Решение по дело №1195/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1126
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040701195
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

          1126                              20.07.2021 г.                                         гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав:

                                                

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                       2.ГАЛЯ РУСЕВА

 

секретар: С. Х.

прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Г. Русева КАНХ дело № 1195 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Бургас, РУ Приморско, против Решение № 260047/31.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 21/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено Наказателно постановление № 20-4635-000550/29.10.2020 г. на началника на РУ Приморско, с което на К.М.И. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на осн.чл.183, ал.1, т.1, предл.1,2 и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на осн.чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочи се, че е безспорно установено авторството на нарушението чрез показанията на свидетелите, които непосредствено са възприели фактическата обстановка по управление на въпросното МПС от К.И., като по въпроса за недоказаност на авторството на нарушението касаторът посочва, че решението на РС е постановено при липса на мотиви. Липса на мотиви се сочи и в частта на съдебното решение, в която е прието, че не е установено деянието да е извършено на посоченото в НП място. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, не сочи доказателства и не претендира разноски.

Ответната страна – К.М.И., не се явява и не се представлява в с.з. В писмено становище, депозирано от адвоката й, оспорва касационната жалба, като пледира решението на РС - Царево да бъде оставено в сила. Не претендира разноски и не сочи доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неправилност на първоинстанционното решение и за основателност на подадената касационна жалба, с оглед на това, че безспорно е установено както авторството на деянието, така и извършеното нарушение.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Наказателно постановление /НП/ № 20-4635-000550/29.10.2020 г. на началника на РУ Приморско, К.М.И. е санкционирана за това, че на 10.08.2020 г. в 07:01 часа в гр. Китен, на ул. „Рибарска“ с посока на движение към ул. „Иглика“, управлява л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.№ В5445РТ,      с концентрация на алкохол в кръвта – 1,47 на хиляда в кръвта в издишания въздух, отчетени с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0069. При проверката водачът не е представил свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/. Поради това, с процесното НП е прието, че лицето е извършило следните нарушения: 1. по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред; 2. по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП - не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория; 3. по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

С процесното НП И. е наказана само за нарушенията по т.2 и по т.3, а именно – за това, че не е носила СУМПС и СРМПС, като и за двете нарушения й е наложена глоба в размер от по 10 лв. на осн.чл.183, ал.1, предл.1,2 и предл.3 ЗДвП. За нарушението по т.1 от НП, а именно – за това, че е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред, лицето не е наказано по административен ред, тъй като това деяние покрива от обективна и субективна страна състава на чл.343б, ал.1 НК, т.е. на престъпление, за което съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс на Р България следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на лицето, която не се кумулира и изключва административнонаказателната му отговорност за същото деяние. Това е сторено и в настоящия случай, тъй като по делото има доказателства, че във връзка с извършеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, което в случая покрива признаците на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, срещу лицето е било образувано бързо производство № 463ЗМ-129/10.08.2020 г. /нохд № 452/2020 г. по описа на РС Царево/.

 Предмет на обжалване пред РС Царево в случая е било НП № 20-4635-000550/29.10.2020 г. на началника на РУ Приморско, с което на К.М.И. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на осн.чл.183, ал.1, т.1, предл.1,2 и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на осн.чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП. Т.е. жалбата на К.И. пред РС Царево, по която е било образувано нахд № 21/2021 г. по описа на РС Царево, няма за предмет деянието по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.е. управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, тъй като за това нарушение няма наложено наказание. Ето защо, предмет на контрол за законосъобразност е било процесното НП само в тази част, и РС Царево е следвало да изложи мотиви дали и защо приема, че нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП са били извършени от И., или не са били извършени.

   С първоинстанционния съдебен акт съдът е приел, че нарушенията не са извършени от И., тъй като не е доказано авторството на деянието; че не е доказано, че нарушението е извършено на посоченото в НП място, като липсват конкретно изложени мотиви в тази връзка, от които да става ясно въз основа на кои факти, установени по делото, съдът е приел, че авторството и деянието са недоказани.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно – необосновано, постановено при липса на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

  Приетата от Районен съд - Царево фактическа обстановка не е съобразена с установените по делото факти. При постановяването на съдебното решение не са изследвани всички обстоятелства и неправилно е прието, че не е доказано, че И. е извършила нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ЗдвП.

          Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Според чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП,  наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

       В случая от събраните по делото писмени доказателства по преписката /АУАН № 279509/10.08.2020 г. – доказателство за отразените в него обстоятелства до доказване на противното съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП; докладна записка от 15.09.2020 г. на полицейски инспектор Стайко Овчаров при РУ Приморско, докладна записка от 10.09.2020 г. на Брайко Брайков – мл.автоконтрольор при РУ Приморско, докладна записка от 31.08.2020 г. от Михаил Михайлов/, и гласни доказателства, чрез разпит на св. Брайков, става ясно, че проверката за спазване разпоредбите на ЗДвП е била извършена на 10.08.2020 г. около крайбрежната улица „Рибарска“ в гр. Китен, от двама служители на полицията – мл.инспектор Михаил Михайлов и мл.инспектор Иво Георгиев, които са забелязали автомобила на И. и са й подали звуков сигнал да спре, на който същата се е подчинила, но излизайки от автомобила е била във видимо нетрезво състояние и при изискване на документите й се установило, че не носи СУМПС и СРМПС. Полицейските служители, извършващи проверката, са поискали съдействие от свой колега – св. Брайков, който като пристигнал на място заварил И. с двамата си колеги и й съставил АУАН за извършените нарушения. Т.е. безспорно се установява, че на посоченото в НП място – на ул. „Рибарска“ в гр. Китен, И. е управлявала собственото си МПС, без да е изпълнила задължението си да носи СУМПС и СРМПС, с което е нарушила чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и правилно е била санкционирана за двете нарушения с глоба във фиксиран размер от по 10 лв. на осн.чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

         Що се отнася до посочения в НП час на извършване на нарушенията, а именно – 07:01 ч., и твърденията, че няма как И. да е извършила по това време нарушенията, тъй като в 07:05 ч. е била в РУ Приморско, където й е извършен личен обиск, съдът намира, че на първо място, от показанията на св. Брайков става ясно, че АУАН е бил съставен в РУ Приморско и часът, посочен в него, респ. часът в НП, е този, който се е получил при разпечатването му от таблета; на следващо място, изложената от св. Брайков хронология на събитията, която напълно съответства на останалите доказателства по делото, доказва по несъмнен начин, че И. е извършила посочените нарушения на посоченото място в гр. Китен, ул. „Рибарска“, като дори да се приеме, че е налице несъществено разминаване между изписаните в АУАН и НП часове и тези, които се установяват от доказателствата по преписката, то това не може да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на НП, доколкото часът на извършване на нарушението не е сред реквизитите на НП, посочени в чл.57, ал.1 ЗАНН, още повече че И. не ангажира никакви доказателства по делото, за да опровергае констатациите в АУАН.

С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се потвърди обжалваното НП като законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260047/31.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 21/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4635-000550/29.10.2020 г. на началника на РУ Приморско.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                         

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.           

 

      

 

                  2.