Решение по дело №11077/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 31.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 08.03.2022 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ

 

при участието на секретаря Eли Гигова, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 11077 по описа за 2020 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на С.П.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Д. и адв. Г.Й.от САК, адрес гр. София, ул. “*****срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, жк. “Възраждане“, ул. *****, представлявано от А. П.Л.и Р.К.Д., с която са предявени искове за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ относно товарен автомобил марка Мерцедес модел Конекто с рег. № *****, чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 22.11.2019г. ,да заплати на ищцата Стойкова сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от 07.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 175,52 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че на 22.11.2019 г. около 12.30 ч. в гр. София, жк. “Симеоново“ настъпил пътен инцидент, при който пострадала като пътник в автобус на масовия градски транспорт. Заявява, че пътувала в автобус  марка Мерцедес модел Конекто с рег. № *****, собственост на Столичен автотарнспорт ЕАД, управляван от Х.И. *** с посока на движение от ж.к. “Бистрица“ към ул. “Околовръстен път“ и в района на №326 настъпило ПТП със спрелия пред него л.а. “Форд“ с рег. № *****, управляван от И.Г., който отскочил и се ударил със спрелия пред него л.а. марка „Шкода“ с рег. № *****, управляван от С.Р.К.. Поради силата на удара в салона на автобуса ищцата паднала.

След инцидента ищцата била транспортирана в УМБАЛ „Света Анна“ АД, Клиника по неврохирургия, където била прегледана и й била поставена диагноза – посттравматична фрактура на Th11 и Th12 прешлени; травма на нервни коренчета в лумбален отдел. Била настанена в болницата до 26.11.2019 г. Чувствала силни болки, не можела да се движи и обслужва сама, за нея полагали грижи близките й. Освен болките и страданията, тя търпяла и имуществени вреди за закупуване на медикаменти, памперси, ортопедични средства и др. След изписването й от болницата лечението й продължило в домашни условия. Първите два месеца носила високостабилизиращ торако-лумбален корсет, което било свързано с много неудобства и дискомфорт в ежедневието й. И към момента продължава да изпитва силни болки в кръста. Инцидентът се отразил и на психиката на ищцата, имала нарушение на съня, поради нестихващите болки, понижено настроение, тревожност, чувство на безпомощност. Социалният й живот бил сериозно нарушен.

В исковата молба са налице твърдения, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автомобил е била валидна застраховка ГО на автомобилистите, валидна от 18.10.2019 г. до 17.10.2020 г., сключена с ответника със застрахователна полица №BG/23/119002873176.

Ищцата твърди, че с молба от 07.01.2020 г. е предявила пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Но и с изтичане на тримесечния срок за произнасяне, не й било предложено обезщетение.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло основателността на предявения иск. Излага доводи, че няма основания за ангажиране отговорността на ответника  тъй като нямало доказателства, че ищцата като пътничка в автобуса е закупила билет или е ползвала карта за градски транспорт. Твърди, че билетът представлява застраховка за пътничката и неговата липса я лишавало от закрилата на застрахователното правоотношение. Оспорва към момента ищцата да се е намирала в процесното превозно средство. Оспорва възникналите увреждания на ищцата да са получени в резултата на ПТП. Твърди, че водача на процесния автобус не е виновен за настъпването на инцидента. Оспорва размера на претендираните вреди като завишен. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат – ищцата е стояла права, без да седне на предназначените за това седалки. Оспорва претенцията за лихви.

При тези данни съдът намира следното от фактическа страна.

            По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № K-693 от 22.11.2019 г., издаден от ОПП СДВР, от който е видно, че на 22.11.2019 г. около 12.30 ч. в гр.София, жк. “Симеоново“ настъпил пътен инцидент, при който ищцата пострадала като пътник в автобус на масовия градски  транспорт. Тя пътувала в автобус  марка Мерцедес модел Конекто с рег. № *****, собственост на Столичен автотарнспорт ЕАД, управляван от Х.И. *** с посока на движение от ж.к.“Бистрица“ към ул.“Околовръстен път“ и в района на №326 настъпило ПТП със спрелия пред него л.а.“Форд“ с рег. № *****, управляван от И.Г., който отскочил и се ударил със спрелия пред него л.а. марка „Шкода“ с рег. № *****, управляван от С.Р.К.. Поради силата на удара в салона на автобуса паднала ищцата.

