Р Е
Ш Е Н
И Е
Град
София, 05.06.2017 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, I отделение, I състав, в публично заседание на девети май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 13663
по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът С.В.Ф., чрез процесуален
представител, излага в исковата си молба, че на 29.07.2010 год. завел дело
срещу Г.Г. и Т.Г. по което съдът решение с което ги осъдил да му заплатят
сумата от 804 155.40 евро. Въз основа на издадения изпълнителен лист
образувал изпълнително дело по което било установено, че на 13.10.2010 год.
длъжниците сключили договор за покупко-продажба по силата на който прехвърлили
на брата на на първия от тях – Т.С. нидвижими имоти, представляващи Апартамент
№ 2 с площ от 108.34 кв.м. и Гараж № 5 в гр.София, ул. ********. Твърди, че
сключения договор го уврежда като кредитор, тъй като намалява имуществото на длъжника.
В тази връзка моли да бъде обявен сключения договор за продажба за
недействителен по отношение на него. Претендира разноските по делото.
Ответниците Г.В.Г. и Т.Й.С., чрез
процесуален представител оспорват иска, като правят възражение за изтекла
погасителна давност, а отделно от това искът е неоснователен, тъй като сделката
е възмездна и не е било налице знание за увреда на кредитора. Молят съда да отхвърли
исковата претенция, като претендират разноските по делото.
Ответникът Т.А.Г., чрез назначения от
съда особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Съдът като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
От договор за покупко-продажба, оформен
с нотариален акт № 41, том I,
дело № 35/2010 год. по описа на Нотариус А.П.се установява, че на 13.10.2010
год. Г.В.Г., действащ лично и като пълномощник на Т.А.Г. е продал на Т.Й.С.
следните собствени имоти, находящи се в гр.София, ул. „********и представляващи
Апартамент № 2 на първи етаж с площ от 108.34 кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, кухня-трапезария, кухненски бокс, антре, баня и тоалетна, заедно с
прилежащото мазе № 2, заедно с 5.4895 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, и Гараж № 5 с застроена площ от 21.59 кв.м., заедно
с 1.0040 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за
сумата в размер на 200 000 лева.
Представено е удостоверение за родствени
връзки № АО-94-Б-195-1/09.12.2015 год. на СО-Район Лозенец, от което се
установява, че Т.Й.С. е едноутробен брат на Г.В.Г..
От решение № 1142/22.06.2012 год.
постановено по т.д. 1898/10 год. е видно, че на основание чл.91, ал.1 от ЗЗД
„ГМ К.“ ООД и Г.В.Г. са осъдени солидарно да заплатят на В.И.Ф., чийто
наследник се явява С.В.Ф., сумата от 804 155.40 евро. С решение от
01.07.2013 год. по т.д.1283/13 год. на САС първоинстанционният акт е потвърден,
на на 16.07.2013 год. е издаден изпълнителен лист. Не са ангажирани
доказателства на датата на която е предявен този иск, както и кога съдебните
актове са влезли в сила. Нито са ангажирани доказателства от какво произтича
вземането по решенията.
От показанията на свидетелите П.и Д. се
установява, че купувача Т.С. договорил, заплатил и се нанесъл в апартамента още
през 2008 год., като и че отношенията между двамата братя, които са и от
различни бащи не били близки, тъй като Т. преимуществено живеел в чужбина.
Дават показания, че нито те, нито Т. е знаел за бизнес отношенията на брат си Г.Г..
Други релевантни доказателства
за настоящият спор не са ангажирани от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед на
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е
сезиран с отменителен /павлов/ иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Фактическият
състав на разпоредбата на чл.135, ал 1 от ЗЗД изисква комулативно следните предпоставки:
ищецът да има качеството на кредитор спрямо първите ответници; извършената
сделка да го уврежда; страните по договора да са знаели за това увреждане.
Преди да пристъпи
към разглеждане на спора по същество, съдът следва да се произнесе по
реливераното от ответната страна възражение за погасяване на иска по давност. Настоящият
състав намира възражението за основателно. За давността съдът не следи
служебно, а следва да бъде направено възражение от ответната страна, което в
случая е налице /отговора на исковата молба/. Погасителната давност е
юридически факт, който поражда за задълженото лице потестативното право да се
позове на давността и да откаже изпълнение. Упражняването на това потестативно
право, чрез възражение пред съда, лишава носителя на субективното право от
защита, защото то е загубило годността си да бъде защитавано и принудително
осъществявано.
В настоящият случай
съдът приема, че исковата молба е депозирана в съда на 23.10.2015 год., видно
от печата положен върху пощенските марки на плика. За да приеме това съобрази,
че единствено този печат е в неговата цялост и е ясно четлив. Другия печат,
носещ дата 12.10.2015 год. е нечетлив и е отрязан наполовина, толкова колкото
да се вижда печата, поради което не следва да се кредитира. Отделто от това, на
вътрешната част от пощенския плик също е поставен в цялост печат на приемане на
пратката в приемащата пощенска станция – 24.10.2015 год., който също е ясно
четлив и е в цялост. Другия печат отново е наполовина и нечетлив. Отделен
аргумент в подкрепа на изложеното е входирането в регистратура на исковата
молба, което е станало на 27.10.2015 год., т.е. напълно съвпадат датите на
подаване /23.10.2015/, получаване от пощенската станция /24.10.2015 год./ и
депозирането на пратката в съда и получаване на входящ номер /27.10.2015 год./.
въз основа на изложените аргументи настоящият състав приема, че исковата молба
е изпратена по пощата на 23.10.2015 година.
По въпроса за давността
при отменителния иск Върховния касационен съд е последователен и категоричен, че
нито правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително
предявяването му по исков ред, нито правните действия на длъжника, ако
последният признае вземането, са от естество да прекъснат давността за
реализиране на правото кредиторът да се иска отмяна на увреждаща го сделка
съгласно чл.135 от ЗЗД, предвид неговата самостоятелност, потестативния му
характер и материалните предпоставки за упражняването му. Тъй като за успешно
провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна
установеност на вземането, погасителната давност за предявяването на иска с
правно основани чл. 135 от ЗЗД започнала да тече от сключването на увреждащата
сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от
прекъсване на давността по отношение на самото вземане.
В настоящият случай
кредитора е имал парично вземане възникнало преди увреждащата го сделка, която
пък е реализирана на 13.10.2015 год. и оформена с нотариален акт № 41, том I,
дело № 35/2010 год. по описа на Нотариус А.П., а искът за нейната относителна
недействителност е предявен на 23.10.2015 год., т.е след като е изтекла общата
петгодишна давност за реализиране на правото.
По изложените съображения съдът приема, че искът е погасен по давност и следователно е
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на
павловия иск. Исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
За пълнота само следва да
бъде отбелязано, че ответницата Т.Г. не се явява кредитор на ищеца и затова
евентуално обявена относителна недействителност не може да обхваща разпореждане
от страна на съпруга недлъжник.
При този изход на
спора ответникът на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден
да заплати на Г.В.Г. сумата от 1 430 лева, а на Т.Й.С. сумата от 1750
лева, представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.В.Ф. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. М. срещу Г.В.Г. с ЕГН
**********, Т.А.Г. с ЕНЧ ***** и Т.Й.С. с ЕГН **********, всички
с адрес ***, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за прогласяване
недействителността спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 13.10.2015 год. и оформен с нотариален акт № 41, том I, дело №
35/2010 год. по описа на Нотариус А.П., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.Ф. с
ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Г.В.Г. сумата от 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, а на Т.Й.С. с ЕГН ********** сумата от 1 750 /хиляда седемстотин и петдесет/
лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: