Р Е Ш Е Н И Е
№
30
Гр. Пловдив, 27. 02. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и прокурора Красимир Папаризов, като разгледа
докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 26 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдения О.М.И., чрез защитника му – адв.
Р.А. *** за възобновяване на наказателното производство, по което е постановено
Решение № 156/04. 12. 2019 г. по ВНОХД № 665/2019 г. на П. окръжен съд за
потвърждаване на Присъда № 24/07. 06. 2019 г. по НОХД № 545/2018 г. на Районен
съд – В..
С присъдата, осъденият О.М.И. е признат, както следва:
- за невиновен в това, че на 27.08.2018 г. в гр. Р., на ул. „Ив. К.“
противозаконно е пречил на орган на власт - на полицейския служител мл.
инспектор Б. М. П., ст. полицай в участък Р. към РУ – В., да изпълни
задълженията си по служба - да извърши полицейска проверка на управлявания от
него л.а. А.А., с рег. номер „“ по ЗДвП, като не спира на подаден сигнал със
„стоп палка“ и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК;
- за виновен
в това, че на
27.08.2018 г. в гр. Р., на ул. „В. Л.“ е причинил лека телесна повреда на полицейски
орган - мл. инспектор Б. М. П., ст. полицай в участък Р. към РУ – В., при и по
повод изпълнение на службата и на функциите му, довела до временно разстройство
на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3, вр. чл. 130, ал. 1,
вр. чл.54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 6 месеца;
- за виновен в това, че на
27.08.2018 г. в гр. Р. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта - мл. инспектор Б. М. П., ст.полицай
в участък Р. към РУ – В., поради което и на основание чл.325, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 6 месеца.
На основание чл.23 , ал.1
от НК е наложено на О.М.И., най-тежкото от наказанията „Лишаване от
свобода“ от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение по чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от 3 години и 6 месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1 от НК е
приспаднато от наказанието лишаване от свобода
времето, през което О.М.И. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
О.М.И. е осъден да заплати на Б. М. П. от гр.
В. сумата от 1000 лева, представляваща неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва считано от датата на извършеното деяние до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от
3000 лева, както и изцяло този за престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК за сумата от 3000 лева, като неоснователни.
О.М.И. е осъден да заплати държавна такса
върху уважения иск, такса за служебно издаване на изпълнителен лист и за
направените по делото разноски.
С Решение № 156/04. 12. 2019 г. по ВНОХД №
665/2019 г. на П. окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло, като същото е
окончателно.
В шестмесечен срок
от влизане на съдебния акт в сила, на 22.01.2020 г., на основание чл.424, ал.1,
вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане за възобновяване на
наказателното производство от адв. А. ***, като защитник на осъдения О.И.. Твърди
се, че в хода на съдебното производство в постановените от двете инстанции
съдебни актове са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от НПК.
В тази връзка се
иска възобновяване на наказателното производство, като при условията на
алтернативност, първо - на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, да се отмени въззивното
решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав, като се посочи стадия, от който да
започне отново, второ - на основание чл. 425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК, да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и бъде признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения и трето - да се измени присъдата, като
се намалят наложените му наказания в минимален размер.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция осъденият И. не се явява, тъй като се намира за
неопределено време в Г., като беше представляван от защитника му – адв. А. ***.
Последният заявява, че поддържа искането си с отразените в него подробни съображения.
Представителят на ПАП, намира искането
за възобновяване за неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване,
намира и приема за установено, следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Основните оплаквания са за нарушения на материалния
закон, на процесуалните правила, лишили осъдения от пълноценно реализиране на
правото му на защита и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се, че в
хода на съдебната фаза от наказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, във
връзка с постановените от двете съдебни инстанции актове относно обсъждането на
обективната и субективна страна на вмененото на О.И. престъпление.
Настоящият състав намира, че не са налице процесуални
нарушения, налагащи подобна отмяна и изискващи оправдаването на осъденото лице
в рамките на фактическите положения по влязлата в законна сила присъда или за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
РС – В. по време на съдебното следствие е положил
нужните усилия в проведените няколко на брой съдебни заседания, за да изясни напълно
фактическата обстановка по случая. Разпитани са подсъдимият И. и основните
свидетели – Б. П. и Б., като по повод на възникналите съществени противоречия,
същите са били поставени и в очни ставки. Изслушани са показанията на близките
на подсъдимия – свидетелите И., П. и Р., както и бащата на пострадалия – св. С.
П.. Включително са допуснати до разпит всички поискани от страните допълнителни
свидетели – П., А., Г., Г. и С., изискани са справка и аудиозапис от проведен
разговор с тел. № 112.
Отделно от това, в мотивите към постановената
присъда подробно са обсъдени, събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които в крайна сметка оборват защитната теза на подс. И. за
пълната липса на негова съпричастност към инкриминираните събития, приемайки с
основание за доказани вменените му престъпления по чл.131, ал.2, т.3, вр.
чл.130, ал.1 и чл.325, ал.2 от НК, за разлика от третото обвинение по чл.270,
ал.1 от НК.
На следващо място, противно на доводите в
искането за възобновяване, в мотивите към присъдата са обсъдени подробно наличните
отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като на основание
чл.54 от НК на И. са наложени наказания „Лишаване от свобода“ при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства в еднакъв размер от по 1 година и 6
месеца „Лишаване от свобода“, а определеното общо и най-тежко наказание е
отложено за изпитателен срок, близък до минимално предвидения в закона от 3
години и 6 месеца.
Не отговаря на процесуалната
действителност и твърдението, че окръжният съд е постановил съдебния си акт при
превратно тълкуване и наличието на дефицит на доказателствата по смисъла на
чл.13, чл.14 и чл.102 от НПК, тъй като не е уважил искането на защитата за
преразпит на свидетели и провеждането на допълнителни очни ставки, с оглед
разкриването на обективната истина по случая. Подобна необходимост, с основание
не е съзряна, предвид на проведеното от първостепенния съд съдебно следствие,
по време на което са били разпитани абсолютно всички свидетели, които имат
някакво отношение към инкриминирания инцидент. Отделно разпоредбата на чл.143
от НПК не е задължителна, тъй като законодателят я е предвидил като възможност,
която се преценява от съответния съдебен състав.
На следващо място, противно на доводите
в искането, решението на въззивния съд е съобразено и с изискванията на чл. 339
от НПК, защото в него отново е направен нужния фактологичен и правен разбор на
инкриминираното деяние. Обсъдени са подробно, дадените показания на разпитаните
по делото свидетели, като с основание са кредитирани тези на П., Б., Г., П., С.,
А. и не са приети с пълно доверие разказите на И., П. и Р., обслужващи
защитната теза на подсъдимия И.. Даден е и отговор, защо не се възприемат основните
твърдения във въззивната жалба и допълнението към нея, концентрирани в
насоката, визирана и пред настоящата извънредна инстанция за недоказаност на престъпленията
на подсъдимия по чл.131, ал.2, т.2, вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл. 325, ал.2
от НК. Взето е отношение и по въпроса за субективната страна на извършените
престъпления, за които подс. И. е бил признат за виновен, като не отговаря на
истината твърдението, че и във въззивното решение необосновано е преценено извършването им при пряк умисъл. Напротив,
в мотивите към решението е посочено, че пряк умисъл би могъл да се извлече в
действията на осъденото лице само за престъплението по чл.325, ал.2 от НК. А за
другото престъпление по чл.131, ал.2 от НК е преценено наличието от субективна
страна на евентуален умисъл, именно с оглед на отразения механизъм на
причиняване на телесното увреждане на пострадалия П..
Не се открива порок и при
извършената от двете съдебни инстанции мотивационна дейност по индивидуализация
на наложените на подсъдимия наказания, което да налага заключението за явната
им несправедливост и корекция, съгласно последния довод на защитата в искането
за възобновяване.
С оглед на гореизложеното,
доводите за нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и за явна
несправедливост на наказанието се явяват неоснователни, поради което и искането
за възобновяване на наказателното производство по делото, следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения О.М.И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 545/2018
г. на Районен съд – В. и по ВНОХД № 665/2019 г. на П. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.