РЕШЕНИЕ
№260775/1.11.2021г. 2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
петнадесети
състав
На
девети септември Година
две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД №
4609 по описа на съд за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „К.Е.В.“
ООД ЕИК ********* , представлявано от И.Д.П., против НП №
03-011403/03.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ на юридическото лице е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 / пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 16 ал.1 т.6
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.46
ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ
бр. 88/1999 г./ и чл.139 от Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи/ обн. ДВ.бр.34 от 27.04.2004г./
С жалба се изразява
становище, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, че не е била преценена фактическата обстановка и се оспорва
извършването на вмененото нарушение, твърди се, че бланкетно
е визирано неизпълнение на задължение за осигуряване на ефективен контрол за
извършване на работа по безопасен начин, при липса на категорично визирани от
АНО факти, касаещи евентуалното извършване на нарушението, приема се наличие на
спорни обстоятелства, твърди се, че АНО не е събрал и преценил нужните
доказателства, визира се липса на мотиви относно евентуалната приложимост на
чл.28 от ЗАН и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност
да бъде намален размерът на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява
от адв. Д.С., надлежно упълномощен и приет от съда, който поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено, като на първо място излага аргументи в
подкрепа на становището си, че показанията на св.А. не следва да бъдат
кредитирани като заинтересован служител на изпълнителя, твърди, че
работодателят е осъществил нужният контрол
по отношение на конкретната работа- земекопач,
стълбовете, които е следвало да бъдат
поставени, са кореспондирали като дължина с клаузите на сключения договор,
извършени са били нужните инструктажи, визира се задължение за възложителя и
собственикът на трасето за осъществяване на съответния контрол, оспорва се
навеждането на нови твърдения от процесуалния представител на въззиваемата
страна едва в хода на съдебните прения, аргументира се и липса на внимание от
самите работници и в заключение се иска НП да бъде отменено или да бъде намален размерът на наложеното
административно наказание.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се
представлява от юк О., която оспорва жалбата, а в
хода на делото по същество моли НП да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, сочи, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за това, че като работодател не е изпълнил
задължението си да осигури ефективен контрол, включващ съвкупност от задължения и изрежда част от
тях и в този смисъл приема, че нарушението еи
доказано и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
Между „Електроразпределение Север" АД и „К.Е.В." ООД Договор за
обществена поръчка № 69/16.08.2018 г, за извършване на СМР по изграждане и ремонт
на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН
и НН на лицензионната територия на „Електроразпределение Север" АД в гр.
Варна и вилна зона Варна и поръчка за доставка № **********/11.09.2018 г. за
реконструкция ВМр НН ТП 462 и изнасяне на 6 бр. EMT в местност „Изгрев".
Във връзка с горепосочените договор и
поръчка и след представянето на скица от възложителя следвало работници на санкционираното
дружество следвало да издигне стълбове за изнасяне на електромери на границите на
имотите в местност „Изгрев“, за да се предотвратят злоупотреби.От
санкционираното дружество се изисквало единствено полагането на труда за
изпълнение на поръчката по договора, като материалите следвало да се
предоставят от възложителя.Преди полагането на стълбовете били направени огледи
от свидетелите К.- служител на изпълнителя и св.А.- служител на възложителя с
оглед уточняване къде точно ще бъдат монтирани
процесните стълбове и с оглед координиране на
проекта със собствениците на имоти в района, като в последствие били визирани и
местата, където следва да се поставят стълбовете отново в присъствието на
представителя на възложителя, като от възложителя била предоставена и скица за
разположението на електропроводите в района.След получаване на потвърждение от
възложителя и получаване на съответните материали, бригада от работници на
санкционираното дружество в това число и М.А.М., на 15.05.2019г. предприели
действия по
изправяне на осем метров стоманотръбен стълб в частен имот в ж.к.
„Изгрев", вилна зона, срещу бул. „Мимоза" № 20, гр. Варна в близост до въздушен електропровод
„Спартак" 20 kV, като при изправянето на стълба той опрял в намиращия се над него
електропровод и работникът М. бил поразен от електрически ток,
което довело до летален изход за него.
Информацията
за трудовата злополука постъпила в Д”ИТ” и местопроизшествието било посетено от
св.Н.-*** и негов колега.При проверката на место и след беседа с останалите
работници и отговорните лица било установено, че починалият М. е изправял
стоманобетонен стълб под горепосочения въздушен електропровод, като при
изправянето е било скъсено безопасното разстояние от тоководещите
части на електропровода , чието напрежение не е било изключено, през М. е
протекъл електрически ток и това е довело до неговата смърт.
При така установените факти, на 25.06.2019 г. срещу
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд във вр. с чл.46 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./ и чл.139 от Правилник за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи/ обн. ДВ.бр.34 от
27.04.2004г./АУАН бил надлежно връчен на
представляващата дружеството жалбоподател, която го подписала без възражения.
В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа
на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ е
ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател като в НП АНО възпроизвел изцяло фактическите
констатации от акта и визираните като нарушени норми.
В хода на съдебното производство се ангажираха доказателства, че
работодателят е издал заповеди както за извършване на инструктажи на
работниците, така и за определяне на отговорно лице, както и че на работника М.
е бил извършен периодичен инструктаж за заеманата от него длъжност преди датата
на инцидента.
Съдът напълно кретидира показанията на
свидетелите Н., Й. и К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви по
между си, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта, в която същият сочи, че
стоманобетонният стълб е изправен на място по избор на изпълнителя, тъй като в
тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с показанията на
свидетелите Й. и К., а и е нелогично при изпълнение на поръчка изпълнителят сам
да определя местата за изпълнение.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.А., тъй като същите кореспондират с писмените и гласни
доказателства, кредитирани от съда.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по АНП, както и от показанията на свидетелите Н.,
Й., К. и А. в кредитираните от съда части и от писмени доказателства събрани в
хода на съдебното производство, които съдът е посочил, че кредитира..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено и АУАН е съставен в предвидените от ЗАНН преклузивни
срокове.
Наказателно постановление е издадено
от компетентен орган-изпълняваща длъжността
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна съгласно
приобщената по делото Заповед.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Като разгледа жалбата с оглед процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, съдът установи, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
В конкретния случай съдът намира, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно
описание на нарушението, тъй като не са визирани конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение.
Фактическото описание на нарушението поставя в невъзможност съдът и наказаното
лице да узнаят какви конкретни действия респ. бездействия е извършил въззивника
в качеството на работодател. Описанието на нарушението се свежда единствено до
констатацията от фактическа страна, че работодателят е допуснал конкретния
работник на длъжност „земекопач"
да извършва работа по изправяне на осем метров стоманотръбен
стълб, по въздушен електропровод „Спартак" 20 kV,
като при изправянето на стълба той опира в намиращия се над него електропровод
и работникът е поразен от
електрически ток, което довежда до летален изход за него.При тази констатация
АНО е приел от правна страна, че санкционираното дружество в качеството на работодател не е изпълнил
задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работата по
безопасен начин без риск за живота и здравето на работещите и е визирал като
нарушени нормите на 16 ал.1 т.6
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.46
ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ
бр. 88/1999 г./ и чл.139 от Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи/ обн. ДВ.бр.34 от 27.04.2004г./.
Нормата на чл.16 ал.1т.6 от ЗЗБУТ е обща и вменява задължение за
работодателя да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за
здравето и по безопасен начин.
Нормата на чл.46 ал.1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване гласи следното:”Електрическите и
електроразпределителните съоръжения и инсталации се проектират и изработват
така, че при използването им да не предизвикват опасности от пожар или
взрив.Експонираните работещи лица трябва да бъдат предпазени по подходящ начин
срещу риск от поражения от електрически ток при директен или индиректен
контакт.”
Чл.139 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
изисква без изключване на напрежението работите да се извършват на безопасно
разстояние от тоководещите части под напрежение, при
което е изключено случайно приближаване на опасно разстояние до тях и не са
необходими мерки срещу такова приближаване/ работи по корпуси на съоръжения,
повърхности на кабелни обвивки, извън постоянни или временни ограждения, а също така и на разстояние от неоградени
части, по-големи от посочените в чл.143 ал.1 и др./
От горепосочените в АУАН и НП
факти, обаче, не става ясно точно какви императивни норми са пренебрегнати от
работодателя, за да настъпи посочения резултат, а именно кои конкретни действия
или бездействия на същия са в причинна връзка с настъпилия резултат. Общата и
непълна формулировка на нарушението създава неяснота относно въпроса дали
отговорността на въззивника е ангажирана, поради неизключване на напрежение на тоководещи части, което поставя въпрос кой би следвало да
организира това изключване, поради неспазване на определено разстояние и ако
да- какво би следвало да бъде това разстояние съгласно разпоредбите на чл.143-
чл.146 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи или пък се
дължи на някакви други действия или бездействия от страна на работодателя, тъй
като фигурира правният извод- неосъществен контрол и единственият факт-
пострадал работник. Посочените разпоредби не съдържат специални, а общи норми
на поведение, поради което прецизната квалификация на нарушението изисква
посочване именно на разпоредбата, съдържаща конкретно правило на поведение,
което евентуално е нарушено в конкретния случай.
Липсата на яснота и пълнота при описание на нарушението е ограничило
правото на защита на наказаното лице, като е ограничило възможността му да
узнае съставомерните обстоятелства досежно процесното
нарушение, което му се вменява.Липсата на факти и визирането на конкретно
нарушено правило съответно конкретно действие или бездействие лишава и съда от
възможност да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано
същото, правилно ли е била приложена санкционната норма, а е категорично
недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението да се установяват едва в
с.з., тъй като от една страна волята на
АНО не би следвало да се подменя от съда, а от друга страна, още от момента на
съставянето на АУАН, а и в последствие при издаването на НП нарушителят изцяло
се защитава срещу приетите за установени факти и установяването на нови такива
съществено ограничава правото му на защита.Именно в тази връзка съдът не би
могъл да приеме, че становището на процесуалния представител на въззиваемата
страна, изразено в хода на съдебните прения ,би могло да компенсира липсата на
факти както в АУАН, така и в НП, където фигурира единствено правният извод, че
настъпилият резултат се дължи на неупражнен ефективен контрол от страна на
работодателя.
Поради изложените аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като необосновано и издадено в противоречие с процесуалния закон, като в горния
смисъл е и Решение на Адм. съд Варна по КАНД № 2631/2018г.
Предвид основанията за отмяна на НП, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е
неоснователно.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-011403/03.07.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ на„К.Е.В.“ ООД ЕИК ********* ,
представлявано от И.Д.П. е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5000 / пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 16 ал.1
т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд във вр. с чл.46 ал.1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./ и чл.139 от Правилник за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи/ обн.
ДВ.бр.34 от 27.04.2004г./
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна.
След влизане в
сила на съдебното
решение, АНП да
се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: