Мотиви към присъда по НОХД № 1244/2013 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.

    Русенска районна прокуратура е обвинила К.К.К.,***, в извършване на престъпление по чл.195 ал.І т.4 пр.1 и 2 вр.чл.194 ал.І от НК, за това, че през периода 01.05.2011 г.- 07.05.2011 г., в гр.Русе, при посредствено извършителство на Х.В.А. и Г.К. ***, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, отнел чужда движима вещ- лек автомобил „Москвич” 412 с рег. № Р 6337 РА, на стойност 500 лв., собственост на А.И.М. ***, от владението на Е.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.

   По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от А.И.М. срещу подс.К.К.К., за сумата от 1000 лева, претендирана като обезщетение за нанесени имуществени вреди.

   Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.

   Гражданският ищец поддържа предявения иск.

   Подсъдимият дава обяснения по делото, като твърди, че не е извършил престъплението, за което е обвинен.

   Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

   Подс.К.К.К. е  български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, пенсионер, женен, неосъждан /реабилитиран/.

   Св.А.И.М. и св.Р.И. се познавали от години, като съпругата на последния- св.И.И. била роднина на съпругата на първия.При така създадените връзки между семействата,  в началото на м.март 2011 г. св.И. и семейството му отново гостували на М., при което се уговорили Р.И. да ползва превозното средство на М. за прибирането си до с.Хотанца същата вечер и да го върне след няколко дни.Така гражданският ищец предал ключовете на автомобила и малкия талон, а И. отпътували.Няколко дни след това, отново на неустановена дата,  през м.март 2011 г.св.Р.И. се срещнал със св.Е.Й. и се уговорили И. да закупи от Й. лек автомобил „Фиат Типо” за сумата от 450 лева.Поради обстоятелството, че купувачът не разполагал с паричната сума, той предложил да даде в залог „Москвич”- а на М., докато набави и изплати сумата.Впоследствие И. събрал 400 лева, но Й. отказал да върне заложения автомобил, като обяснил, че ще го задържи до изплащане на пълната цена на договорения „Фиат Типо”.

    Тъй като щял да отсъства временно, Й. придвижил  лекия автомобил „Москвич” 412 с рег. № Р 6337 РА до гр.Русе, ж.к.”Чародейка”, бл.401, вх.1 и го оставил на паркинг там, тъй като в този блок живеел братовчед му К.С.И..Й. помолил И. да наглежда превозното средство, докато го вземе обратно.

     В началото на м.май 2011 г.подс.К.К. забелязал автомобила, паркиран пред бл.401, решил да го открадне и предаде за вторични суровини, като така си набави средства.В изпълнение на намеренията си, на неустановена дата в периода 01.05.2011 г.- 07.05.2011 г. подсъдимият се срещнал със св.Х.В.А. и му предложил да му продаде лекия автомобил за сумата от 200 лева, като А. от своя страна извози вещта и я предаде за суровини.К. знаел, че този свидетел се занимава също с подобна дейност и предполагал, че би проявил интерес.На тази среща присъствал и св.Г.К.М..Св.А. останал с впечатление, че автомобила е на К. и се съгласил.Подсъдимият завел пред бл.401  М. и А., показал им превозното средство, като при това присъствал и св.И.К.- син на К..Св.А. огледал вещта и установил, че няма регистрационни номера, а патрона за запалване бил счупен и се намира в багажника.Автомобилът бил също така без акумулатор, но нямал други повреди.Предната му лява врата била отключена.Св.А. дал на подс.К. сумата от 100 евро и последният си тръгнал заедно със сина си.От своя страна М. и А. закачили превозното средство  и го изтеглили пред дома на А., където той го разглобил и впоследствие- предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в ж.к.”Чародейка” в гр.Русе, стопанисван от „БОН ФЕР” ЕООД. Подс.К. се разпоредил с получената сума в свой интерес.Впоследствие св.Е.Й. търсил автомобила, но установил, че го няма на мястото, където го е оставил.От своя страна и М. искал неколкократно от И. да му върне превозното средство, но поради обстоятелството, че това не било сторено, се жалил за случилото се в полицията.

    Изложеното съдът приема за установено отчасти от обясненията на подсъдимия, вкл.приобщените такива,  показанията на свидетелите М., С., Е.Й., Й.Й., Д., Х.А., Г.М., включително всички приобщени такива от разпитите на тези лица, от показанията на св.И.К..Възприетата фактическа обстановка се установява и от приобщените показания на св.К.И., както и от всички приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства-  протокол за доброволно предаване, покупко- изплащателна сметка, декларация, автобиография.Съгласно приетото и неоспорено заключение на назначената СЦИЕ стойността на инкриминарана вещ към инкриминираната дата е 500 лв.

   При анализа на събраните гласни доказателства, съдът намира, че всички те следва да се ценят като достоверни, с изключение на онази част от обясненията на подсъдимия, съдържащи твърдения, че неустановено, непознато му, неизвестно лице го потърсило и му предложило да закупи автомобила „Москвич” 412 и така да му помогне за набавяне средства за лечение  на дядо му.За съществуването на подобен субект не се намират каквито и да било свидетелства, като тезата на подсъдимия е и житейски нелогична и противоречива.Подс.К. твърди, че случайно бил заговорен от непознато момче, което предложило превозното средство за продан.След това К. взел инициативата и издирил А., който с М., „момчето” и сина му огледал  колата, договорили се, платена била цената, колата била откарана и впоследствие бил изненадан от случилото се, но не установил по никакъв начин „продавача”.Тези твърдения се опровергават напълно от показанията на св.Х.А. и Г.М., който свидетелстват, че договаряли закупуването на автомобила с подс.К., като при това присъствали единствено той и синът му.Защитната версия на подсъдимия се явява вътрешно противоречива и непоследователна и поради липсата на логично обяснения не само във връзка с появата на въпросния „купувач- момче”, но и внезапното му изчезване преди довеждането на „новия” такъв- А..Тази версия се потвърждава отчасти единствено от показанията на св.И.К.- син на подсъдимия, които в тази си част съдът оценява като недостоверни и предубедени, очевидно предпоставени от близката роднинска връзка между лицата.Всички останали гласни доказателства са последователни, логични, лишени от съществени противоречия.Всеки от свидетелите  подробно излага фактите, които са му станали известни лично в различен момент, относим към обстоятелствата свързани със собствеността, ползването и конкретното разпореждане с инкриминираната вещ за инкриминирания период.

   Правни изводи:

   С действията си подс.К.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.І т.4 пр.1 и 2 вр. чл.194 ал.І от НК, тъй като  за периода 01.05.2011 г.- 07.05.2011 г., в гр.Русе, при посредствено извършителство на Х.В.А. и Г.К. ***, чрез използване на моторно превозно средство и техническ о средство, отнел чужда движима вещ- лек автомобил „Москвич” 412 с рег. № Р  6337 РА на стойност 500 лв., собственост на А.И.М. ***, от владението на Е.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои вещта.

     Изпълнителното деяние е извършено с действие, състоящо се в лишаване на конкретния владелец- Е.Й. от фактическата власт върху вещта, която към този момент била собственост на А.М. и установяване на нова трайна фактическа власт.Подсъдимият е осъществил деянието при посредствено извършителство, като използвал  за това свидетелите А. и М..Принципно двамата са били наказателноотговорни към инкриминираната дата, но не са действали виновно, доколкото са  съзнавали без никакви съмнения, че колата е собственост на подс.К..Няма нито едно обстоятелство, което да доказва разколебаването на това тяхно впечатление при възприемането на фактическите обстоятелства.

   В хода на производството се доказа наличието на квалифициращите деянието обстоятелства  по чл.195 ал.І т.4 пр.1  и пр.2 от НК- използване на МПС при отнемането на вещта и използване на техническо средство. Безспорно се доказа, че за преместването на превозното средство от мястото на престоя му пред бл.401 в кв.”Чародейка” на гр.Русе е използвано друго превозно средство, като издърпването е извършено с помощта на въже- вещ, ползвана конкретно по предназначение.

   От субективна страна подс. К. е извършил престъплението умишлено.Същият е съзнавал общественоопасния характер на действията си.Подсъдимият е знаел, че се касае до чужда вещ, че св.А. лишава владеещо я лице от фактическата власт върху същата, предвиждал е и е искал настъпването на този резултат.

   При установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното деяние съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително продължителния период от време от датата на престъплението до реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.Чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по отношение на предходно осъждане, също следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.Отегчаващи такива не са налице.Това предпоставя определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния законов размер на съответния вид- конкретно една година лишаване от свобода.По отношение на същото са налице предпоставките по чл.66 от НК за отлагане на изпълнението- предвид срока му, чистото съдебно минало и преценката на съда, че постигането на целите на санкцията би се осъществило и без ефективно изтърпяване на постановеното лишаване от свобода.При тези условия на подс.К. се определя изпитателен срок от три години, в който изпълнението на наказанието се отлага.

   Предявеният граждански иск е основателен до размер на 500 лв., тъй като това са доказаните по делото имуществени щети, настъпили като вреда в патримониума на пострадалото лице.Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и в този аспект подс.К. следва да заплати на св.М. посочената сума, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане и направените по делото разноски за адвокатски хонорар, възлизащи на 300 лв.Над горепосочения размер претенцията на ищеца се явява неоснователна, тъй като е недоказана и искът следва да се отхвърли.

   С оглед изхода от делото, на подсъдимия са възложени разноските в производството.

   Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                            Районен съдия: