Решение по дело №2590/2015 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2016 г.
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20151320102590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 567

 

   Гр. В. 28.10.2016 г.

 

 В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд,  гражданска колегия в публичното

заседание на  двадесет и осми септември през две хиляди и

шестнадесета година в състав:

                                                               

          Председател: НИНА Н.

 

при секретаря   М.П.     като разгледа докладваното от съдията Н.

гр. дело №2590 по описа  за 2015 г. ,и за да се произнесе взе предвид следното :

Исковете са с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Подадена е искова молба от  П.А.С. с ЕГН: ********** и адрес ***,  общ.В. срещу М.Д.К. с ЕГН: ********** и адрес *** за упражняване на родителски права върху родените от фактическото съжителство на страните деца А.П. А. с ЕГН: ********** и Д.П. А. с ЕГН: **********.

Излага се от ищеца, че фактическото съжителство на страните е продължило до средата на 2015г., когато ответницата решила да напусне дома на родителите на ищеца в с.К., в който семейството живяло до момента, и се преместила на квартира в гр. В.. Децата останали в с.К.. Сочи се, че от м. юни 2012г. ответницата започнала работа в офиса на „Теленор”, като постепенно променила отношението си към ищеца и към децата. Започнала да се държи грубо, да настройва ищеца против децата, прибирала се късно под претекст, че е ангажирана в работата си. За подготовката за училище на децата се грижела майката на ищеца и съпругата на брата на ищеца, храната вкъщи се приготвяла от майката на ищеца. Сочи още, че децата са изявили желание да живеят с баща си, като сочи конкретни дати , в които са водени разговори и лица,които са присъствали на тях, в които децата са заявили това желание. Излага, че на 10.07.2015 ответницата поискала да вземе Д., заминала с него за П. , където живее майка и, но след няколко дни  го оставила в Т., където живее баща и. Върнала го във В. на 28.08.2015г. На 30.09.2015 празнували рождения ден на А., и Д. пожелал да остане да живее с него и баща си , но по настояване на ответницата ищецът го върнал при нея. На 04.10.2015г. ответницата повикала ищеца да вземе Д. , който бил болен и тъжен, че не е с баща си и брат си. Същият ден ищецът го взел. На 11.10.2015г. ищецът завел Д. при ответницата , която пожелала да го види, след което казала на ищеца да занесе багажа на Д. ,тъй като щял да остане при нея. Ищецът занесъл багажа, детето заявило, че не желае да остане при майка си в присъствието и на д-р Д.М., която трябвало да прегледа Д.,  и била докарана от ищеца. Сочи се още, че детето Д. страда от астма, и се нуждае от специални грижи и лечение. Излага, че децата се чувстват спокойни и сигурни с ищеца и неговите роднини, в дома, в който са отглеждани до момента. Сочи още, че от завръщането на Д. при баща му и брат му, същият се е стабилизирал психически  и се справя по-добре с ученето.

Иска се да бъдат предоставени родителските права на ищеца, да бъде осъдена ответницата да плаща издръжка на децата в размер 150 лева за детето А. и 130 лева за Д., да се определи местоживеене на децата при бащата, както и да се определи режим на лични отношения с децата,  всеки първи и трети съботен и неделен ден от 9.00 ч. на съботния до 17.00 ч на неделния, както и 30 дни през лятото.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, която в срока по същия текст е подала  отговор. Предявила е насрещни искове за упражняване на родителските права.

 Сочи се от ответника, че страните са живели в дома на родителите на ищеца до юни 2012г., през което време ответницата не е работела и се е грижела за домакинството и децата, както и за бабата на ищеца, която е била на легло година и половина. През ноември 2011г. родителите на ищеца се върнали от гр.Л. и всички заживяли заедно в дома в с.К.. Родителите на ищеца започнали да създават проблеми, не одобрявали никакви действия на ответницата, обиждали я и я унижавали, не я зачитали и искали всички да живеят по техните правила, защото ответницата живеела в дома им. Настроили и ищеца против ответницата, и същият променил отношението си към нея. Настоявал, че след като ответницата живее в дома им трябва да спазва и правилата им, без право на собствено мнение. Сочи се, че ищецът биел ответницата, унижавал я и я обиждал пред децата. Ответницата започнала работа  и с желание да спаси семейството си поискала да купят жилище в града и да живеят самостоятелно, ищецът заявил, че има дом и семейство. После се съгласил, при условие, че ответницата го купи като изтегли кредит, който да погасява сама и жилището да се купи на името на ищеца. Сочи, че била принудена да напусне жилището в с.К., тъй като бащата на ответника вечерта на 27.06.2015г. и казал, че ако не спазва условията, които и определят те, си тръгва, тъй като „чужди кучета не можел да храни”. Напуснала дома, и по споразумение с ищеца взела малкото дете с нея. Сочи, че никога не е препятствала бащата да вижда децата, но той не и позволявал да ги вижда, и ги настройва против нея. Сочи, че отишла в с.К. да види децата, но бащата на ищеца не я допуснал, и започнал да хвърля дърва по нея. Единствено ги вижда, като ходи до училището им, и констатира, че децата са настроени против нея и ги е страх да общуват с нея. Сочи , че бащата няма родителски качества и капацитет, не би могъл да ги възпитава пълноценно, тъй като се съобразява само с родителите си, настройва децата, пречи на контактите с майка им, не дава на ответницата никаква информация за децата. Няма възможност да се грижи за децата, тъй като професията му е свързана с непрекъснато пътуване извън В.. Сочи , че тя има добри доходи, материално обезпечена е, има по-добри възможности за развитие и обучение на децата в гр.В., има собствено жилище в гр. В., майка и също може да и помага при отглеждане и възпитание на децата.

Иска се да и бъдат предоставени родителските права, да бъде осъден ищецът да плаща издръжка на децата в размер 150 лева за детето А. и 130 лева за Д., да се определи местоживеене на децата при майката, както и да се определи режим на лични отношения с децата,  всеки първи и трети съботен и неделен ден от 9.00 ч. на съботния до 17.00 ч на неделния, както и 30 дни през лятото.

От ищеца е постъпил отговор на насрещните претенции, в който се оспорват фактическите твърдения, изложени от ответницата в отговора и в насрещния иск.

В производството са събрани гласни и писмени доказателства, изслушани са заключенията на две съдебно-психологически експертизи, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗакД е изготвен   социален доклад от О”ЗД” –Д ”СП” В., дадени са обяснения от ответника по реда на 176 ГПК, изслушвани са по реда на чл.15, ал.1 он ЗЗакД двете деца, изслушани са становищата на родителите , обосноваващи исканията за предоставяне на родителски права.

От изготвения социален доклад от Д”СП”В. се установява, че  жилището , в което се  отглеждат децата в с.К., представлява двуетажна фамилна къща, като бащата и децата обитават първия етаж, състоящ се от кухня и дневна, спалня и детска стая.Обзавеждането е с необходимите уреди и вещи за бита, в жилището има изградено локално парно. Хигиената е  на ниво. Жилището , в което живее майката е двустаен апартамент, собственост на същата. Децата имат собствена стая, обзавеждането е с необходимите вещи и уреди за бита. Отоплението е електрическо. Хигиенно-битовите условия са много добри. Майката работи като търговски представител „Бизнес продажби” към Теленор България. Разполага с достатъчно свободно време, тъй като подготвя документите за подписване на договорите с клиенти вкъщи и пътува само за подписването им до съответното населено място.Трудовото и възнаграждение е около 1400 лева месечно. Бащата работи като търговски представител на Империъл Табако ЕООД.Трудовото му възнаграждение е около 1132 лева и 60 лева за купони за храна месечно. Работното му време е от 8.00 до 18.00 часа. И двамата разполагат със служебни телефони и автомобили. Двете деца са ученици в трети, съответно първи клас в СУ” Св.СВ.Кирил и Методии” гр. В., видно и от представените служебни бележки.Успехът на А. е много добър. Децата пътуват до училище и обратно с училищен автобус. Мнението на класните им ръководители е, че са добри ученици, винаги подготвени с домашните , нямат безпричинни отсъствия от занятия. Посещават и училищната занималня, където им се оказва помощ за подготовка на уроците за следващия ден и написване на домашните задачи. Децата поддържат добри взаимоотношения със съучениците си и с преподавателите. Социалният работник излага, че родителите постоянно демонстрират любовта и загрижеността към синовете си, като се стремят да вникнат в нуждите, проблемите и потребностите на децата си, с оглед възрастта на момчетата. Майката поддържа контакти предимно по телефона, тъй като децата не желаят да и гостуват . При разговор с децата същите изразяват желание да живеят с бащата. Между двете момчета има изградена силна емоционална  връзка на привързаност и доверие. Социалният работник излага в заключение, че към настоящия момент грижите по отглеждане и възпитание на децата се полагат от бащата , подпомаган от своите родители.Осигурени и задоволени са всички базови и индивидуални потребности на малолетните. Майката, подпомагана от своите родители, също се стреми да осигури стабилна и сигурна среда за благоприятно  развитие на синовете си. И двамата родители имат финансова възможност да задоволяват потребностите на децата, както и притежават необходимия капацитет да възпитават и направляват малолетните, да дават положителен пример и да внушават правилни постъпки.

От събраните писмени доказателства, които кореспондират и с гласните такива е видно,че децата живеят в добри материално -битови условия, финансово обезпечени са и са отглеждани с любов и всеотдайност. И двамата родители ,както преди, така и след раздялата им са полагали необходимите грижи , финансово са задоволявали базовите  и индивидуалните  потребности на децата. И двамата родители имат подкрепата на разширеното семейство по майчина и по бащина линия.

При изслушването на детето А., същият споделя, че живее в с. К., в къща с баща си , брат си ,баба си и дядо си. В другата къща живеят чичо му, леля му, майката на леля му и двете му братовчедки. Когато е с баща си се чувства добре. През почивните дни си играят с баща му на бесилка ,на танкове, тренират, правят лицеви опори, коремни преси, упражнения, спортуват. Баба му, когато баща му е на работа ,му помага с ученето, пере, чисти, прави следобедна закуска. Дядо му държи с него добре, възпитава го, казва му да бъде откровен, да не лъже. Чичо му С. помага в задачите по математика. Излага, че е при баща си и не знае нищо за майка си. Имат контакти през седмицата или в почивните дни , когато тя отива, но много рядко. Не се чувства добре с майка си, защото тя целяла нещо към него,  искала да ги вземе .А.  не иска да е при нея,  иска  при баща си , там се е родил, там му е семейството и е  свикнал. Нищо не го спира да бъде при майка си, но нея просто не я обича . Когато тя била в К., и баба му нямала време, защото готвела, майка му помагала за задачите,   викала като не  разбирал нещо, казвала че е глупак, малоумен ли е, ставало му гадно. Ходил е при майка си във В. само когато Д. имал рожден ден,  само заради рождения ден, иначе нямало да отиде.  Баща му не бил на рождения ден, защото казвал , че не обича  майка му. Баща му си  спазва обещанията, майка му -не. Тя е от П. ,А. ходил там преди да се разделят .Тогава бил щастлив, защото не знаел, че сега ще се случи това, че тя ще си тръгне. Добре прекарал, там има само баба, другия му дядо е в Т.. Тогава се чувствал добре с баба му, сега не се чувства добре, защото майка му си тръгнала и нищо не казала. Когато са били заедно родителите му  е бил свидетел на конфликти, но не си спомня. Тогава баба му и дядо му си говорели с нея,  защото не знаели, че ще си тръгне,  че целяла нещо към тях. Последния си рожден ден  празнувал в К., - 30.09., на рождения му ден били семейството- без майката на леля му, защото тя имала проблеми. Били всички без майка му. Тя го лъгала , затова вече не може да и вярва, иска да си живеят с брат му при баща му. За него А. не може да каже нищо лошо. Той му се кара за добро,  да е по-внимателен, да е по-прецизен . Не му е казвал обидни думи. С майка си се чувствал добре когато ходили на море. Сега не иска да ходят цялото семейство с нея, тя само се лигавела.  В къщи никой не коментирал поведението на майка му. Не е чувал  да се говори за нея, това  били негови впечатления. В къщи рядко се говори на влашки между възрастните- А. нищо не разбира , знае няколко думи  -наименования на животни.

Детето Д. споделя при изслушването ,  че майка му не се държала понякога добре с баща му и излизала навън. Баща му се държи много добре и го е научил да не лъже, а майка му винаги го лъже. Тя понякога изкривявала глас и го разстройвала, не се чувствал добре като се кара. Понякога се държи добре и му купува неща. Не може да се сети нищо хубаво за майка си. Баща му никога не се кара, само че не трябва да яде сладолед и такива сладки неща. Д.  не се дразни, когато той му се кара . Когато майка му се кара се дразни, защото тя вика и обижда брат му. Не знае защо родителите му са се разделили , никой не му е казвал . С А. си говорят за това, че са се разделили. Д. иска да остане при баща си, защото обича него и А., защото той не го учи да лъже, а майка му го учи да лъже. Не знае какво означава някой да те учи да лъжеш. Всички неща баща му купува на майка му, а тя на него нищо не му купува. Само баща му знае кое е най-важното. За Д. баща му е важен, защото го обича . Обича баба си и дядо си, чичо си, леля си,  братовчедка си. Само тях обича , не обича  други хора. Ходил на друго място при един човек чичо П.. Ходил в С., когато бил болен - на лекар с майка му. Баща му ги завел , останали с майка му, грижела се тогава за него. Виждат се с майка му, но той седи вътре, защото е болен. И сега е болен. Докато бил с майка си не се чувствал добре. Не знае какво означава не добре.

От заключението на вещото лице психолог Л. Л. , изготвил  психологическата експертиза по отношение на детето А. се установява, че се доверява на бащата,  който удовлетворява базисните му потребности, проявява сигурна привързаност към него. По отношение на майката детето споделя негативна нагласа и демонстрира дистанцираност. Борави с думи и заключения, интерпретация на чуто от възрастен. Поради раздялата детето е обхванато от чувства на гняв, тревожност и страх, че ще загуби и другия родител. Сочи, че отхвърлянето на единия родител поставя детето във вътрешно напрежение, липсва нормална  амбивалентност в отношението му към двамата родители, състоянието на отхвърляне на единия родител и приемане на другия  не е отражение на истинската детска нужда и не е комфортно състояние на детето. Сочи, че е налице „премахване” на единия родител, което е лека фаза на родителско отчуждение. Премахването на единия родител, ако продължи по този начин и се  задълбочи,  би могло да доведе до травми на детето, на детската психика, който резултат би бил негативен за развитието му. Децата имат нужда от разширени контакти с роднините и на другия родител , това е по-благоприятно за децата. Премахването на единия родител може да бъде преодоляно, ако бъде обяснено на децата. Не трябва да бъдат ограничени да виждат единия родител, трябва да се намери начин за общуване и с другия родител. Вещото лице психолог Т.К., изготвила психологическата експертиза по отношение на детето Д. сочи, че са налице индикатори за синдром на родителско отчуждение – процес , в който единият родител и/или членове на неговото семейство предават на детето своите възприятия и поведение спрямо другия родител, докато променят чувствата му и те станат противоположни на очакваните. Д. е склонен да представя майка си само в лоша светлина, за сметка на бащата, който е описван само с добрите му качества. Емоционално е дистанциран от майка си , прави несвойствени за възрастта си обобщения за майката, без да може да каже какво конкретно стои зад тях „ Тя само ме лъже” , „Не я искам и друго не знам” . Сочи, че проявява феноменът на лично мнение - заявяване от детето, че „това е негово мнение, то така е решило”, но това е нещо, което детето е дочуло или е доловило в невербално поведение и се страхува от това, че събеседника ще разбере, че го е чуло от друго място, иска да го представи за свое мнение. Желанията на децата нямат знак на равенство с техните потребности.

