Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Велинград, 09.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в публичното заседание на 19.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от районен
съдия Бишуров АНД № 87/2019 год. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Г.Ш., с адрес ***, ЛНЧ ********** против НП № 18-0367-001137 от 24.04.2018
год. на началник РУ на МВР - Велинград, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, във вр. с чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200
лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат
до това, че НП е материално и
процесуална незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.
За въззиваемата
страна - АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с административнонаказателната
преписка изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска НП да
се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 11.03.2018 година, в 21:53 часа, в общ.Велинград, на
път трети клас № 376 е управлявала МПС – л.а. „Опел Тигра” с рег. № РА 8157 ВА,
като не спрял на ясно подаден сигнал от контролните органи със стоп-палка по
образец и отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Всичко това
съставлявало административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, което било
констатирано от служители на РУ-Велинград, сред които бил и актосъставителят –
св.Т.У..
За констатираното нарушение
бил съставен АУАН бл. № 471363 от 11.03.2018 година. Въз основа на този акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 12.02.2019
година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 13.02.2019 год., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на св. У..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът приема от правна страна, че жалбата
е основателна, но не само по съображенията
изложени в нея, а и поради следното:
Според настоящият
съдебен съсътав, в хода на административнонаказателното производство, както от
актосъставителят, така и от АНО, са допуснали
съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на
защита на нарушителя, което е основание за отмяна на атакуваното НП.
Не е спорно по
делото, че жалбоподателят е австрийски гражданин, както и че матерният му език
е немски. Установява се от доказателствата по делото, че към инкриминираната
дата той не е владеел български език. Това освен от показанията на
актосъставителя се извежда и от факта, че в НП жалбоподателят е положил свой
подпис и е направил саморъчен запис на имената си на латиница. Фактът, че
жалбоподателят не владее писмено и говоримо български език се извежда и от
протокола от с. з. по НОХД № 364/18г. по описа на Велинградския РС, което е
било образувано против жалбоподателя за извършени от него престъпления от ОХ,
за което дело съображения ще се изложат подробно по-долу, от който протокол е
видно, че на гореспоменатият е бил назначен преводач в процеса.
С оглед
на всичко това съдът
констатира, че настоящото АНП е започнало с допускане на процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. към момента на съставянето на
АУАН, който формален акт поставя началото и на процеса, на жалбоподателят не е
бил назначен преводач. Фактът, че актосъставителят твърди, че жалбоподателят
бил придружаван от някакво друго лице от женски пол, което превеждало на
нарушителя, не санира допуснатото нарушение. Това е така, защото това лице,
което според актосъставителя знаело български и немски език, не е било
назначено като преводач, при което съдът е лишен от възможност да провери
самоличността му и да прецени дали е способно да извърши адекватен превод. Такава
преценка не е можел да направи актосъставителя, който също не владее немски
език, но дори и да е владеел такъв, то това не отменя задължението му да
назначи преводач. Отделно от това преводач на жалбоподателя не е бил назначен и
в последствие, при издаването и връчване на НП. Това задължение към актосъставителя
и АНО произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.21 ал.1 и чл.395а
ал.1 от НПК. Именно назначаването на преводач е било действието, което в пълна
степен ще гарантира, че нарушителят ще
разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, при предявяването на АУАН
и издаването на НП, а от там ще може адекватно да организира защитата си. Само
тези съображения са достатъчни за съда да постанови отмяна на процесното НП.
Отделно от това
обаче е налице и още едно съществено процесуално нарушение, което обуславя
незаконосъобразонст на НП. Това е така, защото процесното НП е издадено в
нарушение на принципа „Non bis in idem”, възведен с нормата на чл.24 ал.1, т.6
от НПК, която норма по силата на чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в
административнонаказателното производство. Според цитираната правна норма, не
се образува наказателно производство /в случая АНП/, а образуваното се
прекратява, когато „спрямо същото лице за същото престъпление /в конкретния
казус разбирай „деяние”/ има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото.
Вече бе посочено,
че против жалбоподателят е било образувано наказателно производство за
извършени престъпления от ОХ, а именно по чл.343б ал.1 и чл.270 ал.1 от НК. За
тези престъпления е бил изготвен обвинителен акт от РП-Велинград, въз основа на
който е било образувано НОХД № 364/18г. по описа на Велинградския РС. Делото е
разгледано в съдебно заседание и е приключило с влязла в сила на 17.10.2018г.
присъда-споразумение, с която Г.Ш. е бил осъден за две престъпления извършени
на 11.03.2018г. на изхода на гр.Велинград, до бензиностанция „Газпром”, т.е. по
същото време, на същото място и със същото МПС, като посочените в обжалваното
НП. Едното от престъпленията, за които е бил осъден е по чл.343б ал.1 от НК –
шофиране след употреба на алкохол, а другото по чл.270 ал.1 от НК, а имено за
това, че противозаконно е попречил на
орган властта – полицейските служители от РУ-Велинград Т.З.У. /свидетел по
съставения акт в настоящото АНП/ и Т.К. У. /актосъставител в настоящото АНП/ да
изпълнят служебните си задълженията, а именно да извършат проверка на л.а.
„Опел Тигра” с ДК№ РА 8157 ВА по реда на ЗДвП, като не изпълнил нарежданията им
като водач на МПС – при подаден и възприет от него сигнал със стоп-палка по
образец, не спрял управлявания от него автомобил, като след преследване с
патрулния автомобил отбил на път ІІІ – 367. За това престъпление на жалбоподателят
било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, условно с
тригодишен изпитателен срок.
С оглед на всичко
това и при положение, че спрямо жалбоподателят понастоящем има влязла в сила присъда
и то за същата деятелност, като описаната в наказателното постановление, то
значи, че с последното се ангажира отговорността му за втори път и то за едно и
също деяние, т. е. в нарушение на принципа не два пъти за едно и също нещо,
спрямо същото лице, което е недопустимо.
В този смисъл има
константна съдебна практика, както на националните съдилища, така и на
Европейски съд по правата на човека, досежно приложението на чл.4 по Протокол №
7 към ЕКЗПЧОС. Само за онагледяване биха могли да се цитират Решение №
180/22.06.2012г. по н.д. № 417/2012г. на ІІ н.о. на ВКС, където недвусмислено е
казано, че повторно санкциониране, двойно използване на репресия по отношение
на едно и също лице за едни и същи факти, независимо, че са засегнати различни
обществени отношения, е недопустимо. В същия смисъл са и Т.Р. № 3 от
22.12.2015г. по т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС, Решение № 159/23.04.2014г. по
н.д. № 486/2014г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 227/21.05.2012г. по н.д. №
651/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 145/14.04.2014г. по н.д. № 322/2014г.
на ІІІ н.о. на ВКС, а също и Решението на Европейския съд по правата на човека
в Страсбург по дело Цоньо Цонев срещу България № /2/ по Жалба № 2376/03.
С оглед на всичко
казано до тук издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Велинградският
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0367-001137 от
24.04.2018 год. на началник РУ на МВР - Велинград, с което на Г.Ш., с адрес ***,
ЛНЧ **********, на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, във вр. с чл.103 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: