Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 5179 по описа на РС Враца за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът П.И.Ж. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу Д.П.Г. за сумите от: 5000,00 лв. – неизпълнено
задължение по договор за заем от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноските по делото – 100,00 лв. държавна такса и 290,00 лв. адвокатски
хонорар.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като след указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване
съществуването на вземането.
Ищецът П.И.Ж. твърди, че
предоставил на ответницата Д.П.Г. заем за послужване в размер на 5000 лева, за
което била издадена разписка на 05.10.2017 г. Ответницата поела задължение да
върне изцяло получената сума в срок до 05.11.2017 г. Въпреки проведените
разговори с нея, тя не изпълнила задължението си да върне заемната сума в
уговорения срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца процесната сума, получена по сключен
договор за заем за послужване, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 1699/2019 г. по описа на РС Враца, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва
предявения иск, като счита същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че
липсва облигационна връзка между страните, по силата на която да е получила
като заем процесната сума, както и да е поела задължение за връщането й. Счита,
че разписката, за която се твърди в исковата молба, че е издадена на 05.10.2017
г., не може да е достатъчно доказателство, за да се приеме, че между страните е
налице сключен договор за заем. Поради тези и останалите изложени в отговора на
исковата молба съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание на 24.02.2021
г. съдът е приел представено от ищеца писмено доказателство, а именно: копие на
договор за заем от 05.10.2021 г., приложен към молба с вх. № 263017/17.02.2021
г. /лист 49/. Ответницата, чрез адв. Коцанкова, е оспорила автентичността на
договора за заем. С оглед на това съдът
е указал на ищеца - в тридневен срок от съобщението изрично да заяви дали ще се
ползва от оспорения документ, като в случай, че се ползва от него, да го
представи в оригинал, в същия срок. Указано му е, че при неизпълнение съдът ще
изключи договора за заем от доказателствата по делото. В предоставения от съда
срок, с молба с № 265482/26.03.2021 г., ищецът е заявил, че ще се ползва от
оспорения документ, като е представил договор за заем от същата дата
05.10.2021 г . в оригинал. В проведеното
открито съдебно заседание от 07.04.2021 г. съдът е констатирал, че приетият по
делото договор за заем – копие, намиращ се на лист 49, не е идентичен с
представения впоследствие договор за заем в оригинал, намиращ се на лист 57 от
делото, като е отхвърлил искането за приемане на представения договор за заем в
оригинал към молба от 26.03.2021 г., тъй като същото е било преклудирано.
Преклузията е настъпила с докладването на делото в открито съдебно заседание на
24.02.2021 г., а представеният впоследствие договор за заем в оригинал
несъответства на вече приетия договор за заем в копие, поради което
представлява ново писмено доказателство. Ето защо съдът е отхвърлил искането за
неговото приемане. В откритото съдебно заседание на 09.06.2021 г. съдът е
констатирал, че въпреки предоставената възможност на ищеца с указанието от
открито съдебно заседание от 24.02.2021 г. да представи оригинала на приетото
по делото копие на договор за заем, което указание е достигнало до ищеца на
24.03.2021 г. /л. 55/, същият не е представил оригинала на вече приетия договор
за заем в копие, намиращ се на лист 49
от делото. Ето защо, и с оглед невъзможността да бъде извършена проверка на
оспорената негова автентичност от ответницата, с протоколно определение от
09.06.2021 г. съдът е изключил от доказателствата по делото приетото копие на
договор за заем от 05.10.2017 г. приложено към молба с вх. № 263017/17.02.2021
г., намиращ се на лист 49 от делото.
Други доказателства в производството не са ангажирани
от ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: 1/ че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем; 2/ реалното предаване на паричната сума на
заемателя и 3/ че за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата
сума в претендирания размер. При доказване на горното, в тежест на ответника е
да докаже връщане на заетата сума.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът за
потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на другата
заместими вещи, а получателят се задължава да ги върне. Този договор не
предпоставя предходни правни отношения между заемателя и заемополучателя.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Ищецът, съобразно разпределената му с
доклада по делото тежест на доказване, не е ангажирал никакви доказателства за установяване
на елементите от фактическия състав на спорното материално право. Единствено
представеното от П.И.Ж. копие на договор за заем, чиято автентичност е оспорена
от ответника, е изключено от доказателствата по делото след дадено до ищеца
указание за представянето му в оригинал и неговото неизпълнение.
Поради гореизложеното, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК право за присъждане на разноски възниква за ответницата. Същата не
претендира разноски, като не са налице и доказателства да са направени такива,
поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Ж., ЕГН ********** против Д.П.Г., ЕГН ********** иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на Д.П.Г. да заплати на П.И.Ж. сумата от 5000,00 лева,
представляваща предоставени на 05.10.2017
год. и невърнати парични средства по сключен договор за заем, като
неоснователен, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1158/23.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1699/2019 г. по
описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: