20.09.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково
в публичното
заседание
на тридесети август две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№93 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закон за държавния
служител във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на К.А.С. *** против Заповед №2189/07.01.2019г.
на Директор на Агенция Митници. С оспорената заповед, връчена на 08.01.2019г.,
на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл във вр. с чл.10, ал.1, изр.2 от Закон за
митниците и подадена декларация по чл.10, ал.1 от ЗМ било прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя. Твърди се, че работил по служебно
правоотношение в АМ на длъжност Митнически инспектор с ранг V младши, длъжностно ниво 11, експертно ниво 7, като
последното работно място било в Митница Русе, ГКПП Дунав мост, където бил
преместен със Заповед на Директора на АМ за срок от 6 месеца. Преди това
жалбоподателят работил на МП ЖП Гара Свиленград. Счита заповедта за
незаконосъобразна поради неспазване на установената форма и липса на
материалноправните предпоставки за нейното издаване. На 02.01.2019г.
действително му предоставили да попълни декларация дали бил привлечен като
обвиняем или подсъдим по наказателно дело. След като я попълнил и подал, то след
няколко дни била издадена оспорената заповед. С оглед на служебните задължения
и функции, които изпълнявал след възстановяването му на заеманата длъжност,
жалбоподателят нямал личен митнически печат и електронен подпис и достъп до
системите на АМ. Реално не бил изпълнявал нито надзор, нито контрол или пък
действия по разследване по реда на НПК. На последното работно място на МП Дунав
мост той продавал винетни стикери, които били издавани от негови колеги, тъй
като той нямал нямал право да ги издава, а имал единствено задължение да ги
продава. Така не бил осъществявал повече от година и три месеца контролни или
надзорни функции. В този смисъл не било налице описаното основание, за да бъде
прекратено служебното му правоотношение, тъй като нямал качество на митнически
орган по смисъла на ЗМ. Не му било известно Директорът на АМ да бил изискал
служебно и съгласно разпоредбата на ЗМ информация или доказателства, че
действително и към момента на издаване и връчване на заповедта жалбоподателят
бил привлечен като обвиняем или подсъдим по наказателно дело от общ характер. Иска
се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №2189/07.01.2019г.
на Директор на Агенция Митници, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
Агенция Митници, счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №2189/07.01.2019г. Директорът
на Агенция Митници е прекратил на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл във вр. с
чл.10, ал.1, изр.2 от Закон за митниците и подадена декларация по чл.10, ал.1
от ЗМ служебното правоотношение с К.А.С. на длъжност Митнически инспектор,
длъжностно ниво 11, експертно ниво 7, в Митница Бургас, с ранг V младши. Като причини за прекратяване на служебното
правоотношение е посочено – „Поради обективна невъзможност държавният служител
да изпълнява задълженията си извън случаите на чл.103, ал.1, т.3. Привлечен
като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.“
В представената от ответната страна
административна преписка е приложена Декларация по чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ от
02.01.2019г., подписана от жалбоподателя, който декларирал, че е посъдим или
привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Със заявление
от същата дата жалбоподателят поискал да бъде преназначен в ТД Южна
морска. Декларацията от жалбоподателя е
по утвърден образец съгласно Заповед №ЗАМ-1/32-536 от 02.01.2019г. – л.172173 от
делото.
Видно от Постановление за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 14.12.2015г. по досъдебно производство №2/2015г. по описа
на С БОП жалбоподателят е привлечен в качество на обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4 , т.2 във вр. с ал.2 от НК, като е определена мярка
за неотклонение парична гаранция от 5000 лева. В Докладна записка от
15.12.2015г. С. уведомил Началника на Митница Свиленград за повдигнатото му
обвинение, като представил и копие от постановлението от 14.12.2015г. Със
Заповед №391/11.01.2016г. поради съкращаване на длъжността и на основание
чл.106, ал.1, т.2 във вр. с чл.108, ал.1 от ЗДСл и пар.1 ,т.1 от Постановление
№393/30.12.2015г. на МС било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя,
като с Решение №212/19.10.2016г. по а.д.№71/2016г. по описа на АдмС Хасково,
влязло в сила след обжалване пред ВАС – Решение №11995/10.10.2017г. по
а.д.№13889/2016г. на ВАС, заповедта била отменена. При възстановяването му на
работа жалбоподателят декларирал, че бил привлечен като обвиняем по вече
посоченото досъдебно производство – л.57 от делото.
В административната преписка са приложени
длъжностна характеристика на митнически инспектор, подписана на 30.07.2018г.,
ведно с декларация за липса на обстоятелства относно несъвместимост със
заеманата длъжност от 11.04.2018г., Заповед №4304/10.07.2018г. за преместване
при условия на командироване на жалбоподателя от 11.07.2018г. до 10.01.2019г.,
както и съставени документи след назначаването на жалбоподателя като митнически
инспектор със Заповед №1117/13.03.1984г., вкл. и Заповед №7149/23.07.2012г., с
която е назначен за държавен служител Инспектор в АМ.
С Постановление от 21.03.2019г. по
досъдебно производство №2/2015г. по описа на С БОП Хасково, Кърджали – л.178-181,
е прекратено наказателното производство срещу К.А.С..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №2189/07.01.2019г. на Директор
на Агенция Митници е издадена от материално компетентния орган по чл.108, ал.1 от ЗДСл, като няма спор, че
издателят на акта е орган по назначаване за служителите в АМ, както и че именно
в неговите правомощия е прекратяването на служебното правоотношение с
жалбоподателя.
Но при издаването на заповедта е допуснато
съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на материалния закон и заповедта
е издадена в противоречие с целта на закона.
Съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1 от
ЗДСл заповедта за прекратяване трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, а в случаите по чл.107, ал.1,
т.5
от ЗДСЛ следва да бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи
обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В настоящото
производство оспорената заповед съдържа посочване на правното основание, така и
на фактически основания за издаването ѝ. Така посочената разпоредба на
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСЛ предвижда, че органът по назначаване може да прекрати
едностранна служебното правоотношение с държавния служител при обективна
невъзможност последният да изпълнява служебните си задължения – извън случаите
по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, свързани със здравословното състояние на
държавния служител. Същевременно като факти, които обуславят твърдяната от
органа невъзможност да се изпълняват задължения, е посочено, че жалбоподателят
е привлечен като обвиняем, а поради това е налице неяснота относно волята на
органа, а именно: дали правоотношението се прекратява поради установена
несъвместимост с изпълняваната служба, тъй като не са изпълнени условията за
назначаване по чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ, или поради обективна невъзможност. В
случая липсва и изложение от органа в какво точно се състои установената от
него невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си, което лишава съда
от възможност да извърши преценка за законосъобразността на заповедта. При
липсата на легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“ и при
установената съдебна практика, то при приложението на разпоредбата на чл.107,
ал.1, т.5 от ЗДСл, за да се приеме, че е налице посочената хипотеза, то следва
да бъде доказано, че е създадена нова фактическа обстановка, която води до
невъзможност за изпълнение на задълженията по съответната длъжност, както и че
причините за тази невъзможност не са зависещи от волята на страните по
служебното правоотношение. В случая новата фактическа обстановка се изразява в
законодателна промяна в чл.10, ал.1 от ЗМ и създаването на изр.2-ро, въвеждащо
изискване митническите служители, които са митнически органи по смисъла на
закона, да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са
подсъдими за умишлено престъпление от общ характер – доп. с ДВ, бр.98 от
2018г., в сила от 7.01.2019г. Като е извършена промяна в текста на законовата
разпоредба, то тази промяна не е зависима от волята на страните по служебното
правоотношение. При липсата обаче на посочени факти относно случаи на
неизпълнение, които са последващи законодателната промяна и са във връзка с
променените изисквания, както и при липсата на ангажирани доказателства в тази
посока от ответната страна, то съдът счита за недоказано, че съществува
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си. Като
краен се налага извода, че не е осъществен съставът на посоченото основание по
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Независимо, че се доказа, че жалбоподателят е бил
привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, то този факт
не го поставя в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения.
Ответната страна не ангажира доказателства процесуалното качество като обвиняем
по НПК на жалбоподателя да е довело до ограничаване изпълнението на служебните
задължения. Без правно значение по отношение на преценката относно законосъобразност
на оспорената заповед е извършеното и установено в хода на настоящото
производство последващо прекратяване на наказателното производство по отношение
на жалбоподателя с Постановление от 21.03.2019г., доколкото и няма данни да е
влязло в законна сила. Доколкото в заповедта е посочена разпоредбата на чл.10,
ал.1, изр.2 от ЗМ, касаеща създадено специфично изискване за заемане на
длъжността, и при така изложеното като причини за прекратяването, свързани с
обективна невъзможност, то следва да се отбележи, че не може да се счита
прекратяването да е поради несъвместимост - а и няма такива твърдения, тъй като
съобразно чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл жалбоподателят не е назначен в нарушение на
чл.7 от ЗДСл.
На последно място, съдът счита, оспорената
заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона – гарантиране правото
на труд, като прекратяването на служебното правоотношение следва да бъде
извършвано само при изрично посочените законови основания и при безспорно
доказани факти, касаещи тези основания.
В този смисъл съдът намира, че са налице
отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а така жалбата като
основателна следва да се уважи.
С оглед крайния извод на съда на
жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото
разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат –
500 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.А.С. *** Заповед №2189/07.01.2019г.
на Директор на Агенция Митници, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл
във вр. с чл.10, ал.1, изр.2 от Закон за митниците и подадена декларация по
чл.10, ал.1 от ЗМ е прекратено служебното правоотношение между страните, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Агенция Митници – София, да заплати
на К.А.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски общо от 510 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: