Р Е Ш Е Н И Е
№260496/16.2.2021г.
Гр.Варна,16.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 9217 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е
образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС на 05.08.2020 год. от ищцата Е.П.В., ЕГН **********,***, чрез
адвокат Д.С. от ВАК против ответното
дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. Д. В.. Предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск е с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК и цена от 6439,78 лева с ДДС.Отправеното до съда искане е: ВРС
да постанови Решение, по силата на което да приеме за установено в отношенията
между ищцата и ответното дружество, че за периода от 04.06.2019 г. до
01.01.2020 г. и от 01.01.2020 г. до 03.06.2020 г. ищцата Е.П.В. НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество СУМАТА в размер на 6 439,78 лева с ДДС за доставена
вода на адрес гр. Варна, квартал „*“, улица *, с абонатен номер *, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е искане и за присъждане на сторените от
ищцата съдебно -деловодни разноски.
Исковата си
молба ищцата основава на следните твърдения: Е. В. твърди, че е страна по договор за предоставяне на услугите на „*„ООД
на адрес: гр. Варна кв. „*“, ул.*, абонатен номер *. През средата на месец юли
2020 г. В. при плащане на каса във ВиК била уведомена, че има издадена фактура
№ ********** от 09.07.2020 г. на стойност 6439,78 лв. с ДДС, за периода от
4.6.2019 г. до 3.6.2020 г. Цитираната фактура твърди ищцата, че й била
предоставена заедно с Констативен протокол № **********/3.6.2020 г. и докладна
записка от 9.7.2020 г. По същество ищцата оспорва количеството вода за този
период да е доставяно и не е съгласна с начислената й сума от 6439,78 лв. с
ДДС. Ищцата се позовава на чл.37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ,
съгласно която норма количеството вода се определя при следните предпоставки :
„При установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните,
отведените и пречистени количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6
за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък „.
В настоящия
случай, при проверката, сочи ищцата че не било установено незаконно
присъединяване а проверяващите : „казали че водомера връщал вода“, което
означавало че има „неправомерно присъединяване и затова трябвало да се разкопае
и премахне това присъединяване“. Същите били казали, че като било готово да им
се обадят и да сменят водомера. За целта, твърди ищцата, че се свързала със
специалист на име Милен, който се занимавал с ВиК услуги, същият разкопал около
водомера посока входната тръба и не установил наличие на друга тръба. След като
се обадили във ВиК , били изпратени проверяващи и на 19.06.2020 г. дошли на
място, видели че няма присъединяване и приели, че било отстранено това
присъединяване след което сменили водомера и изготвили нов Констативен протокол
№ ********* от 19.06.2020 г. и си тръгнали. Горното, според ищцата, налагало
извода, че ответното дружество не било установило по какъвто и да е начин
външна намеса и реално доставено количество вода. Вписването на допълнително
количество вода при извършената проверка и определяне на произволен срок за
начисляване на допълнително количество вода, обобщава ищцата, че не се доказва
по никакъв начин, още по-малко за периода от 4.6.2019 г. до 1.1.2020 г. и от
1.1.2020 г. до 3.6.2020 г. Отделно от горното ищцата сочи,че продажбата на вода
е търговска продажба и съгл. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи освен ако не е уговорено друго. Нито в договора за присъединяване, нито
в ОУ, твърди ищца че не била налице уговорка между страните за заплащане без
извършване на доставка. А на последно място ищцата уточнява, че за процесния
имот било налице Удостоверение за регистрация на кладенец № ВВ – 94Е (60) от
09.1.2001 г. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество, чрез юрисконсулт В.Я.депозира писмен
отговор. Предявеният иск ответното
дружество намира за допустим, но
неоснователен. На първо място, твърди ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, като собственик на имота ищцата се явявала
потребител на ВиК услуги и по смисъла на чл.2 от Общите условия на „*“ ООД,
одобрени от КЕВР, с решение №ОУ-118/09.06.2006г. Имота бил водоснабден и имало
открита партида с абонатен номер *. С влизане в сила на Общите условия на
дружеството било възникнало задължение за Е.П.В. да заплаща потребената вода на
договорно основание като потребител. Безспорен за ответното дружество бил
фактът, че към датата на подаване на исковата молба от ищцата, същата била
уведомена, че дължи заплащането на сума в размер посочен в исковата молба, а
именно 6 439.78лв., за която сума била издадена фактура.
По същество в отговора на искова молба
се твърди, че на 03.06.2020г., в имота - обект на потреблението, гр. Варна,
ж.к.“*“, ул. * служители на „В. И. К. - В.“ ООД извършили проверка при която
било констатирано, че преди измервателния уред е установено съществуването на
незаконно присъединяване необхванато от водомера. Съгласно Общите условия на
ВиК оператора за извършените констатации бил изготвен Констативен протокол от
03.06.2020г., в същия бил и указан срок за демонтаж. Видно било от Констативен
Протокол № 702222 от 03.06.2020г., че същият този протокол носел подпис на лицето, присъствало на проверката,
като полагането на подпис, предпоставяло, че ищцата била запозната с
отразеното в него и се е съгласила без възражение.В настоящия случай
нормативната база, по която било начислено количеството вода, сочи ответната
страна, че е установената в чл. 37, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, съгласно която разпоредба при
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Съгласно
чл.36, ал.6 от Наредба №
4/14.09.2004г., както и чл.49 от ОУ разходът на вода се изчислявал по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет.
Предвид гореизложеното и съгласно Докладна записка от 09.07.2020г., на
потребителя не отрича ответната страна, че бил начислен разход на вода съгласно
изчисленията за период от 04.06.2019г. до 03.06.2020г. Предвид гореизложеното и
съгласно Докладна записка от 09.07.2020г., на потребителя бил начислен разход
на вода съгласно изчисленията за период от 04.06.2019г. до 03.06.2020г. Отделно
от гореизложеното ищцата Е.П.В., ЕГН **********, възразява ответната страна, че
можела, но не се възползвала от правото си дадено й с Общите условия и Наредба
№4 от 14.09.2004 г. на МРРБ да подаде жалба до ВиК оператора, с която да оспори
констатациите в горе цитирания констативен протокол. До момента на подаване на
отговора на искова молба се твърди още, че в Дружеството не било установено
наличието на оспорване на вписаните кубици. При така изложеното ответната
страна желае съдът да отхвърли иска а разноските да бъдат възложени на ищцата
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, т.к. ответника - „В. И. К. - В.“ ООД с поведението
си не бил дал повод за завеждане на иска. В подкрепа на възраженията си
ответната страна е направила доказателствени искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата Е.В., представлявана от
адв.С., моли съда да приеме за
установено по отношение на ищцата, че не дължи, не е потребила съответното
количество вода и не дължи начислената сума. Обективирано е и искане за
присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар
съгласно приложения списък за разноски.
В
същото съдебно заседание ответната страна,представлява от юрисконсулт В.Я.моли съда да постанови Решение, с
което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана ведно с
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание юрисконсулт
Я.е направила възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски
хонорар, съгласно чл. 78 , ал.5 ГПК, като обективира искане разноските по
делото да останат така както са направени, т.к. ответното дружество не е дало
повод за завеждане на настоящото производство .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени
доказателства : представените с исковата молба заверени копия на : Констативен
протокол № **********/03.06.2020 г.; Констативен двустранен протокол №
**********/19.06.2020 г.; сметка към фактура № **********/09.07.2020 г.;
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * г.; удостоверение за регистрация на
кладенец № ВВ-94Е (60)/09.01.2001 г.; справка за облога и плащанията на частен
абонат за абонат с № *; докладна записка от инж. В. Л.– ръководител звено
„Водомерно стопанство” при „*” ООД от 09.07.2020 г., както и представените с
отговора на исковата молба заверени копия на: докладна записка от инж. В.
Л.– ръководител звено „Водомерно стопанство” при „*” ООД от 09.07.2020 г.;
Констативен протокол № **********/03.06.2020 г.,се установява и изяснява следното :
По силата на
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № * , дело № * г., на * г. С. К. Ш.и П. Н. Ш.са дарили на
дъщеря си – ищцата по делото Е.В. следния свой собствен недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, кв.* а именно : дворно място с площ от 1200 кв.м. ,
представляващо парцел * в
кв. * по плана на кв. „*“ , задно с построените в имота едноетажна жилищна сграда,състояща
се от две стаи, кухненска ниша , две изби и гараж,насаждения и подобрения, при
граници на цялото дворно място : от две страни улици и парцели *, *, като дарителите са си запазили
правото на ползване върху дарявания имот докато са живи / л.7 от делото /
Установено е по
делото, че на ищцата, на дата 09.01.2000 г. е било издадено удостоверение за
регистрация на кладенец, находящ се в дарения й й 1993 г. – имот с пл.№ * /л.9/.
Констатира се
още от приложената на л. 10 – ти справка за облога и плащанията за абонат * - Е.П.В.,
за адрес ***, че до 16.07.2020 г. от 15-ти май 2011 година ищцата и абонат на В
и К Варна има две непогасени задължения – сумата от 6439,78 лв. за периода от 4.6.19 до 3.6.2020 г. за 2048.000 м3 вода
и 12,60 лв. за периода 1.7.19 – 19.6.20 за 4,000 м3 вода ;. – общо сумата от
6452,38 лв.
Приобщената по
делото на лист 11 – ти и оспорена от ищцата докладна записка свидетелства затова, че на 09.07.2020 год. инж.В.Л.–
ръководител звено „ Водомерно стопанство „ при ответника „* „ ООД е уведомил
писмено госпожа С. И.– Началник отдел „Инкасо и реализация „ при същото
дружество за следните обстоятелства : На 03.06.2020 г. при подмяна на общ водомер била извършена проверка на ВВК на потребител
с абонатен номер *, с титуляр Е.П.В.. Преди измервателното устройство било
намерено незаконно присъединяване, необхванато от водомера. Изпратена била
комисия от ВВК и направен Протокол КП № **********/03.06.2020 г. Инж.Л.е вписал
в докладната си записка, че счита, че са налице условията на чл. 37, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ и на абонат № * следва да се начисли разход
на вода в размер на 2048 м3 за период от 4.6.2019 – 3.6.2020 г.Изчисленото
става ясно от самата докладна записка, че е направено на база максимална
проводимост на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при
6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с , като
били използвани данните от Наръчник по водоснабдяване , изд. „ Техника„, София
1982 г. /вписани като математически величини и резултат равен на 2048 м3 .
Приложеното на
л. 6 -ти по делото ( представено от ищцата с исковата молба
) копие на сметка към
фактура **********/09.07.2020 г.,напълно кореспондира с данните за количеството
вода, претендирани за плащане а именно 2048 м3.В цитираната сметка към фактура
се съдържат вписвания за аб.№ *, кл.№ *,
за водомер № *
за периода от 4.6.2019 г. до 3.6.2020 г., от които се констатира, че цената без
ДДС на посоченото количество вода е 5 366,48 лв., ДДС възлиза на 1073,30
лв., общата сума възлиза на 6 439,78 лв./т.е. цената на иска /, като е
вписан срок на плащане 08.08.2020 г.
Относими към
спора са приложените на л.4 –ти
и л. 30 –ти заверено за вярност с оригинала копие на КП 0000 702222 /първото
четливо , представено от ищцата а второто трудно четимо,представено от
ответника / и на л. 5 –ти заверено за вярност с оригинала копие на констативен двустранен
протокол 100 002382 .
От приложеното
копие на КП от 03.06.2020 г. / л.4 /е видно, че служители на „В и К Варна „ ООД
- Д. К. Д.– инспектор ВВК и А. Д. А./заемащ същата длъжност при ответника / в
присъствието на свидетел Д. Г. Д.– водопроводчик са установили
при проверка на „ жил. дом „ , в кв.* , ул.*, в присъствието на представител на
абоната – И. В. В., че е нерегламентирано ВО ½ ,което не е обхванато от
водомера и в срок от 3 дни същото следва да бъде премахнато съгласно Наредба 4.
Възражения представителя на аб.№ * , при проверката на водомера с номер *не е направил.
Установява
се от л. 5 –ти,че на 19.06.2020г. е
съставен двустранен КП № 1000 002382 за подмяна на общ или индивидуален водомер,
като е демонтиран водомер номер *и монтиран нов с номер *.В същия КП в графа показания е записано за
демонтирания водомер *цифрата „*“, а срещу новомонтирания
водомер цифра „0“.Посочено е, че
новомонтирания водомер през 2020 г. е минал метрологична проверка .
Освен
цитираните по-горе писмени доказателства, по делото са събрани и гласни.В полза
на двете страни са били допуснати гласни
доказателства, но в откритото съдебно заседание е разпитан само водения от
ищцата свидетел,т.к. ответната страна се е отказала от гласните доказателства .
Разпитан
в качество на свидетел воденият от ищцовата страна свидетел М. Г. С., без дела
със страните, без родствени отношения с ищцата, твърди пред съда, че миналата
година юни месец Е.В. му се обадила за ВиК услуги. Тези услуги обяснява св.С.,
се изразявали в „почти нищо“.Същият свидетел твърди, че отишъл в *, в
извънградския имот на ищцата,т.к. ищцата му обяснила,че господата от ВиК ходили
и констатирали, че има нещо свързано, което не е трябвало.По този повод
свидетелят заявява, че отишъл на място, разкопали около водомерната шахта, но
нямало такова нещо,търсили нерегламентирано включване. Е. казала на свидетеля
да разкопае за да разбере има ли такова нещо, свидетелят оставил разкопано за
да можело от ВиК да се уверят,че няма нищо. Това е всичко, което разказва
свидетеля пред съда, като твърди, че в този имот Е. не живеела, там живеел
синът й,който починал скоро-миналата година .
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата Е.В. отрицателен установителен
иск е процесуално допустим, заявен при наличие на ясен правен интерес –отричане
със СПН на съществуването в полза на ответното * на претендираното парично
вземане в размер на сумата от общо 6439,78 лева.
Приемайки иска за допустим, съдът дължи произнасяне
по същество на спора.За да се произнесе по същество, съдът на първо място се
спира върху разпределението на тежестта на доказване между страните. С проекта
за доклад по делото,обявен за окончателен съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал и на двете страни ,че съгласно общото
правило визирано в нормата на чл. 154 ГПК всяка страна следва да
установи и докаже фактите и обстоятелствата които твърди и от които черпи за
себе си положителни права.С доклада по делото съдът е отделил безспорните
фактите и обстоятелства а именно, съгл.чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е приел за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване
между страните, че: ищцата
за исковия период от време е имала качество потребител на ВиК услуги за обект на потребление находящ се на
адреса в гр.Варна, с номер посочени в исковата молба и в отговора на искова
молба и че ответното дружество е издало
към ищцата фактура на стойност 6439,78 лева, която не е платена.В тежест
на ищцата съдът е възложил доказателствената
тежест да докаже положителните факти, на които се позовава и които не са
отделени за безспорни. В тежест на ответника, съдът е
възложил да установи и да докаже, че за релевантния за спора период е доставял
на абоната/ищца/ В и К услуги и вода, което количество вода е било потребено от
абоната в количеството вписано в издадената фактура и за посочения исков
период, на цени утвърдени от КЕВР и отговарящи на потребеното количество вода.В
тежест на ответника е било възложено и да установи и докаже, че е изправната страна по
договора за продажба и доставка на ВиК услуги, както и наличието на правно
основание за начисляване на точно сумата предмет на иска за релевантния период
от време. В тежест на ответната страна е възложено и да докаже
възраженията си, че е било налице годно правно основание, на което е начислена
сумата вкл.и твърденията си затова, че в изпълнение на нормите визирани в Наредба
№ 4/14.09.2004 г. на МРРБ и ОУ на * ООД
е било установено по надлежния ред количество вода, което точно в исковия
период е било доставено на абоната и потребено от последния.
Анализа
на всички ангажирани по делото писмени и гласни доказателства, направен от съда
в съвкупност и поотделно налага извода,че предявеният отрицателен установителен
иск е доказан и по основание и по размер.В съдебната практика и теория е
застъпено становището, че при предявения отрицателен установителен иск, ищецът
следва да установи и докаже наличието на правен интерес.Правен интерес от водене
на иска под избраната форма, ищцата е доказала още с исковата си молба а именно
– при отричане със СПН на претендираното от ответното дружество парично вземане
ищцата няма да заплаща на * исковата сума . От своя страна обаче,ответното „* „ООД
е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи всички материално
правни предпоставки на база на които би възникнало потестативното право да
начисли на ищцата сумата от общо
6 439,78 лв.,което не е сторено.
Факт
е и не се и спори, че страните по делото се намират в облигационна обвързаност,
както и че В и К операторът доставя на
ищцата на адрес във Варна, кв.* , * ВиК услуги и вода, които ищцата като абонат на ответника за
посочения обект с аб .номер * следва да заплаща. Наличието на договор между
абоната и В и К оператора само по себе си не обосновава извод затова, че за
една година назад във времето, считано от 3.6.2020 г. до имота на ищцата е било доставено количество
вода от 2080 м3. на стойност 6 439,78 лева .
Ответникът
се е позовал на Наредба № 4 /14.09.2004 г. на МРРБ твърдейки, че поради
констатирано в имота на ищцата неправомерно водомерно отклонение на ищцата е
била начислено количеството от 2080 м3 вода , която вода на стойност
6 439,78 лв. следва да бъде платена.
Спорът
между страните е следва ли исковата сума да бъде платена от ищцата.
За
да бъде даден правилен отговор на този въпрос, на първо място съдът от правна
страна се спира на факта, че отношенията между В и К оператора и потребителя на
ВиК услуги, като търговска сделка са регламентирани в Наредба № 4 от 14.09.2004
г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи ( издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ, бр. № 88 от
08.10.2014 г.,последно изменение ДВ, бр.№ 70 от 03.09.2019г.)
както и
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора“ *
„ООД. Макар и ОУ на ответника да не са приобщени по делото, същите са публично
известни и могат да бъдат взети предвид от всеки потребител при запознаване с
електронния сайт на „* „ООД .
Както
в Наредба 4/14.9.2004 г., така и в ОУ на ответника са посочени санкциите за
потребителите на В и К услуги при непълно и / или неточно изпълнение на
приетите изисквания.
Съгласно
разпоредбата на чл.37 ал.1, във вр. с чл. 35, ал.6 от Наредбата, при установяване
на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се изчисляват по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление
в денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s за едногодишен период,
освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Според настоящия съдебен
състав, по безспорен начин, пред ВРС, ответникът не е доказал, че в имота на
ищцата е било установено незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните мрежи, каквото представлява отчасти вписаното в КП 0000 702222
/3.6.2020 г./ л.4 /.
Дори и да се приеме, че КП
от 3.6.2020 г.е съставен съгласно разпоредбите на чл. 37 , ал.3 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните канализационни системи, от самото описание „ ВО
½ „, настоящият съдебен състав, без специални знания не може да приеме
какво точно е било това отклонение . Липсват ангажирани от ответника и други
писмени доказателства ( обичайно представяни в
исковите производства) като например карнетни листи, справки за неодобора, фактури, на
база на които съдът да установи какво е било средно месечното потребление на
вода на ищцата Е.В. преди съставянето на КП .
Отделно от горното по
делото не е провеждана и СТЕ, която евентуално би установила какви са точно
констатациите на служителите на * ООД съставили КП , налице ли е било
водопроводно отклонение в процесния имот, къде точно е било поставено в разрез с
изискванията на нормативните актове за изграждане на водопроводни отклонения,
това отклонение захранвало ли е вътрешни и външни консуматори на имота, както и
дали е било възможно да се провери дали е могло оттам да се консумира вода.
Начина на установяване в
хода на проверката неотчитането на протичащата през „ ВО „ не е установен и чрез
гласни доказателства. Напротив – от допуснатите гласни доказателства в полза на
ищцата се оказва, че отклонение не е било открито от свидетеля, който е бил
помолен от ищцата да разкопае около шахтата.
И на последно място по
делото няма и доказателства затова дали математически вярно и правилно е била
изчислена исковата сума, съобразно Наредба 4 а и неприложените ОУ на ответника
.
Извън всичко
изложено, ВРС намира за необходимо да
посочи в мотивите си още , че начинът на изграждане на нови водопроводни
отклонения е уреден в чл. 12 и сл.от Наредба № 4 , с препращане и към
разпоредбите на глава четвърта от ЗУТ. Задълженията на потребителите са ясно
очертани в разпоредбата на чл. 43 ал.2 от Наредбата.Недоказано за съда остава обстоятелството,
че в имота на ищцата е установено съществуването на незаконно присъединяване,
при което е приложима разпоредбата на чл.37 от Наредбата, съответно и
неприложените ОУ на * , уреждащи основанията и начина за определяне размера на
съответната санкция – до стойността на
количеството вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен
ако се докаже, че периодът е по-малък.
Всъщност наличието на
незаконното отклонение се оспорва от ищцата, като наличието му не установено
чрез необходимите специални знания а вписването на наличие на „ВО „ ,демонтиране на водомера на 19.06.2020
г. ,монтиране на водомер с номер *и начисляване на 2048 м3 вода не за
демонтирания а за ново монтирания водомер 73 / л.6/ обосновават извода по
същество на спора, че дори и да е имало водомерно отклонение, то не е надлежно
констатирано и вписано . Дори и да се приеме, че в имота на ищцата неправомерно
е било присъединено водомерно отклонение, начисляването на служебно количество
вода за новия водомер е в размер с принципа на чл.327 ТЗ - заплащане на цената на реално доставена и
потребена вода,при вписани нулеви показания на новомонтиран водомер,за който
служебно са начислени 2048 м3 вода.
С оглед изложените
съображения, съдът намира предявеният иск за основателен, поради което и следва
да бъде уважен.
При този изход на спора
съдът следва да присъди в полза на ищцата сторените разноски, както и да се
произнесе по възражението с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК .
Видно от материалите по
делото / л. 18 –ти / ищцата е заплатила д.т. от 257,17 лева за водене на
исковия процес, сумата от 5 лв./ л. 25-ти/ за 1 бр. съдебно удостоверение и
сумата от общо 750 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Тези
разходи са доказани и по основание и по размер, като досежно държавната такса
за водене на исковото производство и за снабдяване със съдебно удостоверение,
разходите следва да се присъдят изцяло в полза на ищцата.
Съдът следва да даде
отговор на въпроса дали заплатеното в брой адвокатско възнаграждение на дата
4.12.2020 г. срещу разписка в размер на 750 лева е прекомерно.С Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен
реда за изчисляване на минималния размер на адвокатско възнаграждение в
зависимост от вида и характера на конкретното производство.
Съгласно чл. 7,ал.2, т.3
от Наредба 1/2004 г. минималния размер на адвокатско възнаграждение е равен на
580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв./в редакцията след обнародване в ДВ
бр. № 68/ 2020 г./ - или минималното адвокатско възнаграждение при материален
интерес 6439,78 лв. е равно на 580 лв. +
72 лв. = 652,00 лв. Т.е. възражението на ответната страна при факта, че
производството по делото е протекло само в едно заседание, за прекомерност на
претендирания адвокатки хонорар се явява основателно, т.к. минимумът е равен на
652,00 лева а се претендират 750 лева или с 98 лева в повече.
Ето защо съдът присъжда на
ищцата съдебно деловодни разноски равни на сбора от 257,17 лв. за платена д.т.
5 лв. за 1 бр.СУ и 652,00 лв. за адвокатско възнаграждение, в минимума редуциран съгл. чл.78, ал.5 ГПК – или общо
914,17 лева ( деветстотин и четиринадесет лева и седемнадесет стотинки), на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищцата Е.П.В., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.С. от ВАК и ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
В. Д. В., че за периода от 04.06.2019 г. до 01.01.2020 г. и от 01.01.2020 г. до
03.06.2020 г. ищцата Е.П.В., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК * СУМАТА в размер на 6 439,78 лева (шест хиляди четиристотин тридесет и
девет лева и седемдесет и осем стотинки ) с ДДС
за доставена вода на адрес гр. Варна, квартал „*“, улица *, с абонатен номер *,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В. И. К.
- В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. Д. В. ДА ЗАПЛАТИ
на Е.П.В., ЕГН **********,*** СУМАТА от общо 914,17 лева ( деветстотин
и четиринадесет лева и седемнадесет стотинки ) - сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция за заплатени държавни такси и защита от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :