и сл.) и с допълнителната искова молба ищецът признава, че
вземанията по заповедта за изпълнение (в т.ч. главница, лихви и разноски) са
погасени изцяло чрез даване вместо плащане на земеделска продукция – слънчоглед
и царевица.
Прието е по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на
обезщетението за забава за посочения от ищеца период съгласно условията на
процесните четири на брой договори за продажба на минерални торове е
25 888,72 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по
реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от
своевременно депозирани възражения от длъжниците в заповедно производство, имащи
за предмет същото вземане. Плащането или погасяването на дълга в хода на
процеса не по принудителен ред (в т.ч. чрез даване вместо изпълнение) следва да
бъде съобразено като обстоятелство по чл.235, ал.3 ГПК, относимо към
основателността на иска, а не към неговата допустимост, която се предпоставя
единствено от наличието на издадена заповед за изпълнение и постъпило срещу
същата възражение от длъжника, което не е оттеглено. (В този смисъл т.11в и
т.13 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по т.д.№4/2013 г.) Производството е
допустимо и поради това, че ищецът не прави изрично изявление за оттегляне или
отказ от иска, само при което положение съдът би бил десезиран от разглеждането
на спора. (Съдът коментира горното във връзка с искането на ищеца в писмените
бележки за прекратяване на производството.)
По същество на главния
иск, съдът намира следното:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане,
основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. Всяка от страните следва да докаже фактите, на които са
основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземане по записа на заповед и свързаното с него каузално правоотношение.
В аспекта на горното съдът намира, че процесният запис на заповед
съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и е валиден от формална страна. Съдържа
наименованието „запис на заповед“ и същия израз в текста на документа;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; определен падеж, който е
настъпил, фиксирани са място на плащане, съвпадащо с адреса на поемателя; дата
и място на издаване, както и необходимите според закона данни за поемателя,
издателя и авалиста. Записът съдържа техни подписи, неоспорени от ответниците.
Ищецът твърди да съществува каузално правоотношение между страните, което
записът на заповед обезпечава. Връзката между записа и посочения от ищеца
договор за кредит не се оспорва от ответниците, които правят възражения за
прекомерност и противоречие с добрите нрави на уговорената между страните
неустойка, която е включена като част от дълга по записа на заповед. В тази
връзка следва да се отбележи, че по делото е приложена спогодба между ищеца и
първия ответник по смисъла на чл.365 и сл ЗЗД. Спогодбата има установителна
част, в която страните се съгласяват за съществуващия в тежест на ответника
дълг спрямо ищеца – кредитор, като в спогодбата е посочен конкретен размер на
дълга, а именно 119 767,41 лв. Същевременно, с тази спогодба страните са
прекратили един спор, като са преуредили отношенията си по общо съгласие и
занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. В
настоящото производство възражения за действителността й не са направени от
ответника. (Възражението за противоречие на неустойката с добрите нрави касае
договорите за доставка, а не самата спогодба, в която конкретна неустойка не е
уговорена). Ето защо съдът намира, че процесната спогодба е валидна и следва да
бъде зачетено правоустановителното й действие, като се приеме, че отношенията
между ищеца и първия ответник са такива, каквито ги прогласява спогодбата и въз
основа на същата ответникът дължи на ищеца сумата 119 767,41 лв., включваща и
задължения за забавено плащане до 01.08.2017 г., както е посочено в чл.2.
В хода на настоящото производство са представени доказателства и се
признава от ищцовата страна, че горното задължение, ведно със законна лихва от
08.12.2017 г., е погасено чрез даване вместо плащане – ответното дружество е
прехвърлило на ищцовото собствеността върху определена по общо тяхно съгласие
земеделска продукция. Посочените обстоятелства следва да бъдат съобразени по
реда на чл.235, ал.3 ГПК и съществуването на процесното вземане да бъде ценено
към датата на приключване на съдебното дирене. Към този момент вземането по
записа на заповед е погасено чрез посочения способ, поради което не може да
бъде признато за установено в отношенията между страните. Искът, предявен по
реда на чл.422 ГПК, следва да бъде изцяло отхвърлен, както по отношение на
главния длъжник, така и по отношение на поръчителя.
Относно кумулативно съединения осъдителен иск срещу първия ответник за
заплащане на неустойка за забава съдът намира следното:
Установява се от доказателствата, че между страните са съществували
правоотношения по договори за продажба. От приложените по делото фактури, част
от които са подписани за получател от ответника, а за останалите се установява,
че са получени с допълнителен документ, се установяват елементите на договора
за продажба, в това число уговорената между страните цена, дължима от купувача
в определен срок, посочен във всяка фактура. Няма спор, а видно и от
постигнатата между тях спогодба, плащането не е извършено в уговорения срок, а
е погасено едва в настоящото производство чрез даване вместо изпълнение. Или
установява се, че за периода от 01.08.2017 г. до 10.08.2018 г. ответникът е в
забава. Същевременно, с договорите, приложени по делото, неоспорени от негова
страна, е уговорена неустойка за забава в определен от страните размер.
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, като според чл.309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, както е в
настоящия случай.
Съдът намира, че уговорената в процесните договори неустойка не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и възраженията на ответника по
съединения иск в тази насока е неоснователно. Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова
част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави (чл.26, ал.1 ЗЗД) във всички случаи, когато още към момента на
уговарянето й същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на една
от страните за сметка на другата. (В този смисъл решение №228/21.01.2013г. по
т.д.№995/2011г. на ВКС, ІІ т.о.) В конкретния случай следва да се съобрази, че
обезпеченото задължение е парично и е в относително голям размер спрямо
претедираната неустойка. Неустойката е мораторна и това дали такава ще се дължи
и как същата ще нараства зависи изцяло от поведението на самия длъжник и от
това колко дълго и колко често същият изпада в забава (Решение №16/16.06.2009г.
по т.д.№430/2008г. на ВКС, ІІ т.о), установява се, че в претендирания от ищеца
период е налице пълно неизпълнение, което не е незначително. Очакваните вреди
при забава се свеждат до законната лихва (в този смисъл решение
№288/14.07.2011г. по гр.д.№771/2010г. на ВКС, ІV г.о.), която след справка в
общодостъпен сайт на БНБ за основен лихвен процент към датата на договора съдът
установи, че се равнява на 10 % (ОЛП 0% + 10), или неустойката (2% на месец,
съответно 24 % на година) е близка до двойния размер на законната лихва и не
надхвърля тройния й размер към датата на договора, което е още един общоприет
критерий за нищожност или прекомерност на клаузата. Превишението на очакваните
вреди не е значително, ето защо неустойката не е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Възражението в тази насока е неоснователно.
Основателно е обаче възражението във връзка с това, че ищецът е
претендирал и получил обезщетение за забава в плащането на задължението по
процесните седем на брой фактури под форма на законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 08.12.2017 г., до окончателното плащане. От
приложеното по делото споразумение за даване вместо изпълнение се установява,
че даденото погасява, както главницата по записа на заповед, в която няма спор,
че се включват задълженията по процесните седем на брой фактури, така и законна
лихва за периода от 08.12.2017 г. до 14.09.2018 г., която е присъдена със
заповедта за изпълнение, изчислена в размер 9 315,24 лв. Кредиторът не
може да иска заплащане едновременно на обезщетение за забава по реда на чл.86,
ал.1 ЗЗД и на неустойка за забава, а може да избере между възможността да иска едно
от двете обезщетения – законово или договорно. (В този смисъл Определение №530
от 21.07.2011г. по т.д.№69/2011г. на ВКС, ІІ т.о.) Ето защо и доколкото е
недопустимо кумулиране на неустойка с мораторна (закъснителна) лихва, съдът
намира, че за периода от 08.12.2017 г. от окончателното плащане ищецът е
поискал и получил обезщетение за забава по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД, поради
което за същия период не може да получи и неустойка за забава, предвидена в
договора. Искът за присъждане на неустойка се явява неоснователен за периода от
08.12.2017 г. до крайния претендиран от ищеца момент – 10.08.2018 г. и в тази
част следва да се отхвърли. В полза на ищеца следва да се присъди неустойка за
забава по договорите за продажба, изчислена върху главницата по всяка фактура,
за периода от 01.08.2017 г. до 07.12.2017 г. Размерът на неустойката следва да
се определи като се приложат посочените във всеки договор месечни проценти и
метода за изчисление и част от изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза
(приложение 1 към заключението). Така за неплатената в срок цена по ф-ра №**********/08.03.2017
г. за периода от 01.08.2017 г. до 07.12.2017 г. (4,24 месеца) се дължи
неустойка в размер 386,15 лв. (2% от 19 307,52 лв.), умножено по 4,24
месеца, или сумата 1 637,28 лв. За неплатената в срок цена по ф-ра
№**********/23.03.2017 г. за периода от 01.08.2017 г. до 07.12.2017 г. (4,24
месеца) се дължи неустойка в размер 970,75 лв. (2% от 48 537,60 лв.),
умножено по 4,24 месеца, или сумата 4 115,99 лв. За неплатената в срок
цена по ф-ра №**********/12.05.2017 г. за периода от 01.08.2017 г. до
30.11.2017 г. се дължи неустойка в размер 1,5 % месечно от цената в размер
342,50 лв. според заключението. А за периода от 01.12.2017 г. до 07.12.2017 г.
(0,21 мес.) се дължи неустойка в размер 114,17 лв. (2% от 5 708,40 лв.),
умножено по 0,21 мес., или сумата 23,98 лв., общо за периода от 01.08.2017 г.
до 07.12.2017 г. (342,50 лв. + 23,98 лв.) – 366,48 лв. За неплатената в срок
цена по ф-ра №**********/13.05.2017 г. за периода от 01.08.2017 г. до
30.11.2017 г. се дължи неустойка в размер 1,5 % месечно от цената в размер 509,74
лв. според заключението. А за периода от 01.12.2017 г. до 07.12.2017 г. (0,21
мес.) се дължи неустойка в размер 339,82 лв. (2% от 16 991,23 лв.),
умножено по 0,21 мес., или сумата 71,36 лв., общо за периода от 01.08.2017 г.
до 07.12.2017 г. (509,74 лв. + 71,36 лв.) – 581,10 лв. За неплатената в срок
цена по ф-ра №**********/13.05.2017 г. за периода от 01.08.2017 г. до
30.11.2017 г. се дължи неустойка в размер 1,5 % месечно от цената в размер 759,92
лв. според заключението. А за периода от 01.12.2017 г. до 07.12.2017 г. (0,21
мес.) се дължи неустойка в размер 253,31 лв. (2% от 12 665,28 лв.),
умножено по 0,21 мес., или сумата 53,19 лв., общо за периода от 01.08.2017 г.
до 07.12.2017 г. (339,82 лв. + 53,19 лв.) – 393,01 лв. За неплатената в срок
цена по ф-ра №**********/19.05.2017 г. за периода от 01.08.2017 г. до
30.11.2017 г. се дължи неустойка в размер 1,5 % месечно от цената в размер 13,93
лв. според заключението. А за периода от 01.12.2017 г. до 07.12.2017 г. (0,21
мес.) се дължи неустойка в размер 9,28 лв. (2% от 464,24 лв.), умножено по 0,21
мес., или сумата 1,95 лв., общо за периода от 01.08.2017 г. до 07.12.2017 г.
(13,93 лв. + 1,95 лв.) – 15,88 лв. За неплатената в срок цена по ф-ра
№**********/15.07.2016 г. за периода от 01.08.2017 г. до 07.12.2017 г. (4,24
месеца) се дължи неустойка в размер 116,10 лв. (2% от 5 805 лв.), умножено по
4,24 месеца, или сумата 492,27 лв. Общият размер на неустойката за забава в
плащанията по всички седем на брой фактури се равнява на сумата 7 602,01
лв. До този размер искът по чл.92 ЗЗД се явява основателен и следва да се
уважи, като същият се отхвърли за разликата до пълната претенция и за периода,
за който ищецът е получил мораторно обезщетение по чл.86 ЗЗД.
При този изход на делото всяка страна има право на разноски на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Разноските по заповедното производство на
ищеца са обхванати от споразумението за даване вместо изпълнение, поради което
същите са погасени и не подлежат на присъждане в настоящото производство. За
исковото производство ищецът е заплатил такса по установителния иск в размер 2 395,35
лв. (2% от 119 767,41 лв.) Според приетия по делото договор за правна
помощ (л.50) ищецът е заплатил изцяло и в брой възнаграждение на упълномощения
от него адвокат за защита по двата кумулативно съединени иска в общ размер
10 635,36 лв. Ответникът в отговора на исковата молба прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно. Делото не
се отличава с правна и фактическа сложност – не са повдигнати особени
възражения по главния иск, като вземанията са изцяло погасени в хода на
процеса, по евентуалния иск е направено единствено възражение за нищожност на
клаузите за неустойка, във връзка с което има постановена тълкувателна практика
на ВКС. Проведени са три открити съдебни заседания със събиране на незначителен
обем от писмени доказателства и една счетоводна експертиза с неголяма сложност.
Ето защо съдът намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно спрямо
правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде
редуцирано по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минималните установени в Наредба
№1/09.07.2004 г. на ВАС размери за всеки иск. Така възнаграждението по главния
иск следва да бъде сведено до сумата 3 925,35 лв., определена съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, а възнаграждението по съединения осъдителен иск
следва да бъде намалено до сумата 1 289,08 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата. Не се твърди и не са налични по делото доказателства пълномощникът
на ищеца да е регистрирано по ЗДДС лице, за това и върху горния размер на
възнагражденията не следва да се начислява ДДС съобразно правилото на §2а от
Наредбата. В полза на ищеца следва да се присъдят разноските по главния иск в
цялост, в това число такса за исково производство и адвокатско възнаграждение,
по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответниците са станали
повод за процеса – с неплащане на процесните задължения и подаването на
възражения по чл.414 ГПК, съответно не са признали иска, а последният е
отхвърлен само заради плащане в хода на процеса, ето защо разноските по този
иск в общ размер 6 320,70 лв. следва да се възложат върху тях. Във връзка
със съединения иск по чл.92 ЗЗД ищецът е направил разноски за: държавна такса в
размер 1 012,11 лв., възнаграждение на вещо лице в размер 150 лв., и
възнаграждение за адвокат в редуциран размер 1 289,08 лв., общо 2 451,19
лв., от които съразмерно на уважената част от исковата претенция следва да му
се присъдят 736,44 лв. Тези разноски следва да бъдат заплатени от ответника по
съединения иск „Ш. АГРО“ЕООД.
Ответникът „Ш. АГРО“ЕООД претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1 548 лв., платено по банков път на адв.Г. според
представените доказателства. От същото в полза на този ответник следва да се
присъди част, съразмерна на отхвърлената част от съединения иск, на база
стойността на двата съединени иска, тъй като в договора не е уговорено отделно
възнаграждение по всеки иск. Така на тази страна се следват разноски в размер
188,88 лв. (1 548 х 17 700,81 / 145 070,23). Ответникът Б.Ш. не
претендира и не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, поради погасяване на дълга чрез даване вместо
изпълнение в хода на процеса, иска на “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ №2А,
представлявано от М. В. Б., предявен против „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, жк Тракия, бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано
от Б.П.Ш., и против Б.П.Ш., ЕГН **********,***, за установяване съществуването при
условията на солидарност на вземане в размер 119 767,41 лв. по запис на
заповед от 06.11.2017 г. с падеж 09.11.2017 г., издаден в гр.Севлиево от „Ш.
АГРО“ЕООД и авалиран от Б.П.Ш., ведно със законна лихва от датата на заявлението
– 08.12.2017 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№19471 по описа за 2017 г. на РС Пловдив,
V гр.с.
ОСЪЖДА „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, жк Тракия, бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Б.П.Ш.,
и Б.П.Ш., ЕГН **********,***, да заплатят на “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ №2А,
представлявано от М. В. Б., сумата 6
320,70 лв. (шест хиляди триста и двадесет лева и 70 ст.) – деловодни
разноски, сторени в производството по т.д.№622/2018 г. на ПОС, ТО, ХVІ състав,
във връзка с предявения иск по реда на чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, жк Тракия, бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Б.П.Ш.,
да заплати на “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ №2А, представлявано от М. В. Б., сумата 7 602,01 лв. (седем хиляди шестстотин
и два лева и 01 ст.) – неустойка за забава за периода от 01.08.2017 г. до 07.12.2017
г., дължима по договор за доставка на минерални торове от 16.02.2017 г. (ф-ра
№**********/08.03.2017 г.); договор за доставка на минерални торове от
17.03.2017 г. (ф-ра №**********/23.03.2017 г.); договор за доставка на
препарати за растителна защита от 10.03.2017 г. (ф-ра №**********/12.05.2017
г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г.; ф-ра №**********/13.05.2017 г.; и ф-ра
№**********/19.05.2017 г.) и договор за доставка на препарати за растителна
защита от 25.04.2016 г. (ф-ра №**********/15.07.2016 г.), като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на неустойка над горния до пълния претендиран размер от
25 302,82 лв. и за периода от 08.12.2017 г. до 10.08.2018 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, жк Тракия, бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Б.П.Ш.,
да заплати на “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ №2А, представлявано от М. В. Б., сумата 736,44 лв. (седемстотин тридесет
и шест лева и 44 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№622/2018 г.
по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав, във връзка със съединения иск с правно
основание чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА “БАЛДЖИЕВИ-91”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ №2А, представлявано от М. В. Б., да
заплати на „Ш. АГРО“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, жк Тракия, бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Б.П.Ш., сумата 188,88 лв. (сто осемдесет и осем
лева и 88 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№622/2018 г. по
описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: