РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Монтана , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
като разгледа докладваното от Елизабета Анг. Кралева Герасимова Въззивно
гражданско дело № 20201600500205 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.03.2020година постановено по гр.д.
№434/2019година по описа на Районен съд гр.Берковица е осъден В. Г. К. от
гр.Б. да заплати на Д. Е.. И. сумата от 8378,20лева представляваща
задължение по договор за заем от 05.03.2019година, ведно със законната
лихва, считано от 26.07.2019година и 1052.37лева разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от В. Г. К. с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност.В жалбата са изложи подробни
доводи и съображения в подкрепа на горното.Твърди се, че районния съд не е
изпълнил задължението си за разпределение на доказателствената тежест по
отношение на подлежащи на доказване факти, нарушено е изискването за
безпристрастност и са изложени твърдения за нищожност, алтернативно
унищожаемост на сключения договор за заем.Моли съда да отмени
атакуваното решение като незаконосъобразно и отхвърли исковата претенция
изцяло като неоснователна.
1
В съдебно заседание същия не се явява и не взима допълнително
становище.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемия Д. Е. И. от гр.С. в писмен
отоговор е изложил доводи за нейната неоснователност.Твърде се , че
направените оплаквания са неоснователни, а атакуваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание не се представлява и не е представена писмена
защита за каквато е направено искане в нарочна молба.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството
страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по
същество е неоснователна.Мотивите на МОС за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е предявен и разгледан иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 8378.20лева.За да уважи същия изцяло,
така както е предявен, Берковският районен съд след анализ на събраните по
делото доказателства е приел, че е налице валидно сключен между страните
договор за заем, който е прекратен едностранно поради неизпълнение и
получената в заем сума следва да бъде върната ведно с разноските.В
решението си първоинстанционния съд подробно е отговорил на
възраженията на ответника за недействителност на договора.Така
направените изводи се споделят и от настоящат инстанция по следните
съображетния..
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на
05.03.2019година между страните по делото Д. Е. И. от гр.С. в качеството му
на заемодател и В. Г. К. от гр.Б. в качеството на заемополучател е сключен
договор за заем.По силата на същия заемодателят е предоставил на
заемополучателя сума в размер на 4750евро предназначена за заплащане на
наложена на заемополучателя административно наказания глоба от
митническите органи в Република Хърватия.Заемополучателят се е задължил
2
да върне предоставената сума в пълен размер ведно с всички такси и
разноски в левовата й равностойност, съгласно фиксинга на БНБ за евро от
деня на нейното предоставяне , разсрочено на равни месечни вноски,
ежемесечно до 10-то число на съответния месец считано от 01.04.2019година
по 500лева, като последната вноска е изравнителна с оставащия размер.
Страните са уговорили, че всички такси и разноски свързани с
предоставяне на сумата за сметка на заемополучателя, както и че заемодателя
може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение при неизпълнение на
задължението за връщане на получената сума, като може да пристъпи и към
принудителното й събиране.
От приложената по делото разписка на л.6 е видно, че сумата от 4750
евро и 45 евра такса са изпратени от ищеца на ответника В.Г. чрез системата
WESTERN UNION и същата е предадена на получателя.
Не се спори между страните, а и изрично е отразено в договора, че
на заемополучателя В.Г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение №194/2019година от органите на Граничната митническа служба в
Баяково-Република Хърватия и му е наложена глоба в размер на
50 000.00хуни, които следва да се заплатят незабавно, в противен случай
същата ще бъде заменена с „лишаване от свобада“.
С оглед възраженията изложени в отговора на исковата си молба за
съществуващи взаимоотношения с ищеца, ответникът е представил трудов
договор от които е видно, че е сключен на 08.06.2018година с „Б.“ЕООД
гр.С., представляваноот Д. Е. И. с който е заел длъжността „ххх“ в горното
дружество.
Установено е също така, че с уведомление до „Б.“ЕООД В.Г. е дал
безусловно изричното си съгласие ежемесечно от трудовото му
възнаграждение да бъде удържана сумата от 500лева, която да се изплаща на
Д.И.а по негово задължение по договор за заем от
05.03.2019година.Впоследствие с нотариална покана от 07.05.2019година
жалбоподателят е оттеглил съгласието си за тези удръжки.
В исковата си молба ищецът твърди, че по това уведомление-
съгласие е получил две плащания по 500лева през м.април и м.май
3
2019година на обща стойност 1000лева.За горното свидетелстват и
приложените разходни ордери от 09.04. и 09.05.2019година приложени на
л.16 от делото.През м.юни и юли 2019година В.Г. не е изпълнил поетото
задължение за връщане на заема.Същият е поканен с изрична покана на
основание чл.87 от ЗЗД в 3-дневен срок от получаване на същата да изпълни
изискуемите си задължения по договора за заем, в противен случай
дължимата сума ще бъде потърсена по съдебен ред.Тази покана е станала
известна на жалбоподателя на 17.07.2019година/л.18/ от делото.
По така изложената фактическа не се спори между страните.Спорното
между тях е дължи ли се исковата сума или не с оглед изложени твърдения за
нищожност, алтернативно за унищожемост на сключение договор за заем.
За да бъде уважена така предявената искова претенция, следва да се
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да се
намират във валидни облигационни правоотношения, ищецът да е изправна
страна, ответникът да не е изпълнил насрещното си задължение.
В конкретния случай се касае за договор за договор за заем уреден в
разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава на
заемополучателя в собственост пари или други заместими вещи, който
последния се задължава да върне.
Жалбоподателят не прави възражения относно наличието на
облигационно правоотношение и получаването на сумата по договора.Спорът
е свързан с валидността на това правоотношение.
Заемът за потребление е реален договор, за валидността на който,
законът не изисква писмена форма. Същият се счита сключен от момента на
предаване на заместимите вещи или паричната сума. Следователно за
валидността му е достатъчно доказване предаването на вещите на заемателя.
Тежестта за доказване на това обстоятелство е за ищеца. От събраните по
делото доказателства и представеното платежно нареждане, установяващо
получаването на заетата сумата от ответника, съдът приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен
договор за заем за сумата от 4750евро лева равняваща се на 9290.19лева.От
нея жалбоподателят е върнал чрез удръжки от трудовото му възнаграждение
сумата от 1000лева и е останала дължима сумата от 8378.20лева включваща и
4
таксите за извършения превод на заема, която е присъдена с
първоинстанционното решение.
Основното възражение изложено в жалбата за недължимост на
горната сума е свързано с твърдението за нищожност на договора за заем
поради липса на основание и че по този начин се заобикаля трудовото
законодателство във връзка с възникнали правоотношения между
страните..МОС намира тези доводи за неоснователни.Касае се за сключен
договор между физически лица, поели своите задължения и заемополучателя
е задължен да възстанови получената сума.Никъде в договора не е посочено
наличието на трудово правоотношение между страните и ангажимент на
работодателя.Наличието на основание се предполага до доказаване на
противното/чл.26,ал.2,изр.последно/.Презумпцията за липса на основание за
предоставяне на дадената сума в заем не е оборена, поради което и
възражението за липса на основание на договора за заем е неоснователна.
По отношение възражението, че договора е унищожаем като сключен
при крайна нужда при явно неизгодни условия МОС намира също за
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за това.Действително
крайната нужда представлява състояние на липсата или недостатъчност на
материални средства за задоволяване на основани потребности, която влияе
върху формирането на вътрешната воля на лицето да сключи
договора.Крайна нужда обаче не винаги е състояние, при което дадено лище
изпитва имуществени смущения.Освен това договора следва да е сключен и
при явно неизгодни усливя.Последните са налице при несъответствие между
стойностите на насрещните претации.Задължението на едната страна следва
да е очевидно несъразмерно на насрещната престация ктно нееквивалетността
следва да е във вреда на крайно нуждаещия се.Н еизгодните условия следва
да се преценят към момента на сключването на договора.В случая
заемополучателя се е задължил да върне това което е получил ведно с таксата
за превода, което не води на извода на нееквивалетност.Липсата на
комулативност и на двата критерия крайна нужда и неизгодни условия води
на изода, че сделката между страните не е опорочена и не води до нищожност.
Освен това във връзка с твърденията за наличие на висящ спор пред
Софийския районен съд за установяване на унищоемостта на договора за заем
на жалбоподателя с определението за насрочване на делото изрично му бяха
5
дадени указания при наличие на висящност на такъв иск с преюдициалност
за настоящия спор да ангижира доказателства, такива не бяха ангажирани.
Предвид горното МОС приема, че е установено по делото наличието
на валидно сключен договора за заем, по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по
който въззиваемия Д.Е. е изправна страна, за разлика от ответника, който не е
изпълнил задължението си да върне заетата и получена сума.
Ответникът не установи твърденията в отговора, че сумата е получена
на друго основание. Не се установи наличие на глоба наложена на
работодателя, нито последният да е станал повод за наложената на
жалбоподателя глоба. Заетата сума е била предадена от ищеца – заемодател
на ответника – заемател, който е следвало да я върне в уговорения
срок.Последният не сторил това и след изрична покана за това, поради което
е изпаднал в забава .При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и правилно и
законосъобразно е уважен от първоинстанционния съд .
Налице е съвпадение в крайните изводите на двете инстанции,
поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно-
потвърдено
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид отправеното искане на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски за
настоящата инстанция в размер на 630.00лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението от 25.03.2020година постановено по гр.д.
№434/2019година по описа на Районен съд гр.Берковица.
ОСЪЖДА В. Г. К. от гр.Б., ж.к.С., бл.П., ет.*,ап.* с ЕГН **********
да заплати на Д. Е. И. от гр.С., ж.к С., №* сумата от 630лева адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
6
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7