№ 6
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Р. Р. Д.
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600360 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба
от защитника на подсъдимия Л. Г. Ф. срещу присъдата, постановена по
н.о.х.д. № 321/2020 г. по описа районен съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимият Л. Г. Ф. от гр. С., обл. С. е признат
за виновен по обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, затова че за
времето от 01.10.2018 г. до м. май 2020 г., след като е осъден с влязло в сила
решение № 149/26.09.2018 г. по гр. д. № 1007/2018 г. на районен съд – С. да
издържа свой низходящ, малолетното си дете К. Л.ов Ф., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка от по 128 (сто двадесет и
осем) лв. месечно, общо 2 432 лева, за което му е наложено наказание
пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години; и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
годишно за срок от две години.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който
чрез своя
защитник – адв. Пл. М. от САК - в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според
1
правата си по чл. 318, ал. 3 НПК е подал жалба с искане да се измени
присъдата в частта относно наказанието, като се намали.
С жалбата няма надлежно заявени доказателствени искания.
Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.
В съдебно заседание представителят на С. окръжна прокуратура взема
становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди атакуваната
присъда. Счита, че наложеното наказание е съответно на степента на
обществена опасност на деянието и съобразено с личността и здравословното
състояние на подсъдимия.
Пред въззивната инстанция подсъдимият се представлява от служебен
защитник – адв. П. М., който моли за намаляване на наложеното наказание.
Изтъква, че макар подзащитният му да е вменяем, то неговото сериозно
заболяване обуславя необходимостта от намаляване размера на наложеното
наказание. Иска отмяна на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза
на обществото“ и определяне на срок на останалите наложени мерки в
законоустановения минимум.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни
и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за
правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с
фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено
аргументирани и тяхното подробно обсъждане не се налага, още повече, че
между страните не е въведен спор по фактите, обосновали ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия с обжалваната присъда.
От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият Л. Ф. и
свидетелката Р.Х. са сключили граждански брак на 21.11.1998 г.
Отношенията между двамата се влошили, което довело до развод.
Бракът между двамата съпрузи бил прекратен с решение № 149 от
26.09.2018 г., постановено по гр. д. № 1007/2018 г. по описа на районен съд –
С., с което било утвърдено постигнато между съпрузите споразумение.
Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К.
Л.ов Ф. било предоставено на неговата майка – свид. Хаджийска /по време на
брака с фамилно име Ф.а/, като бил определен режим на лични отношения с
бащата. По силата на цитираното решение подсъдимият Ф. бил задължен да
заплаща до 15-о число на всеки месец издръжка на своя син, чрез неговата
майка и законен представител, в размер на 128 лева месечно, считано от
влизане в сила на съдебното решение.
След като бракът бил прекратен, подсъдимият се дезинтересирал от
детето си, като не изплащал дължимата издръжка. За времето след влизане в
2
сила на решението – от 26.09.2018 г. до м. май 2020 г. – подсъдимият не
заплатил нито една вноска за месечната издръжка на малолетния си син, а
именно не изпълнил алиментните си задължения за 19 месечни вноски от по
128 лв. или общо в размер на 2 432 лева.
Подсъдимият Л. Г. Ф., с ЕГН: **********, е роден на 02.06.1976 г. в гр.
С., българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан,
безработен. Същият страда от дългогодишно психично заболяване –
биполярно афективно разстройство.
От заключението на назначената и приета в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза, изготвена от д-р Ц. П. и д-р Н. И., се установява, че подсъдимият
Л. Ф. страда от биполярно афективно разстройство в лек депресивен епизод
(към момента на изготвяне на експертното заключение – 24.11.2021 г.) – с
леко изразени депресивни оплаквания, споделени изцяло от подсъдимия, без
психотична продукция, поради което е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на
извършване на инкриминираното деяние и към 24.11.2021 г. Когато е в
обострено състояние не би могъл да се организира и такъв период
категорично е времето, през което е бил настанен в ДПБ Курило - от
10.08.2019 г. до 12.09.2019 г., но след това има относително добри ремисии
(междуфазови и/или медикаментозни). Вещите лица не се ангажират с
отговор на поставения въпрос за целия инкриминиран период, тъй като е
твърде дълъг, като уточняват при разпита им, проведен в съдебно заседание,
че в епизоди на мания подсъдимият не е в състояние да изпълнява
задълженията си по внасяне на издръжка. В леки депресивни периоди за него
няма пречка за изпълнение на това задължение; че в светлите периоди е бил в
състояние да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК,
първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствените
средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил
аргументирани съображения защо ги приема. Съдът е анализирал събраните
доказателствени източници, посочени в мотивите на присъдата, които
съвкупно обосновават безпротиворечиво изложената фактическа обстановка,
която не се оспорва от подсъдимия и защитникът му.
