РЕШЕНИЕ
№ ................
гр.София,
01.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря А.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1312 по описа за
2015 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1,
т.2, б. „а” КЗ /отм./.
Ищецът А.С.А., като малолетен действащ чрез своя законен представител А. Я.И. –
негова майка, поддържа твърдения, че на 28.08.2013 г.
около 14.00 часа в с.Г., на ул.”*********"
в близост до дом №1 неправоспособният /и непълнолетен водач И.М. И., ЕГН: **********
в грубо нарушение правилата за движение по пътищата при управление на кросов
мотопед марка "Джилера", 50 куб. см., който от своя страна не е бил
регистриран в ПП на ОД МВР - гр. Варна, допуснал в резултат на лекомислие и
увлечение пътно- транстпортно произшествие, в резултат на което причинил на
пешеходеца А.С.А. средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура в долна трета на дясна подбедрица
/малък и голям пищял/. Така описаните телесни увреждания довели до трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период около три месеца, по
твърдения.
Ищецът
поддържа твърдения, че ПТП е настъпило при следния механизъм съобразно
удостовереното в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2898/28.08.13 г.
и в Постановление № 13292/2013г. по описа на РП - Варна, с което било
прекратено ДП № 3257/2013г.: На посочената дата в с. Г., обл. В.С.Щ., баща на А.С.А.,
бил извикан от свой съсед да му нареже дърва за огрев с бензинова резачка. С
него отишъл и синът му - А.А.. Първоначално ищецът стоял
около баща си докато извършвал посочената работа, след което отишъл и седнал на
пейка на отсрещния тротоар, на отсрещната страна на ул. " *********"
в близост до дом №1. От тази част на улицата - към тротоара имало паркирани
автомобили. По това време около 14.00ч. от долната страна на ул. " *********"
се задавал И. И., на петнадесет години, който управлявал кросов мотопед марка
"Джилера", 50 куб.см., закупен от баща му - М.И.. По твърдения, този мотопед
бил сглобен от различни части, като същият не бил регистриран в ПП на ОД МВР
гр. Варна и същият нямал peгистрационен номер. Ищецът
възприел движещия се мотопед по улицата, като
решил да пресече ул. "*********", за да отиде при баща си. Тъй като
се намирал в близост до автомобили, той вдигнал едната си ръка на високо, за да
предупреди водача на превозното средство за намеренията си да извърши пресичане
на пътното платно, като започнал непосредствено след това да пресича. Виновният
водач И. И., непълнолетен и неправоспособен - без свидетелство за управление на
ППС, поради недостатъчно опитност не забелязал пресичащия А.А.
и продължил движението си напред по платното със същата скорост. Водачът
възприел ищецът, като внезапно пресичащ, тъй като не притежавал съобразителност
и други такива способности, присъщи на правоспособните водачи на ППС. В
резултат на тази фактическа обстановка И. И. предприел спиране в един по-късен
момент, но не успял да овладее процесния мотопед и последвал удар в десния
долен крайник на А.А., който паднал на земята и
започнал да плаче и вика.
Поддържа
твърдения, че във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 3257/2013г. по
описа на 04 РУП на ОД МВР - Варна, по което не били установени нарушения на
правилата за движение по пътищата или друга законова норма от другите
участниците в процесното ПТП, други участници в движението или трети лица,
които нарушения да са допринесли за настъпване на ПТП и/или за крайно
негативните последици от същото.
Твърди,
че за този мотопед, с който е било причинено ПТП липсва регистрационен номер,
вписване в Регистър на ППС в ПП на ОД на МВР гр. Варна, както и сключена застраховка
"Гражданска отговорност” към дата на ПТП - 28.08.2013 г. Заявява правни
доводи за претенцията си на основание чл.288 ал.11 във връзка с чл.288 ал.1.
т.2. б.Га от КЗ /отм./ отправена пред съда, тъй като бил постановен отказ от
ответника - Г.Ф. по извънсъдебна претенция отправена до същия. В качеството си
на пострадало лице по смисъла на чл.265, ал. 1 от КЗ /отм/, заявява своето
право по чл. 288, ал.11 от КЗ във връзка с чл. 288 ал.1,т.2, б. (а от КЗ /отм./,
да претендира от ответника Г.Ф., изплащане на обезщетение за неимуществените
вреди изразяващи се в болки и страдания от причинената му средна телесна
повреда - фрактура на десен долен крайник на три места.
Предвид горното,
ищцата моли,
да бъде осъден ответника Г.Ф. да
му заплати на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а” КЗ /отм./
сумата 80000.00 лв. за претърпените неимуществени
вреди /болки и страдания/ от причинените му травматични
увреждания
в резултат на ПТП. Претендира законна лихва, считано от 28.08.2013 г. /датата, на която е постановен отказ от страна на
ответника/ до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Г.Ф.
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания
механизъм на ПТП. Оспорва вината на водача на описания мотопед, настъпилите
вреди в причинна връзка с ПТП. Твърди, че вина за ПТП носи ищеца, който не е
следвало да пресича улицата. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия-пешеходец, тъй
като е навлязъл внезапно на пътното платно и е предприел пресичане на
необозначено за това място, без да съобрази скоростта и посоката на движение на
мотоциклетиста. Оспорва претенцията, като завишена по размер и
несъответна на принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Претендира
разноски.
Подпомагащата страна
на ответника М.Г.И., като родител на непълнолетния водач /баща на
водача на мотоциклета/ И.М. И. не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.288,
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, приложим в настоящия случай, при липса на
застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който деликвентът е
отговорен, има право да иска обезщетението от Гаранционния фонд. За основателността
на иска в тежест на ищеца бе да докаже, че в причинна връзка с виновно
противоправно деяние на лице, причинено при управление на пътно
превозно средство, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, както и обстоятелствата, които имат
значение за определяне размера на обезщетението. С разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2, буква „а” КЗ /отм./ е дадена възможност на увреденото от настъпилото
застрахователно събитие лице да иска пряко от Г.Ф. обезщетение за причинените
му вреди. Отговорността на Г.Ф. е функционално обусловена от деликтната
отговорност по чл.45, ал.1 ГПК на прекия причинител на увреждането.
В настоящето производство, механизмът на
ПТП се установява, чрез съставените писмени документи – констативен протокол за
ПТП № 2858/28.08.2013 г., протокол за оглед на местопроизшествието от 28.08.2013
г. и констатации на САТЕ, които съдът възприема, като обективно и професионално
дадени. Чрез последните се установява следния най-вероятен начин на настъпване
на ПТП: На 28.08.2013 год., около 14.00 ч, в с. Г., обл.
Варна, по ул. „*********” с посока от бул. „Георги Димитров”, се движил кросов
мотопед „Джилера” без регистрационна табела,
управляван от И.М. И. на 15 години- неправоспособен водач със скорост от
порядъка на 29 км/ч, наближавайки дом № 1. Пешеходецът - дете на осем години - А.С.А.
предприел пресичане на пътното платно на ул. „*********” отляво надясно,
считано за посоката на движение на мотопеда. На улицата имало паркирани три
леки автомобила. Пешеходецът минал зад
първия автомобил, считано за посоката на мотопеда, възприел е идващия мотопед,
подал сигнал с ръка за пресичане и навлязъл със спокоен ход в пътното платно
след левия габарит на паркирания автомобил, като се движел праволинейно и
перпендикулярно на надлъжната ос на улицата. Водачът на мотопеда възприел пешеходеца и
задействал спирачната уредба на мотопеда, като в режим на ефективно спиране била
отложена спирачна следа с дължина 3,30 м. След придвижване на пешеходеца на
около 1,50 м извън левия габарит на паркирания автомобил настъпил сблъсък с
мотопеда на мястото с координати, определено като място на удара. Ударът бил
челен за мотопеда по дясната странична част на тялото на пешеходеца в областта
на дясната подбедрица. От удара, пешеходецът паднал на терена на мястото в края
на спирачната следа и оставеното петно от кръв.
Основна причина за настъпване
на описаното ПТП, според експерта по САТЕ е от субективен характер - късното
задействане на водача на мотопеда за аварийно спиране, или предприемане на
други действия за предотвратяване на произшествието. Според експерта, произшествие
не би настъпило, ако пешеходецът не беше навлязъл в пътното платно в момент,
когато това не е било безопасно - наличие на движещ се по улицата мотопед.
При сравняване на
изчислените: опасна зона за спиране на мотопеда при скоростта, с която се е
движил - 15,08 м с отстоянието на мотопеда от мястото на удара - 9,89 м, се
установява, според САТЕ, че в конкретната пътна ситуация ударът е бил
непредотвратим, чрез аварийно спиране. От своя страна ПТП е могло да бъде предотвратино по един от следните начини: - задействане на мотопеда за аварийно спиране
от разстояние на дължината на опасната зона, увеличена с 1,0 м за сигурност
15,08 +1,0 = 16 м), тъй като същият е имал видимост към пресичащия пешеходец и
е имал техническа възможност да извърши екстрено спиране от цитираното
разстояние до мястото на удар. За да не настъпи описаното ПТП в конкретната
пътна ситуация, мотопедистът е следвало да управлява
мотопеда със скорост не по - висока от 17 км/ч. Освен това, според експерта, мотопедистът е имал техническа възможност да не допусна процесното ПТП, чрез заобикалянне
отдясно на пешеходеца.
Чрез констатациите на
приетата СМЕ на д-р К. се установява, че в резултат на ПТП на ищеца
са били причинени следните травматични увреждания: „Счупване на дисталната (долна) част на костите на дясна подбедрица
(малък и голям пищял)“. Установяват се и следните релевантни за спора обстоятелства: През първите 15-20 дни, когато започнал
процеса на зарастване на счупените кости, болките и страданията са били с
по-голям интензитет. На А.А. било проведено
консервативно лечение (амбулаторно в спешен кабинет), като му била поставена
гипсова имобилизация за срок от 45 - 60 дни, след
направата на рентгенографии. Счупването на костите на
дясната подбедрица е довело до трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период по- дълъг от 30 дни. Поради това че А.А.
не е бил приет за стационарно (болнично) лечение, за извършване на оперативна
интервенция, а само в амбулаторни условия му била поставена гипсова имобилизация, пострадалият бил освободен още същия ден с
указания да продължи лечението си в домашни условия. Това от своя страна,
според експерта води до извод, че счупването на дясната подбедрица е било без
разместване. Поради липса на представена медицинска документация за възникнали
усложнения (ексцес), даденото становище на СМЕ е за завършен лечебен процес и
липса на остатъчни последици от полученото травматично увреждане (счупване) на
костите на дясната подбедрица.
Чрез показанията на
свидетеля А.А.К. /баба на ищеца/, преценени съобразно
указаното в чл.172 ГПК с оглед всички събрани в производството доказателства се
установи, че по време на лечението на ищеца в домашни условия за време около
три месеца, същият не е могъл да посещава училище; отказвал да общува и с приятели,
защото му казвали „куция А.“ и се подигравали. Ищецът се страхувал от коли и
накуцвал все още с пострадалия крак, според свидетеля К..
Ето защо съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ангажиращи съобразно указаното в чл.48, ал.1 ЗЗД имуществената
деликтна отговорност на родителя на непълнолетния неправоспособен водач И.М. И. на кросов мотопед
марка "Джилера", 50 куб.см., без
регистрация – М.Г.И., по отношение на причинените на ищеца
неимуществени вреди от описаното ПТП.
Доколкото в производството
не се установи към момента на ПТП наличие на действащ договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилисти”, покриваща отговорността на сочения
деликвент при управлението на посоченото ППС, съдът
намира че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника съобразно
цитираната норма.
Чрез приложеното
писмо изх.№ 24-01-97/15.05.2014 г. на Г.Ф.
се установи, че е постановен отказ за изплащане на
обезщетение за причинените на ищеца вреди от
ПТП въз основа на Решение № 14-3/15.05.2014 г., като е предоставена възможност за предявяване на
претенцията по съдебен ред с представяне на необходимите документи обосноваващи
отговорността на деликвента.
Чрез обсъдените
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира че се установи
извършване на противоправно увреждащо деяние от
страна на неправоспособния непълнолетен към момента на събитието водач И.М. И. при управление на описания кросов
мотор. Съобразно указаното в чл.150 ЗДвП всяко ППС /пътно превозно средство/, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност
за управление на моторно превозно средство по време на обучението му, съдът
намира че с поведението си водача е нарушил изискванията на цитираната
разпоредба, доколкото в производството не се установи И.М. И. да притежава
свидетелство за управление на ППС. Освен това, съдът намира че при управление
на ППС И. И. е нарушил и изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото се е
движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, тъй като не е могъл да
предотврати ПТП, чрез аварийно спиране, доколкото пострадалия – пешеходец
несъмнено е имал характер на предвидимо препятствие. Чрез дадените допълнителни
изводи по САТЕ, съдът намира че се установи по несъмнен начин, че при
предприемане пресичане на пътното платно пешеходеца- ищец е дал ясен и видим
сигнал за намерението си да пресече, чрез вдигане на ръка, като е направил
крачка извън линията на десните габарити на спрелите автомобили. Това негово
поведение, според констатациите на основната САТЕ е било видимо за
неправоспособния водач от разстояние 16 м необходимо за да бъде предотвратено
ПТП, чрез екстрено спиране. Чрез становището на експерта, ПТП е било
предотвратимо и чрез заобикаляне на пострадалия пешеходец, което несъмнено в
случая не е станало. На самостоятелно основание, съдът намира, че от страна на
родителя на неправоспособния водач на ППС - М.Г.И. са били нарушени
и правилата на чл.102 ЗДвП, доколкото с цитираната
разпоредба е предвидена забрана за предоставяне на МПС на неправоспособен
водач.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че поведението на водача И.М. И. е в противоречие с
предписаното в тези норми поведение и е било противоправно и представляващо деликтно поведение, съгласно изискванията на чл.45 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на описаното ППС по отношение на причинените на ищеца -
пешеходец, вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Преживените от ищеца
вследствие на описаните травматични увреждания болки и страдания са в пряка
и непосредствена последица от соченото събитие.
Поради това, ищецът има право на обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя или Г.Ф.,
който отговаря за причинените от него вреди.
От гореизложеното,
съдът намира, че исковете за репариране на описаните неимуществени вреди се
явяват основателни и доказани по основание.
В тежест на ищеца бе
да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във връзка с
уврежданията от ПТП.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му травматични увреждания бяха установени в производството,
чрез дадените констатации от СМЕ и показанията на свидетеля А.А.К., последните преценени с оглед
всички събрани доказателства при спазване изискванията на чл.172 ГПК. Според установеното, на ищеца са били причинени по-интензивни болки и
страдания през първите 15-20 дни, когато
е започнал процеса на зарастване на счупените кости. След това за срок от 45 -
60 дни ищецът е бил с гипсова имобилизация, което от
своя страна допълнително му е причинило болки, неудобства и страдания. Поставянето
й обаче, според експерта, сочи за счупване без разместване. В посочения период
ищецът е следвало да спазва ограничения при придвижването, не е могъл да се
среща с приятели, да посещава училище. В производството не се установи, че
ищецът е имал „страхова невроза“ с посочената в
исковата молба симптоматика и последици, поради което съобразно указаното в
чл.154, ал.1 ГПК съдът намира соченото твърдение за недоказано и съответно –
неоснователно. Установено бе, чрез показанията на свидетеля К., че при
придвижване походката на пострадалия е затруднена – накуцва, въпреки даденото
становище от експерта по СМЕ за приключил лечебен и възстановителен процес. Други
релевантни за спора обстоятелства във връзка с понесените страдания от ищеца не
бяха установени.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Тези
критерии са възприети и във формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение и в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
В настоящия случай
при съобразяване дадените разяснения, съдът намира, че с оглед възрастта на пострадалия – 11 години и преценка на обсъдените по-горе обстоятелства, справедливо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
травматичните увреждания от ПТП следва да бъде определено в размер на
20000.00 лв. Искът за разликата над така
определения размер до предявеният размер 80000.00 лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. За определяне този размер, съдът съобрази крехката възраст на ищеца, при
която същият е следвало да понесе описаните страдания във връзка с настъпилия
пътен инцидент, времето за лечение и възстановяване от травматичните увреждания
– 15-20 дни с по-интензивни болки и около 60 дни с гипсова имобилизация,
както и дадената благоприятна прогноза от експерта за завършен лечебен и
възстановителен процес протекъл без усложнения.
За определяне на този
размер, съдът съобрази и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение и в нарастващите нива
на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ. От 1
януари 2010 г. лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди,
съгласно § 27, ал. 1 на ПЗР на КЗ(отм.) възлизат на 1000000 лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице и 5000000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица.
Съобразно отправеното искане и разпоредбата
на чл.288, ал. 7 от КЗ /отм./ върху присъденото обезщетение ответникът дължи
мораторна лихва от 15.05.2014 г. /постановяване на отказ за изплащане на
обезщетение/ до окончателно погасяване на задълженията.
Релевираното
своевременно от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
с поведението на пострадалия, съдът намира за недоказано и
съответно-неоснователно. Съображения:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Както е прието и в
постановените по реда на чл.290 ГПК Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г.
на ВКС, Второ ТО и Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ
ТО/, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите.
В случая, ответника релевира възражения за извършени от пешеходеца нарушения на
правилата за движение по пътищата, изразяващи се във внезапно навлизане на
ищеца в опасната зона на мотоциклетиста, изскачайки между паркираните успоредно
на пътното платно /десния край/ автомобили. Съобразно указаното в чл.114, т.1
от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение. Чрез събраните в производството доказателства и при преценка
констатациите на експерта по САТЕ не се установи противоправност
в поведението на пешеходеца. Напротив, както бе посочено от експерта,
пешеходеца е бил видим за водача на ППС, когато е дал сигнал с вдигане на ръка
за намерението си да пресече пътното платно /чл.32, ал.1 от ЗДвП/ и съответно е
извършил тези движения при „спокоен ход“, тъй като е преценил, че разстоянието
до автомобила е достатъчно, за да завърши движението.
По отношение на разноските.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.Н. Д.
от САК сумата от 732.50 лв., съразмерно на уважената част от
иска. В съответствие с указаното в
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на възнаграждение за един адвокат.
Ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в общ размер на 2460.00
лв. – възнаграждение за юрисконсулт и разноски за съдебна
експертиза.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 800.00
лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК – държавна такса, дължима по уважените срещу
него искове, за заплащането на които ищецът е бил освободен, както и сумата 550,00
лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.С.А., ЕГН **********, като малолетен действаща лично и със съгласието на своя законен представител- майка А. Я. А.с ЕГН ********** с адрес *** Белчев, 2, 4-ти полуетаж, на
основание чл. 288, ал.1, т.2, б. а КЗ /отм./ сумата от 20000.00 -/двадесет хиляди лева/ лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания вследствие травматични увреждания: „Счупване
на дисталната (долна) част на костите на дясна
подбедрица (малък и голям пищял)“, причинени в резултат на пътно –
транспортно произшествие станало на 28.08.2013 г. около
14.00 часа в с.Г., на ул.”*********"
в близост до дом №1 по вина на неправоспособният и непълнолетен водач И.М. И.,
ЕГН: ********** /чийто родител /баща/ М.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** носи отговорност за настъпилите вреди съобразно
чл.48 ЗЗД/, в нарушение правилата за движение
по пътищата чл.150 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП при управление на кросов мотопед марка "Джилера",
50 куб. см., който от своя страна не е бил регистриран в ПП на ОД МВР - гр.
Варна,
по отношение на което ППС към момента на произшествието е нямало
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти”, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2014 г. /дата на постановен отказ/ до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата 20000.00
лв. до сумата 80000.00 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.С.А., ЕГН **********, като малолетен действаща лично и със
съгласието на своя законен представител- майка А. Я.А. с ЕГН ********** с адрес
*** Белчев, 2, 4-ти полуетаж, да заплати на Г.Ф. със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2460.00 лв. –
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Н.
Н. Д. от САК
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата от 732.50
лв.-адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 800.00 лв., представляваща
дължима държавна такса по уважените срещу ответника искове, както и сумата 550.00 лв. –
заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда.
Решението е
постановено при участието на М.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, - родител на
непълнолетния водач И.М. И., ЕГН: **********, като
трето лице – помагач на страната на ответника Г.Ф..
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: