№ 675
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202608 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на АТ. Г. Г. ЕГН
********** против наказателно постановление № 350/ 21.05.2021г., издадено от директора
на РДГ- Бургас, с което за нарушение на чл.261, ал.1 т.2 от ЗГ на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 100 лева. В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна. Претендират
се разноски.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е допустима.
Представителят на РДГ- Бургас оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я
остави без уважение и потвърди наказателното постановление.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 27.04.2021г. в сградата на РДГ жалбоподателя непредставил необходимите данни
на контролния орган за товарно МПС „Прага“ с рег.N ****, а именно запис на данните за
местоположението и маршрута на превозното средство, както и записите от последните 90
дни, изискани с писмо от 19.04.2021г., в който е определен срок за представяне – до
26.04.2021г.
1
Актът е съставен в присъствието на свидетел в съответствие с разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и от формална страна е редовен. При
съставяне на акта жалбоподателят- нарушител е възразил.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от
фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 100 лева на основание чл.261, ал.1 т.2 от ЗГ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган,
видно от представената заповед на министъра на земеделието и храните.
В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от категорията, представляващи абсолютни основания за отмяна. Акта и
наказателното постановление съдържат законоустановените реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1
от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира наличие на съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на
жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае
със съдържанието му и е подписан от него. Както в акта, така и в наказателното
постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно
и ясно, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът обаче приема, че нарушението не е извършено от жалбоподателя виновно. Видно от
приложеното на стр.12 удостоверение от дружеството „****, отговарящо за поддръжката на
проследяващото устройство ГПС тракер модел „Телтоника 900“, същото е било в техническа
неизправност до 24.04.2021г. По тази причина и жалбоподателя е нямало как да представи
на наказващия орган поисканите данни по чисто технически причини, които не биха могли
да му се вменят във вина. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е
нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този
извод съдът прави с оглед наличните по делото данни.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
2
им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По тази причина съдът намира, че
следва да осъди РДГ Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски на
жалбоподателя до размера от 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 350/ 21.05.2021г., издадено от директора на
РДГ- Бургас, с което за нарушение на чл.261, ал.1 т.2 от ЗГ на АТ. Г. Г. ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА РДГ- Бургас да заплати на АТ. Г. Г. ЕГН ********** сумата от 300 лв.
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3