Като е установил правилно фактическата обстановка,
първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната
правна квалификация и е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи
поотделно наличието на обективните и субективните признаци на
престъплението и авторството му от подсъдимия, които не се налага да бъдат
преповтаряни, доколкото липсва спор по този въпрос.
Правилни са изводите на районния съд относно установяването на
съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл.
3
183, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 183 НК, което засяга обществените отношения в
семейството, в инкриминираната в обвинителния акт форма на
изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка, в размер на две или
повече месечни вноски и такива факти по делото са установени –
подсъдимият не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка на
малолетния си син в размер на повече от две вноски, а именно не е платил 19
месечни вноски.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на
посоченото продължено престъпление е необходимо да се установи, че
неизпълнението на алиментното задължение е съзнателно. Последното
индицира на субективната страна на инкриминираното посегателство, като за
доказването му е необходимо да се установи обективна възможност за
изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолимо естество,
препятстващи заплащането на месечната издръжка. В тази връзка по делото
липсват данни през инкриминирания период подсъдимият да е бил
препятстван по обективни причини - поради неработоспособност или др. – да
работи, респ. да получава доходи, с които да обезпечи изпълнението на
алиментните задължения, за които е осъден, поради което е била налице
обективна възможност той да изпълнява алиментния си дълг.
Предвид установена от вещите лица способност на подсъдимия да
разбира свойството и значението на извършеното и възможността да
ръководи постъпките си в преобладаващата част от времето, то за него не
съществува пречка да изпълнява задълженията си с имуществен характер.
Единствена пречка от обективен характер за подсъдимия е налице, когато
същият се намира в маниен епизод на биполярното афективно разстройство,
но тези периоди съгласно приетото експертно заключение траят около месец,
поради което съдът не установява непреодолими пречки, които да
възпрепятстват подсъдимия и да налагат продължителното неплащане на
дължимата издръжка. Установено е по делото, че подсъдимият е преминал
през различни състояния, породени от заболяването му, за процесния период
от септември 2018 г. до май 2020 г., поради което неизпълнението на
задълженията за издръжка се дължи единствено на неговото нежелание да го
стори, респ. същият е действал умишлено при изразеното от него
бездействие.
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия наказание пробация с пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години; и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години.
4
По въпроса за индивидуализацията на наказанието въззивният съд
намира, че възражението на защитника в тази връзка е основателно. За да
наложи наказание в определения вид и размер, първоинстанционният съд е
взел предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на
дееца, както и добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, установени от първоинстанционния съд, са миналите
осъждания на подсъдимия, липсата на критичност към деянието и липсата на
стремеж за отстраняване на неговите неблагоприятни последици.
Въззивният съд намира, че макар наказанието пробация да е
справедливо, а алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода да
се явява твърде тежко предвид обществената опасност на деянието и дееца, то
определеният от първоинстанционния съд размер следва да се намали при
съобразяване с обективните данни относно личността на дееца. Основание за
това произтича от обстоятелството, че подсъдимият страда от биполярно
афективно разстройство, което се явява пречка за него да води нормален
ритъм на живот, предвид характерните за това заболяване редуващи се
епизоди на мания и депресия. От тази гледна точка наложената пробационна
мярка безвъзмезден труд в полза на обществото предполага значително
усилие за подсъдимия поради риска от обостряне на неговото заболяване и
вероятност от настъпване обективната невъзможност за изпълнение на тази
пробационна мярка и поради това съдът счете, че тази пробационна мярка се
явява прекомерна и несъответна на целите на личната превенция. При тези
съображения въззивният съд счита, че е налице основание за изменение на
наказанието и отмяна на определената мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК.
Що се отнася до другите определени от първоинстанционния съд
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
две години с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години, въззивната инстанция намира, че срокът им се явява завишен по
същите съображения, изложени по-горе. Поради това срокът на така
определените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК следва да
бъде намален, като бъде определен минималният законоустановен срок от 6
/шест/ месеца, който се явява съответен на предвидените в чл. 36 НК цели и
няма да причини на подсъдимия значителни неудобства, свързани със
затруднение да преодолява тежките периоди на заболяването си. Наложеното
наказание пробация при така определените мерки и продължителност в
достатъчна степен би изпълнило задачата да се въздейства предупредително
върху подсъдимия и да се превъзпита същият към спазване на установения
правов ред.
Изложеното въвежда основанията по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК за
изменение на обжалваната присъда като се намали размерът на определените
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК и се отмени наложената
пробационна мярка по чл. 42а, л. 2, т. 6 НК.
5
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
изменен в частта относно наказанието и потвърден в останалата част като
правилен.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и
чл. 338 НПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3 от 26.01.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
321/2020 г. по описа районен съд – С., в частта относно наложеното наказание
пробация на подсъдимия Л. Г. Ф., като намалява срока на наложените
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ от 2 /две/ години
на 6 /шест/ месеца и отменя наложената пробационна мярка „безвъзмезден
труд в полза на обществото“
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6