В подкрепа на твърденията на ищцата С.П.С. за претърпени имещуствени вреди по делото са приети като писмени доказателства 4 бр. фактури /л. 12 - 15/, на обща стойност 175.52 лв., представляващи стойност на лекарствени средства и консумативи.

          Видно от приложено копие на пр. пр. № 51868/2019 г. по описа на СРП, производството по делото е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б от НК.

Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между ответника и виновния водач, като с определение от 01.02.2021 г. съдът е определил като ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на товарен автомобил марка Мерцедес с рег. № ***** по застраховка ГО, валидна от от 18.10.2019г. до 17.10.2020г.

По делото са приети като писмени доказателства медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищцата /л. 10 и сл. от делото/, от които е видно, че ищцата е получила следните травматични увреждания – посттравматична фрактура на Th11 и Th12 прешлени; травма на нервни коренчета в лумбален отдел.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза, след изслудване на медицинска документация при престоя в УМБАЛ „Св. Анна" в ксерокопие от епикриза към ИЗ № 27062 се установява, че относно С.П.С., при извършените образни изследвания е описано: "Рентгенография на торакални и лумбални прешлени - профил: На фона на изразени остеохондрозни и спондилоартрозни изменения, телата на Тх 11 и Тх12 изглеждат с намалена височина, но са с ненарушени кортикални граници. С характеристика на давностни фрактурни изменения. Калциноза на аорта абдоминалис. КТ на лумбален отдел (от 22.11.2019): КТ данни за хемангиом в предната част на тялото на Л-3. Импресионна фрактура по предна част на тялото на Л-3. Гръбначно-мозъчен канал интактен. В епикризата е представена следната диагноза: Посттравматични фрактури на телата на Thll и Thl2 прешлени, както и травма на нервни коренчета в торако-лумбален отдел.

При тези данни експерта приема, че след инцидента на 22.11.19 г. С.П.С. е получила травма на нервни коренчета в торако-лумбален (гръдно-поясния) отдел на гръбначния стълб и импресионно (хлътващо) счупване на предната част на тялото на L3 (трети поясен прешлен), на който е видян хемангиом (доброкачествен тумор от кръвоносни съдове). Освен това уврежданията се получават и на фона на ошипяване и дегенеративни промени на гръбначния стълб в областта на гръдния отдел и пояса. По повод установените увреждания е предложено оперативно лечение, което пострадалата е отказала.

Поставен е гръдно-поясен стабилизиращ корсет и е препоръчан пълен покой за 4-6 седмици. Предписани са обезболяващи медикаменти при нужда. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него. Практически не се очаква възстановяване на пострадалата, защото освен възрастта на пострадалата (80 г. към датата на инцидента), увреждането на нервните коренчета е на фона на тежки промени на гръбначния стълб. Това което може е да се редуцира е болковия синдром. При увреждания на нервни коренчета се изпитват силни болки и страдания. Уврежданията са настъпили на фона на предшестващи изменения. От съдебномедицинска гледна точка не може да се направи ясна прогноза и да се посочи точен срок за продължителността на страданията от болките и негативните усещания. Няма медицинска документация за настъпили трайни последици за пострадалата, но ако има такива, то те би следвало да са свързани с болка в областта на пояса (кръста) и последствията от нея по отношение придвижване, обслуждване в ежедневието и др.

Няма медицинска документация за проведена рехабилитация. Ако пострадалата не е получила травма в областта на кръста си, тя не би получила установените увреждания. В седнало положение на пътник в градски транспорт при евентуалното му внезапно спиране е значително по-малко вероятно да получи увреждания.

          От заключението на вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автобус Мерцедес със сис­темите за управление на автобуса, който се е движил на недос­татъчна дистанция от движещия се пред него л.а. Форд, при коя­то не е имал техническа възможност да намали скоростта си и да спре преди мястото, където е спрял л.а. Форд пред него. Мястото на удара между автобус Мерцедес и л.а. Форд по широчина на платното за движение на бул. „Симеоновско шосе”, е на около 3 - 4 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса и по дължина на платното за движение, е на около 10 м преди кръстовището с ул. Китка. Ударът е настъпил върху лявата пътна лента по посока на движение на процесния автобус. Скоростта на движение на автобус „Мерцедес” в момента на удара с л.а. Форд е била около 25 км.ч., а преди настъпването на ПТП – 35 км.ч.

Според експерта процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Симеоновско шосе”. Преди кръстовището с ул. „Китка”. Бул. „Симеоновско шосе” се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупо- сочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. Десните пътни ленти се използват за паркиране на автомобили, успоредно на платното за движение. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с до­бра метеорологична видимост. Процесният автобус „Мерцедес” се е движил по бул. „Симеоновско шосе” в лявата пътна лента с посока от кв. Бистрица към Околовръстен път на гр. София със скорост на движение 35 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Ки­тка”, в същото време пред автобуса са се движели л.а. Форд, л.а. Шкода. Преди да достигнат до кръстовището двата автомобила, от ул. Китка от дясната страна за посоката на движение на двата автомобила, неустановен автомобил е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки ляв завой, включвайки се в движението на бул. Симеоновско шосе в посока кв. Бистрица. Преди кръстовището за посоката на движение на неустановения автомобил, е бил поставен пътен знак „Стоп“. Водачът на л.а. Шкода е задействал спирачната система на автомобила, като е намалил скоростта си с интензивно спиране. Водачът на л.а. Форд е задействал спирачната система на автомобила му с аварийно спиране и се е установил в близост отзад л.а. Шкода. Водачът на автобуса в първия момент е задействал спирачната система на автобуса с по - малко закъснение от максимално възможното, при което дистанцията до л.а. Форд се е намалила. В следващия момент водачът на автобуса е задействал спирачната система на автобуса с авариен режим. Въпреки това предната част на автобуса е дости­гнала до задната част на л.а. Форд и се е ударил в него със скорост 25 км/ч. Вследствие на удара л.а. Форд е бил отхвърлен напред, като е достигнал с предната си част до задната част на л.а. Шкода и се е ударил в него. Трите авто­мобила са се установили на местата около настъпилите удари. ПТП не е било запазено. При реализираното отрицателно ускорение на автобуса, пострадалата пътничка С.С., е изгубила равновесие и е паднала, при което е получила наранявания. В материалите по делото има данни, че към момента на настъпилото ПТП, пострадалата пътничка се е намирала около средната врата в салона на автобуса и е била правостояща, като се е била приготвила да слезе от автобуса. Според експерта, за да бъдат обезопасени, возещите се в МГТ е необходимо по възможност да седят на седалките в салона на автобуса, а правостоящите е необходимо да се държат здраво за местата предназначени за държане на пътниците.

Вещото лице е достигнало до извод, че преди настъпването на удара между автобуса и л.а. Форд, водачът на автобуса е реагирал с аварийно спиране, при което се реали­зира отрицателно ускорение 5 м/сек2. Възникналата инерционна сила от посоченото ускорение може да бъде преодоляна от пътниците в автобуса със здраво задържане за дръжките в автобуса. Към края на аварийното спиране, автобуса се е ударил в л.а. Форд, което е допринесло за възникване на по - голямо отри­цателно ускорение, при което инерционната сила, действаща на пътниците в автобуса се е увеличила. При увеличената инерционна сила, пострадалата път­ничка не е имала възможност да се задържи и е изгубила равновесие, като е па­днала на пода в салона на автобуса. Ако пострадалата е била седнала на седалка в салона на автобуса в моме­нта на настъпилото ПТП, най - вероятно щеше да се задържи върху седалката, при което тялото й щеше да понесе относително по - слаби инерционни сили. Степента на нараняването на пътничката, ако тя е седяла на седалка, не може да се определи с настоящата експертиза, тъй като е в областта на специалист по медицина.

         По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел Л.С.С., на която ищцата е свекърва, твърди, че си спомня за инцидента. Ищцата й се обадила на 22.11.2019 г., че е пострадала в катастрофа в рейс, при която е паднала и че много я боли. Съпругът й отишъл да й помогне, като викнали линейка и я закарали в Окръжна болница, защото тя не можела да се движи свободно. Там я приели за лечение. Ищцата била пребледняла, на легло, като имала много силни болки. Свидетелката й помагала за лекарства, за смяна на памперси, когато не са наоколо медицинските сестри. Ищцата лежала в болница около пет дни и после си я прибрали вкъщи. Там вече, пак на легло, свидетелката й сменяла памперси, тоалет, давала й храна и лекарства. На легло била 4-5 месеца, като била в невъзможност сама да се обслужва. Помагали й да става по малко, разхождала се по 5 – 10 мин. с бастун и колан, защото не можела да се движи свободно. Тя и до ден днешен пак не може сама да излиза от къщата без придружител. С бастун се движи и още се изпуска, не може да задържа урина и пак с памперс се движи навън. Пред инцидента излизала постоянно в пенсионерски клуб, но вече не можела да излиза. Винаги е придружавана, или от свидетелката или от внучката. Ищцата имала и преди високо кръвно, диабет, но те не й пречели да излиза. Преди инцидента била много активна жена. Преди не е имала проблеми по костите и гръбначния стълб, не е ходила с бастун, но вече без него не може да се движи. Има болки на мястото, където са чупени прешлените, изпуска се, станала по-нервна. Налага й се да взима обезболяващи и към настоящия момент, защото много я боли, при ставане пак си има болки. 

           Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендираното обезщетение по пряк иск срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/, както и имуществени вреди, в резултат на процесното ПТП.

           Съдът намира за установено, че на 22.11.2019 г. около 12.30 ч. в гр.София, жк. “Симеоново“ настъпил пътен инцидент, при който ищцата пострадала като пътник в автобус на масовия градски  транспорт. Тя пътувала в автобус марка Мерцедес модел Конекто с рег. № *****, собственост на Столичен автотарнспорт ЕАД, управляван от Х.И. *** с посока на движение от жк.“Бистрица“ към ул.“Околовръстен път“ и в района на №326, когато настъпило ПТП със спрелия пред него л.а.“Форд“ с рег.№******, управляван от И.Г., който отскочил и се ударил със спрелия пред него л.а. марка „Шкода“ с рег. № *****, управляван от С.Р.К.. Поради силата на удара в салона на автобуса паднала ищцата. В резултат тя получила следните травматични увреждания – посттравматична фрактура на Th11 и Th12 прешлени; травма на нервни коренчета в лумбален отдел. В тази връзка съдът кредитира съставения констативен протокол за ПТП № K-693 от 22.11.2019 г., издаден от ОПП - СДВР, който е официален свидетелстващ документ за обстоятелствата възприети от актосъставителя. Отделно от това механизмът на ПТП се установява от заключение на вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза.

            При тези данни съдът намира за основателен иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има право на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.  Вината на водача на автобус марка Мерцедес модел Конекто с рег. № ***** се установява безспорно, по следните съображения. Видно от съдебно-автотехническа експертиза, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автобус Мерцедес със сис­темите за управление на автобуса, който се е движил на недос­татъчна дистанция от движещия се пред него л.а. Форд, при коя­то не е имал техническа възможност да намали скоростта си и да спре преди мястото, където е спрял л.а. Форд пред него. Същият е следвало да прояви и по – голяма бдителност при управление на автобуса, с оглед наличието и на други автомобили пред него. По този начин съдът намира, че водачът е нарушил разпоредбите на чл.  20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вменяващи му задължение да контролира непрекъснато превозното средство и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

            На следващо място съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, а именно болки и страдания в резултат на ПТП. До този извод се стига след анализ на събраните по делото доказателства, а именно съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и свидетелските показания на Л.С.С.. От заключението на вещото лице се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания – посттравматична фрактура на Th11 и Th12 прешлени, както и травма на нервни коренчета в лумбален отдел. Получените от ищцата травми са с продължителен период на зарастване и възстановяване от 4-6 седмици, при поставен гръдно-поясен стабилизиращ корсет с препоръчан препоръчан пълен покой. Претърпените телесни увреждания са в резултат на ПТП. Болките са били със силен интензитет. В случая, видно от свидетелските показания ищцата е била на легло около 4-5 месеца, като към момента използва помощно средство – бастун. И към настоящия момент ищцата има силни болки и не е възстановена. 

В тази насока и след прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 60 000 лв., като съдът намира иска за доказан в пълния му предявен размер. Следва да се има предвид, че от данните по делото не се установява претендирания размер на обезщетение да е прекомерен, с оглед обстоятелството, че на ищцата са били нанесени множество наранявания, представляващи посттравматична фрактура на Th11 и Th12 прешлени и травма на нервни коренчета в лумбален отдел. Периодът на възстановяване е бил продължителен – повече от три месеца, като според експерта при увреждания на нервни коренчета се изпитват силни болки и страдания. Съдът отчита и обстоятелството, че и към момента ищцата не се е възстановила напълно. Съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната, като преценката се извършва при изпълнение на приетите указания по т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/19 г,. 1 ТО на ВКС. В тази насока съдът намира за доказан по основание и размер и искът за обезщетение за имуществени вреди, с оглед представените фактури за закупени лекарства и консумативи и връзката им с проведеното лечение, вкл. за успокоение на болките.

На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на вина на водача на процесното МПС. Действително от приетото заключение на вещо лице по съдебно – автотехническа експертиза е видна индиция за причиняване на вредоносния резултат и от водача на друго МПС, преминало внезапно пред автомобилите, движещи се пред процесния автобус, което е довело до внезапно спиране на същия, като съображенията за това са следните. Съдът намира, че при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е и съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК, решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК. Аргументацията е свързана с това, че според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 226, ал. 1 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл. 45 ЗЗД, тъй като не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 КЗ. Подчертана е социалната функция и предназначение на предоставеното от закона на пострадалия пряко право на обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", целящо да гарантира реалното му удовлетворяване. С оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, по следните съображения. За да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В този смисъл е решение № 47 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК, решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК, постановено по чл. 290 от ГПК и множество други. Само обстоятелството, че пострадалата при ПТП е била права, готвейки се да слиза на спирка, не е достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалата е била седнала, респ. е предприела действия, за да се задържи права. Доказателствената тежест е на страната, която е направила възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а такива не бяха ангажирани. Това е така, защото вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е стигнало до извод, че освен ускорението от инерционната сила при рязкото спиране на автобуса е налице и допълнителна инерционна сила от сблъсъка с лекия автомобил пред него. Според експерта при увеличената инерционна сила, пострадалата път­ничка не е имала възможност да се задържи и е изгубила равновесие, като е па­днала на пода в салона на автобуса. Затова съдът намира, че не може да се стигне до пълно и главно доказване на съпричиняването, тъй като от данните по делото може да се направи извод единствено за предположение, че ищцата е могла да се задържи и да не падне в автобуса при рязкото спиране и последвалия удар.

Съдът намира за неоснователно и възражението за неоснователност на иска, поради липсата на представен билет за пътуване, което представлява застраховка. Това е така, защото в случая е предявен иск по чл. 432 от КЗ, т.е. пряк на увреденото лице спрямо застрахователя на виновния причинител на увреждането по застраховка „гражданска оттоворност”, т.е. наличието на валидно договорно правоотношение на пътника с превозвача е ирелевантно към предмета на предявения иск. За пълнота на изложението следва да се има предвид, че видно от горецитирания протокол за ПТП присъствието на ищцата в процесния автобус е установено.

              С оглед извода за основателност на главния иск за сума в размер на 60 000 лв., съдът намира за оснавателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази сума за периода, считано от 07.01.2020г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане, както и за сумата 175,52 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.   

  С оглед изхода на делото и искането на страните за присъждане на разноски, искането на адв. Д., процесуален представител на ищеца, осъществявал безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА е основателно за сумата от 2 635.27 лв., представляващи минимално адвоктско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъде възложена и държавна такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 3 007.02 лв., платими по сметка на съда.

Воден от горното, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, жк.“Възраждане“, ул.“******, да заплати на С.П.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Д. и адв. Г.Й.от САК, адрес гр. София, ул. “******, сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от 07.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 175,52 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано датата на завеждане на исковата молба 15.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за ПТП на 22.11.2019 г. около 12.30 ч. в гр. София, жк. “Симеоново“, при който С.П.С. пострадала като пътник в автобус на масовия градски  транспорт марка Мерцедес модел Конекто с рег. № *****, собственост на Столичен автотарнспорт ЕАД, управляван от Х.И. *** с посока на движение от жк.“Бистрица“ към ул.“Околовръстен път“.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, жк.“Възраждане“, ул.“******, да заплати на адв. К.М.Д. от САК, , адрес ***, осъществявал безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА на С.П.С., сума в размер на 2 635.27 лв., представляващи адвоктско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, жк. “Възраждане“, ул. “*****, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 3 007.02 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Съдия: