Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 22.07.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 1038
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Молителят „Д.5.” ЕООД твърди, че има
парични задължения, които не е в състояние да изпълни, тъй като не разполага с
парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са
временни. Твърди се, че дружеството има задължения към НАП в размер на
310425,11лв., произтичащи от ДДС по справки-декларации от 23.08.2019г. и 11.09.2019г.,
за събирането на които сочи, че е образувано изп.д.№*********/2019г. Твърди, че
дружеството е и свръхзадължено и е спряло търговската си дейност. Предвид
горното претендира постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност, като счита, че началната дата на неплатежоспособността е
04.05.2020г., на която едноличният собственик на капитала е взел такова
решение. В самата молба се твърди, че
дружеството е спряло търговска дейност, поради което е в невъзможност да
компенсира загубите с печалби.
В хода на производството „Д.5.“ ЕООД поддържа
молбата си чрез процесуалния си представител – адв. П.Ч., като излага подробни
доводи и в писмени бележки. Счита, че безспорно е установено, че дружеството е
неплатежоспособно, а при евентуалност претендира констатиране на
свръхзадължеността на дружеството.
Съдът като
обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и
събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда
по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:
Молителят е
представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл.
628 от ТЗ приложения към молбата.
Съгласно
приложена по делото / стр. 9 / Справка от НАП за задълженията към 04.06.2020 г.
се установява, че дружеството има такива за главница в размер на 286 875,02
лева, лихва в размер на 23 550,09 лева или общо на стойност - 310 425,11 лева.
Задълженията са по декларации обр.6 и декларации УПФ, като има такива за
предходни години 2013г. и 2014г., но в много малки размери / под 1 лв./, а
най-голямото е със срок за доброволно плащане 14.08.2019г. и е в общ размер на
306 270,67 лв., като същото е посочено, че произтича от декларация по ЗДДС
с описания номер.
С
допълнителна молба от 14.07.2020г. на стр.37 и следващите дружеството е
представило ГФО за процесния период.
Видно от
справката от СДВР-Отдел „Пътна полиция“ с вх.№60397/26.06.2020г. към момента
няма данни за регистрирани МПС, а е имало отписано такова, бивша собственост,
л.а. Мини купър.
Съгласно представеното
писмо на НАП от 24.06.2020г., има образувано изпълнително дело срещу молителя,
като с ПНОМ е наложен запор на банкови сметки, а задължението към 23.06.2020г.
възлиза на 311 939,30 лв. Към писмото са представени декларациите по чл.
92 от ЗКПО за посочения период от 2015г. до 2019г.
От
постъпилото писмо от АВ-СВ се установява, че не се установяват вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото
лице В.Ц. от 09.07.2020г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно
и компетентно и не се оспорва от молителя. Установява се от заключението, че въз
основа на съставените таблици и представените ГФО на дружеството, по години
състоянието му е било следното: През 2015 г. дружеството е разполагало с машини
и съоръжения в размер на 1 х.лв., както и стоки с балансова стойност от 87
х.лв. Вземанията дружеството са били в общ размер на 41 х.лв., като от тях 39
х.лв. с дългосрочен характер на събиране, над 1 год. Размерът на наличните
парични средства е 5 х.лв. или общо 3,76 % от краткотрайните активи. През
финансовата 2015г. година не е била инкасирана печалба или загуба от дейността.
Непокритата загуба от предходни години е в общ размер на 23 х.лв., която се е
отразила в общият размер на собствения капитал до отрицателна стойност от – 17
х.лв. Формираните от дейността задължения са, от получени аванси от контрагенти
на обща стойност от 26 х.лв., като имат срок за погасяване над 1 година и
задължения към доставчици в размер на 83 х.лв., със срок на погасяване над 1
год. Другите задължения на дружеството са в общ размер на 42 х.лв., като са
отразени, като такива с дългосрочен характер на погасяване. През 2017 г. дружеството
е разполагало с налични стоки с балансова стойност от 141 х.лв., а вземанията
му са били в общ размер на 9 х.лв. , имащи краткосрочен характер. Размерът на
наличните парични средства е 4х.лв. или общо 2,60 % от краткотрайните активи. През
финансовата година е била инкасирана печалба в размер на 23 х.лева. Непокритата
загуба от предходни години е в общ размер на 23 х.лв., а собственият капитал е
с балансова стойност от 6 х.лв. Формираните от дейността задължения са, аванси
от контрагенти на обща стойност от 55х.лв., като от тях 29 х.лв. имат срок за
погасяване до 1 година и задължения към доставчици в размер на 83 х.лв., със
срок на погасяване над 1 год. Другите задължения на дружеството са в общ размер
на 13 х.лв., от които 5 х.лв., имат краткосрочен характер на погасяване. През
2018 г. дружеството е разполагало с налични стоки с балансова стойност от 106
х.лв., вземанията са в общ размер на 12 х.лв. с краткосрочен характер, до 1
год. Размерът на наличните парични средства е 15х.лв. или общо 11,28 % от
краткотрайните активи. Видно от баланса на дружеството през финансовата 2018г. е
била инкасирана печалба в размер на 7 х.лв. която е увеличила размера на собствения
капитал до 13 х.лв. Формираните от дейността задължения са, получени аванси от
контрагенти на обща стойност от 26 х.лв. със срок за погасяване над 1 година и
задълженията към доставчици в размер на 85 х.лв., от които 83 х.лева са със
срок на погасяване над 1 год. Другите задължения на дружеството са в общ размер
на 10 х.лв., от които 2 х.лв., имат краткосрочен
характер на погасяване. През 2019 г. активът на баланса е с нулеви стойности, а
от пасива е видно, че през финансовата година е била инкасирана загуба в размер
на 292 х.лева. която е дала отражение в намаление на собствения капитал до
отрицателна стойност от - 289 х.лв. Формираните от дейността задължения
представляват данъчни такива, имащи текущ характер със срок на погасяване до 1
год.
Данъчните задължения представляват данък добавена стойност за сделки, установени със Справка
декларация № 220217855561 от 23.08.2019 г. и Справка декларация № 22021789081
от 11.09.2019 г., като са на обща стойност към датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност в размер на 308 273,88 лева.
Съгласно експертизата въз основа на ОПР, публикувани в ТР за периода от
2015 г. до 2018 г. и за периода от 2019 г. до 11.05.2020 г. се установят
следните приходи и разходи от дейността на Дружеството:
|
ОПР за |
Приходи |
Разходи |
Счетоводна печалба/загуба |
|
2015 |
0 |
0 |
0 |
|
2016 |
0 |
0 |
0 |
|
2017 |
1731 |
1705 |
26 |
|
2018 |
140 |
132 |
8 |
|
2019 |
295 |
576 |
-281 |
|
11.05.2020 |
0 |
0 |
0 |
|
Общо |
2166 |
2413 |
-247 |
Видно от таблицата, дружеството не е извършвало дейност
през 2015 г. и 2016 г. През 2017 г. и 2018 г. реализираните приходи са повече
от извършените разходи, като в резултат е инкасирана печалба от дейността в общ
размер на 34 х.лева, чрез която са покрити загуби от преходни години и е
способствала за увеличението на собствения капитал до положителни стойности,
като по този начин са подобрени коефициентите на автономност и задлъжнялост.
Високите коефициенти на ликвидност се дължат на осчетоводяването на по-голяма
част от задълженията, като такива с дългосрочен характер със срок на погасяване
над 1 год. През 2019 г. са реализирани приходи от 295 х.лева и са отразени
разходи в общ размер на 576 х.лева. Чрез Справка декларация № 220217855561 от
23.08.2019 г. е деклариран дължим данък върху добавената стойност в размер на
283 002,090 лева за данъчен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. Чрез
Справка декларация № 22021789081 от 11.09.2019 г. е деклариран дължим данък
върху добавената стойност в размер на 3 872,01 лева за данъчен период –
01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. Към момента дружеството не извършва търговска
дейност, като от 01.01.2020 г. до датата на изготвяне на експертизата не са реализирани
приходи или разходи. Съгласно Оборотна ведомост към 31.05.2020 г. дружеството
не разполага с налични дълготрайни или краткотрайни активи. В резултат на
направените изчисления, експертът сочи следните стойности на показателите за ликвидност и финансова автономност на ответното дружество за
посочения период.
|
|
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
11.05.2020 |
|
КОЛ |
94 |
94 |
4.4 |
44.33 |
0 |
0 |
|
КБЛ |
7 |
7 |
0.37 |
9 |
0 |
0 |
|
КНЛ |
7 |
7 |
0.37 |
9 |
0 |
0 |
|
КАЛ |
5 |
5 |
0.11 |
5 |
0 |
0 |
|
КЗ |
отр. |
отр. |
24.67 |
9.23 |
отр.вел. |
отр.вел. |
|
КА |
отр. |
отр. |
0.04 |
0.11 |
отр.вел. |
отр.вел. |
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно
чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно
търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят е
търговец, а се установи безспорно от представените с молбата писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, че има
неизплатени задължения, а именно публични задължения към Държавата за данъци и
осигуровки, които към 23.06.2020г. съгласно данните от НАП възлизат на сумата
от 311 939,30 лв. Съгласно
константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение
№ 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите, като трябва да обори
установената от закона презумпция и докаже,
че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е
сторил по делото. В тежест на молителя
- длъжник е да обори
презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието му, от което да се изведе
възможността да погасява задълженията си. При
този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е неплатежоспособно.
При отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента
на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се
приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности
варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието. Съдът намира, че се
установи по делото с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели,
съгласно които коефициентът на обща ликвидност е под норматива за 2019г. и по
междинен баланс към момента, което означава, че е налице траен и устойчив
характер на затрудненията на предприятието. Извън възприетите
като нормативи стойности са и изчислените коефициенти на другите показатели, като
КЗ и ФА са отрицателни стойности, поради което съдът намира, че дружеството е в
състояние на неплатежоспособност. Не се установява затрудненията да са временни
или дружеството да има достатъчно активи, с които да ги покрие, напротив тенденцията
е на влошаване на икономическите
показатели и цялостна декапитализация на дружеството. Налице е и второто
основание – свръхзадълженост, тъй като по данни от експертизата към 31.12.2019г.,
тъй като още тогава всички активи на дружеството включващи 106 хил. стоки, 12
хил. лв. – вземания и 15 хил. лв. – парични средства или общо 133 хил.лв. не са били достатъчни за покриване на всичките
му задължения, от които само краткосрочните са 289 хил.лв. и е налице
отрицателна разлика. За 2019г. е отразена счетоводна загуба от 292 хил.лв.,
която не е компенсирана от неразпределената печалба от предходни години от 3
хил.лв.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение
от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по
гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/
7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е от
кръга на тези, за които може да бъде обявен в неплатежоспособност и длъжникът да
не е в състояние да го изпълни. Съгласно
чл. 608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията, като по силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може
да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или
изцяло вземанията само на отделни кредитори. Съдът намира, че не може да бъде
възприета сочената и твърдяна от молителя начална дата на неплатежоспобосност –
04.05.2020г., която се аргументира с това, че на тази дата едноличният
собственик на капитала бил взел решение за подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Субективната преценка на управителя на дружеството кога да подаде молба за
откриване на производство по несъстоятелност по никакъв начин не обвързва съда,
който следва въз основа на обективните данни да извлече началната дата, тъй
като същата е обвързваща спрямо всички. Съдът намира, че от данните по делото е
видно, че основното неизпълнено задължение на молителя е възникнало въз основа
на декларацията по ЗДДС с №220217855561 от 23.08.2019 г., по която е дължим
данък върху добавената стойност в размер на 283 002,090 лева за данъчен период
от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. Това задължение е със срок за доброволно
плащане съгласно отразеното в справката от НАП – 14.08.2019г. и съдът намира,
че видно от данните по делото още към август 2019г. молителят не е бил в
състояние да покрие това си задължение с наличните си краткотрайни активи и с
активите си в цялост. Следователно началната дата на неплатежоспособност следва
да е датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане и края на
месеца, в който това задължение вече е следвало да бъде отразено счетоводно, а
именно 31.08.2019г. Към тази дата, макар да не е съставен междинен баланс, от
данните по предходните баланси и ОПР е видно, че дружеството молител не е било
в състояние да покрие това задължение нито с краткотрайните си активи, нито с
цялото си имущество. Съдът намира, че не може да бъде определена като начална
дата посочената от молителя –04.05.2020г., тъй като са налице обективни данни
от изслушаното заключение, че състоянието и на неплатежоспособност, и на
свръхзадълженост е настъпило преди това. Обстоятелството, че въпреки обективно
настъпилото състояние дружеството е продължило да развива дейност, не
опровергава горното, тъй като началният момент е назад от посочената дата и
това се установява обективно от експертното заключение, което категорично сочи,
че към 2019г. дружеството е декапитализирано, извън нормативите са и показателите за
ликвидност.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Според вещото лице паричните средства, които са били налични
към 31.12.2019г. по ГФО, не е ясно дали са налице и към момента, тъй като не е
правена проверка на касовата наличност, няма данни за налични парични средства
по банкови сметки към момента. Обстоятелството, че дружеството притежава
някакви активи, в случая са отразени стоки и вземания, не води до извода, че
има имущество за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат осребрени, а фазата по
осребряването в производството по несъстоятелност се предхожда от фаза по
установяване и приемане на вземанията, през който период са необходими средства
за възнаграждение на синдика, за извършване на оценка на активите и тяхната
продажба. Предвид горното въпреки наличните активи, изводът е, че ответникът
няма средства за покриване на текущите начални разноски по производството по
несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки
изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от
10.06.2020г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на същата дата в т.66,
парт.№3680, стр. 153, такива не са привнесени нито от молителя, нито от някои
от кредиторите му, съдът намира, че следва да се постанови решение по чл.632 ал.1
от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.5.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.08.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Д.5.“ ЕООД,
ЕИК********.
НАЛАГА запор и
възбрана върху имуществото на „Д.5.“ ЕООД, ЕИК********.
ОБЯВЯВА „Д.5.“ ЕООД, ЕИК********в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: