Решение по дело №13315/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              02.05.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА  

 

  Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ  

 

при секретар Д.Шулева  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13315 по описа на 2015 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №5202/2015 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “А.“ ЕООД ЕИК *******гр.София срещу решение №382670 от 12.04.2018 г постановено по гр.д.№73612/16 г на СРС , 51 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу „С.в.“ АД *** с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД да се осъди последното да преустанови да препятства упражняване на правото на собственост в пълен обем върху помещение от 66 кв.м. в югозападната част на подземен гараж към бл.208А с идентификатор №68134.4091.169.14 в гр.София ж.к.Младост-2 ; което помещение е със съседи : от север подземна улица , от изток паркоместа , от юг и запад гаражни стени ; като премести намиращата се в него хидрофорна уредба извън помещението ; както и  се осъди „С.в.“ АД да заплати на въззивника сумата от 7240 лева обезщетение за лишаване от ползване на помещението за периода 15.12.2011 г - - 15.08.2013 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е безспорен собственик на помещението чрез апорт от държавата , а ответникът не е собственик на помещението , нито има учредени вещни или облигационни права за него . Неправилно СРС е счел , че помещението е обща част , защото няма данни да е законно изградено и някога да е обособявано от подземния гараж . Посочване на паркоместа при апортирането не означава , че е апортирана само част от гаража , защото паркоместата могат да имат различна площ . Хидрофорното съоръжение може да бъде преместено , още повече , че площта му е прекомерно голяма . Ответникът следва да заплаща суми за неоснователно ползване на процесното помещение .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

         Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 04.05.2018 г и е обжалвано в срок на 18.05.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, от страна на ищеца следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, че същият е титуляр на правото на собственост на претендираната вещ, както и че ответникът извършва неоснователно въздействие върху нея или съответно подържа състоянието, създадено от такова неоснователно действие, като по този начин му пречи да упражнява правото си на собственост. Процесното помещение е специално проектирано и изградено за нуждите на хидрофорната уредба, обслужваща водоснабдяването на посочените два блока в ж.к.Младост-2. Помещението представлява обща част по естеството си и съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС принадлежи на всички собственици , притежаващи самостоятелен обект в блок бл.208А  . Отделно , не е категорично доказано , че в капитала на ищеца е апортиран целия подземен гараж – включително спорното помещение - доколкото апортът е на „паркоместа“ т.е. на обособени части от гаража . Дори да се приеме , че ищецът е собственик на помещението , то ответникът не извършва неоснователни действия , а чрез хидрофорна уредба осигурява водоснабдяване на множество домакинства в два блока , включително и съхранява самата хидрофорна уредба /публична общинска собственост/ от посегателства .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . От представените от ищеца АДС 01008/ 10.07.1998 г и заповед 95-00-148/ 13.11.2001 г. на министъра на външните работи, с  приложение №2 към нея - опис и оценка на сградите по сметка 203 към 31.10.2001 г не може да се заключи , че ищецът е собственик на спорното помещение , още повече , че същото е съществувало към датата на апорта и е следвало да бъде изрично посочено в него . Дори помещението да беше посочено при апорта , то същото не би могло да премине в собственост на ищеца , защото нормата на чл.38 ЗС е императивна и общи части на етажната собственост не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки без съгласието на етажните собственици . Едва ако се премахне хидрофорната уредба може да се постави въпроса дали помещението няма да се превърне в обща част по предназначение , но отново на етажната собственост , а не само на ищеца .

Ирелевантно е дали ответникът е провел пълно доказване , че помещението за хидрофорна уредба е законно изградено . Етажна собственост възниква и за незаконно изградени обекти . От друга страна СТЕ установява , че процесното помещение е изградено и е в експлоатация още от 1984 г като е било предвидено в проектната документация и е обособено от паркоместата  . Без значение е дали помещението би могло да бъде намалено като площ и дали хидрофорът може да бъде преместен . Ищецът няма вещни права върху помещението и няма право да иска преместване на хидрофорната уредба . В същия смисъл , че помещението за хидрофорна уредба е обща част на етажната собственост е решение №1337 от 06.01.2009 г по гр.д. № 4382/2007 г, ГК , ІV ГО на ВКС. Подобна е практиката и за котелните помещения - решение №67 от 11.06.2015 г по гр.д.№528/15 г на ВКС , II ГО .

Дори помещението да е собственост на ищеца и да е незаконно обособено , от това не следва , че негаторният иск трябва да бъде уважен . Действията на ответника са правомерни , а праводателят на ищеца /държавата/ сам е построил помещението и е поставил в него хидрофорна уредба , която и той самият е ползвал и може би все още ползва . Ищецът не може да се позовава на неправомерно фактическо състояние създадено от негов праводател - решение №182 от 02.01.2019 г по гр.д.№4928/17 г на ВКС , I ГО . В начина на ползване на помещението няма нищо ново и различно , освен странното желание на ищеца / все пак ДЪРЖАВНО ДРУЖЕСТВО / да остави без водоснабдяване стотици домакинства , за да обособи нови подземни паркоместа и да ги предостави неясно на кого .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна /юрисконсултско възнаграждение/ .      

  

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №382670 от 12.04.2018 г постановено по гр.д.№73612/16 г на СРС , 51 състав .

 

ОСЪЖДА “А.“ ЕООД ЕИК *******гр.София да заплати на „С.в.“ АД *** сумата от 250 лева деловодни разноски пред СГС .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            

        

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                       2.