Вещото лице със специалност училищна психология -Ц.М.  сочи,  че при изследването по рисувателната методика А. рисува къща без комин - признак за наличие на конфликт в семейството, за А. най любимия и значим член в семейството е бащата, когото е нарисувал първи. Майката е нарисувана последна , и оцветена в различен от останалите цвят, което показва разграничение от този човек. Перспективата в рисунката говори за психично здраво дете, но емоционално нестабилно, с оглед малко използваните цветове в рисунката.  От нарисуваните символи, вещото лице сочи, че детето се чувства уютно и комфортно, чувствата и мислите му се развиват в една посока, има сигурност и подкрепа. Сочи още, че тестът на Р.Ж. е тест, който най-добре определя отношението на едно дете към заобикалящата го действителност. При разчитането на теста може да се допусне грешка, но затова са използвани повече видове изследвания като рисунка, тест на Р.Ж.. От резултатите на теста вещото лице установява, че бащата има най –голям брой избори за съвместни дейности, което показва силна емоционална връзка между двамата.Достатъчен брой избори има и с брат си Д..По –малък брой съвместни избори имат бабата , дядото , и най-малък- майката. В заключение сочи, че А. говори с положителна нагласа за членовете на разширеното семейство по бащина линия, по отношение на майката долавя отрицателно отношение. А. се чувства най-добре в къщата в с.К., там са приятелите му, позната му е средата, а с оглед възрастта на детето, възможностите му за адаптация са ограничени. Всяка промяна на обстоятелствата около детето,свързана с бащата и лицата, които са полагали грижи за него би имала негативни последици за развитието му. Вещото лице сочи , че не долавя данни за наличие на синдром на родителско отчуждение, няма омраза към майката.

В съдебно заседание добавя, че при А. долавя страх да не загуби по-малкото братче, нестабилност в отношенията между децата. 

 По отношение на анализа на рисунката на детето Д. вещото лице излага, че най –близката фигура в рисунката е бащата, което означава, че той е най-любимия, значим и авторитетен член на семейството. Себе си изобразил в центъра, което показвало увереност , че е обичан и ценен. Д. пропуснал да нарисува майка си, което означава, че не я харесва  или усеща напрежение в отношенията си с него. Този непълен портрет според вещото лице , е причина за сериозни размишления. Психично здраво дете е, емоционално стабилно и пълноценно, с оглед използваните цветове. Сочи, че столът на бащата е в зелено , което показва значимостта и уважението към бащата от Д., а този на майката е в черно – сигнал за емоционалното и отхвърляне от детето. Анализът на теста на Р.-Ж. има същите резултати като при А.. Заключенията относно Д. се покриват с тези при А..

Свидетелят М. , педиатър на децата установява, че е посещавала  дома на бащата по повод детето Д. , в различни интервали от време, в зависимост от здравословното състояние на детето. Д. е със дихателно заболяване. През април 2015 г.бил на болнично лечение в С. , заедно с майка си. Сочи, че през м. 06.2015 г. била в дома на бащата в с. К. и разбрала, че родителите ще се разделят, като ответницата си събирала багажа и го товарела в колата на ищеца.  А. влязъл и казал „защо не се засмеете, аз си оставам в къщи при тати”. Сочи и случай, в който майката се обадила и казала, че Д. , който бил при нея , има температура 39 градуса, свидетелката отишла да види детето, което било много тъжно и отпуснато,  и единственото, което повтаряло било „искам тати и бати”. На другия ден свидетелката се обадила, майката казала, че Д. не иска да стане от леглото, не иска да яде, не иска да пише, иска да си отиде в с. К. при тати и при бати. Когато отишла след 3-4 часа да го прегледа в с.К., детето било прегърнало крака на баща си и не го пускало, било неспокойно и уплашено. След седмица бащата взел свидетелката да прегледа детето, което било при майка си във В.. Ответницата се обадила, че иска да се съберат дрехите на детето от къщата в К. и детето да остане при нея. П. и майка му събрали дрехите на детето, и тръгнали, заедно с А., който поискал да дойде да се види с брат си. М. слязла с Д., който бил със зачервени очи, устните му били като след плач. Влезли в колата, двете деца се прегърнали и почти през цялото време били прегърнати. Д. казал, че иска да остане с тати и с бати и  казал „съжалявам мамо, но не искам да остана с теб”. П. излязъл от колата, хванал М. за ръката и я извел от колата. М. не искала да слеза, но не могла да остане. На следващия ден отишли в кабинета на свидетелката , като Д. не се отделял от баща си.

 През втората половина на м. 12.2015 г. трябвало да отидат в с. К. на рожден ден и първо да се отбият при М. ***. Децата не искали да влязат без баща си. Ответницата ги поканила да украсят нейната елха, те не искали. Двете момченца били изключително близки, сочи свидетелката. Отношението  на родителите на ищеца към децата е много грижовно и взискателно,  в добри   емоционални отношения са. Отношенията между децата и техния баща били също много близки, Д. не сядал да вечеря без баща си, двата стола са един до друг, отсреща бил столът на А., за всяко нещо питали „тати ти искаш ли”, А. бил направил собственоръчно кекс за рождения ден на тати, децата се отнасяли с много обич и уважение към баща си. Свидетелката виждала майката на ищеца да върши домакинската работа докато родителите са живели заедно и сега.  Свидетелката излага , че е ходила в апартамента на майката.  Когато отишла един месец след закупуването на апартамента имало теч над входната врата и се усещал мирис на мухъл. Родителите на П. винаги са живели в с .К., с изключение на периода, в който работели в бирената фабрика в Л., но всяка събота и неделя се прибирали. За децата и за ищеца се грижела М.,  както и вършела останалата домакинска работа. Излага, че е виждала  сестрата на М. в с. К..  Свидетелката И. сочи, че е учител в СОУ „Св. Св. К.ИМ.” В., А. е неин ученик от І клас, в момента е ІІІ клас. Имало организиран транспорт от училище до с. К..А. сутрин го карали с кола на училище, на обяд си тръгвал с училищния автобус. В училището има занималня. Децата от занималнята си тръгвали с автобус в 16.00 часа. А. имал братовчедка Е., и са в един клас. Е. и А. били като брат и сестра. А. и Е. ходят да виждат и Д. , който е първи клас . А. посещавал курс по китара,  в музикална паралелка е. Всяка година за Коледа децата пишели  писма до Дядо Коледа. Свидетелката сочи, че е сигурна, че  желанията, написани  собственоръчно на стр. 145-146 от делото са  написани от А.. Едно от неговите желания било, че иска да остане при баща си. А. винаги идвал подготвен с материала, децата били обгрижвани.  Лелята на децата –Ж., е   колежка на свидетелката и била чувала от децата, че те отиват при леля си да им помага. Ж. е питала за домашните на децата. Заявява, че А. има проблеми с изтръпване на пръстите на ръцете, той отсъствал и обяснил защо, за Нова година това бил записал в ботушчето. А. бил привързан към баща си. Бащата и чичото от семейството на А. свирели на някакъв инструмент. Майката на А. я познава, в началото тя идвала на родителски срещи.   Свидетелката заявява, че не я уведомявала за родителски срещи,  пишела в бележника. Майката идвала два пъти в училище при свидетелката. Разговаряли  за детето.  А. избягвал майка си последната учебна година 2015г. - 2016 г. и поведението към майка му се променило. Преди това не и е правило впечатление нищо различно в поведението му. Свидетелят С. установява, че са съседи от 40 г. с родителите на ищеца. Поддържат добросъседски отношения. Посещава често свид.Н.. М. напуснала П. миналата година, взела малкото дете Д., върнала го разстроено, съсипано. Д. и казал , че не се е чувствал добре там при дядо му, където бил. През лятото казвал, че иска да остане при баща си и му е добре с брат му. Имало случай, когато майката трябвало да ги вземе през м. 11.2015 г., да ги изведе. П. казал на децата да се облекат, защото ще дойде майка им да ги вземе, за да ги изведе. Те плачели и не искали да отидат с нея. П. насила им дал якетата, с майката се засекли на пътя, поканила ги да отидат с нея да им купи пасти, те й казали, че са яли предния ден. Децата се върнали вътре . А. споделял и плакал пред свидетелката, казвал, че не иска майка си, защото тя ги е напуснала.   След като се върнал от гостуването  Д., бил разстроен , свидетелката отишла да го целуне, той плачел и  казвал, че не иска да се върне при майка си, защото е лъжкиня, искал да стои при брат си и баща си. Д. казвал, че не са му разрешавали докато е бил при дядо си да се обажда по телефона. П. с децата си правели разходки, идвали при свидетелката, спирали да ги почерпи. Имали басейн и батут в двора в К., направени от бащата.  Всички приятели на децата в селото, идвали при тях, защото имат добри условия.   Майката на П. се отнасяла с М. като към дъщеря.   М. й казвала мамо и сега така й казва, кола купили, завършила образованието си, хубава работа си намерила. Майката на П. сади зеленчуци ,отглеждат животни. Отношенията на децата с бащата били прекрасни. Отношенията между бабата и дядото с децата също били добри. Родителите на П. работели в Л. 3-4 или 5 години. В К. идвали всяка събота и неделя. Ответницата вършела всичко. След като се върнали родителите на П., тя оставила тези задължения на тях и работела във В. до късно. Когато родителите на ищеца работели в Л., била жива възрастната баба на П..  Разболяла се около една година преди да се върнат от Л.. Последната година била на легло, и за нея се грижела повече голямата снаха Ж. и мъжът й, те гледали бабичката.  По това време майката на Ж. била при Ж., тя също била болна. М. винаги се карала на децата. Била сприхава към тях. Свидетелят С. излага, че е жена е на по-големия брат на П. . М. се грижела за децата, готвела, чистела , свекърът и свекървата работели в Л., започнали преди около 10-12 г., и се завърнали в К. преди 3 години. Прибирали се в събота и неделя, свекърва и поемала децата на двамата братя и се занимавала с тях. Децата били привързани към майка си. Обичали я, играели с нея. Когато М. тръгнала на работа се получило отчуждение. П. бил неотлъчно до децата, след работа поемал децата, защото М. се прибирала по-късно. Жилището, в което живеел П. е на два етажа. На първия етаж в дома на П. имало стаи за децата. Докато са живели заедно А. е спал при дядо си, а Д. в спалнята при родителите си. В двора имало два басейна, батут за децата. Идвали и други деца в двора, който е от зелени площи , на тях децата си играели на топка. Майката на П. имала оранжерия в този имот, зеленчуци , гледат животни, за да има чисто месо. Имотът бил към края на селото, без натоварено движение и с чист  въздух. Децата споделяли, че майка им нямала време за тях, до късно е на работа и като се върне трябва да си лягат. Всички се занимавали с музика, и двете деца били в музикални паралелки, А. участвал в концерт в училището на 11.05.2016 г.с китара и пеене. Двамата братя били постоянно заедно, искали да седят до баща си, дори така да заспиват, Д. искал да седне при него, искал приказки, да му се разказват истории от живота на баща му. Свекървата помагала и на тях и на М.. А. споделял, че майка му го обиждала, не искал да учи с майка си, искал да учи със свидетелката, казвал, че му е по-спокойно, майка му го наричала малоумник. През м. 12.2015 г. М. казала, че ще вземе децата в апартамента, за да живеят при нея. А. бил много притеснен от това, стресирал се, завели го на невролог, изтръпвали му пръстите на ръцете, казали, че това е от стрес, постоянно споделял, че иска да бъде с баща си, не иска да бъде с майка си, наложило се да пие антидепресанти. Майка им ги поканила да отидат при нея да украсят заедно елхата, но те не приели. А. споделил, че ще си събира пари и ако отиде при майка си ще си вземе пари, ще вземе такси да избяга, свидетеката е виждала буркана, в който събира пари.  Д. бил взет от майка си и отишли в П., нямало го около два месеца, през което време не говорил с баща си. А. много страдал и плакал за брат си. Като се върнал, Д. бил по -затворен, не контактувал с деца. Казвал, че не се иска да се върне при майка си, искал да остане при баща си. След като започнал първи клас Д. за кратко бил при майка си, до края на м. 09.2015 г. От детето сведетелката знае, че когато майка му била на курс, го завела в апартамента на някакъв мъж. Там имало котка, която го одрала. Свидетелката помагала и на двете деца да си подготвят уроците за училище. Майката на П. също. Когато Д.  бил болен, П. отишъл заедно с д-р М., а Д. не искал да остане при майка си, това разбрала от разказа на А.. Д. се   дърпал и не е искал да остане при майки си. На другия ден вече бил спокоен в къщата. Много рядко се случвало П. да ходи в командировки, един-два пъти в годината, но  винаги има някой с децата.  Споделя за случай, след началото на делото, А.  се обадил на свидетелката и   казал да говори с директора да не го взема майка му. Лично директора се обадил и казал, че М. е ходила в училище, но голямото дете А. е отказало да тръгне с нея и е останало в училище. Зам. директорът К. М. казала, че  А. бил разстроен и притеснен, след като М. тръгнала А. се е успокоил. Децата помежду си много се обичали и безкрайно обичали баща си, страхували се да не го загубят, това постоянно се говорело, особено от по-големия брат. Децата и родителите на П. били много привързани един към друг. Не е виждала или чувала лошо отношение от М. към майката на П.,  когато тръгвала и се прибирала казвала „Добър ден мамо” и „Довиждане мамо”. Не е чувала родителите на П. да говорят нещо лошо за М..   Свидетелят Н. - майка на ищеца, установява, че  в  края на 2011 г. се върнала постоянно в с.К., преди това работила в Л.. със съпруга и имали много добри отношения с м.. Оказвала всякаква помощ на М.- за децата и  дома.    Свидетелката  чувала А. да плаче, а майка му  да се кара,   наричала го малоумник. Като започнала работа М. в началото се прибирала по-рано - в 19.00 - 19.30 часа, след една година започнала да се прибира в 21 часа и след 21 часа, като казвала, че има работа. Спряла да вечеря с останалите, седяла с телефона в ръка. В къщата има детска стая. Има миялна машина, батут и басейн в двора. Имат градина със зеленчуци, гледат прасета. Имат зелени площи, на които играят децата, Като започнала работа в „Теленор” М. се променила -започнала да не се прибира, да не се занимава с децата. М. тръгнала с Д. на 09.07.2015 г., като М. и Д. прекарали заедно няколко дни, след това няколко месеца бил при дядо си в Т.. Бащата на М. рядко идвал, живеел с друга жена. След прибирането на Д. , П. го взел за 2-3 часа, за да се види с брат си, Д. изолирал всички, за да бъде с баща си.   Д. споделил, че бил излъган от майка си , че ще се върнат, а заминали при дядо му в Т.. На рождения ден на брат му Д. бил дошъл за няколко часа, искал да остане, плакал, усамотил се. Излага случая, в който М. се обадила, че Д. е болен, П. го докарал в К..  М. поискала багажа на Д. и П. закарал багажа, по-късно довел Д. обратно, със зачервени очи. По-късно Д. се успокоил, когато разбрал, че остава. Д. казал, че са го взимали други хора от училище, за някаква котка, че го е одраскала и че не е искал да яде.   М. поискала децата да отидат при нея през ваканцията, но те не са пожелали . В с. К. децата имали много приятели. П. не говорил пред децата нищо лошо за майка им. Докато работела в Л. всяка седмица си идвала от петък вечерта до понеделник сутринта. Когато М. не беше на работа се грижела за децата, готвила, прала, по двора е работила. Сестра й С. от 9 годишна през лятото идвала, цялото лято седяла там. Тя седяла през ваканцията не само да помага на М., а да си изкара ваканцията. С. й помагала за гледането на децата. Децата тогава обичали майка си, докато си беше в къщи и си бяха с нея,  били привързани, искали да живеят с нея. След като започнала работа, когато се прибираше от работа децата били навън да си играят, после си лягали. Последните 2 години не се прибирала навреме от работа, не искала да учи с тях.  Откакто си тръгнала, идвала в с. К., носила им подаръци, подарила им таблети. Свидетелят М. излага, че  била клА. ръководител на  Д. в І клас.  Виждала е   А. и Е., те са неразделни, трите деца се обичат и се разбират. В началото на учебната 2015 – 2016 година Д. живеел при майка си. Посещавал занималня още от началото. От колежката на занималнята знае, че Д. стои след 17 часа, по-късно го прибират, занималнята е до 16.30 по регламент. Колежката и споделяла, че детето било изморено. Всеки ден Д. си е тръгвал последен. След това разбрала, че детето е останало да живее в К. и е започнало да пътува с автобус. Всеки ден леля му Ж. ходила при свидетелката, за да и дава домашните на Д.. Когато започнали домашните, детето вече живеело при баща си.

Свидетелят Г. излага, че от 7 г. се грижи за майката на свид.С. срещу заплащане, виждат се и с хората от другата къща ,  влизала и вътре. Между А. и Е. имало връзка като между брат и сестра, и трите деца били неразделни. В къщата децата имали детска стая. В момента спели в спалнята с баща си. По-рано спели с баба си, редували се кой да спи с нея. Виждала М. да целува свекърва си, когато тръгва на работа, много си живели.   М. не се е оплаквала от никого.   Докато майката на П. била в Л., М. се занимавала с всичко. Когато Д. се върнал от майка си, стоял все покрай баща си.   Бабата и дядото и внуците се обичат. Преди М. се грижела за децата,те я обичали.  

Свидетелят К.- сестра   на ответницата установява, че всяко лято и почти всяка пролетна ваканция посещавала дома й в с. К. от девет годишна и стояла там цялото лято. Стояла там, защото гледали на нея като на работна ръка. Основно помагала на А.,  на родителите на П. в градината, работела с мотиката, в градината чистела трева, работи типични за градина. Децата били там, сестра и се грижела за децата, тя и помагала, П. бил през цялото време на работа . Родителите на П. живели в Л.,   идвали рядко – не всяка събота и неделя. Сестра вършела всичко , и се грижела за бабата на П., която била на легло. Децата били щастливи и радостни. П. се държал с децата враждебно, арогантно. Споделя случай, в който децата закъснели, били в центъра да си играят, той започнал да се кара и ги бил до напикаване. Когато започнала работа ответницата си давала цялата заплата на ищеца, той рядко и давал пари, а ако и давал, после искал отчет, свидетелката присъствала на такива отчети. В един от случаите ответницата се прибрала, той взел калкулатор, няколко стотинки не достигали, той започнал да се кара, нарекъл я овца пред децата. Децата казали на майка си да замълчи,за да не я пребие. Той се отнасял към нея с пренебрежение, пред децата я обиждал, наричал я овца глупава. Карал се с нея по най-дребни поводи-ако закъснява с вечерята, ако той не си намери някоя дреха. Споделя за случай, в който ищецът съборил всички дрехи от гардероба, защото не си е намерил някаква дреха, дрехите изхвърлил пред дома им. Скарал се на ответницата и я изгони от дома, изгонил я пред вратата на къщата, в дъжд и през нощта. Децата видели , започнали да плачат - казвали му „недей татко „.Децата много зле изживявали това отношение на бащата към майката.   Посягал е да бие М. пред децата. Родителите на ищеца също се държали към ответницата арогантно, правели й забележки за храната, за подредбата в дома, не харесвали  приготвената от нея храна. Това се случвало пред децата.  Изгонили я, защото бащата на ищеца казал, че чуждо куче няма да храни.   Молила ищеца да я остави поне през нощта в къщи, но  той поискал 300 лева, за да остане . През 2015 година лятната ваканция не е ходила в с. К.. Д. бил при баща и в Т.  и свидетелката била там. Д. бил много щастлив, ходили на пикник, за риба. Отношенията между децата и бащата на свидетелката било добро. Майка и също има желание да се грижи за внуците си. Не ходи на работа и е склонна да дойде да помага на ответницата.

Свидетелят К. сочи, че се познават с ответницата, тъй като работните им места били в съседни офиси. М. идвала с двете деца след училище и си тръгвали заедно.   После започнала работа в „Теленор”,  преди не е споделяла за проблеми, през м. 04.2015 г.  споделила, че си търси квартира, за да се изнесе със съпруга и децата си, защото имала проблеми със свекъра и свекървата, обиждали я.Била под голямо напрежение.  След като намерила квартира напълно обзаведена  , П. в присъствието на свидетеля ищецът отказал да се изнесе на квартира.  Когато търсела квартира тогава споделила, че напуска, защото свекъра и свекървата я обиждат.  П. я е обиждал и я е наричал с неприлични думи, псувал я е, гонил я е да си ходи в П.. Лятото след като Д. бил при баща й в Т. се уговорили да излязат, но П. дошъл и е взел детето, ответницата плакала по телефона. М. имала желание да си гледа децата,   прави всичко в името на тях. В К. ходят заедно, защото я е страх да отиде сама .    Един -два път седмично ходи  в училището. М. се обадила  на П., който й казал да отиде след 19 часа, когато и той ще бъде в къщи.  Когато свидетелката придружавала ответницата , тя стои на портата, на двора ,не я пускат вътре.   М. никога не била поскана вътре да се види с децата.   Свид.Н. извеждала децата, за да се видят с майка си навън на пейката. Свид.Н. стои отвън на портата, за да следи разговорите между майката и децата.   Бабата през цялото време стои там и слуша разговорите на по-малко от 2 м,а децата търсят одзобрението и при отговорите.   А.   виждал какво му носи и влизал вътре. Всеки път, когато ходели им носела сладкиши, дрехи.  Има голяма разлика между отношенията на децата с М., когато беше в К. и сега, негативно към майката, отбягват я. В училище била с М., телефона и звъннал и свидетелката си извадила телефона, децата избягали и казали да не ги снимам с майка им, защото ще приложат снимката в съда.

Свидетелят И. е колега на ответницата.Сочи, че  преди децата идвали при нея, тя ги водела, идвала от разходка в магазина, от училище са идвали с раниците.  Обичали се, с него са играли, имали желание да общуват с майка си. Давал на М. колата си, защото П. и взел колата. Първоначално  не споделяла нищо, но  я виждал да влиза в склада и плаче в продължение на доста време. Попитал я, тя казала, че П. не я уважава, виждал М. с насинено око през 2012 - 2013 г. Споделяла е, че има желание да си гледа децата, купила апартамент и кола, сменила си работата , вече е на по-висока позиция,  заплащането е по-добро с повече свободно време, може да работи от къщи. Има право до 2 дни от седмицата да си работи от къщи. Отговаря за северозападен регион ,   ходи до Л., до Козлодуй, но може да не ходи и по 2 месеца. Кореспонденцията е по електронен път, М. е отговорна, може да се разчита на нея, работата и е изрядно свършена.

При изслушването на страните ,ищецът заявява, че   иска  децата да останат при него  защото много ги обича, защото и те искат да живеят в дома, в който са се родили, и където имат неговата пълна  подкрепа. Излага, че ще направи всичко възможно  да ги възпита   и   отгледа като съвестни хора, да бъдат честни, откровени  и да бъдат пример за другите.

Опитвал се да им обясни, че раздялата на родителите не означава, че не трябва да  виждат майка си. Не ги е спирал да се срещат с нея и няма да ги спира.  Работното му време е до 17-19 ч. , децата са на училище до 13 часа и на занималня до 16 часа. Иска да живеят в К., защото това е родният му дом, живее самостоятелно в самостоятелна къща на 2 етажа, с всичко необходимо, на чист въздух, има собствен автомобил. 

Ответницата  излага, че родната майка може да се грижи по-добре за децата си, да ги обича и обгрижва , и ще го прави както досега. Живее в собствено жилище в гр. В., където е осигурила всичко необходимо за децата, за да могат да се развиват и да следват интересите си. Разполага  с много свободно време, тъй като работи от къщи, което означава, че ще прекарва с децата повече време, ще имат родителски надзор, по-добро възпитание, ще получават майчински грижи, което   не могат да го предоставят бабата и дядото, които се грижат за тях в момента,   ще имат по-добрите възможности, които предоставя града. Сочи, че в средата, която тя би предоставила на децата, ще имат по-  добри възможности. Смята, че близките ,при които в момента растат децата манипулират психиката им, не формират правилно  отношение към живота и такова към майката.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата  е отговарила на въпроси на ищеца, които се отнасят до взаимоотношенията с родителите на ищеца и последния, които съдът не  обсъжда . По отношение на изложения случай в исковата молба от 11.10.2015г.  сочи, че Д.   бил доведен без багаж. Уговорили се П. да донесе багажа, слязла с детето, за да се види с баща си.  Навън не било студено, било мъгливо .Д. не бил плакал, въобще не казал, че иска да остане с баща си, П. и казал да слезе от колата. Тя не пожелала да слезе без децата, които и казали „мамо, ако не слезеш от колата тати ще те пребие”. П. я хванал и я издърпал от колата .  Излага, че децата изпитват страх .Тя също изпитва страх да ходи в с.К., защото последния път е била замеряна с дърва от бащата на ищеца.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е че, страните са родители на малолетните деца А.П. А. с ЕГН: ********** и Д.П. А. с ЕГН: **********, видно и от представените удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове №0580/03.10.2006г. и №0497/17.09.2008г. , издадени от община В.. Не се спори, и че страните са живели в дома на родителите на ищеца от началото на съвместното им съжителство, и са продължили да живеят там след раждането на двете деца , и до месец юни 2015г., когато ответницата напуснала дома на родителите на ищеца. В периода до ноември 2011 г. , ответницата не работела, грижела се за дома и децата, както и за възрастната баба на ищеца, която била на легло. До ноември 2011г. родителите на ищеца работели в гр. Л., като са се прибирали в с.К. в края на седмицата. Отношенията в семейството били много добри, разбирали се,  помагали си , децата обичали и двамата си родители, които полагали грижи за тях. След окончателното връщане на родителите на ищеца с.К., и след като ответницата започнала работа,, отношенията между ответницата и родителите на ищеца се влошили , както и отношенията между страните.

В резултат на невъзможността на ответницата да продължи съвместното съжителство с родителите на ищеца в техния дом, поискала да се отделят от родителите  на ищеца и да заживеят отделно, но поради отказа на ищеца, ответницата напуснала дома на родителите на ищеца. По отношение причините за влошаване на отношенията, довели до раздялата на страните, с оглед предявените искове, съдът  следва да ги обсъди доколкото имат отношение в отношенията на родителите към децата, и показват лични качества на страните, имащи отношение към родителските качества и умения,  възпитанието на децата и даването на личен пример. С оглед събраните доказателства в производството, не може да се направи извод за поведение на нито един от родителите, което да е несъвместимо с упражняване на родителски права. И двамата родители имат желание да упражняват родителските права, притежават родителски капацитет, образование, морални качества, обичат децата и се стремят да задоваляват потребностите на същите и да следват интересите на децата. Имат еднакви финансови възможности, жилища и условия от материално- битово  естество. Съдът приема, и че двамата родители имат работно време, съмвместимо с упражняването на родителски права, с оглед обстоятелството, че децата са в училищна възраст и до 16.00-16.30ч. имат занимания в училището. Съдът приема също ,че местоживеенето на двамата родители отговаря на потребностите на децата с оглед упражняването на родителските права, като както в гр.В., така и в с.К., което се намира на 6 км. от гр.В.. И в двете жилища, видно от социалния доклад са осигурени подходящи условия за отглеждане на децата.  Видно от ЕР № 2242/ 16.09.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания В., детето Д. е с  диагноза „Астма с преобладаващ алергичен компонент”, и установена чувствителност към домашен прах, влага и мухъл. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М., че  жилището на ответника не е подходящо с оглед наличието на петна от влага, тъй като се установи, че свидетелката е била в жилището непосредствено след закупуването му, и показанията са в противоречие със социалния доклад и не отразяват състоянието в  момента. В този смисъл, при наличието на установената диагноза, безспорно по – благоприятно за състоянието на Д. е пребиваването извън затворени помещения, на чист въздух, за което наличието на двор и възможността за излизане на открито на детето, е положително обстоятелство.

            Не е спорно, че бабата и дядото по бащина линия подпомагат  ищеца в отглеждането и възпитанието на децата, в осигуряване на домашно произведени плодове, зеленчуци, животни, място за игра и развлечения на децата, подготовка за училищните  занимания. Не е спорно, и ответницата също има подкрепата на родителите и, които изявяват желание да я подпомагат при отглеждането и възпитанието на децата . Това се установява от свидетелските показания , обясненията на страните и на децата,

изготвения социален доклад, заключенията на съдебно-психологичните експертизи, които в тази част не си противоречат , кореспондират помежду си и съдът ги възприема изцяло. Видно е от доказателствата по делото- обясненията на самите страни, свидетелските показания , че всяка от страните има различна представа за отношенията в семейството, начина на живот, йерархичните връзки в семейството и приортетитетите във възпитанието и развитието на децата,   обусловени от фактори като среда , възпитание , начин  на живот и приоритети на всяка от страните. Тези различия във възгледите, целите и приоритетите на страните, липсата на компромиси и желанието за налагане на собствената гледна точка и доминиране, са довели до възникналите конфликти между ищеца и неговите родители от една страна и ответницата от друга, последвалото им задълбочаване, отчуждаването на страните, достигнало до невъзможност да бъдат разрешени противоречията и изнасянето на ответницата. Децата, видно от обясненията които дават, и които корспондират с показанията на свидетелката К. в тази част, са ставали свидетели на конфликти между страните. По отношение твърденията на ответницата и показанията на свид.К. за упражнявано физическо насилие от ищеца върху ответницата и децата, те не кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Не се събраха писмени доказателства в тази посока – съдебно- медицински свидетелства, данни за подавани жалби пред надлежните органи , данни за иницииране на производство по реда на Закона за защита от домашно насилие, поради което  съдът не възприема показанията в тази част, като дадени от заинтересовано лице, предвид родствената връзка на свидетеля със ответника. 

От събраните доказателства -свидетелските показания на всички разпитани свидетели, обяснения на родителите и на децата, социален доклад, психологични експертизи се установява, че след раздялата на страните децата се отдалечили от майка си, не желаят да се срещат с нея, да я посещават, отказват контакти. От свидетелските покозания на свидетеля К., чиито показания са лични възприятия, и които съдът кредитира като    обективни, при липса на заинтересованост или роднинска връзка, както и от изслушването на децата е видно, че върху децата е въздействано , като не е задължително това да е пряко и вербално , за подпомагане на дистанцирането от майката, за оформянето на образа и, възприет от ищеца и неговите роднини и за програмирането на децата си срещу другия родител. Свидетелката сочи, че при посещенията и в дома на ищеца, ответницата не е пускана в къщата, а стои на портата. Свидетелката Н. извежда децата и децата се виждат с майка си навън на пейката. Свид. Н. също стои отвън на портата, за да следи разговорите между майката и децата. А. за всеки отговор се обръща към бабата за одобрение. Бабата през цялото време стои там и слуша разговорите на по-малко от 2 м.

А. споделя, че е отишъл при майка си само заради рождения ден на Д., баща му не е присъстал, защото  не обичал майка му – тава казал на А.. Тоз извод се подкрепя и от поведенито на децата при посещението на същата свидетелка в училището, при което децата избягали, за да не бъдат снимани и  снимката „приложена в съда.” .

             От заключенията на вещите лица- психолози е видно, че по отношение поведението на децата към майката изводите на експертите са непротиворечиви – тя е „емоционално отхвърленасочи  експерта М. и ” премахната   сочат експертите Л. и К., което категорично показва родителско отчуждение. Поради това и съдът възприема заключенията като обективно и компетентно изготвени, и кредитира изводите на вещите лица. По отношение наличието на синдром на родителско отчуждение, Съдът приема , че становището на вещото лице М., че не се долавят данни за синдром противоречи на изводите на останалите две вещи лица, както и на свидетелските показания , обясненията на страните, изслушването на децата, които  категорично заявяват, че не обичат майка си. Не следва да се кредитират изводите на вещото лица и в частта, в която излага, че децата обичат майка си, тъй като от обясненията на самите деца категоричният извод е противоположен. Самото вещо лице в заключението си на стр.234 от делото, при пропуска на Д. да нарисува майка си , сочи” Този непълен  портрет е достатъчна причина за сериозни размишления”. В заключението са налице противоречиви изводи „ Д. в момента се чувства уютно и комфортно”,” Емоционолно стабилен и пълноценен „ , и в същото време сочи , че „ единствено столът на майката е черен, което сигнализира за емоционално отхвърляне”. Сочи ,че не се долавят данни за синдром на родителско отчуждение. , после сочи, че „При синдрома  на родителско отчуждение омразата към отхвърления родител е еднопосочна и необратима.  При Д. се вижда , че обича майка си и това го заявява не веднъж. „ За последното липсват данни в заключението. Същите изводи са направени и за А..

Експертите Л. и К. сочат, че е налице "премахване" на майката, което дори да се приеме, че не представлява „синдром” като медицинско понятие и патологично състояние, е видно безспорно и от обясненията на децата , и от свидетелските показания, които са непротиворечиви в тази част касаеща наличието на отчуждение, дистанцираност и емоционално отхвърляне, нежелание да се виждат с майка си, което означава, че са налице данни за започнал процес. От заключението на вещото лице М. се установява, че майката е нарисувана последна в рисувателната методика на изследване при А., а при Д. изобщо липсва. Цветовете , в които е нарисувана , също показват разграничение от майката при А. и емоционалното и отхвърляне от Д.. В приложената проективна методика –рисувателен тест „Моето семейство”  вещото лице К. установява, че Д. се чувства непълноценно в семейната конструкция и не вижда мястото си в семейната ситуация. Той не изобразява себе си в рисунката, а се фиксира върху фигурата на бащата, като майката е изключена.Д. заявява, че е изтрил снимките на майка си / която нарича Мони-стр.155 от делото/ от компютъра и дори не иска да говори за нея. Тези изводи се потвърждават и при изслушването на децата в производството. От казаното на децата , свидетелските показания, заключениеята на от вещите лица -психолози  се установява, че децата показват липса на нормална амбивалентност в чувствата им към родителите, което е една от проявите на родителско отчуждение. Единият родител-бащата в случая, е само добър, другият родител -майката , е само лоша. Децата не са в състояние да изброят това, което е добро у всеки от родителите и това, което е не толкова добро. Установява се, че децата рефлексоподобно взимат сттраната на бащата, без да могат да обмислят и без възражения. Те приемат критиките от бащата без да се дразнят "защото той се кара за тяхно добро", от майка си обаче не приемат критиките по този начин. Безкомпромисното обръщане на децата към единия – добрия родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия – лошия родител в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата говори за съзнателно или несъзнателно "програмиране" от постоянно гледащия родител, чиято цел -съзнавана или несъзнавана, е да разруши любовта на детето към другия родител и да го елиминира от живота на детето, което в случая се подпомага и от обстоятелстото, че децата са в среда изцяло подкрепяща бащата и изцяло отхвърляща майката. Видно от показанията на свидетелите на ищеца- Н. , С., всички са единодушни, че причината за раздялата е майката, която е напуснала семейството, включително и разширеното, децата не се чувстват добре при майка си , дори  свидетелстват , че Д. го е върнала "съсипан" , докато при баща си децата се чувстват добре, не се отделят от него, искат всичко да споделят. Емоциите заразяват, и децата, които живеят в климат на отрицание и гняв срещу единия родител, попиват това настроение много бързо. Те изразяват предадени чувства, без да знаят защо са заредени така. А. споделя при разпита, че баща му не бил на рождения ден на Д., защото казвал, че не обича  майка му. Д. казва, че майка му го учи да лъже, но запитан, отговаря, че не знае какво означава някой да те учи да лъжеш. Казва още, че при майка си не се е чувствал добре, но отново не знае какво означава да не се чувства добре.

Любовта и интересът на родителя, който не живее с децата се игнорират и се тълкуват по друг начин срещу тях .А. при изслушването казва, че не иска   майка му да ходи с тях на море, защото „само се лигави с него”. А. казва, че не се чувства добре с майка си, защото тя целяла нещо към него,  искала да ги вземе . Казва, че майка си просто не я обича. .Ходил е при нея само заради рождения ден на брат си, иначе нямало да отиде.  Баща му не бил на рождения ден, защото казвал, че не обича  майка му. Баща му си  спазва обещанията, майка му -не. Д. изброява хората , които обича, сред които не е майката, и пояснява, че други хора не обича. Отхвърлянето поставя децата в голямо вътрешно напрежение, външното изразяване  на желанията им не съответства на потребностите им от любов от двамата родители и хармонична и спокойна връзка с двамата родители. Видно от показанията на свидетелката С., детето А. е имал здравословни проблеми и е лекуван с антидепресанти.

По отношение на показанията на свидетелите Н.- майка на ищеца, С.-съседка на родителите на ищеца, Г. , които свидетелстват за отношенията между страните, характера на ответницата , нейната сприхавост, обидите към децата , съдът им дава вяра, но с оглед създадените отношения на напрежение, неразбирателство, липса на комуникация между страните, намира, че не може да се направи извод за липса на лични и родителски качества, а по-скоро последица от натрупания ежедневен стрес и емоционалното състояние на ответницата в среда, в която няма подкрепа. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. , И., които не са роднини на страните и заинтеровани свидетели, и свидетелстват за лично възприети обстоятелства. Същите излагат, че ответницата е била подложена на голямо напрежение, страдала е , плачела е на работа, по телефона.  

         В настоящия случай, в който способността за възпитание на двамата родители не е оспорвана сериозно ,за благото на децата е изключително важно, те да могат да живееят в хармонични отношения с двамата родители и да не се разкъсва от принудата за единствена принадлежност, страх да не загубят  и другия родител .  По отношение на двамата родители са налице обстоятелствата, визирани в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС , които съдът преценява ,при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права , включващи необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд – израстването на детето като хармонична личност и добър гражданин, запазване на материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му. При анализирането на обстоятелствата, касаещи интереса на децата, съдът намира, че предоставянето на родителските права на бащата следва от заключението на вещите лица  и особено на вещото лице Митов, което излага, че с оглед възрастта на децата , респ. ограничените им възможности за адаптация ,всяка промяна в обстоятелствата, касаеща бащата и лицата, които са полагали грижи за тях биха имали негативни последици за развитието им. Изводът се подкрепя и от свидетелските показания на свидетелите на ищеца, които кореспондират със заключението на вещите лица и  разпита на децата. Експертите Л. и К. също сочат, че и двамата родители биха могли да упражняват родителските права, в тази част заключенията не си противоречат. С оглед създадените взаимоотношения, предоставянето на родителските права на майката, би поставило децата в изключителен психоемоционален стрес, с рязка смяна на местоживеенето им, ежедневието им, близките от разширеното семейство, приятелите.

По отношение на режима на лични отношения с майката, и с оглед защита на интересите на децата и с цел преодоляване на възникналия конфликт във функциониране на връзката родител-дете с майката, който създава емоционален и психологичен дискомфорт на децата и оказва вредно въздействие за личностното , социално и психологическо развитие на децата , видно от писмените доказателства за неврологичното състояние на А., съдът намира, че следва да се осигури постепенно възстановяване на връзката с майката. С оглед горното, упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, който да продължи да полага грижи по отглеждане и възпитание на децата в познатата им среда. На майката следва да се предостави режим на лични отношения,  съобразен  със съществуващото положение, но и осигуряващ възможността за трансформиране на нарушената връзка в нормално функционираща такава, и създаване на комфортна и хармонична емоционална и психологическа среда за децата , в която и двамата родители да имат активна роля в живота им, както  повелява чл.18 от Конвенцията за правата на детето, въвеждащ принципа ,че двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на непълнолетното /зависимо/ , дете. В конвенцията липсва разграничение на хипотезите дзали родителите са в брак , във фактическо съжителство, или е постановен развод, респ. не съжителстват съвместно.

Горното не означава обаче, че при промяна в обстоятелствата, при задълбочаващи се прояви на родителско отчуждение и невъзможност за възстановяване на нормално функционираща връзка родител-дете не би могло да се иска и промяна в режима на лични отношения или упражняване на родителските права, съгласно приетото в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС. Съгласно чл.59 , ал.3 СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. С Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС се разяснява, че с решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен, предвид обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. Поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права. В настоящия случай съдът намира, че следва да е налице преходен период, като през първия месец от влизане в сила на решението, следва да се осъществяват лични отношения в присъствието на бащата, първата и трета събота и неделя на месеца , от 10.00 до 16.00 ч., без преспиване. Съдът намира, че срещите не следва да са в дома на ищеца в среда, в която майката не е приета, тъй като това няма да е в интерес на преодоляването на кризата в отношенията между майката и децата. Този режим , с цел яснота и предотвратяване на конфликти между страните следва да се приложи в първия пълен месец след влизане на решението в сила , както и за времето от влизане в сила на решението до началото на първия пълен месец.  Вторият месец личните отношения следва да се разширят, в първата и третата събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00 ч. без преспиване , и без присъствието на бащата, третият месец следва да са първата и третата събота и неделя от 10.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване. След този преходен период следва да се определи разширен режим на лични отношения , като децата се взимат от майката всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден, а при наличие на повече от четири съботни и неделни дни в съответния месец, и в единия или двата почивни дни в седмицата, извън определените в първа и трета седмица, които не съвпадат с официални празници. Контакти следва да се осъществява през първите 5 дни на зимната и пролетната училищни ваканции, през половината от Коледните и Новогодишни празници, като всяка четна година контактите са през Коледните, нечетна – през Новогодишните празници, рождените  и именните дни на децата и великденските празници – всяка нечетна година, на рожденият ден на майката, както и 45 дни през лятото , които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

Относно издръжката, която се дължи на децата , установи се в производството, че същите живеят при своята баща, който полага фактическите грижи по отглеждане и възпитание. При тези фактически обстоятелства, Съдът намира, че са налице условията на чл.143, ал.2 от СК, предвид текста на разпоредбата, че родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи независимо от доходите на родителя. По делото се установи, че и двамата родители работят  и могат да осигуряват издръжката на своите деца, като месечните им възнаграждения са приблизително еднакви- 1132 лева ищеца и 1157 лева ответника.  Не се твърди и не се установи ответницата да е осигурявала издръжка на децата до момента. Същата  е необходима за задоволяване на базови ежедневни потребности на децата от храна, облекло, отопление, както и нуждите на децата на тяхната възраст от средства във връзка със задоволяване на индивидуалните физически, интелектуални и емоционални нужди.

          При определяне размера на издръжките Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.142 , ал.1 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите му, както и с разпоредбата на 142, ал.2 СК относно минималния размер на издръжката, равна на една четвърт от минималната работна заплата, като приема, че за цялостната издръжка на детето А. са необходими месечно по 250 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъдена да заплаща по 150 лева месечно, а остатъкът ще следва да се осигурява от бащата на детето. За цялостната издръжка на детето Д. Съдът приема, че са необходими месечно по 230 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъдена да заплаща по 130 лева месечно, а остатъкът ще следва да се осигурява от бащата на детето.  Исковете за издръжка  за минал период с правно основание чл.149 СК, с оглед липсата на спор относно обстоятелствата, че страните са  разделени  от 01.07.2015г.,и  че детето Д. е живяло при майка си от 07.07.2015 г. до 10.10.2015г., също са основателни  и доказани в размерите си и за посочените периоди.

          При определяне размера на дължимата издръжка, Съдът взе предвид възрастта на децата и обстоятелството, че основните грижи по отглеждането и възпитаването им се полагат от баща им, от които грижи ответницата е освободена. Относно възможността на ответника да дава издръжка в посочените размери, Съдът приема, че размерите са съобразени с доходите на страната и потребностите на децата.   

Разноските  в производството следва да се понесат от ответника,  с оглед изхода на делото. Разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в размер 50 лева ДТ, 400 лева възнаграждения на вещи лица, и 3550 лева адвокатско възнаграждение, внесени в брой , съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. 

            Воден от горните съображения, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените от страните М.Д.К. с ЕГН: ********** и адрес *** и П.А.С. с ЕГН: ********** и адрес ***  деца - А.П. А. с ЕГН: ********** и Д.П. А. с ЕГН: **********, на бащата П.А.С. с ЕГН: ********** и определя местоживеенето на децата при същия на адрес с.К., общ.В., ул.”Двадесета”№2.

 ОПРЕДЕЛЯ лични контакти на майката М.Д.К. с ЕГН: ********** с децата А.П. А. с ЕГН: ********** и Д.П. А. с ЕГН: **********, която има право да вижда и взема децата при себе си за времето, както следва:   първият пълен месец от влизане в сила на решението, и за времето от влизане в сила на решението до началото на първия пълен месец – първа и трета събота и неделя на месеца , от 10.00 до 16.00 ч., без преспиване, в присъствието на П.А.С. с ЕГН: **********. Вторият месец – първа  и трета  събота и неделя от месеца, от 10.00ч. до 18.00 ч. без преспиване , и в отсъствието на бащата. Трети месец -   първа  и трета събота и неделя от 10.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване. След  този период - първа и трета седмица от месеца, от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден, а при наличие на повече от четири съботни и неделни дни в съответния месец, и в единия или двата почивни дни в седмицата / извън определените в първа и трета седмица/, които не съвпадат с официални празници, както и първите 5 дни на зимната и пролетната училищни ваканции, през половината от Коледните и Новогодишни празници, като всяка четна година контактите са през Коледните, нечетна – през Новогодишните празници, рождените  и именните дни на децата и великденските празници – всяка нечетна година, на рожденият ден на майката, както и 45 дни през лятото , които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Лични контакти могат да се осъществяват и по всяко друго време, след предварително уговаряне между родителите. След осъществяване на личините контакти  децата се връщат от майката по местоживеенето им.

ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН: ********** да заплаща на детето А.П. А. с ЕГН: **********,  чрез неговия баща и законен представител П.А.С. с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер 150.00 лева, считано от влизане на решението в сила, която се дължи до края на месеца ,за който се отнася, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за заплащането и. 

           ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на детето А.П. А. с ЕГН: ********** чрез неговия баща и законен представител П.А.С. с ЕГН: ********** издръжка за периода 01.07.2015г.-01.11.2015 г. в размер  600.00 лева, ведно със законната лихва при забава, считано от предявявяне на иска до окончателното издължаване.

            ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН: ********** да заплаща на детето Д.П. А. с ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител П.А.С. с ЕГН: **********месечна издръжка в размер 130.00 лева, считано от влизане на решението в сила, която се дължи до края на месеца ,за който се отнася, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за заплащането и. 

           ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на детето Д.П. А. с ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител П.А.С. с ЕГН: ********** издръжка за периода 10.10.2015г.-01.11.2015 г. в размер   86.60 лева, ведно със законната лихва при забава, считано от предявявяне на иска до окон чателното издължаване.

 ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на П.А.С. с ЕГН: ********** разноски  по делото в размер 50 лева за ДТ, 400.00 лева възнаграждение на вещи лица и 3 550.00 лева - платено в брой адвокатско  възнаграждение. 

             ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати на на Държавата по сметка на ВРС ДТ върху присъдения размер на издръжките  в общ размер 403.20 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Д.К. с ЕГН: ********** против П.А.С. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.127, ал.2 СК .

             Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ВОС.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: